Sermons

【ГЛАВА 5-2】 < Римляни 5:14 > Чрез един човек



< Римляни 5:14 >

"При все това от Адам до Мойсей смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на бъдещия."



Преди всичко грешници трябва да знаят за грях


Днес искам да говоря за произхода на греха. Не трябва да мислим: "Всеки ден говорите за същите неща. Разкажете за нещо друго." Искам внимателно да ме слушате. Евангелието е най-скъпоценно нещо. Ако светия, чиито грехове вече са измити, няма често да слуша евангелието, за да спомня си за него, той ще умре. Как може той да живее без евангелието на водата и Духа. Той може да живее само като слуша евангелието. Нека отворим Библията и нека проповядваме истинското й значение.

Аз мислих: "Какво преди всичко е необходимо за грешници, чиито грехове още не са простени?" За тях необходимо е правилно знание за греха според Божието слово, представа за греха, защото те могат да получат опрощението на своите прегрешения само като знаят за грях. Аз съм сигурен, че грешници най-напред се нуждаят от знанието за греха.

Човек съгрешава много пъти от деня на рождението си, независимо от това дали иска да съгрешава или не. И той никога дълбоко не мисли за греха в сърцето си, въпреки че е грешник пред Бога, защото твърде често съгрешава в продължение на живота си. За човека да съгрешава е толкова естествено, колкото естествено е за ябълка да израства, да цъфти и да роди ябълки. Обаче трябва да знаем, че според Божия закон заплатата на греха е смърт. 

Ако човек мисли и наистина знае за резултата на греха, той може да бъде избавен от грях и от Божия съд, и да получи Неговото духовно благословение. И така, грешник има най-голяма нужда от осъзнаване на греха и от резултата на греха. Грешник трябва да познае истината на опрощението на греховете, дадено от Бога. 



По какъв начин грехът е влязъл в света?


Защо човек съгрешава? Защо аз съгрешавам? Библията говори за това в Римляни 5:12, като казва: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." Какво е влязло в света чрез греха? Смъртта. Хората са склонни да мислят, че смърт означава само смъртта на плътта. Обаче в действителност смъртта означава духовно отделяне от Бога. Тя също означава Божият съд, пъкъл и гибелта на плътта. Римляни 5:12 ни показва, как хора са станали грешници.

В Библията е написано: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." Божието Слово е истина. Грехът е влязъл в света чрез един човек, а смъртта чрез греха. 

Всички ние сме потомци на Адам. Тогава ние, като потомци на Адам, имаме ли грях? ─Да, имаме грях.─ Ние ли сме се родили грешници? ─Да, защото ние сме потомци на Адам, който е нашият прародител.─

Адам е прародител на цялото човечество. Обаче като пребъдваха в Едемската градина, Адам и Ева съгрешиха против Божието слово чрез измама на сатана. Бог заповяда да не ядат от дървото за познаване доброто и злото, но да имат вечния живот, като ядат от дървото на живота. 

Но те бяха измамени от сатана, отхвърлиха Божието слово и ядоха от дървото за познаване доброто и злото. Адам и Ева съгрешиха, като отхвърлиха Божието слово, което е словото на вечния живот. Когато Адам и Ева съгрешиха, Адам спа с Ева и целият човешки род се роди от тях. Ние сме техните потомци. Ние сме наследили не само техния външен вид, но и греховната им природа. 

Затова Библията казва, че хора са греховно семе. Цялото човечество е наследило грях от Адам и Ева: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." Затова всички хора се раждат грешници.

Обаче хора не знаят, че са се родили грешници. Като се родят грешници, те даже не осъзнават това. Дърво води началото си от семе, пуска пъпки и дава плод, но хора мислят, че странно е да съгрешават, защото не знаят, че те са се родили като греховно семе. Това е същото, като ябълка да мисли: "Странно. Защо трябва да родя ябълки?"

Ето защо естествено е за човека да съгрешава. Абсурдно е да мислим, че човек може да отбегне грях. За хората, които са наследили грях, естествено е да съгрешават цял живот и да дават плодове на греха, но те наистина не мислят, че са грешни. Но Бог каза: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." 

Ние съгрешаваме цял живот, защото сме се родили грешници. Ето защо ние заслужаваме да бъдем съдени от Бога. Вие можете да мислите: "Не е ли Бог несправедлив, когато ни осъжда, ако не можем да не съгрешаваме?" Обаче, като ще получите опрощението на греховете, вие ще разберете, че Бог беше запланирал това, за да ни направи Свои деца.



Всички ние сме потомци на един човек, Адам


Ако всички ние сме потомци на един човек, Адам, защо имаме различен цвят на кожата? Защо има бели, жълти и черни хора? Някои хора мислят, че като създаваше човека от земна пръст и го изпичаше, Бог създаде бял човек, като го извади твърде рано, жълт човек, като го извади навреме, а черен човек, като го извади твърде късно. 

Вие също можете да мислите, защо съществуват черна, бяла и жълта раси, въпреки че всички хора са получили грях от един човек. Библията ясно казва, че Бог първо създаде небето и земята, а после Той създаде Адам. "Адам" означава "човек." Бог създаде човека. Тогава защо на земята съществуват различни раси, ако Бог създаде един човек и ако всички хора на земята са се родили от този човек? Отговор на този въпрос е както следва. 

Учени казват, че човешка кожа има пигмент наричан меланин, който я защитава от изгаряне от слънцето. Когато земята се движи около слънцето, хора в зони на много слънчева светлина стават черни, хора в зони на най-малка слънчева светлина стават бели, а хора в зони на умерена слънчева светлина стават жълти. Обаче нашият прародител все още е Адам.

Учени съобщиха, че меланин автоматически излиза от кожа и я защитава от изгаряне от слънцето. От това време разбрах това. Знаех, че всички хора са се родили от Адам, но не знаех за меланин. Като сме потомци на един човек, Адам, ние сме наследили от него не само плът, но също и грях. 

Вие ли знаете за грях? Нека помислим дали хора са грешници от момента на рождението си на света. "Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове" (Матей 7:17-18). Бог казва, че псевдопророци дават само лоши плодове и никога не могат да дават добри плодове. Ние сме лоши дърва, защото сме се родили греховни. Тъй като ние сме лоши дърва, можем да даваме само лоши плодове. 

Ние сме наследили грях от един човек. Ако сме дърва, сме лоши дърва. Човек, който е роден грешник, не може да не съгрешава, даже ако той се старае да води благочестив живот и да не съгрешава, както лошо дърво не може да дава добри плодове. Разбирате ли? Хора искат да водят благороден, кротък и праведен живот. Обаче човек, който се е родил грешник и не е получил опрощението на греховете, не може да живее праведно. Той не може да бъде добър, даже ако безконечно полага усилия. Някои алкохолици опитват се да не пият толкова много, но все пак те страдат от алкохолизъм и техните семейства изоставят ги в болници. 

Един ден гледах телевизионно предаване "Искам да зная това." Един мъж беше затворен в приют за душевноболни през 13 години. Когато репортерът го попита за неговото семейство, той каза, че семейството му не се върна, за да го заведе у дома, въпреки че той беше съвършено изцерен от алкохолизъм. Той узна от репортера, че семейството му пречеше да бъде изписан от болница, като подкупи лекаря. Той беше оскърбен. Семейството го изостави, защото беше много уморено от него. Репортерът каза, че пациенти в тази болница не могат да не пият, въпреки че искат, и пият толкова много и често, че никой не може да се справи с тях. 

Защо човек не може да контролира своята употреба на спиртни напитки? Той знае, че това не е добре за здравето му, обаче продължава да пие. Причината се състои в това, че той вече е алкохолик, но първопричината е, че съзнание му винаги е празно. Той пие, защото чувства празнота в сърцето си. Човек постоянно усеща болка в сърцето и не може нещо да измени в живота си, защото има грях. И така, човек става песимист и отново пие. Той мисли: "Аз не зная, защо правя това. Не трябва да правя това." И колкото повече той чувства се измамен от себе си, толкова повече пие. 

Човек не може да изостави пиенето, колкото и да се опитва. Затова той се разочарова, пие още по-много и накрая е изоставен в затворена болница. Думи и дела на човека са само проявление на истинската му същност. Той се ражда греховен и независимо от своята воля съгрешава през целия си живот по същия начин, както ябълка пуска пъпки, цъфти и дава ябълки, защото наследява гена на ябълка. Хора искат да бъдат добри, но тези, които не са получили опрощението на греховете, не могат да бъдат добри, защото не са способни да бъдат добри. Те мислят, че греховете им не са големи, и се скриват, и всичко става сериозно само когато греховете им се явяват. 

Съвсем естествено, инстинктивно и свойствено е за грешника да съгрешава, защото той се ражда като куп грехове и наследява грях по природа. Абсолютно естествено е за човека да съгрешава, защото той се ражда с гени на греха, по същия начин, както червен пипер естествено дава червени пиперки, а хинап дава плодове на хинапа. Човек не може да отбегне грях, защото той е роден грешник. Как може човек да не съгрешава, когато той вече се е родил с грях?



Човек се ражда с дванадесет вида зли помисли


В Марко глава 7 Исус казва, че човек се ражда с дванадесет вида грехове, а именно зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Ние се раждаме с желание да крадем. Мисли за кражба са затворени в генетика на греха. Вие ли крадете? Всички крадат. Ако някой не краде, това е само защото други хора го видят. Обаче щом човек види изкусително нещо наблизо и ако никой не го види, грехът на кражба излиза и го заставя да краде това нещо. 

Ето защо хора са установили етика и правила, които трябва да спазват. Хора са установили собствени правила, които казват, че не е добре да причиняват зло на други хора. Правила са необходими, когато много хора живеят съвместно в общество. Трябва да живеем според обществени норми. Обаче ние крадем, когато сме сами и когато никой не види. 

Няма човек, който не краде. Всички крадат. Много отдавна, във време на събрание на възраждане, аз призовах паство да повдигнат ръце, ако никога не съгрешаваха в живота си. Една стара жена повдигна ръка и каза: "Аз никога нищо не съм крала." Тогава попитах дали тя е взела някога нещо на път за у дома. Тя беше затруднена от неочаквания въпрос и каза: "Един ден на път за у дома видях млада тиква. Мислих, че тя е много вкусна, затова огледах се и видях, че няма никого. Измъкнах я, скрих в долната ми фуста, сложих в гърне с задушено и ядох." Тази жена не знаеше, че извърши греха на кражба. 

Бог казва, че да вземем собственост на други без разрешение е грях. Бог заповяда в Мойсеевия Закон: "Не кради." Всеки от нас краде нещо в живота си. Ако има възможност, човек винаги убива и краде. Той краде добитък като питомни зайци и кокошки от къщи на други хора. Това е кражба. Той даже не осъзнава, че извършва грях, въпреки че убива и краде. И това е естествено за човека, защото той вече е наследил грях от време на рождението си.



Човек е наследил грях


Човек също е наследил греха на прелюбодейство. Той се роди със страст да прелюбодейства. И той непременно прелюбодейства, ако никого няма наблизо. Хора обичат тъмни места, като кафенета и кръчми. Такива места ползват се с популярност между грешници. Защо? Те са добри места да показват генетика на греха.

Даже джентълмени обичат тези места. Те са добри бащи у дома и имат високо обществено положение, обаче отиват на тъмни места, пълни с грях. Те отиват на местата, където могат да покажат своята греховна същност и да принасят плодове на греха. Там те се срещат и след чаша на алкохол стават като стари приятели. Те стават много близки много скоро, защото имат същите греховни качества. "Аз имам това. Ти ли също имаш това?" "Да, имам. Ти си моят приятел." "На колко години си?" "Възраст няма значение." "Приятно ми е да се запознаем."

Хора показват своите грехове на други, когато и да срещат други грешници, защото те са се родили с греховни качества в този свят. Естествено е да съгрешават. Защо? Защото те имат грях в сърцата си и по природа са грешници. Неестествено е да не съгрешават. Обаче те въздържат се от греховен живот, като живеят в общество, защото всяко общество има собствени обществени норми. И така, те правят се на лицемери и преструват се, че са други, като се държат според обществени норми на своите общества. Те живеят така и считат за глупави и лоши тези, които не постъпват така. Човек неизбежно се ражда греховен, както казва Библията: "Чрез един човек грехът влезе в света" (Римляни 5:12). 

Човек може да каже: "Не съм похотлив. Безразлична ми е жена, която носи минипола." Но това ли е така? Той може да се преструва, че тя му е безразлична, когато наоколо има много хора, но не може да не извършава греха на похотливост, когато никого няма наблизо.

Лошо дърво дава лоши плодове, а добро дърво не може да дава лоши плодове, и обратно. Човек трябва да знае, че е грешен. Ако човек осъзнава собствените си прегрешения, той може да се спаси от греховете благодарение на Исус. Обаче ако той казва, че никога не съгрешава, и като върши грях, скрива го, то Бог ще го осъди и ще изпрати в пъкъла. Хора се раждат грешници. Те са като лоши дърва, които дават греховни плодове още от рождението си. 

Затова хора, които развиват своята греховна същност от детинство, изкусно съгрешават през целия си живот. Тези, които късно развиват своята греховна природа, започват да дават лоши плодове даже в напреднала възраст. В корейски град Таегу имаше една жена-пастор. Като се обърне в християнството на млади години, тя даде тържествен обет да не се омъжва, за да служи на Господа като жена-пастор. Обаче тя не изпълни своето обещание и омъжи се за вдовец като беше на 60 години. Тя е развила своята греховна същност твърде късно. Тя е развила своята греховна генетика по-късно.

Повечето хора развиват своята греховна същност вече от детинството. В наши дни млади хора са склонни да развиват своята греховна природа от детинството си. Те чувстват различия между тях и старото поколение. Те са наричани "поколение Х". Между другото, ние сме познали от Божието слово, че ние сме се родили грешници и не можем да не съгрешаваме през целия си живот. Вие ли признавате това?



Законът на проказа


Бог каза: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (Римляни 5:12). Човек ще бъде осъден от Бога за греховете. Затова той трябва да познае себе си и да получи опрощението на греховете. По какъв начин може човек да познае себе си? По какъв начин греховете му могат да бъдат опростени пред Бога? 

Бог научи Мойсей и Аарон да разпознават проказа в Левит глава 13. Във времена на Стария Завет имаше много прокажени. Аз не зная много за проказа, но видях много прокажени на младини. Един от моите приятели беше болен от проказа.

Бог заповяда на Мойсей и Аарон да разпознават проказа и да изолират прокажени от Израилевия стан. Бог ги научи как да преглеждат всеки от прокажени. "Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове" (Левит 13:2). Когато свещеникът преглеждаше човека и мислеше, че той имаше кожна болест, свещеникът изолираше го за седем дена. След седемте дена свещеникът отново преглеждаше кожа му. Ако раната не се разпространяваше по кожата, свещеникът провъзгласяваше този човек за чист, като каза: "Ти си чист. Можеш да живееш в този стан." 

Ако отокът по кожата беше бял, и косъмът беше бял, и на отока имаше живо месо, това беше проказа. Тогава свещеникът провъзгласяваше този човек за нечист. "Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника; и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока, това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист" (Левит 13:9-11). Свещеникът го изолираше от Израилевия стан.

Същото правят и в нашата страна. В Корея има изолирани села за прокажени като Флауер Вилиж и Сорок Аиленд. Много отдавна, като връщахме вкъщи с кола, жена ми ме подтикна да огледаме "Флауер Вилиж", като види пътепоказател на автомагистрала. Тогава помислих: "Ти не знаеш, какво е "Флауер Вилиж." Попитах: "Мила, имаш ли пред вид, че искаш да посетиш "селото"? Тя отговори: "Да." Обаче тя беше учудена да чуе, че "Флауер Вилиж" е мястото, където живеят прокажени, и никога вече не ме подтикваше да отидем там. Прокажени са изолирани от обществото в отдалечени села.

Тук трябва да обърнем внимание на това, че свещеникът провъзгласяваше човека за чист, когато проказа вече бе се разпространила и бе покрила цялата кожа. В това има ли смисъл? Свещеникът изолираше човека, ако проказа бе се разпространила само малко, и казваше да живее в Израилевия стан, когато проказа бе покрила цялата му кожа. 

"Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на болния с раната, от главата до нозете му" (Левит 13:12). Ето как Бог заповяда на свещеника да класифицира проказа.



Какво ни казва законът на проказа…


Законът на проказа ни казва следното. Хора се раждат грешници и съгрешават в продължение на целия си живот, но някои хора показват само някои от своите грехове. Понякога те извършват грях с ръце си, след това с крака и накрая на промеждутъци те съгрешават в своите мисли, затова не показват своите грехове навън. Кой ще каже, че това е сериозно, когато проказа има в едно петно тук и в друго малко петно там. Никой не знае своя синдром на проказа. 

Хора се раждат грешници, тъй като са наследили грях от Адам. Въпреки че Бог е нарекъл всички хора грешници, никой не осъзнава собствените си грехове, докато съгрешава много пъти. Само тогава човек разбира, колкото е грешен. 

Обаче човек, който се счита за благочестив, всичко търпи и само малко съгрешава, не знае, че е грешник. Бог заповяда на свещеника да провъзгласи човека за нечист, ако проказата му се разпространи само малко, и да го изолира. Грешници са отделени от Бога. Разбирате ли това? Бог е свет. Затова човек, който мисли, че съгрешава само малко, никога няма да влезе в небесното царство. 

Кой може да живее в небесното царство? Само тези, които разбират, че поради своите безчислени грехове те са грешници, и че могат да влязат в небесното царство, само когато осъзнават това. Всичките им грехове са простени чрез вяра в Исус Христос и те ще влязат в небесното царство, за да царуват с Бога.

Библията казва, че Бог провъзгласява за нечисти тези, които само малко съгрешават. Бог вика тези, които постоянно съгрешават, въпреки че искат да не съгрешават, и които признават, че са абсолютни грешници. Исус каза: "Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние" (Матей 9:13). Бог вика грешници и измива всичките им грехове. Бог е простил всичките им грехове. Бог е измил техните прегрешения веднъж завинаги. Исус отне всичките им грехове чрез Своето кръщение, бе разпнат за тях, и ги направи праведници чрез Своето възкресение, за да ги вземе в небесното царство. 



Трябва да знаем себе си


Трябва да знаем дали сме абсолютни грешници или само частични. Бог провъзгласява човека за чист, ако проказата му се разпространява по цялото му тяло. Ето законът на проказа, установен от Бога. Човекът, който знае, че е пълен с грях, не може да не вярва в евангелието на водата и Духа и получава опрощението на греховете, когато Исус дохожда при него и казва, че Той е измил всичките му грехове със Своето кръщение и кръвта. Но частичен грешник, който мисли, че не е пълен с грях, надсмива се над евангелието. 

Има ли грях, ако Исус е измил всичките грехове? Не, няма. Ние можем да получим опрощението на греховете веднъж завинаги. Затова грешник трябва да познае себе си. Всичките му грехове ще бъдат унищожени, когато той ще познае себе си. Човек е склонен да носи при Бога само малките си грехове: "Господи, аз съм съгрешил. Аз не исках, но той ме принуди да направя това. Моля, прости само този грях, и никога вече няма да съгрешавам." Той носи при Бога само малките си грехове. Затова Бог казва: "Ти си нечист."

Човек няма праведност пред Бога. "Моята съдба напълно зависи от Тебе, Господи. Аз съм грешник, определен съм да отида в пъкъла. Прави каквото намериш за добре, но Боже, смили се и спаси ме. Моля, спаси ме, ако Ти си Бог. Тогава ще повярвам в Тебе и ще живея според Твоята воля." Бог спасява човека, който признава, че е пълен с грях.



Човек е наследил грях с 12 вида зли помисли


Нека погледнем Марка 7:20-23: "Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека." Отвътре, от сърцето на човека, излизат зли помисли. Човек има вроден грях. Разбирате ли? Човек има зли помисли през целия си живот. Той не може да се спаси, ако всичките му грехове не са простени веднъж завинаги.

Човек се ражда с тези 12 вида зли помисли: блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Ето защо той продължава да съгрешава през целия си живот. Човек, чиито прегрешение не са простени, води греховен живот, даже ако и не иска да прави това. Всичко, което излиза от човека – неговите мисли и дела – са греховни пред Бога.

За грешника да бъде добър е лицемерие. Той само преструва се на благочестив, а в действителност мами Бога. Човек, който се ражда грешник, трябва да познае себе си, за да се спаси. Обаче ако човек не осъзнава, че е грешник, то всеки път, когато извършва грях, той е разстроен и казва: "Ах, защо правя тези неща?" Той мами себе си.

Човек има зли помисли. Той може да мисли: "Защо моите помисли са зли. Не трябва да имам тези мисли. Защо мисля за нечисти неща? Моят учител ми заповяда да върша добри дела." Човек мисли така, защото не знае, защо върши различни неща. Като краде и прелюбодейства, човек е разстроен, защото не знае за своята вродена греховност. Зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство излизат от него непрекъснато и поред. Той започва да се срамува и да ненавиди себе си, като не знае защо. 

Ние сме купи грехове и даваме 12 лоши плода през целия си живот, защото сме се родили грешници, като сме наследили грях от нашия общ прародител Адам. Благословени са тези, които осъзнават, че са грешници. 

Като осъзнава, че е абсолютен грешник, човек търси Исус, Спасител, Който го спасява от греховете. Това е единственият път към Божието благословение. Обаче ако човек не осъзнава, че е грешник, той не търси Спасителя. Човек, който добре знае себе си, отрича се от себе си и от собствени усилия, не осланя се на хора, търси Исус Христос, който е Бог, Спасителят и Пророкът, и получава опрощението чрез милостта на Исус Христос.

Грешници трябва да познаят себе си, защото само тези, които знаят себе си, могат да бъдат благословени от Бога. Но тези, които не се признават за грешници, не могат да бъдат благословени. Разбирате ли? Извършвахте ли зли неща преди да сте получили опрощението на греховете? Ако да, знаете ли, защо? Извършвахте зли неща против своята воля, защото вие сте наследили грях. 



Грехът влезе в света чрез един човек, а смъртта чрез грях


Смъртта е неизбежна за човека, защото той има грях. Човек трябва да търси Исус и да се срещне с Него, за да се спаси от греха. Само тогава той ще може да наследи вечния живот. Искате ли да се спасите от всичките грехове?

"При все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на бъдещия; но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание; защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), - и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ" (Римляни 5:14-21).

"Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (Римляни 5:12). Кой тук е този "един човек"? Той е Адам. Ева също излезе от един човек Адам. Затова Библията казва "чрез един човек." Първо Бог създаде един човек, и чрез него грехът влезе в света. Ние видим двама в Едемската градина, но в действителност от гледището на Бога там имаше само един човек. Всичките раси водят началото си от един човек, Адам. 

Думите "чрез един човек грехът влезе в света" означават, че всичките потомци на Адам са станали грешници, тъй като Адам е съгрешил. И смъртта премина във всички хора, защото всички съгрешиха. Всички хора са осъдени на смърт чрез грях. Бог не може да търпи човека, който има грях.

Бог е всемогъщ. Но Той не може да направи две неща: Той не може да лъже и да позволи на грешника да влезе в небесното царство. Той е изпълнил Своя закон според както Той бе обещал. Бог непременно съди човека, който има грях, защото Господ не може да лъже или да наруши закона, установен от Сам Бог. Всички хора са станали грешници чрез един човек Адам, който съгреши пред Бога. Божият съд и смърт се разпространяват на всички хора, защото всички са потомци на един човек Адам, и затова наследиха греха му, като се родиха. 

Когато Бог създаде човека, още нямаше смъртта. В Едемската градина имаше не само дървото за познаване доброто и злото, но и дървото на живота. Бог заповяда на Адам да яде плодовете от дървото на живота, за да има вечен живот. Обаче Адам бе измамен от сатана и яде плода от дървото за познаване доброто и злото, който Бог му заповяда да не яде, и постави под съмнение Бога, като се отрече от Неговото слово, затова смъртта премина във всички хора на света. Смъртта влезе в света чрез един човек, Адам. 



Защо Бог даде закона на човека?


Ако грях не бе влязъл в света чрез Адам, смъртта не би могла да премине във всички хора. Защо човек умира? Той умира чрез грях. Грехът влезе в света чрез един човек, и затова смъртта премина във всички хора. Преди закона грехът беше в света, но хора не знаеха за него, докато не дойде законът. 

Божият закон слезе на хора чрез Мойсей. Грехът беше в света още във времена на Адам и Ной, но Бог не установи закона до века на Мойсей. Обаче Библията казва, че тогава грехът беше в сърцата на всички хора. 

"Защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон" (Римляни 5:13). Грях вече беше в света още преди да се яви законът. Затова всички хора трябва да умрат, тъй като те са съгрешили пред Бога. Бог даде на хора закона, който се състои от 613 точки, всека от които трябва да спазваме както пред Бога, така и пред хора. Законът е даден на хора за познаването на греха. Какво познават хора чрез Божия закон? Те осъзнават своята греховност пред Бога и познават, че имат грях. Те разбират, че не са способни да спазват Божия закон.

Затова те познават своите грехове. Потомци на Адам и Ева знаеха, че бяха грешници, и че само Бог може да опрости греховете им. Но после хора забравиха, че като бяха наследили грях от своя прародител Адам, те също бяха станали грешници. Тогава те почнаха да се считат за грешници, когато съгрешаваха, и не знаеха, че остават грешници даже тогава, когато не съгрешават. Но те дълбоко се заблуждаваха. В наши дни много хора все още считат, че стават грешници, когато съгрешават, и че не стават грешници, ако не съгрешават. В действителност всички хора са греховни, независимо от това, дали съгрешават или не, защото от рождението си наследиха грях.

Хора неизбежно са грешници, докато не се освободят от греха. Но за да се освободят от греховете, необходимо е да знаят, какво е грях. Затова Бог им даде закона. Човекът, който знае Бога чрез Неговия закон и признава закона, знае, че е голям грешник. Човек става голям грешник, щом напълно познава Божия закон. 



Смъртта премина във всички хора чрез един човек


"Защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон. При все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на бъдещия" (Римляни 5:13-14).

Бог казва, че всички стана грешници чрез един човек, и чрез един човек смъртта премина в тях. Смъртта премина във всички хора чрез грях. Това се случи чрез един човек. Кой е този човек? Той е Адам. За нас това е общоизвестен факт. Но множество хора не знаят това. Даже много християни не знаят това. Те делят грехове на първородния грях, тоест грехът на Адам, и настоящите грехове, които могат да бъдат простени чрез всекидневните молитви на покаяние. Те не знаят, че чрез Адам те ще бъдат съдени и ще отидат в пъкъла. 

Потомци на Адам не могат да общуват с Бога поради своите прегрешения, колкото и да се опитват да бъдат добри. Бог осъжда всички тях, защото те са потомци на Адам, колкото и да се опитват да водят благочестив живот. Те ще бъдат хвърлени във вечния огън на пъкъла поради техния общ прародител Адам.



Адам е образ на бъдещия


Написано е, че Адам е образ на бъдещия. Всички хора са станали грешници и смъртта премина в тях чрез един човек. Обаче цялото човечество става праведно чрез един Човек Исус Христос по същия начин, както всички хора са станали грешници чрез един човек Адам. Такъв е Божият Закон.

Хора установиха религии, защото те не знаят Божия закон. Те твърдят, че като вярват в Исус, трябва да вършат добри дела, за да се спасят. Колко разпространено е това убеждение в света и колко често те лъжат. Те учат хора: "Трябва да бъдете добри християни." Нашите грехове никога няма да бъдат изличени чрез добри дела. 

"Адам е образ на бъдещия." Кой е Човек, който трябваше да дойде за нашето спасение от грехове? Той е Исус Христос. Исус бе изпратен на този свят и изличи всичките грехове на света чрез Своето кръщение според закона веднъж завинаги, за да ни направи праведни, и бе разпнат, за да ни избави от наказанието.

Грехът влезе в света, защото сатана измами Адам, създанието. Грехът влезе в света чрез Адам. Обаче Исус Христос, Спасителят, Създателят, Цар на царете, който е всемогъщ, бе изпратен на земята в подобието на човека, за да избави човечество от греховете веднъж завинаги. Той е изличил греховете на света веднъж завинаги. Той взе върху Себе Си всичките грехове на света чрез Своето кръщение веднъж завинаги и заплати за тях, като бе разпнат. 

Колкото и да са тежки греховете на човека, той получава нов живот и изкуплението, ако вярва, че Исус бе изпратен, за да измие всичките грехове. Бог създаде небето и земята, за да ни направи Свои деца. Той дойде на този свят и напълно изпълни Своето обещание. Затова можем сигурно да кажем, че нямаме грях. Бог никога не се заблуждава. Адам беше образ на Този, Който трябваше да дойде. Аз не разбирам, защо хора се осланят на собствени дела. Нашето спасение напълно зависи от Исус. Хората станаха грешници чрез един човек, Адам, и бяха изкупени чрез един Човек, Исус.

Единствено нещо, което трябва да правим, е да вярваме в спасението на опрощението на греховете. Трябва да правим само това. Нямаме нищо да правим освен само да се радваме, че Исус е измил всичките ни грехове. Между другото, защо вие принуждавате други хора усърдно да вършат добри дела? Могат ли хора да се освободят от греховете чрез собствени дела? Не. Спасението зависи само от вярата в опрощението на греховете.



"Дарбата не е такава каквото бе прегрешението"


Римляни 5:14-16 казва: "При все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на бъдещия; но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание."

Какво означават тези стихове? Библията казва: "Дарбата не е такава каквото бе прегрешението." "Дарбата" означава Божието спасение. Това значи, че хората, които са наследили грях от Адам, бяха обречени да отидат в пъкъла. Но благодарение на вярата в Исус, Който е измил всичките им грехове, всички те без изключение могат да получат опрощението на греховете. Това също означава, че Исус е измил всичките ни бъдещи грехове.

Човек се роди като потомък на Адам, затова е грешник, даже ако и не съгрешава. Затова той не може да отбегне пъкъла, въпреки че не съгрешава. Исус е дошъл на този свят и е станал нашият Спасител. Дарбата е, че Исус ни е дал необикновеното изкупление, за да опрости греховете, които хора продължават да извършват до края на света.

Затова дарбата на единия Човек е по-голяма от прегрешението на човека. Ако човек извършва грях, като се противи на Бога, вече този грях е достатъчно голям, за да бъде съден от Бога и да отиде в пъкъла. Обаче дарбата на Господа, който вече е измил всичките ни грехове, е по-голяма от прегрешението на човека. 

Това значи, че Исусовата любов и дарът на опрощението на греховете са по-големи от прегрешенията на цялото човечество. Господ достатъчно е изличил всичките грехове на света. Любовта на Исус, който ни е избавил, и дарът на спасението са толкова изобилни и по-големи от прегрешението на един човек. Господ вече е измил греха на съпротива на Бога, въпреки че със своята плът ние въставаме против Него. Сега Господ желае да вярваме в това, че Той е измил всичките грехове на света веднъж завинаги. Ето защо Той е избавил грешници от греховете им, като Божият Агнец, който взе върху Себе Си всичките грехове на света. 

Погрешно е учението, което твърди, че нашите грехове са унищожени, ако вярваме в Бога, и че греховете съществуват както и преди, ако ние не вярваме в Него. Бог е измил греховете даже на тези, които не вярват в Него, защото Той обича всички хора на земята, въпреки че хора не искат да приемат Божията любов. Никой човек на земята не е изключен от Божията любов и спасение. Божието спасение дохожда към тези, които вярват в истината на евангелието, където е написано, че Исус е измил всичките ни грехове.

Ние сме немощни създания. Бог счита за безгрешни тези, които вярват, че Исус е изличил всичките грехове. Даже след като нашите грехове са били простени, ние все още имаме много слабости в нашата плът. Много пъти ние се борим против Бога и даже опитваме се да отхвърлим Неговата праведност, когато не сме съгласни с Неговата воля. Но Бог казва: "Аз ви обичам и съм ви избавил. Аз вече съм измил всичките грехове, които вие сте извършили." "Ах! Това ли е истина, Господи?" "Да, Аз съм измил всичките ви грехове." "Благодаря Ти, Господи. Хваля Тебе. Не мога да не Те хваля, защото Ти така си ме възлюбил, че си измил даже греха на отхвърляне на Тебе." 

Тези, които станаха грешници, са били направени праведници и роби на любовта. Те не могат да не вярват в Исус, защото Господ е измил даже греха на отхвърляне на Бога, макар че те Го отхвърлят поради своите слабости, по същия начин както Петър. Ето защо те възхваляват Господа. Ето защо апостол Павел каза, че Божието спасение е много по-голямо от прегрешението на един човек. 

Исус е унищожил всичките грехове: първородния грях, наследен от Адам, а също всичките грехове, които извършваме с делата си до края на света. Колко голяма е Божията любов! Затова Библията казва: "Ето Божият Агнец, Който носи греха на света" (Йоан 1:29).



Праведници ще царуват във вечността чрез един Човек, Исус Христос


Греховете на света не могат да бъдат простени чрез молитвите на покаяние. Вярващите стават безгрешни и получават спасението от всичките грехове, понеже Господ вече е унищожил всичките грехове, даже тези, които ще бъдат извършени в бъдещето. Римляни 5:17 казва: "Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос." 

Ние сме благословени с благодатта. Кои са тези, които получават изобилието на благодатта и дарбата на праведността? Тези, които вярват в Господа. Тези, чиито грехове са простени благодарение на вяра в Него. Ние възхваляваме Господа за изобилието на благодатта на опрощението на греховете. "Тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос." Ние сме царе, царуващи в живота.

Само царе могат да царуват. Сега ние царуваме. Кой може да се противи на царе? Ние, които сме получили изобилието на благодатта и дарбата на праведността, царуваме всеки ден. Ние царуваме днес и ще царуваме утре. Тези, които са доброжелателни за нас, са благословени и могат да бъдат царе с нас. Но тези, които не вярват в евангелието на истината, проповядвано от царете, ще отидат в пъкъла. 

На света има много царе, които са били спасени, и множество хора отиват на пъкъла, защото са против царете. Те трябваше да бъдат доброжелателни за царете, но не бяха. Те биха могли да станат царе, ако имаха очите и сърцето на човека, който се стреми да открие истината.

Царувате ли? Ние уверено се хвалим, че сме царе на света. Ние заявяваме, че невярващите ще отидат в пъкъла, ако ще се борят против нас. Само царе могат да говорят така. Ние сме истински царе. Има ли някой между праведните, който не царува? Безсрамно е за тях да не царуват. Цар трябва да царува като цар. "Вашите мисли са погрешни. Вие ще отидете на пъкъла, ако няма да приемете истината." Цар трябва да се държи като цар. Цар трябва да бъде величествен и да заповяда на грешници да вярват в истината.

Цар може и трябва да съди, да заповяда и да осъжда на пъкъла невярващите, които са против Божията праведност, колкото и да е млад. Той има власт да осъжда невярващите на пъкъла пред Бога, но това не значи, че той може да злоупотребява със своята власт. Господ ни заповядва да царуваме в света. Затова нека царуваме и нека влезем в небесното царство.

Обаче някои праведници са твърде кротки, за да използват своята власт. Когато Господ ще дойде отново на земята, Той ще ги мъмри: "Вие сте отстъпили от своята вяра. Защо се държахте като роби? Аз съм направил царе." Има хора, които се държат като роби на света. Подходящо ли е за царя да говори "господине" на своя подчинен? Обаче някои праведници се държат именно така, въпреки че това не е подходящо. Те падат на колене и искат извинение от света, даже след като Бог ги е спасил от греха. Цар трябва да бъде величествен.

Щом станах цар, аз провъзгласих своята независима царственост против света. Аз повярвах в това, че станах цар, и се държах като цар, въпреки че бях млад. 



Чрез послушанието на Един Човек, Исус Христос


Римляни 5:18-19 казва: "И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." 

"Както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци." Човекът, който е се родил потомък на Адам и не е новороден от водата и Духа, ще бъде осъден, въпреки че вярва в Исус. "Чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот." 

Всички хора стават праведни чрез праведното дело на Исус, роден от Дева Мария и кръстен в река Йордан, за да вземе върху Себе Си всичките грехове на света. За да направи хора праведни, Той отдаде Своя живот, като бе разпнат на Кръста. Чрез послушанието на един Човек на волята на Бога Отца много хора са станали праведници. 

Строго погледнато, всички хора на света са ли грешници или праведници от гледна точка на вярата? Всички хора са праведници. Когато казвам така, някои хора разсърдват се и се противопоставят на мене. В действителност, от гледна точка на Бога никой човек няма грях. Бог изпрати Своя единороден Син на земята, предаде Му всичките грехове на света и позволи да бъде съден като представител на всички хора. 



Хора влизат в небесното царство или в пъкъла според вярата им


Бог вече не съди света, защото Той вече бе съдил Исус вместо всички хора. Обаче някои хора вярват в това, а други не вярват, въпреки че Божият Син е измил всичките грехове и е изпълнил волята на Бога Отца. Праведници влизат в небесното царство чрез вяра в Божията праведност. Господ счита тези хора за праведни и казва: "Вие сте праведни. Вие вярвате, че Аз наистина съм измил всичките ви грехове. Хайде, дойдете! Аз съм приготвил небесното царство за вас." Те влизат в небесното царство.

Но някои хора не вярват в Него и отхвърлят евангелието, като казват: "Боже, това ли е истина? Аз не мога да вярвам в това. Наистина не разбирам, как това може да бъде истина." Тогава Бог им казва: "Защо Ме сърдете? Вярвайте в Мене, ако искате да вярвате, или не вярвайте, ако не искате да вярвате." Те отново питат: "Господи, истинско ли е евангелието на водата и Духа?" Господ отговаря: "Да, наистина съм ви избавил." Тогава хора казват: "Не мога да вярвам в това. Мога да вярвам само на 90%, но съмнявам се на 10%."

Тогава Бог казва: "Вие не вярвате в това, въпреки че Аз вече съм ви избавил. Правете според вашата вяра. Аз съм решил да изпратя в пъкъла тези, които имат грях като потомци на Адам. Ако искате, можете да влезете в небесното царство, и ще отидете на пъкъла, ако искате да бъдете хвърлени в огъня на пъкъла." Дали те ще влязат в небесното царство или в пъкъла зависи от вярата им. 

Вярвате ли в това, че Исус ви е избавил от всичките ви грехове чрез Своето кръщение и чрез кръвта, която Той проля на Кръста? Това зависи от вашата вяра. Между небесното царство и пъкъла няма нищо средно. Пред Бога няма "Не". Има само "Да". Бог също никога не ни казва "Не". Бог е изпълнил всичко, което бе обещал. Той е унищожил всичките грехове на грешници.



Гдето се умножи грехът преумножи се благодатта


"А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта, така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ" (Римляни 5:20-21). Защо дойде законът? За да се умножи прегрешението, грехът. Човек като потомък на Адам беше обречен постоянно да съгрешава. Но хора не осъзнаваха греховността на своята природа. Затова Бог им даде закона, който казва, какво можем и какво не можем да правим, и това е грях да не се подчиняваме на закона със своите мисли и дела. 

Законът дойде, за да се умножи прегрешението. Бог ни даде закона, за да разберем, че ние сме големи грешници, купи не греха. Обаче където се умножава грехът преумножава се благодатта. Това означава, че човекът, който се е родил с грях като потомък на Адам, но който мисли, че е по-малък грешник, няма нищо общо с тази истина, че Исус го е избавил. 

Обаче човекът, който разбира, че той не може да живее според Божия закон чрез слабостта на плътта си, възхвалява Господа за своето спасението. За този човек евангелието, където е написано, че Господ е унищожил всичките грехове на света веднъж завинаги, е велик дар. "А гдето се умножи грехът преумножи се благодатта." Дарът се преумножи, затова големи грешници са станали съвършено праведни. По-малки грешници, които не се считат за купи грехове, ще отидат в пъкъла. И само големи грешници стават съвършено праведни. 

И така, човек, който разбира, че е голям грешник, възхвалява спасението на Исус. В света има малко добри проповедници на евангелието. "А гдето се умножи грехът преумножи се благодатта." Това не означава, че трябва да съгрешават нарочно, за да се преумножи благодатта. 

Апостол Павел каза в Римляни 6:1: "Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?" Павел има пред вид: Ние се спасяваме, ако само вярваме в Божията праведност. Господ вече е измил всичките ни грехове и е избавил всички без изключение грешници. Ние сме станали праведни чрез вяра в сърцето си. Ние можем да се спасим чрез вяра в това, което направи Господ. Няма значение, колко сме лоши и колко често съгрешаваме. Ние сме станали праведни не чрез собствени дела, но чрез вяра в истината. 

Ние ставаме праведни чрез вяра. Колко порочни са нашите дела? Колко често ние съгрешаваме? Колкото недостатъци имаме, ако Бог, Който е безгрешен, гледа нашите дела? Мога само да възхвалявам Господа. "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта, така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ" (Римляни 5:20-21).

Бог ни е дал вечния живот чрез Своя Син Исус Христос. Благодарение на Неговата праведност ние царуваме заедно с Него. Благодаря на Господа, който е дал благодатта на спасението на всички грешници. Благодаря, Господи!