Sermons

【ГЛАВА 6-3】 < Римляни 6:12-19 > Представяйте телесните си части като оръдия на праведността



< Римляни 6:12-19 >

"И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени, и, освободени от греха, станахте слуги на правдата. (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост."



Ние не можем да останем в греха, за да се умножи благодатта


В Римляни глава 6 апостол Павел казва, как праведници трябва да живеят след като получиха спасението от греховете. Той отново изяснява "вяра" чрез кръщението на Исус. Ние виждаме нашите грехове благодарение на вяра в кръщението, Кръста и възкресението на Исус.

Ние не можем да се изпълним с Божията праведност и да получим спасението без кръщението на Исус. Ако Исус не взе върху Себе Си всичките ни грехове в момента на Своето кръщение, ние не бихме могли да кажем, че сме праведни след опрощението на греховете.

Ние можем сигурно да кажем, че сме праведни, защото всичките ни грехове бяха били възложени върху Исус и Той бе разпнат и осъден за тях. Римляни глава 6 учи както за спасението чрез вяра, така и за практичен живот на праведни. Тя казва: "Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде!" (Римляни 6:1). Предишните стихове казват: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта, така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ" (Римляни 5:20-21). Греховете на света не могат да превишават Божията любов и праведност, колкото и да са големи. Нашите грехове са били простени чрез Божията любов и праведност благодарение на вяра в истинското слово.

Библията казва, че ние не можем да останем в греха, за да се умножи благодатта, даже ако ние, като живеем в плът, сме получили опрощението на всичките ни грехове. "Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот" (Римляни 6:2-4).



Ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта


Старият ни човек е бил разпнат заедно с Исус. Това означава, че ние сме мъртви към греха. Всичките ни грехове бяха възложени върху Исус и Той умря вместо нас. И така, смъртта на Исус е нашата смърт за греха. "Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт." Нашият стар плътски човек е бил погребан с Исус чрез кръщението в смъртта.

Господ взе върху Себе Си всичките ни грехове в момента на Своето кръщение и умря на Кръста вместо грешници. По природа Си Той беше без грях. Обаче Той взе върху Себе Си всичките грехове и беззакония на грешници и бе наказан вместо тях. Вярвате ли в това? Самият Той не трябваше да бъде наказан, но ние, които бяхме грешници, понесохме наказанието с Него, тъй като сме се кръстили в Исус Христос.

Апостол Павел придаваше голямо значение на кръщението на Исус. Ние също проповядваме кръщението на Исус. От гледна точка на вяра да проповядваме за кръщението на Исус не е неправилно. По същия начин, както във времена на Стария Завет грешник предаваше своите грехове на главата на жертвата чрез полагането на ръце и я заколваше, също така Исус изми всичките грехове чрез Своето кръщение и смърт.

Йоан Кръстител кръсти Исус, Божия Агнец. Исус взе върху Себе Си всичките грехове на света, когато прие кръщението като жертва. Затова Неговата смърт беше нашата смърт и смъртта на всичките вярващи. Всички, които са се кръстили в Исус Христос, са умрели с Него. Тези, които не са се кръстили в Исус, не могат нито да се спасят, нито да вярват, нито да се отрекат от себе си, нито да победят света.

Само човекът, който вярва в кръщението на Исус Христос, знае, че той е умрял на Кръста заедно с Него. Този човек царува и побеждава света, като се отрича от себе си. Той може да се осланя на Божието слово и да вярва в него. Само тези, които вярват, че кръщението на Исус е необходимо условие, чрез което Той отне прегрешенията на света, ще получат опрощението на греховете, тоест Неговото съвършено спасение.

Кръщението и кръвта на Исус са същността на спасението чрез опрощението на греховете. Ако Исус не изми всичките грехове на грешници със Своето кръщение, Неговата смърт нищо не би значила за нашето спасение. Същността на спасението е кръщението на Исус. Всичките грехове на света бяха възложени върху Исус, когато Йоан Кръстител Го кръсти.



Ние живеем с Бога и ходим в нов живот


Апостол Павел казва: "Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт" (Римляни 6:4). Всички, които са се кръстили в Исус Христос, са получили изкуплението чрез вяра, са били погребани заедно с Него и имат нов живот в Него. Такава вяра е велика. Вярата в кръщението на Господа е вяра, основана върху твърд фундамент.

"Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото" (Римляни 6:4-5). Ние можем да се съединим с Бога чрез вяра в кръщението на Исус.

Сега тези, които вярват в Исус Христос, могат да ходят в нов живот. Нашият стар човек, който съществуваше преди новорождението ни, е умрял, а ние сме станали нови и сега можем да вършим новите дела, да ходим в нов живот и в нова вяра. Новороденият не води стар начин на живот и не мисли както преди. Причината, поради която трябва да се откажем от предишните си мисли, е че нашият стар човек е умрял на Кръста заедно с Исус Христос.

В 2 Коринтяни 5:17 е написано: "старото премина; ето, всичко стана ново." Господ бе кръстен в река Йордан, за да измие всичките ни грехове, бе разпнат на Кръста и възкръсна от мъртвите. По този начин Той е избавил всички грешници от греховете, за да могат да ходят в нов живот. Нашите стари "неща" като нещастие, трудности, горест и ранени сърца са в миналото. Сега се започна нов живот. Спасението е отправна точка на нашия нов живот.

Бог заповяда на израелтяните да спазват Пасха, когато те излязоха от Египет и влязоха в Ханаанската земя. Излизането на евреите от Египет символизира спасението от греховете. Бог каза на Израилевия народ: "Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер. После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън. И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване" (Изход 12:1-11). Трябва да помним, че Бог ги заповяда да ядат агнешко с безквасен хляб и с горчиви треви във време на празника на Пасха.

След спасението чакат нас още много горчиви неща. Горчиви треви символизират себеотрицание. Разбира се, че това е много трудно, обаче трябва да помним, че ние сме били погребани с Христос. "Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса" (Римляни 6:10-11).

Таково е сърце на човека, който е в единство с Исус. Ние се съединяваме с Исус чрез вяра в Неговото кръщение, Кръст и възкресение, които Той изпълни. Неговото служене включва рождението, кръщението от Йоан Кръстител, разпятието, възкресението, възнесението и второто пришествие за съда върху мъртвите. Вярата във всичко това е истинската вяра, вярата в спасението, съда и Божията праведност.

В Римляни 6:10 е написано: "Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги." Исус не изми нашите грехове през два опита. Исус е измил всичките грехове на света веднъж завинаги. Римляни 6:10-11 казва: "Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса." Ние сме мъртви към греха, но живи към Бога. Сега ние сме живи към Бога. Ние имаме нов живот и сме станали нови хора.

"И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат" (Римляни 6:12-14).

"Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат." Като сме получили изкуплението, ние нямаме грях, колкото и да сме слаби в живота си. Разбира се, че сме немощни, защото все още живеем в плът. Обаче грях няма да властва над нас. Колкото и да сме слаби, няма да бъдем осъдени, защото сме получили опрощението на греховете чрез вяра в кръщението на Исус и в заплатата за греха с кръвта на Христос. Нашите беззакония също са грехове.

Несъмнено грях не може да властва над нас. Бог направи така, че праведници не са подвластни на греха. Господ съвършено е измил нашите прегрешения чрез кръщението на Исус, и сега те няма да властват над нас, колкото и да сме слаби. Исус е заплатил за греховете на Кръста. Всичките вярващи нямат грях, защото Господ е заплатил откупа за греха.

Праведници видят, че множество немощи и беззакония се показват в тях, но грях не може да властва над тях и за тях няма осъждане, когато осланят се на вяра в Господа. Затова ние можем винаги да ходим в нов живот.



Предайте телесните си части като оръдия на Божията праведност


Господ е благословил праведници да ходят в нов живот. Обаче могат ли те да продължават да съгрешават? Разбира се, че не. Римляни 6:13 казва: "Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата."

"Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха." По природа си бяхме слуги на греха и умяхме добре да съгрешаваме, но в Библията е написано: "Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени и, освободени от греха, станахте слуги на правдата" (Римляни 6:17-18).

Ние, които сме станали праведни, сме се освободили от грях и сме слуги на Божията праведност по благодатта. Ние сме напълно се освободили от грях и сме получили възможността да станем праведници, които могат да работят за Божията праведност.

Но какво трябва да правим с нашата плът след като сме получили изкуплението? Как трябва да се държим с нашата плът след спасението си? В Библията е написано: "Сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост" (Римляни 6:19). Какво прави плът, независимо от това, че ние сме избавени от греховете? Плътта обикновено изпада в грях, даже ако нямаме грях в сърцето си. Затова ние можем да отбегнем грях, ако предадем нашата плът като слуга на праведността. Това също означава, че трябва просто да предадем нашата плът на праведни дела, защото сме станали праведни.



Трябва да обучаваме себе си в благочестие


Ние ли сме безгрешни, въпреки че нашата плът е слаба, след като сме получили спасението? Съвсем очевидно е, че тези, които вярват в кръщението, възкресението, пришествието и последния съд на Исус, нямат грях. Те са безгрешни. Ние трябва само да посветим нашата плът на праведни дела и сърцата ни също искат да служат на праведността. Обаче плътта не желае да служи на Божията праведност. Затова в 1 Тимотей 4:7 е написано: "Обучавай себе си в благочестие." Трябва да обучаваме себе си в благочестие.

Това не е възможно да направим много скоро. Когато ние раздаваме брошури за евангелието на други хора, можем да се срамим, когато срещаме своите познати. Отначало ги отбягваме и връщаме се вкъщи, защото се срамим. Обаче, ако няколко пъти опитваме се да правим това, като мислим: "Моят стар човек вече е умрял", и тогава, като съберем смелост, кажем: "Вие ще отидете в пъкъла, ако нямате спасението, затова да вземете тази книга и да четете, за да получите спасението!" Като се държите така, можете да посветете своята плът на праведността.

Римляни глава 6 заповяда да посветим телесните си части като слуги на праведността за святостта. Трябва да предадем телесните си части като слуги на праведността. Ние трябва да се упражняваме в това много пъти. Това не можем да направим много скоро. Трябва да се опитваме още и още. Ние ще познаем, колко интересно е да отиваме на църквата, ако опитваме се да правим това. Ние не трябва да мислим: "Вярвам в това, но бих искал да вярвам в това вкъщи. Разбира се, че зная, за какво ще проповядва нашият пастор." Както плът, така и сърце трябва да бъдат в църквата. Вярата израства в сърцето само тогава, когато ние предаваме телесните си части като слуги на праведността.

Ние трябва да посветим телесните си части на праведни дела. Разбирате ли, за какво говоря? Ние не трябва да се държим настрана от събранията на други вярващи с духовни водачи. Когато отивате на пазар, по-добре би било да навестите църквата и да отворите вратата, казвайки: "Отивам на пазара. Как сте?" Често да навестяваме църквата означава да предаваме телесните си части като оръдие на праведността.

Тогава вашият пастор ще каже: "Сестро, чакайте да помисля. Моля, чистете тук?

"Добре."

"И моля, дойдете довечера."

"Защо?"

"Довечера ще имаме младежка среща."

"Добре, довечера ще дойда."

Ние сме много заети в този свят, но на какво трябва да посветим нашата плът преди всичко, ако хора на света постоянно ни викат да присъстваме на срещите им?

Трябва да се посветим на църквата. Трябва да отиваме на църквата, даже ако ни викат да вечеряме с колегите ни. Ние не трябва да позволяваме на нашата плът да седи в ресторант, въпреки че нашето сърце е в църквата. Ако ще принудим нашата плът да отбягва света и ще позволим да пребъдва в църквата, тогава както нашата плът, така и нашето сърце ще бъдат спокойни.

Какво мислите? Ако вашата плът често посещава някои плътски места, вие ще станете врагове на Бога, врагове на вашата воля и даже врагове на вашите сърца, които искат да се съединят с църквата.



Трябва добре да упражняваме своята плът в Духа


Трябва да направим своята плът слугата на праведността, но това не означава, че плътта е съвършена. Трябва отново и отново да посвещаваме телесните ни части на праведни дела, въпреки че нашата плът иска да прави, каквото желае. Обикновено ние вървим по известен път в зависимост от това, на какво посвещаваме нашата плът.

Апостол Павел казва: "Предайте частите си като слуги на праведността, която докарва светост. Представяйте телесните си части като оръдия на Божията праведност." Всичко зависи от това, как вие усмирявате своята плът. Ако усмирявате своята плът да не пие, плътта автоматически отива да пие. Плътта бърза на кръчма, докато вие сте в църквата. Ако вие седите в кръчма, сърце чувства болка. Но ако сте в църквата, сърце чувства покой, докато плътта боли.

Плътта също има личност. Плътта зависи от това, как сърцето я усмирява. Плътта казва: "Обичам алкохол", когато постоянно пием. Обаче плътта казва: "Ненавиждам алкохол", ако не пием. Защо? Защото плътта не е усмирена. Всичко зависи от това, как усмиряваме плътта си, въпреки че нашето сърце е осветено. Светият Дух все още ни поддържа, въпреки че сме вън от църквата. Обаче трябва да направим нашата плът слуга на праведността за святостта. Затова във всеки случай трябва отново и отново да отивате на църквата.

Тези, които са спасени, трябва да се упражняват в святостта. Библията заповяда да слушаме Божието слово и да го изпълняваме. Трябва да се покоряваме на Божието слово, защото ние сами винаги правим това, което е угодно на нашата плът, понеже мислим, че нашата плът принадлежи на нас. Ние пазаруваме, танцуваме и пием, както искаме, и затова трудно ни е да седим и да съсредоточим се на богослужение в църквата. Ето защо пастор трябва да ни води, като казва. "Сядайте тук и слушайте Божието слово." "Добре."

Въпреки че се отегчаваме от проповеди, трябва да бъдем търпеливи, като мислим: "Трябва търпеливо да седя тук. Защо така се отегчавам, ако в кръчма мога да седя 3 часа? Защо не мога да седя тук даже един час? Минал е само един час откогато почнах да слушам тази проповед! Но в кръчмата пих пет часа и даже играх покер 20 часа без прекъсване."

Всичко зависи от усмиряване на плътта. Плътта, която обикновено седи в църквата, ненавижда да отива на кръчма. Обаче за човека, който е свикнал да пие, пребъдване в църква е като пъкъл. Искам да търпите няколко дни, и тогава ще се научите да търпите. Това е много трудно, докато не усмирите своята плът. Ние сме задължени да прекарваме времето в църквата, когато желаем да правим нещо друго със своето време.

Ние прекарваме времето в църквата, като говорим с нашите наставници, братя и сестри, за да усмирим плътта си. Аз съм толкова спокоен в църквата и нищо там не ме съблазнява. Обаче когато ходя по улиците, много неща ме съблазняват! Има множество съблазни като например дрехи във витрини на магазини. Нуждая се от два часа да се върна вкъщи, когато оглеждам всички тези неща, които искам да видя, и накрая мога да се заблудя.

Ходя да видя чудни неща, ако някъде има нещо чудно. По-късно осъзнавам: "Кога ще се върна вкъщи? Нуждая се от някой да ме води вкъщи." Затова не бродете от място на място на път за у дома. След богослужение трябва да вървим право у дома, да отиваме с църковен автобус, да отиваме право до местоназначение. Ако мислите: "Не се отбивайте у мен да ме вземете до църквата. Сам ще отида на църквата. Имам два силни крака, затова нямам нужда да отивам на църквата с църковен автобус." Вие можете да се заблудите поради съблазните. Трябва да бъдете благодарни, че можете да отидете на църквата и да се върнете у дома с църковен автобус след богослужение и да не се безпокоите за различни напразни неща. По-добре е да се върнете вкъщи, да четете Библията, да се молите и да си легнете.

По-добре е да живеете именно така. Обаче човек може да каже: "Имам силна вяра. Нямам грях. Аз ще докажа нещо на себе си. Няма да пия, даже ако ще отида в кръчма. Гдето се умножи грехът преумножи се благодатта. Аз съм изпълнен с благодатта." Ако той ще мисли така и ще отиде в кръчма, приятел му ще каже: "Ей, хайде да се почерпим."

"Не, ти ли си ме видял някога да пия? Аз съм изоставил пиенето."

"Все пак да пием по чашка!"

"Не."

"Защо няма да пием само една чаша вино?"

Приятел му лее вино в чаша и дава му я. Но той мисли: "Аз пия сода, въпреки че ти ме изкушаваш да пия алкохол." След това той припомня си, че пиеше много отдавна, и мисли: "Колко вкусно ще бъде! Защо не ми предлагаш вино още веднъж? Ще пия само една чаша." Той бързо изпива сода. Тогава приятел му разбира, че той иска да пие, и лее вино в празна чаша.

"То е много слабо. Можеш да го пиеш като коктейл."

"Не, не трябва да правя това. Не знаеш ли, че вярвам в Исус?"

Обаче в края на краищата той изпива чаша вино и приятел му знае, че той пие.

"Пий само днес."

"Добре. Ще пия днес, но ти трябва да вярваш в Исус, добре? Нямам грях, въпреки че пия. Но ти имаш ли грях? Ти трябва да се спасиш от греховете ти."



Много важно е, на какво посвещаваме плътта си


Всички хора са такива. Те не са особени. Важно е, на какво посвещаваме плътта си. Представяйте телесните си части като слуги на праведността за святостта. Представяйте своята плът на святостта, защото плътта няма святостта. Използвах тук примера за пиене. Обаче други неща са същите. Всичко зависи от това, как ние усмиряваме своята плът.

Ние мигновено се спасяваме чрез вяра, и това спасение е вечно, но святостта в сърцата ни зависи от това, на какво посвещаваме своята плът. Ние чувстваме, че когато отдаваме нашата плът на нечистота, сърцето ни също става мръсно, въпреки че то е чисто. Тогава ние даже можем да се откажем от вярата и да вървим против църквата, да изговаряме напразно името на Бога и да отстъпим от Него, като сме измамени от сатана. Накрая ние ще бъдем унищожени.

Затова да бодърстваме, за да не бъдем унищожени. Да бъдем внимателни. Какво можем да правим с всекидневните ни грехове, след като сме получили опрощението на греховете? "Гдето се умножи грехът преумножи се благодатта." Господ е измил напълно всекидневните ни прегрешение, за да не бъдем грешници никога вече, въпреки че можем да съгрешаваме много пъти.

Ние можем да имаме сериозни проблеми, ако нашата плът отново и отново връща се към зло. На какво трябва да посветим своята плът? Плътта трябва да върви по определен път. Говоря всичко това, за да разберете тази истина.

Плътта ни става света, както и нашето сърце е свето, и става слуга на праведността пред Бога, ако я представяме като слуга на праведността. Ако не знаем, как да живеем, след като сме се спасили, трябва да съсредоточим живота си на църквата. Библията казва, че църквата е гостилница. Ние пием водата, ядем духовна храна и продължаваме да общуваме по същия начин, както ние пием и говорим в гостилница.

Църквата е същото, като гостилница. В църквата ние продължаваме да говорим и да общуваме един с друг. Ето защо трябва постоянно да отиваме на църквата. Човекът, който обикновено отива на църквата, става духовен човек, а човекът, който не отива на църквата, не може да пребъдва в Духа, колкото и да е силна неговата вяра. Човекът, който обикновено отива на църквата, автоматически израства духовно, колкото и да е слаб. Това се случва благодарение на духовното общуване след изкуплението.

Освен църквата няма никое друго място да живеем. Искам да отивате на Божията църква толкова много пъти, колкото можете, и да продължавате да общувате с Божии хора. Навестявайте църквата, присъствайте на всички богослужения, слушайте Божието слово и съветвайте се с църковни наставници във всичко, което искате да направите.

Трябва да съсредоточим живота си на Божието слово и колкото можем по-често да се събираме. Тогава ние ще можем да живеем чрез вяра без поражения. Всички ние можем да работим и да получим благословението от Господа. Искам да посветете своята плът и сърце като оръдия на Божията праведност.