В 1 Йоаново 1:8-10 се казва: "Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас."
"Ако кажем, че нямаме грях," значи, че "ако не признаваме, че се раждаме грешни и не можем да не съгрешаваме през целия ни живот пред закона." Както знаем, всеки човек трябва да признае грях си. Обаче това не значи, че трябва да признаваме нашите ежедневни грехове, за да ни се прощават тези грехове всеки ден, но това значи, че трябва да признаваме, че сме твърде слаби, за да не съгрешаваме със своята сила без вярата в Исус. Затова, ако някой казва, че няма грях, даже ако е в тъмнината с грях в сърцето си, няма истината в него.
"Ако изповядваме греховете си" значи "ако признаваме, че винаги съгрешаваме от своето рождение до деня на смъртта си и не можем да живеем без грях, даже ако искаме да не съгрешаваме." Това не значи, че ние трябва да съжаляваме и молим за Господното опрощение всеки път, когато съгрешаваме. Господ вече е изличил всичките грехове на света чрез Своето кръщение и Кръста преди около 2000 години. И така сега трябва да само признаваме, че сами ние не можем да не бъдем грешници без Него и че Неговото евангелие е изличило всичките ни грехове веднъж завинаги.
"Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас" значи: Законът ни дава познание на греха и разкрива нашите грехове, които са скрити в сърцата ни. И така ние трябва да признаваме, че имаме грях пред закона. Обаче тези, които не приемат закона, не признават, че имат грях. Законът ни позволява да признаем нашите грехове и ни води при Исус Христос, който е изличил всичките грехове на света чрез кръщението и Кръста Си.