A causa del COVID-19 e dell'interruzione del servizio di postainternazionale,
bbiamo temporaneamente sospeso il nostro "Servizio di libri a stampagratuita".
bbiamo temporaneamente sospeso il nostro "Servizio di libri a stampagratuita".
Alla luce di questa situazione, al momento non siamo in grado di inviarti i libri.
Prega che questa pandemia finisca presto e la ripresa del servizio postale.
Prega che questa pandemia finisca presto e la ripresa del servizio postale.
Тема 11: Скинията
[11-11] Ние не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват поради нашите грехове (Йоан 13:1-11)
(Йоан 13:1-11)
"А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти."
"А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти."
Цялото Слово на Библията е мистерия за фалшивите учители, които още не са се новородили. Затова те се опитват да тълкуват Божието Слово по свой начин с човешки мисли. Самите те обаче дори не са убедени в това, което учат. В резултат на това дори сред тези, които вярват в Исус, няма много хора, които имат убеждението за спасението си.
Защо е така? Това е така, защото те казват, че вярват в Исус, макар и да не познават ясно евангелието на водата и Духа. Такива християни мислят, че няма да бъдат унищожени, защото вярват в Исус. Но те трябва да осъзнаят, че когато погледнем от библейска гледна точка, това е само съвършен факт, че те ще бъдат унищожени, ако не се родят от водата и Духа.
Общото убеждение на хора е да мислят, че макар и да не знаят истината, те поне няма да бъдат унищожени, защото сляпо вярват в Исус. Въпреки това, тъй като не разбират правилно Свещеното Слово, те не могат да разберат от Словото, че те всъщност са невярващи и не са били правилно спасени.
И така, ако хора буквално интерпретират Словото на Библията и измислят свои собствени доктрини, основани на собствените им мисли, тогава тези хора, дори и да вярват в Исус, не могат да получат опрощение на греха и в крайна сметка ще се окажат в ада поради греховете им. В същност Библията не е нещо, което трябва да разгадаваме по собствения си начин, но ние трябва да чакаме Бог да ни донесе нашето разбиране чрез Неговите новородени светии със Словото на истината. Трябва да осъзнаем също, че цялото Божие Слово е обяснено в евангелието на водата и Духа.
Исус каза: "Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство" (Йоан 3:5). Тези, които познават и вярват в този цитат правилно, наистина могат да бъдат спасени от всички грехове и да влязат в Небесното Царство. Исус каза, че само тези, чиито сърца са били очистени от греха чрез вяра в евангелието на водата и Духа, могат да влязат в Небето. Но ако хора вярват без да разбират евангелието на водата и Духа, дадено от Господа, тоест истината, показана в синя, морава и червена прежди и препреден висон на Скинията, те ще бъдат унищожени за греховете им.
Колко абсолютно смайващо би било, ако бяхме унищожени за нашите грехове, дори като вярвахме в Исус? Натъжавам се много, когато мисля, че макар в света да има толкова много хора, които вярват в Исус като техния Спасител, много от тях не могат да отговорят уверено на въпроса, дали наистина те са убедени, че са спасени от всички грехове. Не е погрешно да казваме, че всички грешници, независимо дали твърдят, че вярват в Исус, или не, ще бъдат унищожени за греховете им. Колко хора наистина ще бъдат унищожени, дори когато вярват в Исус?
Матей 7 ни казва, че макар мнозина, които вярват в Господа, ще казват на Исус, че са пророкували, изгонвали демони и направили много чудеса в Неговото име, те пак ще бъдат изоставени от Него. Исус каза, че Той ще обяви на такива хора: "Аз никога не съм ви познавал(Матей 7:23). Нашият Господ каза, че не всеки, който призовава Неговото име, ще влезе в Небето. По същия начин, Господ ще смъмри тези, които неправилно разбраха евангелието на водата и Духа.
Но много хора дори не осъзнават, че неправилно разбираха и вярваха в Исус, и тази ситуация е много натъжаваща за нашия Господ. Има твърде много хора, които се насочват към собственото си унищожение без да обръщат внимание на факта, че Господ всъщност ги укорява за тяхната грешна вяра.
Ето защо сърцата ни оплакват днешните номинални християни. Те вярват в Исус само смътно, все още не могат да достигнат до ясна и библейска дефиниция на това какво е истинското евангелие на водата и Духа. Ето защо да проповядваме евангелието на водата и Духа на всички тях е толкова важна и неотложна задача за нас.
За всички нас критично важно е да знаем и да вярваме в евангелската истина за водата и Духа. Как тогава можем да познаем евангелската истина за водата и Духа? Разбира се, като слушаме учението за евангелието на водата и Духа, съдържащо се в Божието Слово. Ние наистина трябва да знаем и да вярваме в евангелието на истината и да бъдем призовани от Бог като Негови светии. Точно така можем да влезем в Царството на Бога чрез вяра, да получим опрощението на греха чрез вяра и да станат Негови деца чрез вяра.
Ето защо християнството съсредоточава внимание върху спасението, получено чрез вярата. Религиите на света награждават собствени действия на човек. Но истината ни казва, че спасението е дар от Бога, не чрез човешки дела, за да се не похвали никой (Ефесяни 2:8-9). Истинското християнство посочва пътя да се спасим от греха и да влезем в Небето само чрез познаване и вяра в евангелието на водата и Духа.
Днешният главен цитат от Йоан 13 също е за евангелието на водата и Духа. Знаейки, че е дошло времето да умре на кръста, Исус се опита да умие краката на учениците Си. Това беше точно преди Празника на Пасхата. Празникът на Пасхата има голямо значение за евреите. Тъй като това беше денят, когато израилевият народ излезе от Египет и бе спасен от робството му, това стана голям празник за евреите. И така израилевият народ припомняше старозаветния Празник на Пасхата и го празнуваше като извършваше заедно пасхалните ритуали.
По време на вечерята Исус събра учениците Си и се опита да им каже нещо, което има голямо значение. Чрез умиването на краката на учениците Си, преди Сам да умре на кръста, Той искаше да ги научи за истината, която наистина е измила греховете им. С настъпването на Празника на Пасхата Исус знаеше, че Той щеше да бъде хванат като Пасхалното Агне, да бъде разпнат, да умре и да възкръсне от мъртвите. Исус искаше да научи учениците Си, че Той е измил дори и техните собствени грехове като жертвеният Агнец. С други думи, Той уми краката на учениците, за да им даде много важен урок, преди да умре на Кръста.
Причината, поради която Господ уми краката на Петър
Нека погледнем, какво каза Исус, когато Той поиска да умие краката на учениците, а Петър отказа: "Ако не те умия нямаш дял с Мене" (Йоан 13:8). Колко критични и страшни са тези думи? И все пак, наистина Исус искаше да научи учениците Си каква вяра е необходима, за да измият собствените им грехове и колко важно за Неговите ученици и за Самият Той беше това, че Той трябваше да умие краката им, преди да умре на Кръста.
Исус стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса, после наля вода в умивалника и почна да мие краката на учениците. Тогава дойде ред на Симона Петра, но Петър продължаваше да отказва. Той каза на Исус: "Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?" Петър беше възмутен, че Исус искаше да умие краката му. Тъй като той вярваше и служеше на Исус като на Божий Син, за него беше трудно да приеме такава абсурдна ситуация. Ето защо Петър попита, как Господ се опитваше да умие краката му, мислейки, че ако някой трябва да умие крака, то самият Петър трябваше да мие краката на Господа и че не беше нито уместно, нито учтиво за него да позволи на Господ да умие краката му. И така, буквално шокиран от това, Петър каза: "Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?" и отказа да бъде умит.
Тогава Исус каза в стих 7: "Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш." Това означаваше: "Ти не разбираш сега, защо правя това. Но след като ще умра на Кръста, възкръсна от мъртвите и възнеса се на Небето, тогава ще осъзнаете причината, поради която Аз умих краката ви." И тогава Исус решително каза: "Ако не ти умия краката нямаш дял с Мене." Ако Исус не бе умил краката на Петър, Петър и Исус не биха имали нищо общо със себе си. Да няма дял с Исус означаваше да няма никаква връзка с Него и така Петър нямаше друг избор освен да протегне краката си пред Исус. След това Исус сложи краката на Петър в умивалника, уми ги и след това изтри краката му с престилката.
Когато Господ каза на Петър: "Ако не ти умия краката нямаш дял с Мене," Петър, шокиран от това, каза: "Тогава ми умий още повече, за да имам дял с Теб. Умий ръцете ми, главата ми и цялото ми тяло!" Като чу това, тогава Исус каза: "Този, Който се е окъпал, трябва само да умие нозете си. Той е напълно чист. Вие сте напълно чисти, но не всички."
Исус често говореше неща, които за миг озадачаваха и объркваха хора. Като не могат да разберат, какво говори Исус, хора са склонни да разбират и да вярват неправилно, и да правят някои странни неща. Тези, които не са получили опрощението на греха, защото не вярват в евангелието на водата и Духа, не могат правилно да разберат това, което тук Исус каза на Петър. Защо? Защото онези, които нямат Святия Дух, не могат да разберат правилното значение на Божието Слово.
Не всеки може да разбере истината, разкрита в Библията, дори ако той е гений, надарен с удивителна светска интелигентност. Докато такива хора ясно разбират Словото на Писанията в буквалния му смисъл, ако не знаят истината за водата и Духа, те просто не могат да съберат всичките пъзели и да разберат с каква вяра могат да измият собствените си грехове макар и много да се опитват.
Господ каза: "Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички" (Йоан 13:10). Този цитат днес е много труден за разбиране за много християни, защото те не могат да убедят себе си с този цитат, дали те вече са били измити от всичките собствени им грехове или не. Всъщност те държат този цитат като основа на доктрината за молитвите на покаяние, една от така наречените ортодоксални доктрини в християнството.
Те тълкуват този цитат по следния начин: "Тъй като вярваме в Исус като наш Спасител, всичките ни грехове са опростени, включително и първородният грях. Но тъй като ние сме твърде несъвършени, за да не грешим всеки ден, и така отново ставаме грешници, ние трябва да просим Божието опрощение да бъдем очистени от тези собствени грехове. По този начин можем да бъдем очистени от нашите грехове и отново да възстановим връзката с Него."
Глупости! Можете ли наистина да очистите собствени ви грехове, като възнасяте молитви на покаяние? Какво за греховете, за опрощение на които можете да не помолите поради нехайството си? Тогава как тези грехове биха могли да бъдат простени?
Църквата, тялото на Бога, всъщност е събранието на хора, които вярват в евангелието на водата и Духа, дадено от нашия Господ. И така, когато Исус каза, че тялото е съвсем чисто, но не всичките ученици са чисти, Той каза това по отношение на Юда, който не вярваше в Него. Именно защото Той знаеше, че Юда не вярваше в Него, Той каза: "Не всички сте чисти".
Трябва да повярваме, че Господ изми всичките ни грехове веднъж завинаги с евангелието на водата и Духа, основната истина на Библията. И така, ако не знаем ключовите точки на Словото и се опитаме да разберем Божието Слово по свой начин, можем да попаднем в големи заблуди. Дори и сега много хора, които са паднали във велики заблуди, се отказват от всичките си вещи и дори стават мъченици, когато не вярват в Исус правилно, но в крайна сметка те ще бъдат унищожени за греховете им.
Исус стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса, после наля вода в умивалника и почна да мие краката на учениците. Тогава дойде ред на Симона Петра, но Петър продължаваше да отказва. Той каза на Исус: "Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?" Петър беше възмутен, че Исус искаше да умие краката му. Тъй като той вярваше и служеше на Исус като на Божий Син, за него беше трудно да приеме такава абсурдна ситуация. Ето защо Петър попита, как Господ се опитваше да умие краката му, мислейки, че ако някой трябва да умие крака, то самият Петър трябваше да мие краката на Господа и че не беше нито уместно, нито учтиво за него да позволи на Господ да умие краката му. И така, буквално шокиран от това, Петър каза: "Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?" и отказа да бъде умит.
Тогава Исус каза в стих 7: "Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш." Това означаваше: "Ти не разбираш сега, защо правя това. Но след като ще умра на Кръста, възкръсна от мъртвите и възнеса се на Небето, тогава ще осъзнаете причината, поради която Аз умих краката ви." И тогава Исус решително каза: "Ако не ти умия краката нямаш дял с Мене." Ако Исус не бе умил краката на Петър, Петър и Исус не биха имали нищо общо със себе си. Да няма дял с Исус означаваше да няма никаква връзка с Него и така Петър нямаше друг избор освен да протегне краката си пред Исус. След това Исус сложи краката на Петър в умивалника, уми ги и след това изтри краката му с престилката.
Когато Господ каза на Петър: "Ако не ти умия краката нямаш дял с Мене," Петър, шокиран от това, каза: "Тогава ми умий още повече, за да имам дял с Теб. Умий ръцете ми, главата ми и цялото ми тяло!" Като чу това, тогава Исус каза: "Този, Който се е окъпал, трябва само да умие нозете си. Той е напълно чист. Вие сте напълно чисти, но не всички."
Исус често говореше неща, които за миг озадачаваха и объркваха хора. Като не могат да разберат, какво говори Исус, хора са склонни да разбират и да вярват неправилно, и да правят някои странни неща. Тези, които не са получили опрощението на греха, защото не вярват в евангелието на водата и Духа, не могат правилно да разберат това, което тук Исус каза на Петър. Защо? Защото онези, които нямат Святия Дух, не могат да разберат правилното значение на Божието Слово.
Не всеки може да разбере истината, разкрита в Библията, дори ако той е гений, надарен с удивителна светска интелигентност. Докато такива хора ясно разбират Словото на Писанията в буквалния му смисъл, ако не знаят истината за водата и Духа, те просто не могат да съберат всичките пъзели и да разберат с каква вяра могат да измият собствените си грехове макар и много да се опитват.
Господ каза: "Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички" (Йоан 13:10). Този цитат днес е много труден за разбиране за много християни, защото те не могат да убедят себе си с този цитат, дали те вече са били измити от всичките собствени им грехове или не. Всъщност те държат този цитат като основа на доктрината за молитвите на покаяние, една от така наречените ортодоксални доктрини в християнството.
Те тълкуват този цитат по следния начин: "Тъй като вярваме в Исус като наш Спасител, всичките ни грехове са опростени, включително и първородният грях. Но тъй като ние сме твърде несъвършени, за да не грешим всеки ден, и така отново ставаме грешници, ние трябва да просим Божието опрощение да бъдем очистени от тези собствени грехове. По този начин можем да бъдем очистени от нашите грехове и отново да възстановим връзката с Него."
Глупости! Можете ли наистина да очистите собствени ви грехове, като възнасяте молитви на покаяние? Какво за греховете, за опрощение на които можете да не помолите поради нехайството си? Тогава как тези грехове биха могли да бъдат простени?
Църквата, тялото на Бога, всъщност е събранието на хора, които вярват в евангелието на водата и Духа, дадено от нашия Господ. И така, когато Исус каза, че тялото е съвсем чисто, но не всичките ученици са чисти, Той каза това по отношение на Юда, който не вярваше в Него. Именно защото Той знаеше, че Юда не вярваше в Него, Той каза: "Не всички сте чисти".
Трябва да повярваме, че Господ изми всичките ни грехове веднъж завинаги с евангелието на водата и Духа, основната истина на Библията. И така, ако не знаем ключовите точки на Словото и се опитаме да разберем Божието Слово по свой начин, можем да попаднем в големи заблуди. Дори и сега много хора, които са паднали във велики заблуди, се отказват от всичките си вещи и дори стават мъченици, когато не вярват в Исус правилно, но в крайна сметка те ще бъдат унищожени за греховете им.
Причината, поради която Исус трябва да умие краката ни
Защо Петър можеше да има нещо общо с Исус, само ако Исус уми краката му? Причината беше, че Исус можеше да стане истински Спасител на Петър, само ако Той очисти всичките грехове на целия му живот. Исус дойде на тази земя, взе върху Себе Си греховете на човечеството чрез кръщението, което Той прие от Йоан, умря на Кръста, възкръсна от мъртвите и по този начин изми греховете на Петър и всички грехове на учениците Му веднъж завинаги. Исус искаше да запечата тази истина в съзнанието им. Но тъй като учениците мислеха за Неговото умиване на краката им само като въпрос на етика, те не знаеха причината, поради която Исус уми краката им.
Те трябваше да осъзнаят, че не само настоящите им грехове, но и бъдещите грехове, които те щяха да извършат по-късно, също биха заплашвали да ги убият духовно. И така те трябваше да разберат, че дори всичките грехове, които те щяха да извършат в бъдеще, вече бяха предадени на Исус чрез вяра. Понеже Петър не би имал дял с Исус, ако това не беше така, Петър трябваше да осъзнае големия урок, когато Исус уми както краката му, така и краката на другите ученици. Исус трябваше да научи Петър истината, че като бе кръстен, Той изми "всички и всеки грях", извършен от Петър поради неговите недостатъци и слабости. Ето защо Исус трябваше да умие краката на Петър, а Петър трябваше да позволи на Исус да умие краката му.
Можем да разберем истината за водата и Духа, като чуем Божието Слово. Именно знание и вяра в Словото на евангелието на водата и Духа са очистили всичките ни грехове, така че и ние можем да бъдем очистени от всички наши собствени грехове. Исус каза: "Който се е окъпал, трябва само да умие нозете си." Понеже Исус вече е измил всичките ни грехове и ни е очистил, онези, които вярват в това, са хора, които са били очистени от всички грехове.
Исус Христос всъщност изми всички грехове, като бе кръстен в река Йордан и взе върху Себе Си всичките ни грехове. И като отиде на Кръста, като бе разпънат, проля кръвта Си, умря и възкръсна от мъртвите, Той стана нашият вечен Спасител. Чрез кръщението, което Той прие, и кръвта на Кръста, Господ стана наш съвършен Спасител. По този начин, чрез евангелието на водата и Духа нашият Господ даде възможност на всички, които вярват в Него, да бъдат очистени от всичките им грехове веднъж завинаги чрез вяра.
Тези, които познават тази истина и вярват в нея, също могат да бъдат напълно очистени от своите собствени грехове. От гледна точка на Бога, вярно е, че цялото човечество е било очистено от всички грехове чрез праведните действия на Исус. Всичко, което трябва да направим, за да бъдем наистина очистени от всичките ни грехове, е да получим това благоволение свободно, като имаме вяра в евангелието на водата и Духа. Това не е ли така? Разбира се, че е! Чрез нашата вяра, вярата в тази истина, ние сме станали тези, които вече се са окъпали.
Исус каза, че тези, които по този начин се са окъпали, трябва да умиват само краката си, защото, въпреки че ние грешим всеки ден от наша страна, Исус вече взе върху Себе Си всички грехове, когато Той бе кръстен, и напълно ни спаси. Като се кръсти, Исус изми всички грехове на целия ни живот, и потвърждавайки това всеки ден от наша страна, ние можем да бъдем спасени от нашите собствени грехове.
Ето какво ни казва този цитат. Реалността е, че дори онези, които са получили опрощаването на греха чрез вяра в евангелието на водата и Духа – тоест Исус взе върху Себе Си всички грехове чрез кръщението, което Той прие от Йоан, умря на Кръста с греховете на света върху гърба Си и възкръсна от мъртвите – все още грешат в живота си, защото и те имат плът. Въпреки това, Бог вече взе върху Себе Си дори всички грехове, които хора извършват ден след ден, дори да вярват в Исус, защото Той е могъщ.
Като превишава времето, от вечността до вечността, Бог веднага изпълни тази работа, която премахна всички грехове на човечеството. По този начин Исус прие всички грехове на целия ни живот чрез Йоан, след като се кръсти, умря на Кръста, докато ги носеше, възкръсна от мъртвите и по този начин изми всичките ни грехове. И въпреки това, как вярваме? Въпреки че вярваме в тази истина, всеки ден все още сме разтревожени от греховете, които вършим в живота си, и от нашите недостатъци.
Затова ежедневно трябва да потвърждаваме с нашата вяра истината, че Исус взе върху Себе Си всички тези грехове, които вършим през целия ни живот, докато ходим на тази земя. Като се кръсти, Исус веднъж изми греховете на света, но трябва да потвърждаваме тази истина с нашата вяра ден след ден, от време на време.
Докато Петър, за да остане обединен с Исус чрез вяра, трябваше да си спомни, че Исус уми краката му, за да оставаме в Неговото спасение, ние също трябва да потвърждаваме всеки ден истината, че Той вече заличи всичките ни грехове със Своето кръщение и кръвта на Кръста. Но тези, които не вярват в тази истина, не могат да измият завинаги всичките си грехове. Тези, които не са измили всичките си грехове, като не вярват в евангелието на водата и Духа, са тези, които нямат никаква връзка с Исус. Макар че всеки ден непрекъснато се опитват да отмият греховете си, греховете им не се измиват, защото греховете, които те се опитват да измият, като възнасят молитви на покаяние, не са толкова леки грехове. Всеки грях е последван от Божия страшен съд.
Като такива, онези, които се опитват да измият греховете си със собствените си молитви на покаяние, вместо да ги измият чрез вяра в евангелието на водата и Духа, ще изпитат и осъзнаят, че не е измита дори малка част на греховете им. Можем ли да измием нашите грехове, като възнасяме такива молитви на покаяние всеки ден? Дори ако вярваме, че сме измили нашите грехове с нашите молитви на покаяние, тези грехове всъщност все още остават в тяхната цялост.
Само онези, които са окъпали цялото си тяло чрез вяра в евангелието на водата и Духа, могат да умиват краката си, докато живеят живота си, и само те са облечени в благодатта, която им позволява да измиват греховете си ежедневието с вяра и по този начин да запазят чистата си завинаги.
Чрез кръщението Си Исус взе върху Себе Си всичките ни грехове веднъж завинаги. Затова вярваме, че чрез Своето кръщение Исус също взе върху Себе Си всички грехове, които ние извършваме поради нашите недостатъци, докато живеем живота си, и че Той понесе цялото осъждане за тях. С други думи, Исус ни каза, че не трябва да има такова нещо като препъване или смърт от падане в собствени ни слабости.
След като Исус уми краката на учениците, всичко, което оставаше за Него, беше да умре на кръста, да възкръсне от мъртвите и да се възнесе на Небето. Исус вече нямаше да бъде при учениците, но според записаното Слово Той щеше до бъде от дясната страна на престола на Бог Отец. И Той ще дойде отново.
Но ако Исус умря на Кръста, без да научи учениците Си за това, как те биха могли да останат на тази земя и да разпространяват евангелието на водата и Духа? Исусовите ученици биха живели, извършвайки собствени грехове, защото бяха слаби и несъвършени, и като не знаеха какво да правят, когато извършваха греха на ревност, алчност или ненавист, те не биха могли да живеят по вяра. Тогава как биха могли да проповядват евангелието на други хора? Те не биха могли да правят това. Ето защо Исус непременно трябваше да каже на учениците Си, че Той вече бе измил всички тези грехове, и затова Той уми краката им.
Те трябваше да осъзнаят, че не само настоящите им грехове, но и бъдещите грехове, които те щяха да извършат по-късно, също биха заплашвали да ги убият духовно. И така те трябваше да разберат, че дори всичките грехове, които те щяха да извършат в бъдеще, вече бяха предадени на Исус чрез вяра. Понеже Петър не би имал дял с Исус, ако това не беше така, Петър трябваше да осъзнае големия урок, когато Исус уми както краката му, така и краката на другите ученици. Исус трябваше да научи Петър истината, че като бе кръстен, Той изми "всички и всеки грях", извършен от Петър поради неговите недостатъци и слабости. Ето защо Исус трябваше да умие краката на Петър, а Петър трябваше да позволи на Исус да умие краката му.
Можем да разберем истината за водата и Духа, като чуем Божието Слово. Именно знание и вяра в Словото на евангелието на водата и Духа са очистили всичките ни грехове, така че и ние можем да бъдем очистени от всички наши собствени грехове. Исус каза: "Който се е окъпал, трябва само да умие нозете си." Понеже Исус вече е измил всичките ни грехове и ни е очистил, онези, които вярват в това, са хора, които са били очистени от всички грехове.
Исус Христос всъщност изми всички грехове, като бе кръстен в река Йордан и взе върху Себе Си всичките ни грехове. И като отиде на Кръста, като бе разпънат, проля кръвта Си, умря и възкръсна от мъртвите, Той стана нашият вечен Спасител. Чрез кръщението, което Той прие, и кръвта на Кръста, Господ стана наш съвършен Спасител. По този начин, чрез евангелието на водата и Духа нашият Господ даде възможност на всички, които вярват в Него, да бъдат очистени от всичките им грехове веднъж завинаги чрез вяра.
Тези, които познават тази истина и вярват в нея, също могат да бъдат напълно очистени от своите собствени грехове. От гледна точка на Бога, вярно е, че цялото човечество е било очистено от всички грехове чрез праведните действия на Исус. Всичко, което трябва да направим, за да бъдем наистина очистени от всичките ни грехове, е да получим това благоволение свободно, като имаме вяра в евангелието на водата и Духа. Това не е ли така? Разбира се, че е! Чрез нашата вяра, вярата в тази истина, ние сме станали тези, които вече се са окъпали.
Исус каза, че тези, които по този начин се са окъпали, трябва да умиват само краката си, защото, въпреки че ние грешим всеки ден от наша страна, Исус вече взе върху Себе Си всички грехове, когато Той бе кръстен, и напълно ни спаси. Като се кръсти, Исус изми всички грехове на целия ни живот, и потвърждавайки това всеки ден от наша страна, ние можем да бъдем спасени от нашите собствени грехове.
Ето какво ни казва този цитат. Реалността е, че дори онези, които са получили опрощаването на греха чрез вяра в евангелието на водата и Духа – тоест Исус взе върху Себе Си всички грехове чрез кръщението, което Той прие от Йоан, умря на Кръста с греховете на света върху гърба Си и възкръсна от мъртвите – все още грешат в живота си, защото и те имат плът. Въпреки това, Бог вече взе върху Себе Си дори всички грехове, които хора извършват ден след ден, дори да вярват в Исус, защото Той е могъщ.
Като превишава времето, от вечността до вечността, Бог веднага изпълни тази работа, която премахна всички грехове на човечеството. По този начин Исус прие всички грехове на целия ни живот чрез Йоан, след като се кръсти, умря на Кръста, докато ги носеше, възкръсна от мъртвите и по този начин изми всичките ни грехове. И въпреки това, как вярваме? Въпреки че вярваме в тази истина, всеки ден все още сме разтревожени от греховете, които вършим в живота си, и от нашите недостатъци.
Затова ежедневно трябва да потвърждаваме с нашата вяра истината, че Исус взе върху Себе Си всички тези грехове, които вършим през целия ни живот, докато ходим на тази земя. Като се кръсти, Исус веднъж изми греховете на света, но трябва да потвърждаваме тази истина с нашата вяра ден след ден, от време на време.
Докато Петър, за да остане обединен с Исус чрез вяра, трябваше да си спомни, че Исус уми краката му, за да оставаме в Неговото спасение, ние също трябва да потвърждаваме всеки ден истината, че Той вече заличи всичките ни грехове със Своето кръщение и кръвта на Кръста. Но тези, които не вярват в тази истина, не могат да измият завинаги всичките си грехове. Тези, които не са измили всичките си грехове, като не вярват в евангелието на водата и Духа, са тези, които нямат никаква връзка с Исус. Макар че всеки ден непрекъснато се опитват да отмият греховете си, греховете им не се измиват, защото греховете, които те се опитват да измият, като възнасят молитви на покаяние, не са толкова леки грехове. Всеки грях е последван от Божия страшен съд.
Като такива, онези, които се опитват да измият греховете си със собствените си молитви на покаяние, вместо да ги измият чрез вяра в евангелието на водата и Духа, ще изпитат и осъзнаят, че не е измита дори малка част на греховете им. Можем ли да измием нашите грехове, като възнасяме такива молитви на покаяние всеки ден? Дори ако вярваме, че сме измили нашите грехове с нашите молитви на покаяние, тези грехове всъщност все още остават в тяхната цялост.
Само онези, които са окъпали цялото си тяло чрез вяра в евангелието на водата и Духа, могат да умиват краката си, докато живеят живота си, и само те са облечени в благодатта, която им позволява да измиват греховете си ежедневието с вяра и по този начин да запазят чистата си завинаги.
Чрез кръщението Си Исус взе върху Себе Си всичките ни грехове веднъж завинаги. Затова вярваме, че чрез Своето кръщение Исус също взе върху Себе Си всички грехове, които ние извършваме поради нашите недостатъци, докато живеем живота си, и че Той понесе цялото осъждане за тях. С други думи, Исус ни каза, че не трябва да има такова нещо като препъване или смърт от падане в собствени ни слабости.
След като Исус уми краката на учениците, всичко, което оставаше за Него, беше да умре на кръста, да възкръсне от мъртвите и да се възнесе на Небето. Исус вече нямаше да бъде при учениците, но според записаното Слово Той щеше до бъде от дясната страна на престола на Бог Отец. И Той ще дойде отново.
Но ако Исус умря на Кръста, без да научи учениците Си за това, как те биха могли да останат на тази земя и да разпространяват евангелието на водата и Духа? Исусовите ученици биха живели, извършвайки собствени грехове, защото бяха слаби и несъвършени, и като не знаеха какво да правят, когато извършваха греха на ревност, алчност или ненавист, те не биха могли да живеят по вяра. Тогава как биха могли да проповядват евангелието на други хора? Те не биха могли да правят това. Ето защо Исус непременно трябваше да каже на учениците Си, че Той вече бе измил всички тези грехове, и затова Той уми краката им.
Подобно на опрощението на греха, показано в Скинията
Когато отворихме и влязохме в портата на двора на Скинията, първо бихме видели олтара за всеизгаряне и медния умивалник. Първият урок, който Скинията ни предоставя за нашия живот на вяра, е, че ако имаме грях пред Бога, очаква ни осъждането за греха. Животът ни на вяра, както показва също и олтарът за всеизгаряне, в основата си започва от осъждане за греха и смърт. Трябваше да бъдем осъдени пред Бога за нашите грехове, но Господ дойде на тази земя, за да вземе върху Себе Си нашите грехове.
Както жертвоприношението на Стария Завет приемаше беззаконията на грешници чрез полагането на ръце, проливаше кръвта си и умираше, а плътта му бе полагана на олтара за всеизгаряне и изгаряна с огън, и по този начин беше жертвено осъждано за беззаконията на грешници чрез наказанието на огъня, също така Исус направи това за нас. Вместо ние да умрем, Исус прие полагането на ръце от Йоан, проля кръвта Си и умря на Кръста, и по този начин заплати цената на нашите грехове със собствена Си смърт.
Ние съгрешаваме всеки ден и ние ще продължаваме да грешим до деня на смъртта. Вие и аз бяхме хора, които не можеха да не умрат за своите грехове. Но за да спаси такива хора като нас от нашите грехове и осъждане, Господ напусна трона на небесната слава и дойде на тази земя, взе нашите грехове, като прие кръщение от Йоан на Своето тяло, отдаде Своето тяло на кръста, бе разпънат, проля скъпоценната Си кръв, възкръсна от мъртвите и по този начин стана истински ни Спасител. Осъзнаването и признаването на закона на смъртта, че трябва да бъдем осъдени и да умрем за нашите грехове, е отправната точка на вярата.
Само онези, които знаят и вярват, че трябва да умрат за греховете си, могат да станат хора, които могат да се окъпват с измиването на греха и да получат опрощаване на греха, като предадат всичките си грехове на Исус чрез вяра. Истинската вяра започва от такова убеждение. И ние, които сме започнали от тази вяра, станахме безгрешни като потвърдихме нашата вяра, че Исус Христос е изличил всички грехове, които извършваме ежедневно, и е измил дори греховете, които ще извършваме в бъдеще.
Дори първосвещеникът и синовете му, показани в скинията, принасяха жертва за всеизгаряне всяка сутрин и всеки вечер. Те редовно принасяха жертвите си, полагаха ръцете си на главата му, пускаха кръвта му и жертваха го на Бога. Ето защо в Скинията нямаше стол. С други думи, те продължаваха да принасят жертви по всяко време и нямаха време да седят и да си почиват. По този начин ние също бяхме такива хора, които непрекъснато съгрешаваха и не можаха да избегнат Неговото осъждане за тези грехове, но Исус Христос напълно ни спаси от всичките ни грехове с кръщението, което Той прие, и с проливането на кръвта Си.
Трябва да дадем начало на нашата вяра, като повярваме, че не можем да не умираме винаги за нашите грехове. За такива хора като нас Исус дойде на тази земя, взе върху Себе Си греховете ни веднъж завинаги, като се кръсти. След като взе върху Себе Си нашите грехове със Своето кръщение, Исус Христос тогава занесе всичките грехове на Кръста и заплати цената на тези грехове с кръвопролитието Си, като отдаде собствения Си живот. И като възкръсна от мъртвите, Той стана вечният ни Спасител.
Римляни 6:23 говори: "Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." Ние наистина бяхме хора, който трябваше да умрат за греховете си, но Исус Христос ни спаси съвършено. С други думи, като се кръсти, умря на Кръста и възкръсна от мъртвите, нашият Господ ни даде опрощението на греха и вечния живот. Вярвате ли в това? Оттук започва вярата.
Вие не мислите ли случайно: "Не мога да следвам Исус повече, защото съм твърде несъвършен"? Може би си мислите, че сте твърде безполезни и твърде плътски, така че, дори като вярвате в евангелието на водата и Духа, твърде трудно е за вас да се движете напред? Това е вярата, която се дърпа назад и се погубва.
Нека прочетем Евреи 10:36-39: "Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. "Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им." Казано е, че ние не сме от тези, които се дърпат назад и се погубват. Тези, които вярват в тази истина, са тежко преследвани, презирани, и срещат много трудности. Но наследството на Небето, което не отминава завинаги, ни чака. Всички неща в Небето чакат нас, своите собственици.
Евреи 10:34-35 казва: "Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда." Точно така. Вас и мен, които вярваме в евангелието на водата и Духа, чака трайното наследство на Небето. Бог е дал Небето като Свой дар на наследство на онези, които са получили опрощаването на греха.
Ето защо Той ни каза да не отхвърляме увереността ни в Неговото обещание. Знаейки, че ще получим велика награда за нашата вяра, не трябва да се дърпаме назад и се погубваме, но трябва да направим своята вяра още по-твърда и да не отхвърляме нашата увереност. Трябва да имаме вярата, която вярва в евангелието на водата и Духа, истината, да водим нашата духовна битка до края, да спасяваме душите и да побеждаваме.
Ние, светии, непременно трябва да имаме тази вяра в евангелието на водата и Духа. Трябва да имаме тази вяра, че въпреки че сме толкова несъвършени, че грешим всеки ден, докато живеем на тази земя, Господ все още ни спаси напълно, като се кръсти от Йоан и проля кръвта Си на Кръста за нас. Именно с тази вяра ние можем да имаме голяма увереност и да живеем живота си в правда до края на света. Трябва да дойдем пред Бога с вяра, да тичаме в надбягванията на вярата с това истинско евангелие, да разпространяваме евангелието и да живеем живота си, като служим на евангелието. Ето защо Библията ни казва: "Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното" (Евреи 10:36).
"А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им" (Евреи 10:38-39). Ние, които живеем с вяра в евангелието на водата и Духа, сме тези, които също могат да спасят другите от всички грехове. В такъв случай, как бихме могли да се дърпаме назад и да се погубваме, въпреки че имаме вярата, която може да спаси другите от всички грехове? Ако няма да продължаваме да спазваме евангелието на водата и Духа, тогава вярата ни ще намалее и ние ще паднем в блатото на смъртта, за да умрем напълно. След като получихме опрощението на греха, нашата задача сега е да продължаваме да тичаме с нашата вяра, като следваме Божията воля, да не попадаме в собствените си слабости, да не останем там, където сме, и да не умрем.
Ние, които вярваме в евангелието на водата и Духа, не сме от тези, които се дърпат назад и се погубват. Ние сме тези, които имат такава вяра, която може да спаси и душите на други хора. Когато сме такива хора, как можем просто да отстъпим и да умрем поради нашите слабости? Никога не бихме могли да направим това. Онези, които вярват в евангелието на водата и Духа, никога не могат да се дръпнат назад и да се погубят. Независимо от колко несъвършени и слаби сме вие и аз, ние сме праведни, които живеят живота си на вяра с голямо убеждение в евангелието на водата и Духа.
Вие и аз трябва да помислим, откъде е започнала нашата вяра, да излезем от гибелта и да живеем чрез вяра. В основата си бяхме хора, които не можахме да не умрем за нашите грехове, а като повярвахме в евангелието на водата и Духа, евангелието, чрез което Господ ни спаси от всички грехове, получихме нашето вечно спасение.
С други думи, защото започнахме да вярваме, като напълно признахме всичките ни слабости, недостатъци, несъвършеност и злост за 100 процента, когато ходим на тази земя и грешим, като получихме опрощението на греха, няма да победим, ако не предадем нашите грехове на Исус Христос чрез вярата в евангелието на водата и Духа и ако не ги измием с вярата в Неговото кръщение. Ето защо трябва със сигурност да осъзнаем, че не сме от тези, които се дърпат назад и се погубват, и наистина да живеем живота си чрез вяра.
Понякога, свързани от нашите обстоятелства и ситуации, ние можем да попаднем в различни изпитания и трудности и тъй като сме слаби, нашият живот на вяра може също да рухне, защото не можем да продължаваме да се движим напред. Но ние не трябва да умрем. За да научи Петър за това, Той му каза: "Ако не те умия нямаш дял с Мене." Исус изми всичките грехове на Петър. Точно както Господ бе кръстен и взе всички грехове, извършени от Петър през целия му живот, умря на Кръста, възкръсна от мъртвите и по този начин го спаси, Господ също спаси вас и мен от всичките ни грехове и осъждане.
Ако не беше направил това, как бихме могли да имаме дял с Исус? Ако нямаше евангелието на водата и Духа, как бихме могли да бъдем спасени от всичките си грехове и да доведем и другите също да бъдат спасени? Не бихме могли да направим нищо от това, ако нямаше евангелието на водата и Духа. Исус искаше да научи Петър именно за тази истина.
Вие и аз сме чули и разбрали това учение, но какви наистина сме? Не често ли се чувстваме депресирани поради нашите недостатъци? Тогава падаме ли в собствените си слабости или не? Тъй като виждаме, че сме толкова несъвършени и слаби, ние сме склонни лесно да попадаме в самопрезрение. Можете дори да говорите със себе си: "Как мога да следвам Исус докрай? По-добре да спра да Го следвам в този момент! Сигурен съм, че Господ също така мисли, че по-добре е да оставя Църквата Му." Ако нямаше евангелието на кръщението, което Исус прие, ние щяхме да се окажем във вечна погибел.
Вярвайте в истината, че макар и вие и аз по същество нямахме друг избор освен да умрем за нашите грехове, нашият Господ вече ни е освободил от нашите грехове и осъждане. Дори ако нашата плът е твърде слаба и ние не можем да не съгрешаваме отново, дори и след получаването на опрощението, все пак трябва да признаем съвършеното и вечно спасение на Исус, завършено чрез кръщението, което Той прие, и кръвопролитието Му.
Вие и аз трябва да признаем нашата вяра: "Принципно не мога да не умра за греховете ми. Точно така. Но Господ не дойде ли на тази земя заради мен и не взе ли всичките ми грехове върху Себе Си, като се кръсти? Не прие ли Исус всичките ми грехове, предадени върху Него чрез кръщението Му? И не умря ли на Кръста? И не възкръсна ли Той от мъртвите, и не е ли Той жив сега? Тъй като греховете ми бяха предадени на Исус Христос, независимо от колко съм несъвършен и независимо от как се разкриват моите недостатъци, все още съм безгрешен. Ето защо не съм от онези, които се дърпат назад и се погубват и умират." Като вярваме в това по този начин, трябва да отхвърлим нашите слабости.
Дори и да имаме недостатъци още утре, като вярваме в кръщението, което Исус прие в евангелието на водата и Духа, винаги можем да отхвърлим нашите слабости. С нашата вяра трябва да отхвърлим духовната смърт и проклятия, които ни посещават поради нашите слабости.
Ние трябва да размишляваме върху тази истина толкова често, колкото можем, като казваме: "Господ ме е спасил. Тъй като всичките ми грехове са били предадени на Господа, имам ли още грях или не? Разбира се, че не!" Като вярваме така, можем да отхвърлим нашите слабости и грехове, да потвърдим още веднъж евангелието на водата и Духа и да потвърдим факта, че сме били напълно спасени чрез вяра. Ето как можем да бягаме към Бога всеки ден.
Както жертвоприношението на Стария Завет приемаше беззаконията на грешници чрез полагането на ръце, проливаше кръвта си и умираше, а плътта му бе полагана на олтара за всеизгаряне и изгаряна с огън, и по този начин беше жертвено осъждано за беззаконията на грешници чрез наказанието на огъня, също така Исус направи това за нас. Вместо ние да умрем, Исус прие полагането на ръце от Йоан, проля кръвта Си и умря на Кръста, и по този начин заплати цената на нашите грехове със собствена Си смърт.
Ние съгрешаваме всеки ден и ние ще продължаваме да грешим до деня на смъртта. Вие и аз бяхме хора, които не можеха да не умрат за своите грехове. Но за да спаси такива хора като нас от нашите грехове и осъждане, Господ напусна трона на небесната слава и дойде на тази земя, взе нашите грехове, като прие кръщение от Йоан на Своето тяло, отдаде Своето тяло на кръста, бе разпънат, проля скъпоценната Си кръв, възкръсна от мъртвите и по този начин стана истински ни Спасител. Осъзнаването и признаването на закона на смъртта, че трябва да бъдем осъдени и да умрем за нашите грехове, е отправната точка на вярата.
Само онези, които знаят и вярват, че трябва да умрат за греховете си, могат да станат хора, които могат да се окъпват с измиването на греха и да получат опрощаване на греха, като предадат всичките си грехове на Исус чрез вяра. Истинската вяра започва от такова убеждение. И ние, които сме започнали от тази вяра, станахме безгрешни като потвърдихме нашата вяра, че Исус Христос е изличил всички грехове, които извършваме ежедневно, и е измил дори греховете, които ще извършваме в бъдеще.
Дори първосвещеникът и синовете му, показани в скинията, принасяха жертва за всеизгаряне всяка сутрин и всеки вечер. Те редовно принасяха жертвите си, полагаха ръцете си на главата му, пускаха кръвта му и жертваха го на Бога. Ето защо в Скинията нямаше стол. С други думи, те продължаваха да принасят жертви по всяко време и нямаха време да седят и да си почиват. По този начин ние също бяхме такива хора, които непрекъснато съгрешаваха и не можаха да избегнат Неговото осъждане за тези грехове, но Исус Христос напълно ни спаси от всичките ни грехове с кръщението, което Той прие, и с проливането на кръвта Си.
Трябва да дадем начало на нашата вяра, като повярваме, че не можем да не умираме винаги за нашите грехове. За такива хора като нас Исус дойде на тази земя, взе върху Себе Си греховете ни веднъж завинаги, като се кръсти. След като взе върху Себе Си нашите грехове със Своето кръщение, Исус Христос тогава занесе всичките грехове на Кръста и заплати цената на тези грехове с кръвопролитието Си, като отдаде собствения Си живот. И като възкръсна от мъртвите, Той стана вечният ни Спасител.
Римляни 6:23 говори: "Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." Ние наистина бяхме хора, който трябваше да умрат за греховете си, но Исус Христос ни спаси съвършено. С други думи, като се кръсти, умря на Кръста и възкръсна от мъртвите, нашият Господ ни даде опрощението на греха и вечния живот. Вярвате ли в това? Оттук започва вярата.
Вие не мислите ли случайно: "Не мога да следвам Исус повече, защото съм твърде несъвършен"? Може би си мислите, че сте твърде безполезни и твърде плътски, така че, дори като вярвате в евангелието на водата и Духа, твърде трудно е за вас да се движете напред? Това е вярата, която се дърпа назад и се погубва.
Нека прочетем Евреи 10:36-39: "Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. "Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им." Казано е, че ние не сме от тези, които се дърпат назад и се погубват. Тези, които вярват в тази истина, са тежко преследвани, презирани, и срещат много трудности. Но наследството на Небето, което не отминава завинаги, ни чака. Всички неща в Небето чакат нас, своите собственици.
Евреи 10:34-35 казва: "Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда." Точно така. Вас и мен, които вярваме в евангелието на водата и Духа, чака трайното наследство на Небето. Бог е дал Небето като Свой дар на наследство на онези, които са получили опрощаването на греха.
Ето защо Той ни каза да не отхвърляме увереността ни в Неговото обещание. Знаейки, че ще получим велика награда за нашата вяра, не трябва да се дърпаме назад и се погубваме, но трябва да направим своята вяра още по-твърда и да не отхвърляме нашата увереност. Трябва да имаме вярата, която вярва в евангелието на водата и Духа, истината, да водим нашата духовна битка до края, да спасяваме душите и да побеждаваме.
Ние, светии, непременно трябва да имаме тази вяра в евангелието на водата и Духа. Трябва да имаме тази вяра, че въпреки че сме толкова несъвършени, че грешим всеки ден, докато живеем на тази земя, Господ все още ни спаси напълно, като се кръсти от Йоан и проля кръвта Си на Кръста за нас. Именно с тази вяра ние можем да имаме голяма увереност и да живеем живота си в правда до края на света. Трябва да дойдем пред Бога с вяра, да тичаме в надбягванията на вярата с това истинско евангелие, да разпространяваме евангелието и да живеем живота си, като служим на евангелието. Ето защо Библията ни казва: "Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното" (Евреи 10:36).
"А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им" (Евреи 10:38-39). Ние, които живеем с вяра в евангелието на водата и Духа, сме тези, които също могат да спасят другите от всички грехове. В такъв случай, как бихме могли да се дърпаме назад и да се погубваме, въпреки че имаме вярата, която може да спаси другите от всички грехове? Ако няма да продължаваме да спазваме евангелието на водата и Духа, тогава вярата ни ще намалее и ние ще паднем в блатото на смъртта, за да умрем напълно. След като получихме опрощението на греха, нашата задача сега е да продължаваме да тичаме с нашата вяра, като следваме Божията воля, да не попадаме в собствените си слабости, да не останем там, където сме, и да не умрем.
Ние, които вярваме в евангелието на водата и Духа, не сме от тези, които се дърпат назад и се погубват. Ние сме тези, които имат такава вяра, която може да спаси и душите на други хора. Когато сме такива хора, как можем просто да отстъпим и да умрем поради нашите слабости? Никога не бихме могли да направим това. Онези, които вярват в евангелието на водата и Духа, никога не могат да се дръпнат назад и да се погубят. Независимо от колко несъвършени и слаби сме вие и аз, ние сме праведни, които живеят живота си на вяра с голямо убеждение в евангелието на водата и Духа.
Вие и аз трябва да помислим, откъде е започнала нашата вяра, да излезем от гибелта и да живеем чрез вяра. В основата си бяхме хора, които не можахме да не умрем за нашите грехове, а като повярвахме в евангелието на водата и Духа, евангелието, чрез което Господ ни спаси от всички грехове, получихме нашето вечно спасение.
С други думи, защото започнахме да вярваме, като напълно признахме всичките ни слабости, недостатъци, несъвършеност и злост за 100 процента, когато ходим на тази земя и грешим, като получихме опрощението на греха, няма да победим, ако не предадем нашите грехове на Исус Христос чрез вярата в евангелието на водата и Духа и ако не ги измием с вярата в Неговото кръщение. Ето защо трябва със сигурност да осъзнаем, че не сме от тези, които се дърпат назад и се погубват, и наистина да живеем живота си чрез вяра.
Понякога, свързани от нашите обстоятелства и ситуации, ние можем да попаднем в различни изпитания и трудности и тъй като сме слаби, нашият живот на вяра може също да рухне, защото не можем да продължаваме да се движим напред. Но ние не трябва да умрем. За да научи Петър за това, Той му каза: "Ако не те умия нямаш дял с Мене." Исус изми всичките грехове на Петър. Точно както Господ бе кръстен и взе всички грехове, извършени от Петър през целия му живот, умря на Кръста, възкръсна от мъртвите и по този начин го спаси, Господ също спаси вас и мен от всичките ни грехове и осъждане.
Ако не беше направил това, как бихме могли да имаме дял с Исус? Ако нямаше евангелието на водата и Духа, как бихме могли да бъдем спасени от всичките си грехове и да доведем и другите също да бъдат спасени? Не бихме могли да направим нищо от това, ако нямаше евангелието на водата и Духа. Исус искаше да научи Петър именно за тази истина.
Вие и аз сме чули и разбрали това учение, но какви наистина сме? Не често ли се чувстваме депресирани поради нашите недостатъци? Тогава падаме ли в собствените си слабости или не? Тъй като виждаме, че сме толкова несъвършени и слаби, ние сме склонни лесно да попадаме в самопрезрение. Можете дори да говорите със себе си: "Как мога да следвам Исус докрай? По-добре да спра да Го следвам в този момент! Сигурен съм, че Господ също така мисли, че по-добре е да оставя Църквата Му." Ако нямаше евангелието на кръщението, което Исус прие, ние щяхме да се окажем във вечна погибел.
Вярвайте в истината, че макар и вие и аз по същество нямахме друг избор освен да умрем за нашите грехове, нашият Господ вече ни е освободил от нашите грехове и осъждане. Дори ако нашата плът е твърде слаба и ние не можем да не съгрешаваме отново, дори и след получаването на опрощението, все пак трябва да признаем съвършеното и вечно спасение на Исус, завършено чрез кръщението, което Той прие, и кръвопролитието Му.
Вие и аз трябва да признаем нашата вяра: "Принципно не мога да не умра за греховете ми. Точно така. Но Господ не дойде ли на тази земя заради мен и не взе ли всичките ми грехове върху Себе Си, като се кръсти? Не прие ли Исус всичките ми грехове, предадени върху Него чрез кръщението Му? И не умря ли на Кръста? И не възкръсна ли Той от мъртвите, и не е ли Той жив сега? Тъй като греховете ми бяха предадени на Исус Христос, независимо от колко съм несъвършен и независимо от как се разкриват моите недостатъци, все още съм безгрешен. Ето защо не съм от онези, които се дърпат назад и се погубват и умират." Като вярваме в това по този начин, трябва да отхвърлим нашите слабости.
Дори и да имаме недостатъци още утре, като вярваме в кръщението, което Исус прие в евангелието на водата и Духа, винаги можем да отхвърлим нашите слабости. С нашата вяра трябва да отхвърлим духовната смърт и проклятия, които ни посещават поради нашите слабости.
Ние трябва да размишляваме върху тази истина толкова често, колкото можем, като казваме: "Господ ме е спасил. Тъй като всичките ми грехове са били предадени на Господа, имам ли още грях или не? Разбира се, че не!" Като вярваме така, можем да отхвърлим нашите слабости и грехове, да потвърдим още веднъж евангелието на водата и Духа и да потвърдим факта, че сме били напълно спасени чрез вяра. Ето как можем да бягаме към Бога всеки ден.
Всички грехове изчезнаха, когато Исус бе кръстен
Братя и сестри, колко важно е това Слово, което Исус каза на Петър и на учениците Си? Той уми краката им, за да ги накара да стоят непоколебимо в евангелието на водата и Духа дори след смъртта Му, особено когато те попадат в слабостите си. Ако Исус не бе умил краката на Петър и другите ученици, какво би станало с учениците, когато Исус умря на Кръста, възкръсна от мъртвите след три дена и се издигна до Божието царство? Как учениците щяха да разрешат своите слабости, когато те се откриваха? Те трябваше да ги разрешат чрез вярата в кръщението, което Исус прие, и ако не бяха повярвали, тогава би било трудно за тях да разрешат своите слабости.
Ние трябва да разрешим проблемата на нашите слабости и собствени грехове с вярата, която познава и вярва в истината, проявена в синя, морава и червена прежди и препреден висон, служенията на Исус. Ако Исус не научи учениците Си за силата на кръщението, което Той прие, учениците Му също биха се отчаяли и умрели духовно. Те не биха имали силата да имат вярата, за да посветят целия си живот на евангелието, да посветят живота си на спасение на душите на другите и в края на краищата дори да станат мъченици, и следователно те не биха успели да защитят тяхната вяра и биха се отчаяли.
Но според устната традиция, предадена на нас, дванадесетте ученици на Исус всички проповядваха евангелието и всички те бяха мъченици. Измежду дванадесетте ученици на Исус името на ученика, който най-много се съмняваше, беше Тома. Но дори и този Тома отиде на Индия и стана мъченик там.
Къде тогава беше тази вяра, която позволи на всички ученици на Исус да бъдат мъченици? Тази вяра, изпълнена с увереност, че Исус взе върху Себе Си всички грехове на целия им живот, като се кръсти, че те станаха напълно чисти, тъй като всичките им грехове бяха предадени на Исус, и че те изцяло станаха Божии деца и щяха да наследят Царството – точно защото те имаха тази вяра, те можаха да разпространят евангелието на водата и Духа на тази земя и да отидат при Бога, когато Той ги повика. С други думи, всички ние можем също да станем мъченици с тази вяра, когато Бог желае това.
Когато Петър отрича се от Исус три пъти в двора на Първосвещеника, той осъзна още по-силно какво Исус имаше пред вид, когато му каза: "Ако не те умия нямаш дял с Мене." След като Исус се възнесе на небето, Петър и другите ученици на Исус започнаха да разберат, защо Исус уми краката им, и да вярват и да проповядват евангелието на водата и Духа с голямо убеждение.
За днешните християни, ако не знаят тази истина в кръщението на Исус, също ще е трудно да живеят живота си на вяра и в крайна сметка те ще се отричат от вярата в Него. Ако сме свързани със собствените си слабости, съвестта ни ще бъде развалена поради нашата неспособност да разрешим този проблем, и поради нашата развалена съвест ние вече няма да можем да дойдем в църква. Това е вярно за всеки член на Неговата Църква, дори за нашите деца.
Братя и сестри, ако бяхте свързани от греха, бихте ли могли да се покланяте на Бога? Днес дори тези, които не са новородени, ходят на църква, възнасят своите молитви на покаяние за своите грехове и се покланят на Бога, и правят това, защото вярват в Исус само като религия.
Но тези, които вярват в евангелието на водата и Духа, ако чувстват, че техните души имат грехове поради своите слабости и са свързани с тях, те не могат да дойдат пред Бога и да Му се покланят. В такива моменти ние трябва да очистим душите ни, като вярваме в силата на кръщението, което Исус е приел, като вярваме, че Исус е взел върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си.
Тези номинални християни, които не знаят истината за евангелието на водата и Духа, също не познават пътя на вярата и така се опитват сляпо да бъдат очистени от греховете си чрез своите молитви на покаяние. Точно както онези, които следват религиите на света, умоляват сляпо своите богове, като се молят: "Прося те, прости ми греховете и благослови ме и семейството ми. Ще направя всичко; ще ти принеса по-много жертви, ще върша добри дела; моля, прости моите грехове," такива номинални християни просто следват религия, която сами са измислили.
Исус каза на Петър: "Това, което Аз правя, вие сега не знаете, но отпосле ще разберете. Ако не ви умия нямате дял с Мене." Ако учениците на Исус не осъзнаха истината, скрита в това Слово, дори и след това, те не биха могли да се новородят в това евангелие на водата и Духа, дадено от Исус, и да вършат делата, които спасяват още други хора от греха. Ако Исус, като умиваше краката на Петър, не засади в него убеждението за съвършено спасение чрез силата на кръщението, което Той прие, то Петър не би могъл да бъде мъченик и да изпълни ролята си на водача на Божията църква.
Ако нямаше истината на евангелието на водата и Духа, не бихме могли да дойдем пред Бога и да Му принесем поклонението на вярата поради греха, поради греховете, които продължаваме да извършваме. Онези, които са били очистени от греховете си, като вярват в евангелието на водата и Духа, могат да дойдат в Неговата Църква. И те могат да отмият греховете си с вяра, където и да са. Точно както Господ е казал, че онези, чиито цели тела са чисти, трябва да умиват само краката си, всеки път, когато съгрешаваме поради нашите слабости, ние трябва да помним и вярваме, че такива наши грехове също бяха предадени на Исус, когато Той бе кръстен.
Нашите грехове бяха предадени на Исус, когато Исус бе кръстен (Матей 3:15). Ако греховете, които бяха в сърцата ни, бяха предадени на Исус, ние имаме ли грях или не? Нямаме грях. Тъй като нашите грехове бяха предадени на Исус веднъж завинаги чрез Неговото кръщение, ние станахме чисти, когато нашите грехове бяха изтрити чрез вяра, и понеже сме чисти, колкото и да сме несъвършени, ние все още сме свещеници пред Бога. Ето защо онези, които вярват в евангелието на истината на водата и Духа, могат бързо да излязат от своите слабости и да отидат при Бога чрез вяра, да вършат Неговите дела чрез вяра, да Му благодарят за спасението, което Той им е дал, да Го възхваляват и прославят, и да разпространяват евангелието на водата и Духа и на другите.
"Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш." Знаехте ли тази истина, когато получихте опрощение на греха за първи път? Може би не. Всички ние обаче чухме това учение и го познахме. Въпреки че ние грешим всеки ден и нашите недостатъци се разкриват, точно както Исус уми краката на Петър, Той също умиваше краката ни всеки ден.
В началото ние се радвахме, когато за първи път повярвахме, че греховете, които са били в сърцата ни отдавна и греховете, които бяхме извършили наскоро, бяха предадени на Исус, но ние видяхме как се разкриват нашите недостатъци и как сме свързани от нашите слабости, дори след като получихме опрощението на греха. В такива моменти, чрез познаването и вярата в това, че Исус взе върху Себе Си дори такива грехове чрез Своето кръщение, ние всъщност можем да Му предадем всички грехове, които ще извършим и в бъдеще.
И така, тогава праведните съгрешават ли свободно поради това? Те никога не правят така. Римляни 1:17 казва: "Праведният чрез вяра ще живее." Някои хора воюваха срещу евангелието на водата и Духа, казвайки абсурдно: "И защо да не вършим зло, за да дойде добро" (Римляни 3:8). Възможно ли е, че новородените съгрешават по-свободно, след като получават опрощението на греха? Абсолютно не!
Когато вярваме в евангелието на водата и Духа, братя и сестри, имаме ли грях или не? Разбира се, че не! Също така, дори ако имаме недостатъци, ние ли сме несъвършени или съвършени чрез вяра? Ние сме съвършени. Когато Исус ни каза, че цялото ни тяло е чисто, Той имаше пред вид, че чрез Неговото кръщение, кръв и възкресение Той ни е направил напълно чисти.
Ние също се запознахме със силата на евангелието на водата и Духа, след като повярвахме в Исус. Като такова, ние трябва да прилагаме тази сила на евангелието на водата и Духа в нашия живот всеки ден. Като прилагаме тази вяра всеки ден, можем да се уморим от нея по-късно, питайки се колко още трябва да правим това. Но в този момент докъде трябва отново да се върнем? Трябва да се върнем при Господа, като вярваме, че макар да можахме само да умрем за нашите грехове, Господ ни спаси от всички грехове, като взе нашите грехове върху Себе Си чрез Своето кръщение, умря на Кръста и възкръсна от мъртвите.
Спомнете си, че свещениците ежедневно трябваше да принасят жертви за всеизгаряне в двора на скинията и да умиват ръцете и краката си с бронзов умивалник всеки път, когато минаваха покрай него. Подобно на тях, ние трябва да помислим за първата любов на Господа и да размишляваме върху нея с нашата вяра. В истинността не можахме да не умрем, но Господ взе върху Себе Си нашите грехове и ги изличи, и като бе осъден за греховете ни на Кръста, Той доведе осъждането за греха до пълния край. По този начин, с кръщението и кръвта на Господа, Той ни е спасил съвършено от всичките ни грехове и осъждане.
Всеки ден ние трябва да гравираме в сърцата си тази любов, която напълно е спасила нас, които не можахме да не умрем, и трябва да дойдем пред Бога чрез вярата в това. Ние нямахме друг избор, освен да умрем, но благодарение на Господа ние сме били напълно спасени и сме станали съвършено праведни Божии деца. Ако Господ ни е дал такава вяра, ние не трябва ли винаги да имаме тази вяра с нас?
Ние сме пътешественици, които живеят на тази земя само за кратко време и после напускат. Думата "пътешественици" означава пътници. Пътници означава тези, които се движат от едно място на друго. Ние сме пътници, които остават на място само за кратко и след това тръгват на друго място, когато приключваме мисията си там. Ние сме пътешественици, които трябва да се върнат в Небесното Царство след като живеем в този свят само за кратко. Тъй като ние живеем живота си като пътешественици, за да минаваме през тази земя и да отидем в Небесното Царство, има моменти, когато ние просто искаме да се спрем и да паднем на земята. Ще има моменти, когато и вие също ще искате да паднете на земята, както телесно, така и духовно. Такива времена могат да дойдат, защото докато вие сами сте свършени, вашите обстоятелства не са толкова идеални, или докато вашите обстоятелства са наред, злите мисли на вашата плът продължават да се издигат.
На нас, които сме такива, нашият Господ е дал Словото, което е толкова необходимо за нас. "Сега не знаеш, но отпосле ще разбереш." Да, сега знаем. Тъй като живеем като пътешественици, когато се разкриват многото ни недостатъци и когато сме свързани от нашите слабости и хванати от нашите обстоятелства, трябва да помним, че сме получили изцяло опрощението на греха, като повярвахме в кръщението на Исус, който е изличил дори тези неща, и в кръвта на Кръста. Като вярваме в евангелието на водата и Духа, ние сме получили съвършено опрощаването на греха.
Когато се вгледаме в Скинията, откриваме колко е обстойна. Както е показано и в олтара за всеизгаряне, заплатата на греха е смърт. Тъй като ние грешим всеки ден, трябва да бъдем осъждани и убивани всеки ден за тези наши грехове. В олтара за всеизгаряне се проявява истината, че Исус Христос дойде като жертвен Агнец, прие полагането на ръце и умря вместо нас. Като преминаваме олтара за всеизгаряне, видим медния умивалник, където ние размишляваме върху евангелието на водата и Духа, за да очистим греховете, които вършим ежедневно. Това евангелие на водата и Духа е съвършената истина, която ни е спасила от нашите първородни и собствени грехове.
Какъв е дарът на Бога, който е в Исус Христос, нашия Господ? Не е ли той опрощението на греха и вечният живот? Господ ни е спасил съвършено. Той е спасил напълно нас, които трябваше да умрем за нашите грехове по всяко време. Всичките грехове, които извършваме в продължение на целия си живот, са били изличени чрез нашата вяра във водата и кръвта, и чрез Словото, че Господ е умил дори краката ни. Понеже Господ взе върху Себе Си всичките ни грехове, когато Той бе кръстен, и всички грехове, които извършихме през целия ни живот, бяха предадени на Него, Исус Христос, като носеше нашите грехове, бе осъден за тях на Кръста и умря, възкръсна от мъртвите, и по този начин стана наш съвършен Спасител. Именно когато вярваме в този Исус Христос, ние ставаме пълноценни. И макар че нашата плът може да е несъвършена, тъй като ние имаме съвършената вяра, ние ще живеем духовно благословен живот и ще влезем във вечното Царство на Бога
Ние трябва да разрешим проблемата на нашите слабости и собствени грехове с вярата, която познава и вярва в истината, проявена в синя, морава и червена прежди и препреден висон, служенията на Исус. Ако Исус не научи учениците Си за силата на кръщението, което Той прие, учениците Му също биха се отчаяли и умрели духовно. Те не биха имали силата да имат вярата, за да посветят целия си живот на евангелието, да посветят живота си на спасение на душите на другите и в края на краищата дори да станат мъченици, и следователно те не биха успели да защитят тяхната вяра и биха се отчаяли.
Но според устната традиция, предадена на нас, дванадесетте ученици на Исус всички проповядваха евангелието и всички те бяха мъченици. Измежду дванадесетте ученици на Исус името на ученика, който най-много се съмняваше, беше Тома. Но дори и този Тома отиде на Индия и стана мъченик там.
Къде тогава беше тази вяра, която позволи на всички ученици на Исус да бъдат мъченици? Тази вяра, изпълнена с увереност, че Исус взе върху Себе Си всички грехове на целия им живот, като се кръсти, че те станаха напълно чисти, тъй като всичките им грехове бяха предадени на Исус, и че те изцяло станаха Божии деца и щяха да наследят Царството – точно защото те имаха тази вяра, те можаха да разпространят евангелието на водата и Духа на тази земя и да отидат при Бога, когато Той ги повика. С други думи, всички ние можем също да станем мъченици с тази вяра, когато Бог желае това.
Когато Петър отрича се от Исус три пъти в двора на Първосвещеника, той осъзна още по-силно какво Исус имаше пред вид, когато му каза: "Ако не те умия нямаш дял с Мене." След като Исус се възнесе на небето, Петър и другите ученици на Исус започнаха да разберат, защо Исус уми краката им, и да вярват и да проповядват евангелието на водата и Духа с голямо убеждение.
За днешните християни, ако не знаят тази истина в кръщението на Исус, също ще е трудно да живеят живота си на вяра и в крайна сметка те ще се отричат от вярата в Него. Ако сме свързани със собствените си слабости, съвестта ни ще бъде развалена поради нашата неспособност да разрешим този проблем, и поради нашата развалена съвест ние вече няма да можем да дойдем в църква. Това е вярно за всеки член на Неговата Църква, дори за нашите деца.
Братя и сестри, ако бяхте свързани от греха, бихте ли могли да се покланяте на Бога? Днес дори тези, които не са новородени, ходят на църква, възнасят своите молитви на покаяние за своите грехове и се покланят на Бога, и правят това, защото вярват в Исус само като религия.
Но тези, които вярват в евангелието на водата и Духа, ако чувстват, че техните души имат грехове поради своите слабости и са свързани с тях, те не могат да дойдат пред Бога и да Му се покланят. В такива моменти ние трябва да очистим душите ни, като вярваме в силата на кръщението, което Исус е приел, като вярваме, че Исус е взел върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си.
Тези номинални християни, които не знаят истината за евангелието на водата и Духа, също не познават пътя на вярата и така се опитват сляпо да бъдат очистени от греховете си чрез своите молитви на покаяние. Точно както онези, които следват религиите на света, умоляват сляпо своите богове, като се молят: "Прося те, прости ми греховете и благослови ме и семейството ми. Ще направя всичко; ще ти принеса по-много жертви, ще върша добри дела; моля, прости моите грехове," такива номинални християни просто следват религия, която сами са измислили.
Исус каза на Петър: "Това, което Аз правя, вие сега не знаете, но отпосле ще разберете. Ако не ви умия нямате дял с Мене." Ако учениците на Исус не осъзнаха истината, скрита в това Слово, дори и след това, те не биха могли да се новородят в това евангелие на водата и Духа, дадено от Исус, и да вършат делата, които спасяват още други хора от греха. Ако Исус, като умиваше краката на Петър, не засади в него убеждението за съвършено спасение чрез силата на кръщението, което Той прие, то Петър не би могъл да бъде мъченик и да изпълни ролята си на водача на Божията църква.
Ако нямаше истината на евангелието на водата и Духа, не бихме могли да дойдем пред Бога и да Му принесем поклонението на вярата поради греха, поради греховете, които продължаваме да извършваме. Онези, които са били очистени от греховете си, като вярват в евангелието на водата и Духа, могат да дойдат в Неговата Църква. И те могат да отмият греховете си с вяра, където и да са. Точно както Господ е казал, че онези, чиито цели тела са чисти, трябва да умиват само краката си, всеки път, когато съгрешаваме поради нашите слабости, ние трябва да помним и вярваме, че такива наши грехове също бяха предадени на Исус, когато Той бе кръстен.
Нашите грехове бяха предадени на Исус, когато Исус бе кръстен (Матей 3:15). Ако греховете, които бяха в сърцата ни, бяха предадени на Исус, ние имаме ли грях или не? Нямаме грях. Тъй като нашите грехове бяха предадени на Исус веднъж завинаги чрез Неговото кръщение, ние станахме чисти, когато нашите грехове бяха изтрити чрез вяра, и понеже сме чисти, колкото и да сме несъвършени, ние все още сме свещеници пред Бога. Ето защо онези, които вярват в евангелието на истината на водата и Духа, могат бързо да излязат от своите слабости и да отидат при Бога чрез вяра, да вършат Неговите дела чрез вяра, да Му благодарят за спасението, което Той им е дал, да Го възхваляват и прославят, и да разпространяват евангелието на водата и Духа и на другите.
"Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш." Знаехте ли тази истина, когато получихте опрощение на греха за първи път? Може би не. Всички ние обаче чухме това учение и го познахме. Въпреки че ние грешим всеки ден и нашите недостатъци се разкриват, точно както Исус уми краката на Петър, Той също умиваше краката ни всеки ден.
В началото ние се радвахме, когато за първи път повярвахме, че греховете, които са били в сърцата ни отдавна и греховете, които бяхме извършили наскоро, бяха предадени на Исус, но ние видяхме как се разкриват нашите недостатъци и как сме свързани от нашите слабости, дори след като получихме опрощението на греха. В такива моменти, чрез познаването и вярата в това, че Исус взе върху Себе Си дори такива грехове чрез Своето кръщение, ние всъщност можем да Му предадем всички грехове, които ще извършим и в бъдеще.
И така, тогава праведните съгрешават ли свободно поради това? Те никога не правят така. Римляни 1:17 казва: "Праведният чрез вяра ще живее." Някои хора воюваха срещу евангелието на водата и Духа, казвайки абсурдно: "И защо да не вършим зло, за да дойде добро" (Римляни 3:8). Възможно ли е, че новородените съгрешават по-свободно, след като получават опрощението на греха? Абсолютно не!
Когато вярваме в евангелието на водата и Духа, братя и сестри, имаме ли грях или не? Разбира се, че не! Също така, дори ако имаме недостатъци, ние ли сме несъвършени или съвършени чрез вяра? Ние сме съвършени. Когато Исус ни каза, че цялото ни тяло е чисто, Той имаше пред вид, че чрез Неговото кръщение, кръв и възкресение Той ни е направил напълно чисти.
Ние също се запознахме със силата на евангелието на водата и Духа, след като повярвахме в Исус. Като такова, ние трябва да прилагаме тази сила на евангелието на водата и Духа в нашия живот всеки ден. Като прилагаме тази вяра всеки ден, можем да се уморим от нея по-късно, питайки се колко още трябва да правим това. Но в този момент докъде трябва отново да се върнем? Трябва да се върнем при Господа, като вярваме, че макар да можахме само да умрем за нашите грехове, Господ ни спаси от всички грехове, като взе нашите грехове върху Себе Си чрез Своето кръщение, умря на Кръста и възкръсна от мъртвите.
Спомнете си, че свещениците ежедневно трябваше да принасят жертви за всеизгаряне в двора на скинията и да умиват ръцете и краката си с бронзов умивалник всеки път, когато минаваха покрай него. Подобно на тях, ние трябва да помислим за първата любов на Господа и да размишляваме върху нея с нашата вяра. В истинността не можахме да не умрем, но Господ взе върху Себе Си нашите грехове и ги изличи, и като бе осъден за греховете ни на Кръста, Той доведе осъждането за греха до пълния край. По този начин, с кръщението и кръвта на Господа, Той ни е спасил съвършено от всичките ни грехове и осъждане.
Всеки ден ние трябва да гравираме в сърцата си тази любов, която напълно е спасила нас, които не можахме да не умрем, и трябва да дойдем пред Бога чрез вярата в това. Ние нямахме друг избор, освен да умрем, но благодарение на Господа ние сме били напълно спасени и сме станали съвършено праведни Божии деца. Ако Господ ни е дал такава вяра, ние не трябва ли винаги да имаме тази вяра с нас?
Ние сме пътешественици, които живеят на тази земя само за кратко време и после напускат. Думата "пътешественици" означава пътници. Пътници означава тези, които се движат от едно място на друго. Ние сме пътници, които остават на място само за кратко и след това тръгват на друго място, когато приключваме мисията си там. Ние сме пътешественици, които трябва да се върнат в Небесното Царство след като живеем в този свят само за кратко. Тъй като ние живеем живота си като пътешественици, за да минаваме през тази земя и да отидем в Небесното Царство, има моменти, когато ние просто искаме да се спрем и да паднем на земята. Ще има моменти, когато и вие също ще искате да паднете на земята, както телесно, така и духовно. Такива времена могат да дойдат, защото докато вие сами сте свършени, вашите обстоятелства не са толкова идеални, или докато вашите обстоятелства са наред, злите мисли на вашата плът продължават да се издигат.
На нас, които сме такива, нашият Господ е дал Словото, което е толкова необходимо за нас. "Сега не знаеш, но отпосле ще разбереш." Да, сега знаем. Тъй като живеем като пътешественици, когато се разкриват многото ни недостатъци и когато сме свързани от нашите слабости и хванати от нашите обстоятелства, трябва да помним, че сме получили изцяло опрощението на греха, като повярвахме в кръщението на Исус, който е изличил дори тези неща, и в кръвта на Кръста. Като вярваме в евангелието на водата и Духа, ние сме получили съвършено опрощаването на греха.
Когато се вгледаме в Скинията, откриваме колко е обстойна. Както е показано и в олтара за всеизгаряне, заплатата на греха е смърт. Тъй като ние грешим всеки ден, трябва да бъдем осъждани и убивани всеки ден за тези наши грехове. В олтара за всеизгаряне се проявява истината, че Исус Христос дойде като жертвен Агнец, прие полагането на ръце и умря вместо нас. Като преминаваме олтара за всеизгаряне, видим медния умивалник, където ние размишляваме върху евангелието на водата и Духа, за да очистим греховете, които вършим ежедневно. Това евангелие на водата и Духа е съвършената истина, която ни е спасила от нашите първородни и собствени грехове.
Какъв е дарът на Бога, който е в Исус Христос, нашия Господ? Не е ли той опрощението на греха и вечният живот? Господ ни е спасил съвършено. Той е спасил напълно нас, които трябваше да умрем за нашите грехове по всяко време. Всичките грехове, които извършваме в продължение на целия си живот, са били изличени чрез нашата вяра във водата и кръвта, и чрез Словото, че Господ е умил дори краката ни. Понеже Господ взе върху Себе Си всичките ни грехове, когато Той бе кръстен, и всички грехове, които извършихме през целия ни живот, бяха предадени на Него, Исус Христос, като носеше нашите грехове, бе осъден за тях на Кръста и умря, възкръсна от мъртвите, и по този начин стана наш съвършен Спасител. Именно когато вярваме в този Исус Христос, ние ставаме пълноценни. И макар че нашата плът може да е несъвършена, тъй като ние имаме съвършената вяра, ние ще живеем духовно благословен живот и ще влезем във вечното Царство на Бога
Ти не си ли като Питър сега?
Точно както Исус бе умил краката на Петър, Той не е ли умил също краката ви? Истината е, че Исус умиваше също краката ни всеки ден. Ето защо Исус взе върху Себе Си всичките ни грехове, като се кръсти, и за тези грехове Той умря на Кръста вместо нас. И пак възкръсна от мъртвите след три деня. По този начин чрез кръщението Си, кръвта Си на кръста и възкресението Си Исус стана наш съвършен Спасител. Ние вярваме изцяло в този Исус Христос.
Именно с вяра ние се покланяме изцяло на Бога и с вяра ние вършим изцяло делата Му. Делата ни не могат да бъдат съвършени. Нашата вяра ни прави съвършени. Ето защо трябва да живеем като ученици на Исус, като вярваме в евангелието на водата и Духа. Ние не сме тези, които се дръпнат назад и погубват вярата. Въпреки че можем да сме несъвършени, ние можем да бягаме чрез вяра, и всъщност трябва да бягаме чрез вяра още повече. "Праведният чрез вяра ще живее." "Първо търсете Неговото царство и Неговата правда." Тъй като сме станали съвършени чрез вяра, и по този начин станали сме тези, които спасяват душите на други хора, ако ние не се посветим на дадената от Бога мисия на спасяване на другите, то ще паднем в блатото на пропадане и отчаяние и в крайна сметка ще умрем в нашите грехове.
Безгрешните се радват, докато вършат Неговите праведни дела. Те се радват да разпространяват Божието благовестие, което спасява други души. Но грешните не се радват да правят това, което е праведно. За онези, които са получили опрощението на греха, вършене на праведни дела става техният духовен хляб. Разпространяването на евангелието по целия свят е праведно дело, което спасява други души, но в същото време това е и наш собствен хляб на живота. Когато вършим праведни дела, сърцата ни са изпълнени с Духа и в нас възникват нови сили. Когато нашият дух расте и става зрял, ние ставаме по-смели, За да живеем като Авраам, да бъдем благословени от Бога и да споделяме тези благословения с другите, трябва да обичаме праведността, да обичаме праведни дела и да обичаме да разпространяваме евангелието. Въпреки, че ние сме слаби, ако ние няма да продължаваме да правим тези праведни дела, душите ни ще умрат. Ние, праведни, със сигурност ще умрем духовно, ако спрем да работим за Неговата праведна мисия. Ето защо Исус каза: "Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят" (Матей 5:6).
Исус също каза: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Матей 5:8). Тези, които са получили опрощение на греха и вярват, че Господ напълно е измил всичките ни грехове, ще видят Бога. И те вярват в Бога, следват Бога и разпространяват небесни благословения по целия свят.
Ние сме станали съвършени чрез вяра. Ние не можахме да не умрем за греховете ни, но Господ дойде на тази земя, бе кръстен и умря на Кръста вместо нас и по този начин ни спаси съвършено. Това е истината и пътят към Небесното Царство. Да осъзнаем това е да осъзнаем пътя на вярата. Няма друг път освен този. Не можем да влезем в Небето с нашите добри дела. Само като осъзнаваме и вярваме в това, което Господ е направил за нас, ние можем да влезем в Небето.
Общо взето, ако разделим хора на два вида, има хора, които са използвани за това, което е добро, и онези, които са използвани за това, което е лошо. Тези, които са използвани за това, което е лошо, не са тези, които са получили опрощението на греха по подобаващ начин. Като вярваме в това, което Господ е направил за нас, ние сме станали оръдия на праведност, но тези, които не са получили опрощението на греха, все още не могат да не остават само като оръдия на дявола, независимо от собствената им воля.
В този час, аз ви казвам уверено, че Бог ни е дал Своето съвършено спасение, съвършена вяра и съвършено опрощение на греха. Несъвършени ли са ваши дела, дори когато вярвате в това евангелие, и сърцата ви се дърпат ли назад поради това? Няма нужда да бъде така, защото праведните могат да живеят чрез вяра. Господ, който не може да не знае за нашите недостатъци и слабости, не е ли взел вече всички тези неща върху Себе Си със Своето кръщение?
Позволете ми да ви дам един ежедневен пример за това колко сме несъвършени. Понякога играем футбол заедно. Когато моят отбор беше в беда, когато топката падаше от високо към нашата врата, аз често просто го изхвърлях или вземах го с ръцете си. Бях ли вратар? Разбира се, че не. Просто исках да победя. В такава ситуация всички ние, пастори, светии и Божии служители, правим всичко възможно, за да се опитаме да победим. Можете да забравите за снизходителност; за да победим, използваме всякакви нечисти игри. Играта е толкова ожесточена, че всеки прави всичко възможно, за да победи, до такава степен, че не изглежда да има друга игра, която да разкрива голия, съществен автопортрет на човешкото поведение по-добре от футбола. Ако отборът ни е в беда, ние без колебание употребяваме нечисти движения, използваме хитрости и настояваме на своето.
Всички тези неща са допустими за нас, но ако другият отбор постъпва несправедливо към нас, ние правим контестация и искаме съдията да издаде жълта карта, но дори и решението на съдията може да няма никакъв ефект. Това наистина сме ние. Винаги искаме това, което е благоприятно за това, което е наше, за нашия отбор и за себе си, и ние само искаме това, което ни принася полза. Но Бог е спасил такива хора като нас. Макар да сме все още пълни с безредици и безпомощност, доколкото имаме вяра, ние сме станали тези, които се новородят без недостатък.
Господ напълно ни е спасил от всичките ни грехове. Ето защо ние наричаме Господа Бог на спасението, и Бога на спасението наричаме Господ. Господ е нашият Бог на спасението. Петър призна: "Ти си Христос, Син на живия Бог" (Матей 16:16). И Господ одобри неговата благословена вяра като вяра дадена от Бога. Думата "Христос" тук означава Онзи, който е взел нашите грехове върху собственото Си тяло и ги е измил изцяло. Исус Христос е Син на живия Бог. Като Божий Син и Спасител, Той ни е спасил съвършено. И така, бъдете смели в сърцата си, въпреки че може да се чувствате твърде несъвършени и слаби, за да служите на евангелието.
Душите, сърцата и телата ви не бива да се дърпат назад и да се навеждат; вместо това, изправете ги чрез вяра и станете смелите, велики хора на праведност, които проповядват дадената от Бог вяра навсякъде. Погледнете ме. Нямам какво да покажа в плътта си, но не разпространявам ли евангелието по целия свят? Не сте ли също такива? Не мислете, че онези, които изглеждат да нямат недостатъци, са наистина без никакви недостатъци. Грешници са само лицемери. Лицемери също са същите човешки същества, каквито сте вие, и как може плътта им да бъде толкова добра, достойна и чиста? Това, което винаги е несъвършено, е плътта на човешките същества. Трябва да осъзнаете, че онези, които показват своята добродетелност, особено в християнските общности, просто демонстрират своята лицемерна и измамна природа.
Нашият Бог ни е спасил съвършено. Затова ние можем да служим на евангелието на водата и Духа чрез нашата вяра, която ни е усъвършенствала, като извличаме сила от тази съвършена Божия правда. Благодарим на Бога, че ни е дал възможност да бъдем спасени чрез вяра, чрез истината за спасението, която Той планираше още преди основаването на света. Всичките ви грехове вече бяха измити, когато Исус бе кръстен и проля кръвта Си на Кръста. Надявам се, че всички вие вярвате в тази истина.
Именно с вяра ние се покланяме изцяло на Бога и с вяра ние вършим изцяло делата Му. Делата ни не могат да бъдат съвършени. Нашата вяра ни прави съвършени. Ето защо трябва да живеем като ученици на Исус, като вярваме в евангелието на водата и Духа. Ние не сме тези, които се дръпнат назад и погубват вярата. Въпреки че можем да сме несъвършени, ние можем да бягаме чрез вяра, и всъщност трябва да бягаме чрез вяра още повече. "Праведният чрез вяра ще живее." "Първо търсете Неговото царство и Неговата правда." Тъй като сме станали съвършени чрез вяра, и по този начин станали сме тези, които спасяват душите на други хора, ако ние не се посветим на дадената от Бога мисия на спасяване на другите, то ще паднем в блатото на пропадане и отчаяние и в крайна сметка ще умрем в нашите грехове.
Безгрешните се радват, докато вършат Неговите праведни дела. Те се радват да разпространяват Божието благовестие, което спасява други души. Но грешните не се радват да правят това, което е праведно. За онези, които са получили опрощението на греха, вършене на праведни дела става техният духовен хляб. Разпространяването на евангелието по целия свят е праведно дело, което спасява други души, но в същото време това е и наш собствен хляб на живота. Когато вършим праведни дела, сърцата ни са изпълнени с Духа и в нас възникват нови сили. Когато нашият дух расте и става зрял, ние ставаме по-смели, За да живеем като Авраам, да бъдем благословени от Бога и да споделяме тези благословения с другите, трябва да обичаме праведността, да обичаме праведни дела и да обичаме да разпространяваме евангелието. Въпреки, че ние сме слаби, ако ние няма да продължаваме да правим тези праведни дела, душите ни ще умрат. Ние, праведни, със сигурност ще умрем духовно, ако спрем да работим за Неговата праведна мисия. Ето защо Исус каза: "Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят" (Матей 5:6).
Исус също каза: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Матей 5:8). Тези, които са получили опрощение на греха и вярват, че Господ напълно е измил всичките ни грехове, ще видят Бога. И те вярват в Бога, следват Бога и разпространяват небесни благословения по целия свят.
Ние сме станали съвършени чрез вяра. Ние не можахме да не умрем за греховете ни, но Господ дойде на тази земя, бе кръстен и умря на Кръста вместо нас и по този начин ни спаси съвършено. Това е истината и пътят към Небесното Царство. Да осъзнаем това е да осъзнаем пътя на вярата. Няма друг път освен този. Не можем да влезем в Небето с нашите добри дела. Само като осъзнаваме и вярваме в това, което Господ е направил за нас, ние можем да влезем в Небето.
Общо взето, ако разделим хора на два вида, има хора, които са използвани за това, което е добро, и онези, които са използвани за това, което е лошо. Тези, които са използвани за това, което е лошо, не са тези, които са получили опрощението на греха по подобаващ начин. Като вярваме в това, което Господ е направил за нас, ние сме станали оръдия на праведност, но тези, които не са получили опрощението на греха, все още не могат да не остават само като оръдия на дявола, независимо от собствената им воля.
В този час, аз ви казвам уверено, че Бог ни е дал Своето съвършено спасение, съвършена вяра и съвършено опрощение на греха. Несъвършени ли са ваши дела, дори когато вярвате в това евангелие, и сърцата ви се дърпат ли назад поради това? Няма нужда да бъде така, защото праведните могат да живеят чрез вяра. Господ, който не може да не знае за нашите недостатъци и слабости, не е ли взел вече всички тези неща върху Себе Си със Своето кръщение?
Позволете ми да ви дам един ежедневен пример за това колко сме несъвършени. Понякога играем футбол заедно. Когато моят отбор беше в беда, когато топката падаше от високо към нашата врата, аз често просто го изхвърлях или вземах го с ръцете си. Бях ли вратар? Разбира се, че не. Просто исках да победя. В такава ситуация всички ние, пастори, светии и Божии служители, правим всичко възможно, за да се опитаме да победим. Можете да забравите за снизходителност; за да победим, използваме всякакви нечисти игри. Играта е толкова ожесточена, че всеки прави всичко възможно, за да победи, до такава степен, че не изглежда да има друга игра, която да разкрива голия, съществен автопортрет на човешкото поведение по-добре от футбола. Ако отборът ни е в беда, ние без колебание употребяваме нечисти движения, използваме хитрости и настояваме на своето.
Всички тези неща са допустими за нас, но ако другият отбор постъпва несправедливо към нас, ние правим контестация и искаме съдията да издаде жълта карта, но дори и решението на съдията може да няма никакъв ефект. Това наистина сме ние. Винаги искаме това, което е благоприятно за това, което е наше, за нашия отбор и за себе си, и ние само искаме това, което ни принася полза. Но Бог е спасил такива хора като нас. Макар да сме все още пълни с безредици и безпомощност, доколкото имаме вяра, ние сме станали тези, които се новородят без недостатък.
Господ напълно ни е спасил от всичките ни грехове. Ето защо ние наричаме Господа Бог на спасението, и Бога на спасението наричаме Господ. Господ е нашият Бог на спасението. Петър призна: "Ти си Христос, Син на живия Бог" (Матей 16:16). И Господ одобри неговата благословена вяра като вяра дадена от Бога. Думата "Христос" тук означава Онзи, който е взел нашите грехове върху собственото Си тяло и ги е измил изцяло. Исус Христос е Син на живия Бог. Като Божий Син и Спасител, Той ни е спасил съвършено. И така, бъдете смели в сърцата си, въпреки че може да се чувствате твърде несъвършени и слаби, за да служите на евангелието.
Душите, сърцата и телата ви не бива да се дърпат назад и да се навеждат; вместо това, изправете ги чрез вяра и станете смелите, велики хора на праведност, които проповядват дадената от Бог вяра навсякъде. Погледнете ме. Нямам какво да покажа в плътта си, но не разпространявам ли евангелието по целия свят? Не сте ли също такива? Не мислете, че онези, които изглеждат да нямат недостатъци, са наистина без никакви недостатъци. Грешници са само лицемери. Лицемери също са същите човешки същества, каквито сте вие, и как може плътта им да бъде толкова добра, достойна и чиста? Това, което винаги е несъвършено, е плътта на човешките същества. Трябва да осъзнаете, че онези, които показват своята добродетелност, особено в християнските общности, просто демонстрират своята лицемерна и измамна природа.
Нашият Бог ни е спасил съвършено. Затова ние можем да служим на евангелието на водата и Духа чрез нашата вяра, която ни е усъвършенствала, като извличаме сила от тази съвършена Божия правда. Благодарим на Бога, че ни е дал възможност да бъдем спасени чрез вяра, чрез истината за спасението, която Той планираше още преди основаването на света. Всичките ви грехове вече бяха измити, когато Исус бе кръстен и проля кръвта Си на Кръста. Надявам се, че всички вие вярвате в тази истина.
Copyright © 2021 by The New Life Mission