Search
Italiano
Italiano
A causa del COVID-19 e dell'interruzione del servizio di postainternazionale,
bbiamo temporaneamente sospeso il nostro "Servizio di libri a stampagratuita".
Alla luce di questa situazione, al momento non siamo in grado di inviarti i libri.
Prega che questa pandemia finisca presto e la ripresa del servizio postale.

Sermoni

Тема 8: Светият Дух

[8-9] Евангелието на кръщението на Исус ни е очистило (Ефесяни 2:14-22)

Евангелието на кръщението на Исус ни е очистило
(Ефесяни 2:14-22)
"Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги отделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде, благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близу; защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство: понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като с краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа на Божие обиталище."
 
 
Какво е отдалечило човека от Бога?
Грехът на човека.
 


Дете, осиновено поради бедността

 
От края на Корейската война мина вече половина на века, но тя е изоставила огромни рани сред корейския народ. Вследствие на войната множество малки корейски деца бяха осиновени в други страни. Организация на обединените нации оказа ни огромна помощ след война, но когато войниците изоставиха страната, много деца останаха без баща.
Много войници на ООН, които имаха тук семейства и деца, оставиха своите семейства, когато се върнаха у дома. След това много деца бяха отдадени на сиропиталищата от майките им и тогава бяха изпратени за осиновяване на другите страни. Там те намираха за себе си приемни родители. В действителност тези деца са много щастливи, че намериха осиновители и бяха възпитани от тях. 
Тези харизани деца осъзнаха, че не са подобни на своите родители или съседи. Те узнаха, че някога бяха осиновени от някаква далечна страна, наричана Корея. "Защо моите родители изоставиха мене? Изпратиха ли мене в тази страна, защото ме ненавиждаха?" – питаха тези деца. Със своя млад разум те не можаха да разберат какво се случи.
Техен интерес и ненавист към истинските родители израстваха едновременно с желание да ги видят. "Как изглеждат моите родители? Как можаха да ме оставят? Те ли направиха това, защото ме ненавиждаха? Разбира се, не. Очевидно, те имаха за това някои причини". Вероятно те имаха много недоразумения и понякога даже чувстваха голяма ненавист. А понякога решаваха вече никога да не мислят за това. Време мина, и внезапно децата станаха възрастни. Те се омъжваха и се оженваха, вече имаха собствени семейства и деца. 
Заинтересувах се за тези деца, като гледах телевизионно предаване за тях по един от местните канали. В това предаване репортер интервюираше жена, която живееше в Германия и беше осиновена. По това време тази жена беше на двадесет години и изучаваше теология. Първо жената опитваше се да отбягва репортери, защото не искаше никой да знае за това, че тя бе била осиновена. Репортерът я убеди, че това интервю ще помогне да задържат потока на осиновяване в други страни. Тогава жената се съгласи.
Един от въпросите на репортера беше: "Какво бихте казали на своите истински родители, ако можахте да се срещнете с тях? Какво бихте искали да знаете?" Жената отговори: "Аз все още не разбирам, защо те отдадоха мене на друго семейство. Бих попитала, дали те ненавиждаха мене". Това интервю видя истинската й майка. Тя се свърза с този телевизионен канал и каза, че иска да се срещне със своята дъщеря. Ето как те се срещнаха.
Майката отиде на летището много рано и чакаше пристигането на нейната дъщеря. Когато дъщерята й се появи от изхода, майката можеше само да стои там и да плаче. 
Те никога преди не се срещаха. За първи път майката видя своята възрастна дъщеря по телевизията. Въпреки че говореха различни езици, те можаха да общуват със сърцата си посредством емоционални погледи. Те докосваха лицата си. Майката молеше дъщерята за прошка. Тя само плачеше и повтаряше, че много съжалява. 
Майката прие дъщерята в дома си и те обядваха заедно. Дъщерята говореше само немски, а майката само корейски, затова не можаха да общуват с думи. Но по някакъв начин, защото бяха майка н дъщеря, можаха да се разбират без думи. Те дълго общуваха безмълвно и се изразяваха с жестове, докосваха лицата си и говореха с очи и сърца.
Когато дъщерята се върна в Германия, тя знаеше, че родната й майка я обича. Същите репортери, които вземаха предишното интервю, отново се срещнаха с нея преди тръгването й. Тя каза: "Не трябваше да питам майката ми, защо тя ме отдаде на друго семейство. Сега моята майка е бедна, както преди. Богати хора в тази страна карат чуждестранни коли, а моята майка все още живее в бедност. Въпреки че не питах майката ми за това и не получих отговора, разбрах, че тя ме отдаде, за да ме избави от бедността. Ето защо всичко веднага стана понятно за мене. Ето защо всичките съмнения и ненавист оставиха моето сърце".
 
 

Хора се отдалечават от Бога поради греховете

 
Защо ние сме отстранени от Бога и не можем да се приближим до Него? Жената, която беше представена за адопция, узна, че родната й майка я отдаде, за да спаси от бедност. Бог ли би направил така? Бог ни създаде по Своя образ и подобие. Какво ни отстрани от Бога? Отговорът е, че сатана изкуши човека и го принуди да съгреши. Грехът е отстранил човека от Бога.
Първо Бог създаде човека по Своя образ и подобие и много обичаше Своите творения. Човек е бил създаден като обект на Божията любов и е най-благороден от всичките творения. Обаче паднал ангел на име сатана, който се отвърна от Бога, изкуши човека, за да се отвърне и той от Него. Сатана подбуди човека да не вярва в Божиите думи и да изяде плода от дървото за познаване доброто и злото. 
Човекът беше отстранен от Бога поради греха. Той не се покори на Бога. Той не ядеше плодовете от дървото на живота, които му даваха вечен живот и които Бог му позволи да яде. Той изяде забранен плод и затова позна, какво е доброто и злото. В резултат на това между Бога и човека възникна бариера.
Човекът, който по-рано беше обект на Божията любов, не се покори на Бога и се отвърна от Него чрез самоувереност. Грехът, който се посели в сърцето на човека, отвърна го от Бога. След това той дълго време беше отстранен от Бога и постоянно роптаеше: "Защо Бог остави хората след като ги създаде. Защо Той позволи да извършим грях? Защо Той ни направи слаби и изпраща в пъкъла? Това би било по-добре, ако Той изобщо ни не създаде". Преди да се новородихме, винаги имахме въпроси, съмнения и ненавист. 
Когато видях по телевизията жената, която беше осиновена, разбрах, че общението на човека с Бога е същото, като общението на тази жена с родната й майка. Никакви страдания, недоразумения, осъждане или грехове при никакви условия не могат да станат бариера между човека и Бога. Също разбрах, че въпреки че отношенията между Бога и човека се базират на Любовта, все пак недоразумения могат да възникнат. 
Както майката отдаде дъщерята си съвсем не поради ненавист, също така Бог се отвърна от човека не защото го ненавиждаше, но поради грях. Бог няма причина да ненавижда човека, а човек няма причина да ненавижда Бога. Между тях властва любовта. Причината, поради която човек остава далечен от Бога, е че той е станал грешник, като попадна в капана на сатана.
 
 
Бог ни прегърна чрез Исус
 
"А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близу чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги отделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир" (Ефесяни 2:13-15). Господ е бил кръстен от Йоан и е взел върху Себе Си всичките грехове на света, за да отмени Закона на Божиите Заповеди. След това Той е пролял кръвта Си на Кръста, за да избави човека от греховете и да го приближи към Бога. Сега Господ взема при Себе Си тези, които са очистени от греховете.
Въобразявахте ли си някога света без вода? Неотдавна посетих едно събрание в град Инчон, един от най-големи портове в Корея. По това време в града през няколко дни нямаше вода от чешмата, и помислих: "Хората не могат да живеят без вода".
Ако Бог лиши хората от вода един месец, живот в градове би станал невъзможен поради жажда, нечистота и смрад. Трябва да разберем ценността на водата, която Бог ни е дал. Исусовото кръщение от Йоан в река Йордан е абсолютно необходимо за нас както вода, без която човек не може да живее.
Ако Исус не дойде на земята и не беше кръстен от Йоан, по какъв начин тези, които вярват в Него, биха могли да получат опрощението на греховете? Човекът не може да живее без вода. Всички ние бихме погинали, ако Йоан не кръсти Исус. 
Обаче, откогато Исус прие кръщението, ние сме сигурни в това, че сърцата ни са се очистили и се удостоили с благословението на спасението чрез Исус. Кръщението на Исус има решаващо значение за нашата вяра. Освен това, Неговото кръщение за нас е необходимо условие за получаване на Светия Дух.
Петър, един от учениците на Исус, каза: "Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа" (1 Петрово 3:21-22). Петър ни казва, че Исус е бил кръстен от Йоан и е пролял кръвта Си, за да ни избави от греховете. Кръщението на Исус, чрез което Той е измил всичките грехове на света, е основата на истинското евангелие. 
Нека прочетем Библията и ще видим, какво там е написано за умивалника от мед: "Господ говори още на Моисея, казвайки: Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него, та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него. Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу, тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения" (Изход 30:17-21).
Умивалникът от мед се намираше между скинията за срещане и жертвеника. Той беше изпълнен с вода за миене. Ако нямаше умивалника, свещениците, които принасяха жертвите, биха били много мръсни. 
Колко кръв и мръсотия би било върху свещениците, които принасяха многочислени жертви за ежедневните грехове на хората. Защото те възлагаха ръце на главите на жертвените животни, а след това ги заколваха. Ако нямаше умивалника, свещениците биха били много мръсни. 
Ето защо Бог е приготвил умивалника за свещениците, за да могат да се приближат до жертвеника с чисти ръце. Грешниците предаваха своите грехове, като възлагаха ръце си на главите на жертвените животни, а след това свещениците от тяхно име принасяха тези животни в жертва на Бога. Бог приготви умивалник, за да се очистват, преди да влязат в светилището, защото иначе биха загинали. Даже свещеникът не можеше да влезе в скинията, като беше изцапан с кръв на животно. И така, като принесе жертва за човешките грехове, свещеникът измиваше с водата на умивалника всякаква нечистота и вече след това се приближаваше към Господа.
 
 

Кръщението на Исус е измило всичките грехове на света

 
Във време на Исусовото кръщение от Йоан в река Йордан всичките грехове на света бяха възложени върху Него. Неговото пълно потопяване във вода символизира смъртта на Кръста, а изходът от водата означава възкресението. С други думи, Исус е бил кръстен от Йоан, за да вземе върху Себе Си греховете на света, Той е поел върху Себе Си наказанието за греховете и е умрял на Кръста, Неговата смърт е станала заплатата за нашите грехове, а възкресението на Исус ни е подарило вечен живот.
Ако не вярвахме в това, че със Своето кръщение Исус е измил всичките грехове, то сърцата ни биха били пълни с грях. Как тогава бихме могли да се приближим към Бога? Евангелието на опрощението на греховете не е доктрина на някакво християнско вероизповедание, но Божията истина. 
Ние не можем да живеем по вярата, нямайки достоверно знание на истината, с други думи, ние няма да можем да победим света, ако не вярваме в това, че Исус наистина е бил кръстен от Йоан. Всичките живи създания се нуждаят от вода за жизнени процеси; също така и ние се нуждаем от опрощението на греховете и от водата на кръщението на Исус, за да живеем по вярата и да влезем в Небесното Царство. Исус е приел кръщението от Йоан, е умрял на Кръста и е възкръснал, за да ни избави от греховете. Трябва с цяло сърце да вярваме в това истинско евангелие на водата и Духа.
Исус е бил разпънат и е умрял на Кръста, въпреки че не бе направил нищо за такова наказание. Той е дошъл на земята, за да измие нашите грехове, е бил кръстен на 30-годишна възраст и е станал нашият Спасител, а на 33 е умрял на Кръста. Господ поиска да ни направи Свои деца, въпреки нашата слабост и грехове. Ето защо Исус прие кръщението. Бог ни даде опрощението на греховете и заедно с него ни подари Светия Дух. 
"Ако се не роди някой от водата и Духът, не може да влезе в Божието царство" (Йоан 3:3-5). Трябва да знаем и да вярваме, че Исус е бил кръстен, за да измие всичките ни грехове. Ако новороден християнин не размишлява винаги върху истината на кръщението на Исус, чрез което Той е измил всичките грехове на света, то скоро грях отново влезе в сърцето му. Всички ние сме създадени от Бога с плът и кръв, затова всеки ден рискуваме отново да съгрешим. Ето защо винаги трябва да живеем чрез вяра и постоянно да размишляваме за кръщението на Исус, Неговата кръв и възкресението. Тази вяра ще бъде нашата поддръжка до тази минута, когато Исус ще ни вземе в Небето.
Исус нямаше друг избор. Той трябваше да приеме кръщението и да умре за нашите грехове. Затова трябва да вярваме, че посредством това Господ ни даде спасението, да вярваме в благословеното евангелие, за да станем свободни от всичките грехове на света. Нямаме друг път към рая.
Ние благодарим на Господа за това, че Той ни подари евангелието на водата и Духа. Най-голям подарък от Бога стана Неговият единороден Син, когото Той изпрати на земята, за да ни избави от греховете посредством Неговото кръщение и кръвта.
В сърцата ни властваше грях и затова бяхме отделени от Бога и не можахме да се приближим до Него. Исус е бил кръстен от Йоан, за да отнеме всичките грехове на света; Той е умрял на Кръста, за да разруши препятствието, което отделяше човека от Бога. Общението между Бога и човека беше възстановено чрез Неговото кръщение и кръвта. Ние искрено благодарим на Бога за това благословение. Любовта на родители към деца е голяма, но не можем да я сравним с Божията любов, благодарение на която Исус избави нас, грешници.
Кръщението и кръвта на Исус са еднакво важни. Могло ли би даже едно живо създание да живее на земята, ако нямаше вода? Без кръщението на Исус на земята не би имало никой праведен човек. Ако Исус не беше кръстен и не умреше на Кръста, никой човек не би получил опрощението на греховете. За щастие, Исус е бил кръстен и е принесъл Себе Си в жертва за нас. Даже ако сме слаби и немощни, то все пак можем да получим дара на Светия Дух благодарение на вярата в Неговото кръщение и кръвта, проляна на Кръста.
Хората, които вярват в кръщението на Исус Христос и в Неговата смърт на Кръста, могат да се приближат към Бога и да Го славят. Днес ние можем да се сближим с Бога и да пребъдваме с Него, защото ние сме станали Негови деца. Как велика е Божията милост и благодат! Евангелието на кръщението и кръвта на Исус, проляна на Кръста, е наистина забележително. Всички ние можем да получим спасението и да се изпълним със Светия Дух, вярвайки в това благословено евангелие.