Светият Дух е Помощник, с други думи, Духът на истината, когото Бог дарява на всичките праведници, които са новородени от водата и Духа, откогато Исус е бил кръстен от Йоан Кръстител, е умрял на Кръста и е възкръснал от мъртвите (Йоан 15:26). В Ефесяни е написано: “В Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение,—в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух” (Ефесяни 1:13). Светият Дух слиза върху праведници, които са получили опрощението на всичките грехове чрез вярата в Исус Христос и са станали Божии чада.
В Йоан Господ казва: “И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века” (Йоан 14:16). Учениците на Исус са получили опрощението на всичките грехове чрез вярата в това, че Исус е взел върху Себе Си всичките грехове на света със Своето кръщение. Именно затова Йоан Кръстител свидетелства: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29).
“Грях на света” означава всичките грехове, които хора извършваха, извършват и ще извършат от момента на създанието на света до края. Той е взел върху Себе Си всичките грехове на света, е умрял на Кръста, е възкръснал от мъртвите и по този начин ни е направил праведници. В Евреи е написано: “Но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават” (Евреи 10:12-14).
Господ е бил кръстен от Йоан, е бил разпнат, е възкръснал от мъртвите и по този начин завинаги ни е направил праведни. Са ни простени веднага всичките грехове и ние сме станали Божии чада чрез Исус. Тази истина е вечна. Тези, които чрез вярата са станали праведници, нямат грях в сърцето. Дори и хора не могат да не съгрешават чрез своята слабост, те никога нямат грях и са чисти от греховете, защото Исус е отнел всичките им грехове. И така, те вече никога отново няма да станат грешници.
Светият Дух винаги пребъдва в сърцата на праведници, които са получили пълното опрощение. Ние не можем да не съгрешаваме поради нашето несъвършенство. Но ако ставаме грешници всеки път, когато съгрешаваме, тогава дарът на Исус Христос, Който завинаги ни е направил праведници, би бил безполезен. Исус отново и отново би бил длъжен да взима върху Себе Си нашите грехове и да умира на Кръста. А това е грях против Светия Дух (Евреи 6:4-8; 10:26-29).
И така, Светият Дух пребъдва вътре праведници, които са получили опрощението на греховете и са новородени чрез вярата в евангелието на водата и Духа. Апостол Павел каза: “И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде” (2 Коринтяни 6:16).
Светият Дух винаги пребъдва в Божиите деца. Думата “пребъдва” тук не означава, че той се носи наоколо нас и слиза върху нас само когато се молим и нуждаем се от Него. Обратно, Той “завинаги остава в нас”. Той винаги живее в тези, които са новородени от водата и Духа, наставлявайки и насочвайки тях към познаване на Божието Слово (Йоан 14:26).
Затова всеки, който няма Христовия Дух, не е Негов. (Римляни 8:9). Светият Дух живее в тези, които са очистени и безгрешни, наставлявайки тях на добрите дела и давайки свидетелството за това, че те са Божиите чада. Това не е вярно, че Светият Дух пребъдва близо до нас и посещава нас само когато правим за това някакви усилия. Обратно, Той винаги напълва тези Божии деца, които са се новородили чрез евангелието на водата и Духа.
Обаче мнозина не знаят това и се опитват да приемат Светия Дух в греховните си сърца. Като последица на това, те мислят, че Той слиза върху тях, когато полагат много усилия за ревностните молитви на покаяние, и ги оставя, когато съгрешават. Това е вярата на тези, които не са получили Светия Дух в дара чрез опрощението на греховете. Затова необходимо е да се отказват от собствените мисли и да се върнат към вярата в Божието слово.