Search

Библейски Термини

Кратко Обяснения на Някакви Библейски Термини

Свързани с Евангелието на водата и Духа

  • 1. Откуп

    Освобождение на имущество или лице срещу заплащане на искана цена. Цената или плащането на пари, поискани или платени за такова освобождение. Използва се най-често като положителен символ на изкуплението (напр. Изход 21:30: „сума пари”; Числа 35:31-32, Исая 43:3: “откуп.”) В Новия Завет, Матей 20:28 и Марко 10:45 описват откуп като “плащане на пари.”

  • 2. Изкупвам, изкупление

    Ритуалът по възлагане на всичките грехове на човечеството върху Исус. В Стария Завет изкуплението е било предаване на греха на жертва чрез полагане на ръце на главата й. В Новия Завет това означава Исусовото кръщение от Йоан Кръстител. На иврит и на гръцки тази дума означава възлагането на греха върху Исус Христос, така че грешниците да могат да влязат в правилната връзка с Бога. Новият Завет добре илюстрира изкупителната жертва: Исусовото кръщение и Неговата смърт на Кръста.
    В Стария Завет: думата “изкупление” се използва почти 100 пъти в Стария Завет и винаги се изразява като (напр. Левит 23:27, 25:9, Числа 5:8) “kaphar” на иврит (обикновено се пише като “извърши изкупление”). Изкуплението е превод на еврейско слово, означаващо възлагане на греховете чрез полагане на ръце на главата на жив козел и изповядване върху него на всичките беззакония на израилтяните (Левит 16:20).
    В Новия Завет: Изкуплението е свързано с арамейското”kpr”, което означава да покрие. Това означава Исусовото кръщение на изкуплението в Новия Завет. Исус дойде на този свят и се кръсти на 30-годишна възраст, за да изпълни спасението на цялото човечество.

  • 3. Библейското изкупление

    A. В Стария Завет обикновено изкуплението се е получавало чрез жертването на животно (напр. Изход 30:10, Левит 1:3-5, 4:20-21, 16:6-22).
    B. В Новия Завет концепцията за жертвата на изкуплението на Стария Завет е била запазена, но изкуплението на цялото човечество може да бъде изпълнено само чрез жертване на тялото на Исус Христос, Божия Син. Апостол Павел казва, че Исус Христос умря за нашите грехове (1 Коринтяни 15:3).
    Думата изкупление не е била използвана само да обозначи смъртта на Христос за изкупление на първородния грях, но и за отнемане на всичките грехове на всички човешки същества. След кръщението, чрез което греховете на света са били предадени на Исус (Матей 3:15), Той е спасил човечеството чрез проливането на кръвта Си на Кръста (Левит 1:1-5, Йоан 19:30).
    Апостол Павел обяснява в 2 Коринтяни 5:14, че “един е умрял за всичките”; след това, в следния стих 21, той заяви, че това беше “за нас”, и отново в Галатяни 3:13, “като стана проклет за нас.” Само няколко стиха в Новия Завет говорят за Исус като за Жертва (напр. Ефесяни 5:2): Йоан 1:29, 36 (“Агнец” – Йоан Кръстител) и 1 Коринтяни 5:7 (“нашата Пасха” – апостол Павел).
    Но Павел уточни, че Исусовото кръщение в Йордан е изкуплението на всичките грехове на света. Той обяснява в Римляни 6, че всичките грехове на света са били предадени на Исус чрез Неговото кръщение от Йоан Кръстител.
    Той обяснява по-нататък, че Исусовото разпятие е било осъждението и възмездието за греха и че жертвата на умилостивение е била принесена за душите на всички хора.
    Смъртта на Исус беше осъществяването на Божия план, заложен в изкупителната жертва в Стария Завет. Полагането на ръце в Стария Завет и Исусовото кръщение в Новия Завет са в съответствие с Божия Закон (Исая 53:10, Матей 3:13-17, Евреи 7:1-10, 18, 1 Петрово 3:21).
    Новият Завет не завършва с кръщението и смъртта на Исус, но продължава да ни казва, че изпълнението на спасението е нашето кръщение в Христос, което дава възможност на нашето старо естество да умре с Него (Римляни 6:3-7, Галатяни 2:19-20).
    Той ни казва, че Йоан Кръстител е кръстил Исус Христос, за да отнеме Той всичките грехове на света, и че в резултат на това Той бе разпнат. Исус Христос, чрез Своето кръщение и кръв, не само изми греховете на света, но и ни спаси от силата на Сатана и ни върна към Божията сила, като прие наказанието и понесе болката вместо човечеството.
    Следователно Исусовото изкупление разреши проблема с греха, който е разделял хората от Бога. Това значимо събитие възстанови мира и хармонията между хората и Бога, като донесе спасение, радост (Римляни 5:11), живот (Римляни 5:17-18) и изкупление (Матей 3:15, Йоан 1:29, Евреи 10:1-20, Ефесяни 1:7, Колосани 1:14) по същото време.

  • 4. Денят на Умилостивението

    На иврит това понятие означава деня на “покриването” или “примирението”.  Най-важният ден за юдеите беше Денят на Умилостивението на десетия ден от седмия месец (Левит 23:27, 25:9). Можем да видим в Левит 16, че дори първосвещеникът не можеше да влезе в Пресвятото място освен за посочените ритуали в този ден.
    Самото Пресвято място се нуждаеше от умилостивение, както и израелтяните; така първосвещеникът трябваше да принесе жертвата, за да възложи греховете, като положи ръце на главата на жертвата. Израилтяните размишлявали за святостта на Бога и техните грехове в Деня на Умилостивението.
    По онова време, цели 15 жертви (включително и козел за отпускане), 12 всеизгаряния и 3 изкупителни жертви бяха жертвани на Бога (Левит 16:5-29, Числа 29:7-11). Ако броим “другото агне”, споменато в Числа 28:8, имаше 13 всеизгаряния и 4 изкупителни жертви.
    Денят, в който израилтяните изкупвали годишните грехове, бил десетият ден от седмия месец. По същия начин Денят на Умилостивението за целия свят беше денят, в който Исус беше кръстен от Йоан Кръстител. Всъщност това беше Денят на Умилостивението за цялото човечество. Това беше денят, в който Бог отне всичките грехове на света (Матей 3:13-17). Това беше Денят на Умилостивението, на който Бог “така… изпълни всяка праведност.”

  • 5. Изкупителната жертва

    В Стария Завет: Подобно на другите жертви, жертвата на освещение за всичките израилтяни се принасяла в скинията. Първосвещеникът се очиствал и обличал свещените ленени дрехи вместо обичайното официално облекло за ритуали, избирал младо теле в принос за грях и овен за всеизгаряне за себе си и за дома си (Левит 16:3-4). Първосвещеникът полагал ръце върху главите на приносите, за да предаде целогодишните грехове на своя народ.
    Полагането на ръце било съществена част от Деня на Умилостивението. Ако не се направело това, принасянето на жертвата не би могло да се извърши, защото изкуплението за греха не можеше да бъде извършено без полагането на ръце, като по този начин се предавали целогодишните грехове на израилтяните върху жертвата за грях.
    В Левит 16:21: “И като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек.”
    Той вземал двама козела в принос за грях и един овен за всеизгаряне от народа (Левит 16:5). А след това представял двата козела пред Господа пред вратата на скинията и хвърлял жребий, за да избере единия за “Господа”, а другия – за “козела за отпускане.”
    Този за Господа бил принасян като жертва за грях, а козелът за отпускане бил принасян жив пред Господа, за да се извърши изкуплението за целогодишните грехове на израилтяните и след това бил прогонван в пустинята (Левит 16:7-10).
    Греховете на Израел трябвало да бъдат възложени на козела за отпускане чрез полагането на ръцете на първосвещеника. А тогава козелът за отпускане, който бил взел върху себе си всичките грехове на Израил, бил отвеждан в пустинята за примирение между народа и Бога. Така целогодишните грехове на Израел били изличавани.
    В Новия Завет: По същия начин Исус Христос е бил кръстен от Йоан Кръстител (полагането на ръце на Стария Завет) и е отнел всичките грехове на света като жертвено Агне, за да изпълни Божието спасение (Левит 20:22, Матей 3:15, Йоан 1:29, 36).
    В Стария Завет, преди да се хвърлят лотове, Аарон убивал млад бик като жертва за грях за себе си и за дома си (Левит 16:11). После взимал кадилница пълна с разгорени въглища от олтара, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен темян счукан дребно, и го внасяше отвътре завесата. Тогава той турил темяна на огъня пред Господа, за да покрие дима от темяна умилостивилището. Той също вземал част от кръвта на бика и с нея поръсвал с пръста си върху и пред умилостивилището седем пъти (Левит 16:12-19).
    В Деня на Умилостивението полагането на ръцете на Аарон върху главата на приноса не можело да бъде пропуснато. И Аарон полагал ръце на козела и предавал всичките си грехове и всичките беззакония на Израил на главата му. Тогава един подобаващ човек вземал козела в пустинята и го изпращал. Козелът отпущения се скитал по пустинята с греховете на Израел и накрая умирал за тях. Това била жертвата на изкупление в Стария Завет.
    Същото е и в Новия Завет, освен че именно Исус Христос, като козел отпущения, е взел всичките грехове на света върху Себе Си чрез Своето кръщение и е пролял кръвта Си и умрял на Кръста за нас.
    Затова сега спасението от всичките грехове не може да бъде изпълнено без кръщението и разпятието на небесния Първосвещеник Исус Христос. Това е изпълнението на спасението на новорождението от водата и Духа.

  • 6. Полагането на ръце, ръкополагането

    Това беше даденият от Бога метод за предаване на греха на приноса за грях в Стария Завет (Левит 4:29, 16:21). В дните на Стария Завет Бог позволявал на хората да изкупват греховете си, като полагат ръце върху главите на жертвите за грях в скинията. Той трябваше да открие Исусовото кръщение, което е щяло да дойде в Новия Завет.

  • 7. Кръщение

    Кръщение означава ① да бъдеш умит, ② да бъдеш погребан (да бъдеш потопен) и в духовен смисъл, ③ да възложиш грях чрез полагането на ръце, както се е правело в дните на Стария Завет.
    В Новия Завет Исусовото кръщение от Йоан Кръстител е да измие всичките грехове на света. “Исусовото кръщение” има значението на отнемане на греховете на цялото човечество, измиване на греховете на света.
    Исус е бил кръстен от Йоан Кръстител, представителя на всички човешки същества и първосвещеника от потомството на Аарон, и е взел върху Себе Си всичките грехове на света. Това беше целта на Неговото кръщение.
    Духовното значение на думата “кръщение” е “да възложиш, да бъдеш погребан.” И така, “Исусовото кръщение” означава, че всичките грехове са били възложени на Исус и че Той е бил осъден вместо нас. За да спаси човечеството, Исус трябваше да отнеме греховете ни с кръщението Си и да умре за тях.
    Така Неговата смърт е също вашата и моята смърт, смъртта на всички грешници на света, и Неговото възкресение е възкресението на всички хора. Неговата жертва е спасението на грешниците и Неговото кръщение е самото свидетелство за измиването на всичките грехове на човечеството.
    Библията ни казва: “Която в образа на кръщението и сега ви спасява” (1 Петрово 3:21). Исусовото кръщение е праведният начин за спасение на цялото човечество чрез измиване на греховете ни.
    Исус е бил кръстен от Йоан Кръстител, представителя на всички човешки същества и първосвещеника от потомството на Аарон, и е взел върху Себе Си всичките грехове на света. Това беше целта на Неговото кръщение.

  • 8. Грях

    Всичко, което се противопоставя на Бога, е грях. Това се отнася за всичките грехове, включително за първородния грях и прегрешенията, които извършваме през целия си живот.
    Грях е “hamartia” на гръцки. А глаголната му форма е “hamartano”, което означава “да не улучиш целта.” Следователно, един от най-тежките грехове е да повярваш неправилно в Исус и по този начин да ти липсва способността да бъдеш спасен. Нито да знаеш, нито да вярваш в истината е да извършиш греха на непокорството и да хулиш Бога.
    Ако наистина не искаме да извършим такъв грях пред Бога, трябва да разберем правилно Неговите думи и да осъзнаем истината, че Исус е станал наш Спасител.
    Ние трябва да вярваме в Исусовото кръщение и Неговия Кръст посредством Божиите думи. Грях е да не приемаш Божието Слово, да се отклоняваш от истината и да вярваш в лъжливи теории.
    Библията ни казва, че най-тежкият грях е “смъртен грях” (1 Йоаново 5:16), да не вярваш, че Бог е измил всичките грехове на света. Ние трябва да вярваме в рождението на Исус, в Неговото измиване на греха чрез кръщението Му и в това, че Той ни е дал живот с кръвта Си на Кръста. Грях е, ако човек не вярва в писаните думи, че Исус е бил кръстен, е умрял на Кръста и е бил възкресен, за да ни освободи от всичките ни грехове.

  • 9. Покаяние

    Когато някой, който се е отдалечил от Бога, осъзнава греховете си и благодари на Исус за това, че Той ги е измил, и се връща при Бога, това се нарича покаяние.
    Всички ние сме буци от грях. Истинското покаяние е да признаем следната истина: че сме грешници пред Бога и че не можем да не грешим през целия си живот и да не отидем в ада, когато умрем; че ние трябва да приемем Исус като наш Спасител, вярвайки че Той е дошъл в този свят, за да спаси грешниците като нас, и че Той е отнел всичките грехове (чрез Своето кръщение), умрял е и възкръснал, за да ни спаси. Истинското покаяние е да се откажем от собствените си мисли и да се върнем при Бога (Деяния 2:38).
    Покаяние е да признаем греховете си и да се върнем към Божието Слово, да приемем спасението на водата и кръвта с цялото си сърце (1 Йоаново 5:6).
    Истинското покаяние е да приемем себе си като пълни грешници и да вярваме в Исус, Божия Син, като наш Спасител, който ни е спасил от всичките ни грехове. За да се спасим и да бъдем умити от всичките грехове, трябва да спрем да се опитваме да се осветим чрез нашите собствени дела и да признаем, че сме пълни грешници пред Бога и Неговите Закони. След това трябва да приемем истината за Неговото спасение, за евангелието на водата и Духа, което Исус ни е дал с кръщението и кръвта Си.
    Грешникът трябва да се откаже от всичките си собствени мисли и желания и да се върне напълно към Исус. Ние ще се спасим, когато повярваме, че Исусовото кръщение е имало за цел да вземе всичките ни грехове върху Себе Си.
    С други думи, Исусовото кръщение, Неговото разпятие и Неговото възкресение са изпълнили Божията праведност, Неговото спасение на всички грешници. Исус дойде в плът, бе кръстен и разпнат, за да измие всичките ни грехове. Пълната вяра във всичко това и вярата в това, че Исус е възкръснал да стане Спасител на всички вярващи в Него, е истинско покаяние и истинска вяра.

  • 10. Спасение

    Спасение в християнството означава “освобождение от силата или наказанието на греха.” Ние получаваме спасение, когато признаваме, че не можем да не отидем в ада за нашите грехове, и вярваме, че Исус ни е спасил от всичките ни грехове чрез раждането, кръщението и кръвта Си на Кръста.
    Онези, които стават безгрешни, като вярват в спасението на Исус, кръщението и кръвта на Исус, се наричат ”спасените, новородените и праведните.”
    Можем да приложим думата “спасение” към онези, които са били спасени от всичките си грехове, включително първородния грях и техните ежедневни грехове чрез вяра в Исус. Точно както се спасява удавник, така и човекът, потъващ в греха на света, може да се спаси, като вярва в Исус като свой Спасител, като вярва в кръщението и кръвта Му, в думите на духовната истина.

  • 11. Новороден

    Това означава “да се родиш втори път.” Грешникът се ражда отново и става праведен, когато се спасява духовно, като вярва в Исусовото кръщение и Неговия Кръст.
    Ние можем да се новородим духовно, като вярваме в кръщението и кръвта на Исус. Новородените са онези, които са били умити от всичките им грехове и “ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват” (Евреи 9:28).

  • 12. Опрощението на греховете

    Това важно понятие е известно и като прощение на греховете. Греховете са простени, когато се очистваме от всичките грехове веднъж завинаги чрез евангелието на водата и Духа. Вярата в евангелието на водата и Духа е да вярваме в поредица от истини: божествеността на Исус Христос, въплъщението на Божия Син, кръщението и разпятието Му за спасението на всички нас и Неговото възкресение.
    Изкуплението, което Исус ни даде, може да бъде наше чрез вярата в Неговото кръщение и кръв. Както е пророкувано в Стария Завет, Сам Исус е спасил всички хора от греха. Изкуплението в Библията сочи към измиването на греховете чрез вяра в Исусовото кръщение и Неговата кръв. Всичките грехове са били предадени на Исус, така че вече няма никакъв грях в сърцата на хората.
    Можем да наречем себе си изкупени и праведни само след като предадем всичките си грехове на Исус чрез вяра в Неговото кръщение.

  • 13. Исус Христос

    ИСУС: “Спасителят, който е спасил всички хора от техните грехове и наказанието за тези грехове.” Исус означава Спасител, Този, който е спасил всички хора от греховете им.
    ХРИСТОС: “Помазаникът.” Имаше три вида служебни функции, за които трябваше да бъдат помазани пред Бога: ① царе, ② пророци и ③ свещеници. Исус е изпълнил всички тях.
    Исус Христос беше всичките тези неща. Той свърши работата на всички тях. Ние трябва да вярваме в Исус като Царя, Пророка и Свещеника, който ни донесе изкупление и спасение. Оттам ние Го наричаме”Исус Христос.” Той беше небесният Първосвещеник, който ни спаси от всичките грехове на света с кръщението и кръвта Си.
    Затова Той е Царят на всички, които вярват в Него. Той ни помага да осъзнаем греховете си, когато дойдем пред Него. Той ни учи, че сме грешници от времето на нашите предци; че като потомци на грешници сме се родили грешници и в резултат сме под Божия съд.
    Той също ни учи, че сме умити от нашите грехове чрез кръщението и кръвта Му. Той върши всички тези дела за нас, грешници.

  • 14. Божият Закон: Десетте Заповеди

    Има 613 точки на закони в Божия Закон относно ежедневния живот. Но същността му е Десетте Заповеди, които трябва да пазим пред Бога. Има заповеди и забрани като “Прави това” и “Не прави това.” Това са насоките, по които да живеете, и Божиите Заповеди ни са били дадени, за да осъзнаем греховете си. Чрез писаните Божии Заповеди можем да разпознаем колко много не Му се подчиняваме (Римляни 3:19-20).
    Причината, поради която Бог ни е дал Своите заповеди, беше да ни накара да осъзнаем греховете си. Никога не можем да спазваме всички Негови заповеди, така че трябва смирено да приемем факта, че сме грешници, преди да повярваме в Исус. Всички ние сме грешници и Бог знае, че никога не можем да живеем според Неговия Закон. И така, Той слезе в този свят като човек, бе кръстен и осъден на Кръста. Опитването да живеем според Неговите заповеди е грехът на арогантността. Не трябва да правим това.
    Законът ни показва колко съвършен и свят е Бог, както и колко слаби сме ние, хората. С други думи, святостта и съвършенството на Бога се разкриват в Божия Закон.

  • 15. Река Йордан, където бе кръстен Исус

    Река Йордан бързо се влива в Мъртво море. Повърхността на Мъртво море е на около 400 метъра по-ниска от морското равнище. Следователно водата в Мъртво море не може да тече никъде; тя е заключена в Мъртво море.
    Солеността на Мъртво море е 10 пъти по-висока от другите обикновени морета и там няма нито едно живо същество. Затова се нарича Мъртво море. Исус бе кръстен от Йоан Кръстител в реката на смъртта (река Йордан). Това означава, че всички човешки същества, с изключение на тези, които нямат грях в сърцата си, се сблъскват с вечно осъждане за греховете си.
    Затова река Йордан е реката, която измива греховете, реката, в която умират грешниците. Накратко, това е реката на изкуплението, където всичките грехове на света са били измити чрез Неговото кръщение, възлагането на грехове върху Исус.
    Исус бе кръстен от Йоан Кръстител в реката на смъртта (река Йордан).

  • 16. Праведни

    Тези, които чрез вярата в евангелието на водата и Духа са получили опрощението на всичките грехове и са станали безгрешни пред Бога, наричат се праведни. В Римляни 4:7-8 се казва: "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити; Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях.” Блажени тук означават само праведни, които са получили опрощението на греха. Понеже Бог е свят и справедлив, Той не одобрява като праведни тези, които имат грях в сърцата си. Когато нашите беззакония са опростени, а нашите грехове са покрити, ставаме безгрешни и свети чрез истинната вяра в Исус Христос, тоест вярвайки че ние предадохме своите грехове на Исус чрез Неговото кръщение, и че чрез смъртта на Кръста Исус е изкупително заплатил цената на нашите грехове на Кръста за нас.
    Понеже Бог не лъже, Той никога не одобрява като праведни тези, които имат грях. Напротив, Той ги осъжда и хвърля в огън на ада. За да станем безгрешни пред Бога, ние трябва да вярваме в сърцата си, че всичките ни минали, настоящи и бъдещи грехове бяха възложени на Исус веднъж завинаги, когато Той се кръсти от Йоан Кръстител, и по този начин да отрежем своите грехове от сърцата си. Всъщност праведни пред Бога означават тези, които са станали безгрешни в сърцата си вярвайки в кръщението на Исус и в Кръста. Ако някои човеци все още имат грях в сърцата си, даже ако вярват в Исус, и все още се молят с молитвите на покаяние, тогава такива хора са грешници, не Божиите чада.
    Бог няма да оправдае нечестивия (Изход 23:7), защото Той не лъже. Затова тези, които не вземат под внимание кръщението на Исус и вярват само в кръвта на Кръста, никога не могат да станат праведни.