Ковчегът на свидетелството, който имаше 113 см на дължина, 68 см на ширина и 68 см на височина, беше направен от ситимово дърво и обкован с чистото злато. В този Ковчег бяха две каменни плочи, гравирани с Десетте Заповеди, и златната стомна с манната, и по-късно там беше прибавен Аароновият жезъл, който процъфтя.
Умилостивилището, поставено на ковчега, беше направено само от чистото злато. И от двата му края бяха херувими с разперени крила отгоре, като покриваха с крилата си капака на ковчега, тоест умилостивилището, и лицата на херувимите бяха обърнати към умилостивилището. Умилостивилището е място, дето Бог дарява Своята благодат на тези, които идват към Него с вярата.
Четири златни колелца бяха прикрепени към вcеки ъгъл на ковчега. Две златни колелца бяха прикрепени към всека страна, и върлините бяха проврени през колелцата за да те могат да пренасят ковчега. Тези върлините бяха направени от ситимово дърво и обковани със злато. Провирайки върлините през двете колелца от едната страна и другите две колелца от другата, Бог пое грижата да двама човеци можаха да го повдигнат и носят. И нашия Господ каза: "Ще ви се явявам на това умилостивилище."
Бог заповяда на израилтяните да носят Ковчега на Свидетелството заедно с умилостивилището като проврат върлините през ковчега. Това значи, че Бог иска да разпространява евангелието по целия свят. Също така колелцата бяха прикрепени към всека страна на кадилния олтар, върлините бяха проврени през тези колелца, и двама човеци носеха олтара.
Веднъж в годината първосвещеникът вземаше кръвта на жертвата и влизаше в Пресветото Място. Тогава той поръсваше умилостивилището с тази кръв на жертва точно седем пъти. Бог каза, че тогава ще се яви на израилтяните на това умилостивилището. Бог явява се на всеки, който има такава вяра, като първосвещеникът, тоест вярата в Неговото опрощение на греха, открито в системата на жертвоприношенията.
Кръвта на жертва, поръсена върху умилостивилището, показва Божия справедлив съд за греха и Неговата милост на човечество. В Деня на Умилостивението, десетият ден от седмия месец, първосвещеник Аарон възлагаше своите ръце на жертва за да предаде всичките целогодишни грехове на израилтяните. Тогава той прерязваше гърлото й за да прелее кръвта, и тогава внесе тази кръв отвътре завесата и поръсваше с тя умилостивилището (Левит 16:11-16).
Чрез кръвта, с която той поръсваше, Бог срещаше се с израилтяните и даваше ги благословението на опрощението на греха. Това беше Божията благодат за израилтяните, защото Той е установил системата на жертвоприношенията. Чрез полагане на ръце на жертвеното животно и чрез неговата кръв Бог е справедливо изличил греховете им и е им дал Своята милост, опрощението на грехове по благодат.