En raison du COVID-19 et l'interruption du service postal international,
nous avonssuspendutemporairementnotre "service gratuit de livres imprimés".
nous avonssuspendutemporairementnotre "service gratuit de livres imprimés".
Au vu de cette situation, nous ne sommes pas en mesure de vous envoyer les livres actuellement.
Priez que cette pandémie cesse rapidement et que le service postal reprenne.
Priez que cette pandémie cesse rapidement et que le service postal reprenne.
Тема 9: Посланието на апостол Павел до римляните
[ГЛАВА 1-3] Праведният чрез вяра ще живее (Римляни 1:17)
(Римляни 1:17)
"Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: Праведният чрез вяра ще живее."
Трябва да живеем чрез вяра
Как живеят праведните? Чрез вяра. Праведните живеят чрез вяра. В действителност думата "вяра" е много проста, обаче тя е същността на Библията. Праведници живеят само чрез вяра. Чрез какво живеят праведници? Те живеят чрез вяра в Бога. Надявам се, че това ще ви просвети, защото ние имаме плътта и Светия Дух. Ние често опитваме се да тълкуваме Светото писание според собствени мисли, не знаейки истинското значение, скрито в Библията, въпреки че можем буквално да разберем Библията. Ние едновременно имаме плътта и Духа. И така, Библията казва, че ние, праведници, ще живеем чрез вяра, защото сме получили опрощението на греховете.
Обаче проблемът се състои в това, че плътта не може да върши добри дела
Проблем се състои в това, че ние имаме също и плътта. Затова в много случаи ние мислим според плътта. Понякога мислим и различаваме нещо със своите неизменни плътски мисли и затова не вярваме напълно в Божието слово в нашата вяра. Обаче в Библията ясно е написано, че праведници ще живеят само чрез вяра. Тогава какво означава това? Вие можете да помислите: "Къде са праведници, които не живеят чрез вяра? Защо подчертавате този стих? Не е ли той само един от стихове на Библията?"
Днес искам да се спра върху този стих. Трябва да живеем чрез вяра. Ние не осъзнаваме нашето неразбиране, докато опитваме се нещо да обясним, ако и да мислим, че вече знаем всичко за това. Кой е този опонент, срещу когото грешник се бори? Човекът, който не е бил новороден, се бори срещу собствените си мисли и своята плът. Срещу кого се бори новороденият? Плътта и духът борят се в човек едно срещу друго. Вие можете да се замислите, защо аз винаги повтарям това, което ние вече добре знаем, но искам нееднократно да обяснявам това, защото това е много важно.
Плътта и духът даже на новородения праведник постоянно се борят едно срещу друго, защото праведник също има плът. Плътта има инстинкти, които искат да живеят разточително, като опитват се да решат всичките проблеми, вместо да живеят чрез вяра. Плътта също има инстинкти, които опитват се да достигнат до съвършенство, да не съгрешават, но това съвсем не е животът според вярата, чрез която Господ иска да живеем.
И така, плътта на праведника също иска да достигне до съвършенство даже в духовни работи, като се опитва съвършено да решава духовни проблеми и едновременно се надява да достигне до плътско съвършенство. Обаче може ли човек да живее чрез плът? Както каза Павел: "Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша" (Римляни 7:19), плътта никога няма да върши добро. Нашата плът има инстинкт, който иска да живее достойно пред Бога, въпреки че плътта не може да не върши зло.
Ние не можем да живеем праведно с плътта
Строго погледнато, да опитваме се да водим благочестив живот с плътта съвсем не означава да имаме истинската вяра. Според Библията ние имаме противоречиви мисли и чувства пред Бога. Невъзможно е да бъдем съвършени с плътта и да живеем чрез вяра без никакви проблеми с плътта. Човешката плът прилича на прах. В Библията е написано: "Помни, че ние сме пръст" (Псалми 102:14). Нашата плът прилича даже на пара, която се явява за малко време, и после изчезва, защото е несъвършена.
Може ли плътта на новородените и плътта на тези, които не са били новородени, да не съгрешава? Може ли новороден човек да отбегне грях? Не трябва да живеем чрез вяра, ако плътта може да отбегне грях. Тогава бихме ли могли да живеем със силата на плътта? Ние точно знаем, че това е невъзможно. Важно е да знаем и да признаваме, че независимо от това, дали сме новородени или не, нашата плът е толкова слаба, че продължава да съгрешава.
Колко добре ние знаем нашата плът? Колко добре знаем себе си? Вие можете да мислите, че знаете себе си сто на сто, обаче вашето самосъзнание е далечно от истината, защото наистина вие не вярвате, че сте греховни. Как мислите, колко на сто вие знаете себе си? Даже петдесет на сто би било твърде много. Хора обикновено разбират себе си не повече от десет или двадесет на сто. В действителност те знаят себе си десет или двадесет на сто, въпреки че мислят, че знаят себе си сто на сто. Когато те мислят, че са извършили ужасно лоши дела, те се срамуват и престават да вървят след Господа. После те се питат дали могат да пазят своята вяра до края и идват до заключение, че това е невъзможно.
Мръсна вода и сметта излизат от тръбопровода на плътски ум. На хора изглежда да е невъзможно да водят благочестив живот чрез вяра. "О! Аз мисля, че по-нататък невъзможно е да вървя след Господа. Мислих, че моята плът ще стане по-добра след като моите грехове бяха измити веднъж завинаги, обаче моята плът все още е слаба и аз съм далечен от съвършенство, въпреки че вече отдавна съм бил новороден. Плътта е безполезна и отвратителна". Изобщо ние нищо не знаем за себе си и особено не искаме да признаем грешките на нашата плът. В резултат ние не можем да водим праведен живот, когато виждаме в себе си толкова много мръсни мисли произлизащи от нашата плът. Ние никога няма да можем да живеем праведно по плът. Каква е плътта на човека? Може ли човешка плът постепенно да се освещава и да води съвършен живот пред Бога, ако тя е добре тренирана със собствени изпитания? Това е съвсем невъзможно, защото плътта не може да не съгрешава до последно издихание.
Тогава как живеят праведници?
"И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея, то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповедта и нататък във всичките ви поколения, то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях. И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка; и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание. Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях. И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости. Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание" (Числа 15:22-29).
"И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея." В Библията има много изрази като "да съгрешаваме неумишлено". Плътта съгрешава неумишлено и прави каквото не трябва да прави. Аз питам ви дали е възможно за плътта да стане съвършена, но плътта не може да стане съвършена даже след като ние ще получим опрощението на греховете. Плътта изглежда да е абсолютно праведна от самото начало, веднага след като ние получаваме изкуплението. Обаче в действителност това не ни помага да разкрием себе си, но обратно ни скрива. Плътта постоянно разплисква сметта и съгрешава. Плътта винаги извършва грехове, които Господ ненавижда. Не съгрешава ли плътта безчислено множество пъти? Плътта ли живее както иска Бог? Не, плътта живее както Бог не иска. Плътта постоянно и неуправляемо съгрешава.
Божият Закон се състои от Десетте Заповеди и 613 подробни точки. "Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог. Помни съботния ден, за да го освещаваш. Почитай баща си и майка си. Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не свидетелствай лъжливо против ближния си. Не пожелавай къщата на ближния си." Първите четири заповеди трябва да спазваме в своите отношения с Бога. Останалите заповеди, от петата до десетата, трябва да спазваме в своите отношения с хора. Но иска ли плътта да се подчинява на закона?
На улица има бели ивици за да могат пешеходци безопасно да пресичат улицата. Обаче плътта никога не иска да спазва правила за улично движение. Хора пресичат улица по пешеходна пътека, защото се боят, че други хора ги виждат. В действителност те не искат да изпълняват закона. Те игнорират пътни знаци, когато пресичат улица, ако наблизо няма никого.
Плътта съгрешава автоматично. Ако хора са добре възпитани, те спазват правила за улично движение, независимо от това дали други хора видят това или не. Обаче те също са телесни. Ние не желаем да пресичаме улица според пътни знаци и опитваме се да не ги спазваме, когато имаме възможност.
Тогава защо Бог ни е дал закона? Законът ни дава познаването на греха (Римляни 3:20). Благодарение на закона ние разбираме, че ние сме грешници, които никога не изпълняват Десетте Заповеди. Ние постоянно съгрешаваме. Законът винаги изисква да вършим доброто и да не вършим злото. Обаче нашата плът винаги съгрешава, защото тя е твърде слаба, за да изпълнява закона. Библията казва, че праведните чрез вяра ще живеят. Но как могат праведните, които имат същата плът, да живеят чрез вяра? Те също не могат да живеят с плътта според закона, затова как да живеят? Те просто живеят чрез вяра в Бога.
Духът иска да се покорява на Божията воля, но плътта винаги извършва грях, като пристъпва всичките точки на Десетте Заповеди. Плътта съгрешава, като извършва този грях днес, а онзи грях утре. Има грехове, които плътта желае да извършва по-често от останалите. Плътта на човека съгрешава цял живот. Това ли е истина или не?
Нека погледнем петата заповед. Почитай баща си и майка си. Тя е напълно логична, и хора опитват се да я спазват, въпреки че не могат да я спазват постоянно. Затова да не я разискваме. Следващата е "Не убий". Всички ние убиваме други в сърцето си, докато само някои правят това физически, тоест с плътта си. Обаче да не разискваме също и тази заповед, защото убийство е изключително тежък грях. Следващите заповеди: "Не прелюбодействай" и "Не кради". Ние с лекота извършваме тези грехове във всекидневния си живот. Някои хора имат вроден талант за кражба и прелюбодейство. Те са привикнали да извършват тези грехове. Те не пожелават ли също? (Библията казва, че да пожелаваме също е грях). Тези хора също изкусно присвояват чужди неща (крадат). Плътта извършва всички тези грехове всеки път, когато иска да прави това.
Нека предположим, че ние извършваме само един или два греха от десетте. Това ли ни прави праведни пред Бога? ─ Не, не прави. ─ Ние не сме праведни пред Бога по плът, защото даже най-малък грях е грях. Плътта постоянно съгрешава, като извършва днес един грях, а утре друг, и така до смъртта си. Плътта не може да не съгрешава пред Бога до смъртта си. Затова вие бяхте ли чисти и осветени пред Бога поне един ден? Нека погледнем плътта, като я отделим от духа. Вие не съгрешавахте ли никога пред Бога, като бяхте съвършени в плътта? Някои хора съгрешават, даже когато спят. Те изпитват удоволствие да видят непристойни образи, като сънуват и мислят за красиви жени. Всички ние извършваме грехове.
Плътта прави, което Бог ни казва да не правим, и не прави, което Той заповяда да правим. Плътта винаги е еднаква, даже когато всичките ни грехове са измити. Как можем да станем съвършени? Какъв в действителност е пътят към святостта, ако нашата плът не може да бъде съвършена? Обаче това не е ли възможно чрез Исус Христос?
Ние сме хора, които са извършили всички тези грехове. Ние ли сме греховни пред Исус? Да. Съгрешаваме ли сега? Да, съгрешаваме. Продължаваме ли да извършваме грехове? Да, продължаваме. Ние ще продължаваме да съгрешаваме до смъртта си, тъй като имаме плът. Ние сме греховни създания и не можем да не съгрешаваме до последно издихание. Тогава как ние можем да се освободим от всичките ни грехове? Преди всичко ако вие още не сте новородени, трябва да признаете, че вие сте грешници пред Бога, за да изличите всичките си грехове. След като сме били спасени, не трябва да говорим, че сме грешници, обаче някога трябва да признаваме, че сме съгрешили. Когато ние съгрешаваме, трябва да признаваме нашите грехове, да гледаме себе си през призмата на закона, даже ако понякога вършим добри дела със своята плът под предлог, че сме добри. Трябва да признаем, че грях е грях.
Ние сме осветени чрез вяра
Тогава как да разрешим проблема на греха, когато го признаваме? Ние ли сме осветени чрез вярата в това, че Исус взе върху Себе Си всичките ни грехове, като се кръсти от Йоан Кръстител, и бе осъден върху Кръста, за да ни изкупи? ─ Да. ─ Ние сме осветени чрез вярата в това, че всичките грехове, извършени от нашата плът, бяха възложени върху Исус, когато Той прие кръщението. Тогава какво означават думите "Праведният чрез вяра ще живее"?
Да имаме вяра означава да вярваме в Духа, не в плътта. Само вярата в Бога, в Неговото слово, в Неговия закон, в Неговото спасение може да ни освети, и ние ще можем да станем съвършени след като станем праведни чрез вяра в Него. Това ли е така или не? Това е истина. Плътта все още е слаба и далечна от съвършенство, даже ако ние ставаме праведни, като получаваме опрощението на греховете. В Библията е написано: "Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява" (Римляни 10:10). Но плътта също е слаба и несъвършена, също като плътта на апостол Павел. Затова ние няма да можем нито да станем праведни нито постепенно да достигнем до праведността с плътта. Плътта не е способна да води праведен живот.
Единственият начин, по който праведници могат да живеят, е да вярват в Бога, а именно да приемат опрощението на греховете и благословението, което Господ ни е дал. Ние можем да бъдем осветени и да оставаме праведни, като напълно се осланяме на Божията праведност, получена от Бога, и да имаме вечен живот чрез вяра в Него. Животът ни зависи от вярата в Бога. Затова Библията казва, че праведните чрез вяра ще живеят. Ние сме осветени чрез вяра и притежаваме Божията праведност, като имаме вяра и като живеем чрез вяра. Даже ако плътта е несправедлива, глупаво е да се стараете постепенно да се осветявате, защото това е невъзможно. Ние ще можем да живеем, само когато имаме Божията помощ чрез вяра в това, че Той е нашият Бог, нашият Господ, нашият Пастир.
Затова Апостол Павел казва: "Праведният чрез вяра ще живее", като цитира Авакум на Стария Завет. Той също казва: "Защото в него (евангелието) се открива правдата, която е от Бога". Каква е Божията праведност? Това ли е същото, като човешка праведност? Можем ли да се осветим, като извършваме по-малко грехове? Ние ли сме съвършени, защото вече не съгрешаваме след като повярвахме в Исус, или защото имаме вярата?
Само в евангелието се открива Божията праведност и само тя напълно ни освещава чрез опрощението на греховете, защото ние никога няма да можем да бъдем праведни по плът. "Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра". Това означава, че ние ставаме праведни само чрез вяра. Праведници живеят чрез вяра в Бога след като стават безгрешни. Праведници стават праведни, само като поддържат Божията праведност и получават всичките Негови благословения чрез вяра.
Трябва да живеем чрез вяра
Да живеем чрез вяра означава както следва. Волята на човека се руши по-скоро отколкото пясъчен замък, колкото и да е силна. Можем да кажем: "Господи, аз ще направя това и онова". Обаче плътта не може да направи това. След като получаваме опрощението на греховете, ние живеем чрез вяра в Господа, в словото на спасението от грехове и закона. Плътта ли става добра, висока и разумна, когато ние дълго живеем чрез вяра? Никога. Затова да живеем чрез вяра означава напълно да вярваме в Бога. Ние ставаме праведни, като имаме абсолютна вяра в евангелието и като получаваме пълното Божие благословение чрез нашата вяра в Него.
Праведници чрез вяра ще живеят. Това означава, че ние живеем, докато имаме вярата в Бога. Вярвате ли в това? ─ Да. ─ Възможно, вие твърде много очаквате от плътта? Възможно вие мислите: "Аз считам, че моята плът е съвършена само двадесет на сто, но оставащата й част е зла." Обаче Библията твърди, че праведният чрез вяра ще живее. Бог ни казва, че човек не може да живее с тяло даже на 0.1%. Възможно вие имате намерение да не съгрешавате и да се осланяте на плътта си даже най-малко, докато Исус ще дойде отново?
Ние сме праведници чрез вярата в Исус, колкото и да имаме грехове. Ако не вярваме в Исус, ние сме грешници по плът, въпреки че можем да изглеждаме много добри. Ние сме осветени, ако сто на сто вярваме в Исус, но ставаме грешници, ако не вярваме в Него сто на сто. Доволен ли е Бог, ако ние извършваме малко грехове? Доволен ли е Бог, когато ние ставаме праведни с тяло?
Божията праведност ни направи праведници
Нека погледнем Римляни 3:1-8: "Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш". Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света? Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник? И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо."
Апостол Павел каза: "Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв?" Бог ли е несправедлив и неправ, когато в Своята милост спасява хора, чиято плът постоянно съгрешава до смъртта си. Каквото апостол Павел попита в отговор тези, които се надсмиваха над него: "Колкото повече се явява нашата слабост, толкова по-величествена става Божията праведност, която ни спасява от всичките ни грехове". Апостол Павел говори на тези, които се чудят, как човек, който съгрешава през целия си живот, може да бъде осветен. Той казва, че човешката слабост трябва да явява Божията праведност. Хората, чиято плът до последно издихание не може да не съгрешава, демонстрират величието на Божията праведност чрез своята немощ.
Божията праведност нищо не означава, ако човек може да бъде праведен чрез собствени си усилия заедно с Неговата праведност, ако някой може да се спаси 97% с Божията помощ и 3% със своите собствени усилия. Павел казва, че Сам Бог посредством Исус напълно е избавил тези, които продължават да съгрешават до смъртта си. Затова нашата неправедност разкрива цялото богатство на Божията праведност. Плътта не може да не съгрешава всеки ден, докато не умре. Тя не може да бъде съвършена даже през деня. Този факт, че Исус напълно е избавил несъвършени грешници от прегрешения, по-добре явява Божията праведност. Затова апостол Павел казва: "И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо" (Римляни 3:8).
Можем ли да станем праведни по плът? Може ли нашата плът да стане съвършена след като получи опрощението на греховете? Не, плътта не може. Можем ли ние, вие и аз, а да не говорим за всички други хора на земята, да станем праведни по плът? ─ Не. ─ Но Господ ли ни е избавил? ─ Да. ─ Господ напълно ни е спасил от нашите грехове. Имаме ли грях, ако с цялото си сърце вярваме в Исус? ─ Не. ─ Нямаме грях, въпреки че можем да бъдем несправедливи.
Господ каза: "Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си". Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога; нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар. Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия" (Матей 5:33-37). Да се кълнем е грях, защото ние не можем да изпълним това, за което се кълнем. Затова да се не кълнете и да не обещавате да направите нещо в бъдещето. Просто да вярвате в Божиите думи, и ще живеете. Вие можете да станете праведни, ако вярвате в Божията праведност, и Господ ще ви помогне, ако вярвате в Него.
Има твърде много илюзии. Ние имаме критерий на плътта и съдим за всичко според този критерий, защото ние сме телесни. Затова има съдия в нас, който не е свързан с вярата в Божието слово. Имаме два съдии. Един е самият човек, а друг е Исус. Затова и двамата опитват се да господстват в нас. Ние искаме да съставяме плътски закони и да съдим по плът, защото имаме плътта. Плътта ни казва: "Ти си красив, даже ако продължаваш да съгрешаваш. Ще ти призная праведен, даже ако твоята плът не е справедлива сто на сто". Съдия на плътта винаги ви дава добри бележки.
Обаче съдия на Божията праведност изисква да бъдем безгрешни сто на сто. Бог е свет. Ние можем да станем праведни, само като получим опрощението на греховете чрез вяра. И така, тези, които вярват в Господното евангелие, вече имат Божията праведност. Ние вече сме станали праведни. Тези, които вярват в Бога, наистина живеят. С Божията помощ те са станали благословени. Праведните чрез вяра ще живеят. Това означава, че невярващи и тези, които живеят по плът, не могат да живеят понастоящем. Аз ви казвам само за малка част на голяма картина. Аз постоянно ви разказвам и обяснявам подробното значение, по същия начин, както ние отново и отново варим кости, докато супа не става бяла.
Ние се нуждаем от вяра
Важно е да знаем Библията, обаче много по-важно е да вярваме в нея. Някои хора вярват само в създанието на света от Бога, за което говори Библията. Някои вярват, че Бог е създал небето и земята и че Исус е измил само първородния грях. Те вярват, че техните ежедневни грехове трябва да се измиват всеки ден. Те имат собствени мнения според закона на плътта. Тогава в какво ние вярваме? Праведният чрез вяра ще живее. Само чрез вяра можем да станем праведни и да живеем. От самото начало и до края ние се нуждаем от вяра в Бога.
Колко силно вярвате? Вие можете да мислите за себе си, като сте пленени от плътски мисли: "Всичко е нормално, моята плът е добра" или "Аз съм твърде слаб, за да вярвам в Бога"? Възможно, вие можете да оценявате себе си, като си давате 80% днес и 95% утре, а понякога само 5%, като мислите: "По-добре би било за мен да не бях се родил". Вие ли мислите така? ─ Да. ─ Аз също мисля така.
Понякога действително съм такъв. Даже когато успокоявам себе си, мисля: "По-добре би било за мен изобщо да не бях повярвал в Господа и да не бях Го познал. Струва ми се, че все по-трудно и по-трудно е да живея чрез вяра. Досега това беше просто ужасно. Изправен съм пред дилема: дали да гледам в бъдещето или да мисля за миналото. Аз съм достоен за похвала, защото досега по някакъв начин водих живота на вяра. Но отсега нататък аз няма да мога добре да вървя след Тебе. Колко чувствителен към грях съм станал откогато съм узнал за Тебе. Откогато съм узнал за Тебе, Господи, съм отхвърлил много мисли и критерии. Не съм вървял добре след Тебе, Господи, защото не съм Те познавал. Но сега нямам увереност в себе си, за да вървя след Тебе. Защо? Защото зная, че Бог е свет и съвършен. Ах, Господи, не мога повече да вървя след Тебе. Нямам увереност".
Господ ни казва да живеем чрез вяра, защото Той добре ни знае. Той казва: "Трябва да се утвърдите в праведността и да оставате благословени чрез вяра. Всичките ви грехове са били възложени върху Исус Христос благодарение на Неговото кръщение. Вие винаги съгрешавате, когато Аз ви показвам вашата плът в светлината на Закона. Затова признайте, че вие не можете да не съгрешавате. Вашият Спасител не е ли измил всичките ви грехове? ─Да, Той ги е измил.─ Всичките ви грехове не са ли били възложени на Спасителя? ─Да.─ Тогава имате ли грях? ─Не.─ Господ ли ви е избавил? ─Да.─ Тогава облачни и тъмни дни ще станат слънчеви, както казват думите на химна: "Днес има слънце в моята душа".
Ние не можем отново да станем грешници
Бъдещето за нас може да изглежда безнадеждно, но в действителност то е слънчево и ярко, ако гледаме Господа с вярата. Затова Бог ни казва, че праведните чрез вяра ще живеят. Вярвате ли в това? ─Да, вярваме.─ Ние сме избавени чрез вяра и също живеем чрез вяра. В кого вярваме? Ние живеем чрез вяра в Бога. Само праведните живеят чрез вяра. Вярвате ли в това? ─Да. Можете ли да поддържате Божията праведност, като възпитавате плътта? ─Не.─ Божията праведност става ли недействителна, когато плътта извършва зло? Ставаме ли грешници отново? ─Не.─
Апостол Павел каза в Галатяни 2:18: "Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник". Човекът, който вярва, че греховете му са били възложени върху Исус чрез Неговото кръщение и че Той е понесъл наказанието за него на Кръста, никога вече няма да стане грешник отново. Човек, който не отрича Христос, веднага намира святостта и става безгрешен, защото греховете му са били възложени върху Исус и той вече никога няма да стане грешник отново. Разбирате ли това? ─Да.─
Бог, който ни е избавил, завинаги е нашият Господ и Отец. Бог винаги ни помага и пребъдва с нас даже до края на света. Ето защо Той казва: "Да живеете чрез вяра. Аз ще ви помогна, ако вярвате в Мене. Ангелите ще ви служат, защото сте новородени". Ангелите са слугите между Бога и нас. Те разказват на Господа всичко за нас. Бог ни е направил Свои деца. Бяхме грешници по природа. Ние никога не можем да станем праведни в делата на плътта, но ние ще можем да станем праведни чрез вяра.
Ние благодарим на Господа. Господ е станал нашият Пастир и Отец чрез вяра.
Copyright © 2021 by The New Life Mission