Search
Français
Français
En raison du COVID-19 et l'interruption du service postal international,
nous avonssuspendutemporairementnotre "service gratuit de livres imprimés".
Au vu de cette situation, nous ne sommes pas en mesure de vous envoyer les livres actuellement.
Priez que cette pandémie cesse rapidement et que le service postal reprenne.

Sermons

Тема 9: Посланието на апостол Павел до римляните

[ГЛАВА 5-1] Предговор към Римляни Глава 5

Доктрината на оправдание не е истина
 
В тази глава апостол Павел ни учи, че тези, които вярват в Божията праведност, като са се оправдали чрез вяра, "имат мир с Бога." Защото Бог Отец бе накарал Исус да бъде кръстен заради нас и даже да пролее кръвта Си на Кръста заради нас.
Обаче ние често сме свидетели на това, че повечето християни нямат мир с Бога, защото нямат даже най-малка представа за Божията праведност. Такава е реалността на християнския свят. Затова разпространената в днешното християнство Доктрина на оправдание е погрешна пред Бога. 
Вместо да вярваме в доктрината на оправдание, необходимо е да се изпълним с Божията праведност и да вярваме в нея. Бог Отец не каза, че Той щеше да нарече Свой народ тези, които вярват в Исус, но имат грях в сърцето си. Бог не счита грешници за Свои деца. Господ не е такова Същество. Той е Спасител, който никога не счита за Свои деца хората, които имат грях в сърцето си. Бог, в Когото ние вярваме, е Всемогъщ. Всемогъщият и всезнаещият Бог не може да не знае за погрешна вяра на хора. Ето защо трябва да знаем, че Той никога няма да нарече един от Свои деца християнина-грешника, който има погрешна вяра. 
Всеки човек трябва да бъде искрен пред Бога. Доктрината на оправдание, в която хора погрешно вярват, надсмива се над Бога. Затова трябва да вярваме в Исус като наш Спасител, като разбираме истината за Божията праведност. Бог Отец не одобрява този, който има грях в сърцето си, независимо от това дали този човек вярва в Исус или не. Той е Съществото, което сигурно съди грешника за греха му. 
За да разрешим проблема на своите прегрешения веднъж завинаги, трябва да знаем Божията истина и да вярваме в нея. Бог ще види, че ние вярваме в кръщението и кръвта на Исус, и ще ни прости нашите прегрешения. Тъй като ние вярваме в Божията праведност, Господ ни нарича Свой народ, ни приема и благославя. Ето защо Бог Отец признава, че нашата вяра в Неговата праведност е истинска. 
 
 
Бог не е светски съдия
 
Вярата в Божията праведност се базира на вяра на Авраам, който просто вярваше в Божието слово. Много християни са били въведени в заблуждение от доктрината на оправдание, затова сега трябва да имаме ясна представа за това. Вие наистина знаете, че никой съд на този свят не взема абсолютно вярно или правилно решение. Вие винаги трябва да помните за това, че всеки съдия на този свят може да прави грешки в своите решения. 
Причината се състои в това, че всичките земни съдии са хора, тоест несъвършени създания, и даже нямат представа за Божията праведност, която е абсолютен критерий за добро и зло. Повечето християни са склонни неправилно да разбират Божията праведност, която ни нарича "праведни чрез нашата вяра" (Римляни глава 5), тъй като мислят, че Неговият съд използва същата логика като и земните съдии, когато произнасят присъда на грешника. 
Доктрината на оправдание е погрешна теория, защото тази доктрина се базира на човешко разбиране на добро и зло. Хора са способни да правят неправилни преценки, защото не са всемогъщи. Вярата им в Бога, Който ги е направил праведни, е погрешна, тъй като тя се базира на доктрината на оправдание. Хора мислят, че Бог е казал както следва: "Аз ви считам за безгрешни, тъй като някак вярвате в Мене." 
Обаче Бог никога не би казал нищо подобно. Хора често мислят, че даже независимо от греховете им Бог както и преди счита ги за Свои деца само защото те вярват в Исус. Това се случва, защото вярата на тези хора се базира на собствените им мисли. Такава вяра е погрешна. Тя е доказателство на това, че тези хора са измамени от дявола. 
Ето защо те трябва да възстановят къщите на своята вяра според вярата в Божията праведност. Как може светият и Всемогъщ Бог да счита за безгрешни хората, които имат грях в сърцето си? Бог ли решава, че тези, които имат грях в сърцето си, са праведни? Да мислим и да вярваме, че това е истина, е нищо друго освен човешките мисли. Бог е Бог на истината и Той никога не съди погрешно. Как може Бог, Който е Истината, да се заблуждава в съда Си, по същия начин, както хора правят? Това е невъзможно. Бог е справедлив и според Своята праведност Той счита за безгрешни всички тези, които вярват в Неговата праведност.
Знаете ли вие за Божията праведност? Вярвате ли в Неговата праведност? Божията праведност напълно се явява в думите на евангелието на водата и Духа. За да постигнете Божията праведност, за която е написано в Римляни, трябва да разберете евангелието на водата и Духа и да повярвате в него. Без това вие никога няма да можете да познаете Божията праведност. Всеки човек трябва да постигне тази истина. Всеки, който разбира Божията праведност, има вярна представа за истината, която го е направила праведен. 
Всички ние трябва да повярваме в Божията праведност, явяваща се в Библията, защото в противен случай нашата вяра ще се заблуждава поради погрешните човешки мисли и убеждения. Ако досега имахте такава погрешна вяра, то отсега нататък трябва да вярвате в думите на Божията праведност. 
Много християни са познали доктрината на оправдание от теология и досега считат, че тя е истинска. Затова трябва да се върнете към истинската вяра, като повярвате в Божията праведност. Божията праведност напълно се явява чрез вяра в кръщението на Исус от Йоан Кръстител и в Неговата кръв на Кръста.
 
 
Написано е, че скръбта произвежда твърдост
 
В Римляни 5:3-4 е написано: "И не само това, но нека се хвалим и в скръбта си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда." Всичките новородени християни имат надежда, че Бог непременно ще ги спаси от всякаква скръб. Тази надежда произвежда твърдост, а твърдостта произвежда опитност. Затова праведните са тези, които вярват в Божията истина и се радват даже във времена на скръбта. 
Апостол Павел казва, че вярата в Божията праведност има надежда на небесното царство. Праведните имат надежда да влязат в небесното царство и да пребъдват там заедно с Господа. Какво произвежда такава надежда? Тази надежда произлиза от вяра в праведността на Исус Христос чрез любовта на Бога Отца.
 
 
Господ казва, че ние бяхме нечестиви
 
"Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите" (Римляни 5:6).
Вече преди да бяхме заченати, или преди да бяхме в утробата на майка си, или когато дойдохме на света, но не знаехме Бога, нямахме друг избор, освен да съгрешаваме през целия си живот до смъртта си и да завършим своя жизнен път в пъкъла. 
Когато съгрешиха нашите прародители, Адам и Ева, Бог обеща да изпрати Спасителя на земята. "То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата" (Битие 3:15). Исус Христос бе дошъл на този свят според обещанието още преди да сме съгрешили, и ни бе избавил от всичките ни прегрешения. За да вземе върху Себе Си всичките грехове на света, Той бе кръстен от Йоан, и бе измил всичките грехове, като проля кръвта на Кръста. Той е унищожил всичките ни прегрешения със Своето възкресение от мъртвите. Със Своето кръщение Господ е взел върху Себе Си всичките грехове на човечество, греховете на нечестивите като ние с вас, и е спасил всичките вярващи от греховете, като прие смъртта на Кръста. 
Ние ли сме благочестиви? Благочестив е човек, който изпитва страхопочитание пред Бога и отбягва грях. Именно съвършената Божия праведност бе позволила на Исус да приеме кръщението заради мене и вас, нечестиви, и Той бе разпнат и възкресен. А Божията любов ни е спасила, когато всички още бяхме безсилни. 
По същия начин, както в Стария Завет първосвещеникът възлагаше всичките годишни грехове на израилтяни върху жертвено животно чрез полагането на ръце върху главата му (Левит 16:20-21), така в Новия Завет Исус Христос, като бе кръстен в Йоан Кръстител, взе върху Себе Си всичките грехове на човечество и бе разпнат на Кръста. Осъществяването на Божията праведност се състоеше в кръщението на Исус Христос, чрез което Той е измил всичките грехове на грешници, и в проливането на кръвта Му на Кръста. 
Ние ли сме благочестиви? Господ не е ли дошъл на този свят, за да ни избави, защото сме нечестиви? Бог добре знае, че всички ние сме нечестиви. Сме греховни, защото не можем да не съгрешаваме от рождението до смъртта си. Обаче чрез кръщението Си от Йоан и чрез проливането на кръвта Си на Кръста Исус е явил Своята любов към нас, когато още бяхме грешници.
 
 
Исус е изменил нашата съдба
 
Трябва да помислим върху това, каква е нашата съдба от деня на рождението ни. Каква е нашата съдба от рождението ни? Ние бяхме предопределени да отидем в пъкъла. Тогава какво ни е дало възможност да се спасим от тази съдба на пъкъла? Съдбата ни се е изменила, защото ние повярвахме в Божията праведност. Истината, която е изменила нашата съдба, е евангелието на водата и Духа. Животът ни е станал благословен, защото ние сме повярвали в Исус Христос, Който е изпълнил Божията праведност. 
Възможно, вие знаете следните стихове на известен химн: "♪Чудесна благодат! И сладък звук, ♫Спасението ми. ♫Изгубен бях, ♫ Но се намерих. ♫Бях сляп, но сега виждам." Божията милост и праведност са истината, която свидетелства за нашето спасение. Ако човек знае за Божията праведност и вярва в нея, всичките грехове на сърцето му могат да бъдат простени и той ще намери небесен мир. Днес всеки човек на земята, който още има грях в сърцето си, въпреки че вярва в Исус, трябва да се върне към евангелието на водата и на Духа, за да познае Божията праведност.
Християни, които не знаят евангелието на водата и Духа, не знаят и това, че всичките им прегрешения са били възложени върху Исус. Ето защо те не могат да намерят Божията праведност. Въпреки че вярват, че Исус дойде на този свят и ги избави от греховете, като прие смъртта на Кръста, те не са сигурни в своето спасение. Тези християни само смътно предполагат, че още преди създанието на света те са били избрани от Бога. С други думи, те изповядват християнството само като някаква друга земна религия.
 
Стих 11 казва: "И не само това, но се и хвалим в Бога чрез Нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение." Кой ни е примирил с Бога? Исус Христос ни е примирил с Небесния Отец. Как? Чрез пришествието Си на този свят, чрез кръщението от Йоан Кръстител на 30-годишна възраст, чрез разпятието на Кръста и възкресението от мъртвите. С всичко това Той е изпълнил цялата Божия праведност. Исус е станал нашият Спасител за тези, които вярват в Божията праведност, като дойде на този свят като Небесният Първосвещеник и като взе върху Себе Си всичките грехове на човечеството. Като прие кръщението от Йоан Кръстител, земния първосвещеник, като проля кръвта на Кръста и като възкръсне от мъртвите, Христос е станал нашият Спасител.
Тъй като Исус Христос вече е унищожил всичките ни прегрешения, чрез нашата вяра ние можем да намерим Божията праведност. Всеки, който вярва в това, че Исус напълно ни е избавил от нашите прегрешения, ще се радва в Бога. А този, който има поне най-малък грях в сърцето си, не е Божие дете.
Братя, вероятно, вие знаете, че хора на земята считат за истинска Доктрината на оправдание и Доктрината на освещение. Това би ли било вярно, ако Господ ни считаше за безгрешни само защото ние казваме, че вярваме в Исус, въпреки че имаме грях в сърцето си? Можем ли да се наречем Божий народ само защото идентифицираме себе си с християни?
В Господната молитва ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име." Тези думи свидетелстват за това, че тези, които имат грях в сърцето си, не могат да призовават Бога "Отче наш." Трябва ли както и преди да вярваме в доктрината на оправдание? Може ли човек, който постоянно съгрешава, да нарича Господа свой Спасител? Такъв човек може да призовава Господа през няколко години, но накрая ще остави Бога, защото в съвестта си срамува се от това, че е християнин. Затова трябва да знаете, че доктрината на оправдание ще ви отдели от Божията праведност. 
Доктрината на освещение също е погрешна. Според тази доктрина човек, като постепенно се изменя, пред смъртта си наистина става свети и като свети може да се срещне с Бога. Вие ли мислите, че ще можете самостоятелно да станете свети, за да се срещнете с Бога? Не. Истината свидетелства, че можем да влезем в небесното царство само като знаем за Божията праведност и като вярваме в нея.
 
 
Въпреки че чрез един човек грехът влезе в света
 
Сега нека прочетем стих 12: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." Чрез кого грехът влезе в сърцата на всички хора и чрез колко хора грехът влезе в света? Писанието казва: "Чрез един човек грехът влезе в света."
С други думи, това означава, че грехът влезе в света чрез Адам, а всички ние сме потомци му. Тогава чрез кого са изчезнали греховете на света? Можем да кажем, че това се е случило по същия начин, по който грехът влезе в света.
Грехът влезе в този свят, понеже човек не бе повярвал в закона установен от Бога. Така и сега този, който не вярва в Божието слово, ще остане грешник и ще отиде в пъкъла. 
Затова трябва да знаем следното. Ние сме грешници не чрез нашите собствени грехове, но чрез прегрешенията на нашите прародители. Трябва да знаете, че причината, поради която хора съгрешават, се състои в това, че те са слаби и имат грях в сърцата си. Грехът, извършван от човечество, нарича се беззаконие. Хора съгрешават, понеже са се родили в света, където вече съществува грях. Тъй като човек е немощен и слаб и се е родил в греховен свят, той не може да не съгрешава.
Първоначално ние станахме грешници, греховно семе, защото наследихме всичките грехове на нашите прародители. Затова трябва да знаете, че човек става свети и праведен чрез вяра в Божията праведност.
 
 
Кога грях появи се в човека?
 
"Защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон" (Римляни 5:13). Съществуваше ли грях преди да узнахме за Божия закон? Преди да узнахме за Божия Закон, не разбирахме, какво е грях пред Бога. Бог ни каза: "Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята; да не им се кланяш нито да им служиш. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог. Пази съботния ден, за да го освещаваш." Преди да познахме тези Божии закони и 613 точки на заповеди, които ни казват, какво да не правим и какво да правим, ние наистина не осъзнавахме собствените си грехове. 
Затова, "Защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон." Защото ние, езичници, нямахме закона и по тази причина не го знаехме, ние съгрешавахме, като не осъзнавахме това. Повечето корейци се молиха на камък, като мислиха, че това е Буда, обаче те все още не разбираха, че си правиха кумири. Те не разбираха, че да се покланят на други богове е голям грях пред Бога. 
И така, законът дойде в света, когато в него вече имаше грях. Бог ни даде закона около 2,500 години след като създаде Адам. Въпреки че Бог даде закона на израилтяните чрез Мойсей около 1450 години пред Рождество Христово, грехът вече бе влязъл в света чрез Адам и пребъдваше в сърцата на всички хора от началото, тоест още преди като дойде Законът.
 
 
Исус е Спасителят на Своя народ
 
Исус Христос Сам ли е унищожил всичките грехове на света? Да. Стих 14 казва, че смъртта царуваше и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам. Затова Адам беше образ на Този, Който трябваше да дойде. Хора стана грешници чрез един човек – Адам. Ето защо Исус Христос дойде на този свят и ни избави от нашите прегрешения чрез евангелието на водата и Духа.
Исус е станал Спасител, Който е избавил Своя народ от греховете му. Има само един Спасител, Който е избавил от грях нас, потомци на Адам. "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12). Неговото име е Исус Христос, нашият вечен Спасител.
Трябва да разберем, че автоматически сме станали грешници чрез един човек – Адам. Знаете ли вие, че Исус Христос е Спасителят, Който е унищожил всичките грехове на света? Вярвате ли, че Исус Христос е Спасителят, който е измил всичките грехове на света със Своето кръщение и кръвта на Кръста? Вярвате ли в това, че Исус Христос е станал истинския Спасител на цялото човечество, като унищожи всичките грехове на този свят веднъж завинаги, а също в това, че Адам стана източник на всичките грехове, като извърши само едно престъпление?
Исус дойде на този свят за да избави всички, които бяха станали грешници чрез един човек – Адам. Той взе върху Себе Си всичките грехове на човечество, като прие кръщението от Йоан, понесе наказанието за греховете, проля кръвта Си на Кръста, и по такъв начин изпълни цялата Божия праведност, която унищожи всичките ни прегрешения. Той е станал нашият съвършен Спасител. 
Ние не сме получили спасението чрез вяра в Доктрината на оправдание или в Доктрината на освещение. Исус ни е подарил вечното спасение веднъж завинаги. Исус каза, че само тези, които са новородени от водата и Духа, ще могат да влязат в небесното царство.
Каква натрапчива идея съществува в основата на човешко съзнание? Това е принцип на причинна връзка. Хора мислят, че посредством своите усилия и старания те по някакъв начин ще получат спасението. Те не разбират, че само вярата в евангелието на водата и Духа дава истинското спасение от греховете. Освен това Исус дойде на този свят и бе разпнат на Кръста, за да ни избави от греховете. Той е станал Спасителят на всички, които вярват в истинското евангелие.
Отхвърлете мисли за това, че човек може да се освети и да стане праведен чрез молитвите на покаяние. В Библията е написано, че един човек Исус Христос дойде на този свят, прие кръщението, за да вземе върху Себе Си всичките грехове, и ни избави, като изкупи греховете на Кръста. 
 
 
Исус ни е дал вечното опрощение на греха, което не беше като прегрешението
 
Стих 15 казва: "Но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината." 
Вашите и моите прегрешения са ли били възложени върху Исус, когато Той прие кръщението? Да. Исус отиде на Кръста, като носеше върху Себе Си прегрешенията на света, и понесе наказанието за тези грехове вместо нас. 
Божието спасение е безплатен дар, който, според както е написано, е различен от прегрешението. 
Със Своето кръщение и кръвта на Кръста Исус е избавил нас, които не можем да не съгрешаваме в продължение на целия си живот. Даже като сме получили спасението чрез вяра в опрощението на греховете, нашата плът всичко пак продължава да съгрешава поради нашата немощност и несъвършенство. Въпреки че нашата плът продължава да съгрешава, ние още можем да получим вечното опрощение на греховете чрез вяра в това, че Исус отне всичките ни прегрешения, като се кръсти, и че Той изпълни цялата Божия праведност, като проля кръвта Си на Кръста.
Дарът на спасението на опрощението на греховете не е подобен на прегрешението на Адам. Божият дар на опрощението на греховете не дохожда ежедневно, като греховете, който хора извършват всеки ден. Истината на опрощението на греховете казва, че Господ ни е избавил от всичките ни прегрешения веднъж завинаги преди около 2000 години, като бе кръстен и като проля кръвта Си на Кръста.
Божият дар на спасението, който ни е спасил от греховете, е праведността, която се извърши чрез кръщението на Исус и чрез Неговата кръв на Кръста. Вечното опрощение на греховете не е като ежедневното опрощение чрез молитвите на покаяние, което днес търсят повечето християни. Тази истина казва, че Господ е предвидил, че ние ще съгрешаваме всеки ден, затова, като се кръсти, Той унищожи всичките грехове на света веднъж завинаги. По този начин Бог Отец е изпълнил цялата Си праведност чрез кръщението и разпятието на Своя Син. Божията праведност напълно се е извършила, защото Исус бе кръстен, проля кръвта Си на Кръста и възкръсна. 
Днес повечето християни вярват в това, че чрез своите молитви те получават опрощението на греховете. Това ли е така? Разбира се, че не. Човекът, който мисли, че може да убие друг човек, а след това да се разкае за това и да получи опрощението на греховете, много се заблуждава. Този начин на мислене произлиза само от човешките мисли. За да унищожи грях от страна на Бога, всеки трябва да заплати заплатата за греха. Ето защо Бог е изпратил Своя Син да се кръсти от Йоан, за да измие всичките грехове чрез проливане на кръвта Си на Кръста. Греховете на човечеството могат да бъдат унищожени само чрез вярата в кръщението и кръвта на Исус на Кръста, но никак не чрез молитвите на покаяние.
Ето защо Библията казва: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." Божият дар на спасението препълва всички нас. Както вода прелива, ако оставяме чешмата да тече, така и Божието спасение е достатъчно да ни избави от всичките грехове, независимо от това колко грехове сме извършили. 
Като се кръсти, Исус отне всичките грехове на света. Също, защото Божието спасение е по-голямо от всичките ни престъпления, Неговото спасение е изобилно даже след като сме се спасили. Разбирате ли това? 
 
 
Чрез един Човек, Исус Христос
 
Стихове 16 и 17 казват: "Нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание; защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос." 
Смъртта царуваше над всичките хора чрез престъплението на един човек. Грехът на един човек – Адам – направи всички хора грешници, и чрез този грях всичките трябва да бъдат съдени от Бога. Всеки, който е съгрешил, трябва да загине и да отиде в пъкъла. По подобен начин Божията праведност царува в живота ни благодарение на един човек, Исус Христос. Тези, които са се изпълнили с благодатта и праведността, са получили дара на спасението чрез вярата им в евангелието на водата и Духа. Те са получили най-голяма милост от Бога и ще царуват във вечността.
 
Стих 18 казва: "И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот."
Тук трябва да зададем един въпрос и да отговорим на него: "Вярно ли е да мислим, че чрез грях на един човек всички ние сме станали грешници?" Вие ли сте станали грешници чрез вашите собствени грехове или това се е случило чрез престъплението на вашия прародител Адам против Бога? Ако всички ние сме станали грешници чрез престъплението на Адам, то тези, които вярват в праведните деяния на Исус Христос, извършени от Него за нашето спасение от греховете, стават праведни. Наистина ли са унищожени всичките грехове на този, който вярва в Божията праведност? Да. Такъв човек става безгрешен. 
"Чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот." Да получим безплатен дар на Божията праведност не означава, че трябва всеки ден да отправяме молитвите на покаяние, за да се осветим, след като сме се спасили чрез вяра в Исус. Не. И това също не означава така наречена християнска доктрина на "придобиване на оправдание чрез вяра", когато Апостол Павел казва, че е бил "оправдан чрез вяра."
Повечето християни имат грях в сърцето си, защото вярват само в кръвта на Исус на Кръста. Те приемат и поддържат Доктрината на оправдание, за да скрият своите грехове, като успокояват себе си с думите: "Въпреки че в сърцата ни има грях, Господ ни счита за безгрешни." Затова Доктрината на оправдание е абсурдна и ще бъде проклета.
 
Стих 19 казва: "Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни."
Тук има един, който не се подчини, и друг, който беше послушен. Първият беше Адам, а вторият е Спасителят на човечество, Исус Христос. Непослушанието на Адам бе направило всички хора грешници, и затова Исус се е покорил на волята на Своя Отец и е примирил хора с Бога, като се кръсти, като проля кръвта на Кръста за греховете на света, и като възкръсне, за да ни избави от греховете. Със Своята праведност Бог Отец е направил съвършени праведници всичките вярващи в Исус.
 
Стих 20 казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта."
Този стих казва, че законът дойде, за да умножи нашите прегрешения. Като потомци на Адам, първоначално хора се раждат с грях, и при това те не знаят за грях, даже когато съгрешават. Без закона човек не осъзнава греха, и само благодарение на Божия закон започва да види своите грехове. Когато ние познаваме закона, започваме все повече и повече да осъзнаваме своите прегрешения. Въпреки че първоначално хора бяха пълни с грях, те не знаеха за своята греховност, докато постепенно благодарение на закона са започнали да осъзнават греховността на своите дела. Затова в Библията е написано: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението." 
"А гдето се умножи грехът преумножи се благодатта." Това означава, че благодарение на Божия закон човек осъзнава своите грехове и става Божие дете, вярвайки в Неговата праведност. Човек може да осъзнае Божията благодат само благодарение на истинското евангелие, в което има Божията праведност, и когато той разбира своята греховност посредством закона. Тези, които напълно осъзнават своята греховност пред закона, разбират, че са определени да отидат в пъкъла, обаче те с най-голяма благодарност вярват в Исус, Който ги е избавил чрез Своето кръщение и смъртта на Кръста. Колкото повече ние осъзнаваме своята греховност пред закона, толкова повече благодарим на Бога за великото спасение, което Той ни е дал чрез Божията праведност.
 
Стих 21 казва: "така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ." 
Библията казва, че грях властваше, причинявайки смърт. Обаче Божията благодат, която се състои от водата и кръвта на Исус, произлиза от Неговата праведност. Ние сме станали Божии чада, защото Неговата праведност напълно ни е спасила от греховете. 
Доктрината на освещение и Доктрината на оправдание са абсурдни хипотези, базиращи се на човешка логика и създадени от тези, които игнорират Божието слово. Можем без преувеличение да кажем, че подобни доктрини са нищо друго, освен софизъм на философи-теолози, който няма да бъде разплетен. Божията истина е ясна и твърда. 
Ние сме избавени от греховете на света чрез вяра в това, че Исус, Бог в човешка плът, ни е избавил от всичките ни прегрешения. Тези, които вярват в Него, са спасени. Вярвате ли в това? Да, вярваме.
Ако вярвате в Божията праведност, то вие сте избавени. Вие точно сте освободени и избавени от всичките ви прегрешения. Ако настоявате, че нескончаемите молитви на покаяние и благочестивия начин на живота могат да ви помогнат да се осветите и да се спасите, то това означава, че вие упорито настоявате на погрешните мисли за спасение без Исус. Исус е единственият път към спасението, независимо от това, какви лъжи Доктрината на освещение учи за възможност да получим спасение със собствените си дела и усилия без истината. 
Да не можем да спазваме закона поне на 0,1% е същото, като да не спазваме закона съвсем, тоест на 100%. Бог ни убеждава, че ние не сме способни да спазваме Неговите заповеди даже на 0,1%. Тези, които считат, че спазват закона на 5%, и планират с течение на времето да спазват 10%, съвсем не знаят своите възможности и се противят на Божията праведност. Не опитвайте се да постигнете Божията праведност чрез собствените си представи и човешката логика. Неговата праведност ни е спасила от греховете и чака, когато ние ще повярваме в нея, за да станем Негови деца.
Бог е всемогъщ и милосърден, затова Той ни е избавил със Своята праведност веднъж завинаги. Ние благодарим на Бога за кръщението и кръвта на Исус на Кръста, които напълно са ни спасили от всичките ни грехове.