Search
Polski
Polski
Ze względu na COVID-19 i zakłócenia w międzynarodowych usługach
pocztowych tymczasowo zawiesiliśmy naszą posługę bezpłatnych książek drukowanych.
Z powodu tej sytuacji nie jesteśmy w stanie wysłać Ci książek w tej chwili.
Módl się, aby ta pandemia wkrótce się skończyła, a usługi pocztowe zostały wznowione.

Kazania

Тема 1: Грях

[1-1] Трябва първо да знаем за нашите грехове, за да бъдем изкупени (МАРК 7:8-9, 7:20-23)

Трябва първо да знаем за нашите грехове, за да бъдем изкупени (МАРК 7:8-9, 7:20-23)
(МАРК 7:8-9)
„Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание. И каза им: Хубаво! Вие отхвърляте Божията заповед, за да спазите своето предание! “
 
(МАРК 7:20-23)
„Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“
 
 
Първо, бих искал да определя какво е грях. Има грехове, определени от Бог, и грехове, определени от човечеството. Думата грях на гръцки означава „да не улучиш целта“. Това означава да не го правиш правилно. Това е грях, ако не следваме заповедите на Бога правилно. Нека първо разгледаме греховете, както са определени от човечеството.
 
Какво е грях?
Това е да не се подчиняваме на Божиите заповеди.
 
Ние измерваме греха според нашата съвест. С други думи, това не е нарушение на Божията заповед, а се съди според нечий произход, сърце и съвест. 
Това се съди от всеки индивид. Следователно едно и също действие може или не може да се счита за грях в зависимост от стандартите на всеки човек. Затова Бог ни е дал 613 статии от Закона, които да се използват като стандарт за съдене.
Диаграмата по-долу илюстрира греховете на човечеството.
 
Национален закон, граждански закон
Човешка съвест
Божият закон
Морал, социални норми
 
gЗатова никога не трябва да основаваме стандартите си върху нашата съвест. 
Греховете на нашата съвест не съответстват на това, което Бог е определил като грях. Затова не трябва да слушаме нашата съвест, а по-скоро да основаваме стандартите за грях върху Божиите заповеди.
Всеки от нас има своя представа за това какво е грях. Някои го смятат за своите недостатъци, а други го смятат за изкривени нагласи. 
Например, в Корея се счита за дълг на децата да покриват гробовете на своите родители с трева, да косят тревата и да се грижат за гробовете, докато самите те не умрат. Но в случая на примитивно племе в Папуа Нова Гвинея, те почитат своите починали родители, като споделят тялото между членовете на семейството и го изяждат. (Не съм сигурен дали го готвят преди да го изядат.) Изглежда, че това предотвратява тялото да бъде изядено от червеи. Тези обичаи илюстрират, че човешките представи за грях могат да варират значително. 
Така е и с това, което е добро, и с това, което е грях. Въпреки това, Библията ни казва, че е грях да не се подчиняваме на Неговите заповеди. „Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание. И каза им: Хубаво! Вие отхвърляте Божията заповед, за да спазите своето предание!“ (МАРК 7:8-9) Бог не се интересува от това как изглеждаме отвън. Той гледа в сърцевината на нашите сърца. 
 
 
Собствените критерии са грях пред Бога
 
Кой е най-сериозният грях?
Това е да пренебрегваш Божието Слово.
 
Нека ви кажа какво е грях пред Бога. Това е да не можеш да живееш според Неговата воля. Това не е вярване в Неговото Слово. Бог каза, че е грях да живееш като фарисеите, които отхвърлиха Божиите заповеди и поставиха по-голямо значение на своите традиционни учения. А Исус смяташе фарисеите за лицемери. 
„В кой Бог вярвате? Наистина ли Ме почитате и уважавате? Хвалите се с Моето име, но наистина ли Ме почитате?“ Хората гледат само външния вид и пренебрегват Неговото Слово. И това е грях пред Него. Най-сериозният грях е да пренебрегваш Неговото Слово. Осъзнавате ли това? Това е най-сериозният грях от всички грехове. 
Нашите слабости са само недостатъци, просто прегрешения. Поради нашето несъвършенство, грешките, които правим, и неправдите, които извършваме, не са основни грехове, а грешки. Бог прави разлика между грехове и недостатъци. Тези, които пренебрегват Неговото Слово, са грешници, дори ако са без недостатъци. Те са велики грешници пред Бога. Затова Исус смъмри фарисеите. 
В Петокнижието, от Битие до Второзаконие, има заповеди, които ни казват какво да правим или да не правим. Те са Божиите слова, Неговите заповеди. Никога не можем да ги изпълним на 100%, но трябва да ги признаем като Негови заповеди. Той ни ги е дал от самото начало и ние трябва да ги приемем такива, каквито са.
„В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог.” (ЙОАН 1:1) Тогава Той каза: „Да бъде светлина. И стана светлина.” (БИТИЕ 1:3) Той създаде всичко. И Той установи Законът. 
„И Словото стана плът и живя между нас, и Словото беше Бог.” (ЙОАН 1:1, 14) Как тогава Бог ни се разкрива? Той ни се разкрива чрез Своите заповеди. Бог е Словото и Той ни се разкрива чрез заповедите. Бог е Дух. И как наричаме Библията? Наричаме я Словото на Бога. 
Тук се казва: „Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание.“ Има 613 члена на Законът. Правете това, но не правете онова; почитай родителите си и т.н. В Левит пише, че жените трябва да правят така, а мъжете да правят иначе, и какво да се прави, когато домашно животно падне в яма и т.н. Има 613 такива члена, Законът. 
Но понеже това не са думи на човешко същество, трябва да ги обмисляме отново и отново. Трябва да се подчиняваме на Бога и дори ако не можем да спазим всичките Му закони, трябва поне да ги признаем. 
Има ли нито една Божия дума, която да не е правилна? Фарисеите изоставиха Божиите заповеди. Те поставиха човешките традиции над Неговите заповеди. Думите на техните старейшини имаха по-голяма тежест от Божиите думи. Така беше, когато Исус се роди. Исус най-много не харесваше, когато хората не разпознаваха Божието Слово.
Бог ни е дал 613 члена от Законът, за да ни научи, че Той е Истината, че Той е нашият Бог, какви са нашите грехове пред Него и за да ни покаже Своята святост. Затова, понеже всички сме грешници пред Него, трябва да вярваме в Исус, Който беше изпратен при нас от Бога поради Неговата любов към нас, и трябва да живеем чрез вяра.
Тези, които изоставят Неговото Слово и тези, които не вярват, са грешници. Тези, които не могат да спазват Неговото Слово, също са грешници, но най-големият грях е да изоставиш Неговото Слово. Те са тези, които ще свършат в ада. Да не вярваш означава да съгрешиш пред Него.
 
 

Причината защо Бог ни даде Закона

 
Защо Бог ни даде Закона?
За да ни накара да осъзнаем нашите грехове и наказанието за тях
 
Каква е причината Бог да ни даде Закона? За да осъзнаем нашите грехове и да се върнем в Неговите обятия. Той ни даде 613 члена от Закона, за да можем да осъзнаем нашите грехове и да бъдем изкупени чрез Исус. Това е причината Бог да ни даде Закона. 
В РИМЛЯНИ 3:20 се казва: „чрез закона става само познаването на греха.“ Затова знаем, Затова знаем, че причината Бог да ни даде Закона не е да ни принуди да живеем според него. 
Тогава какво е знанието, което придобиваме от Закона? То е, че сме твърде слаби, за да спазим Закона в неговата цялост и че сме грешници пред Него. И какво осъзнаваме от 613-те члена на Неговия Закон? Осъзнаваме нашите недостатъци, нашата неспособност да живеем според Неговия Закон. Осъзнаваме, че ние, творенията на Бога, сме безсилни същества. Осъзнаваме, че сме грешници пред Него и че според Неговия Закон всички трябва да свършим в ада. 
Когато осъзнаем нашите грехове и също нашата безсилие, какво правим тогава? Опитваме ли се да станем съвършени същества? Не. Това, което трябва да направим, е да признаем, че сме грешници, да вярваме в Исус, да бъдем изкупени чрез Неговото спасение с вода и Святия Духа и да Му благодарим. 
Причината Той да ни даде Закона е, за да ни накара да осъзнаем нашите грехове и наказанията за тези грехове, така че да знаем, че не можем да бъдем спасени от ада без Исус. Ако вярваме в Исус като наш Спасител, ще бъдем изкупени. Той ни даде Закона, за да ни спаси. 
Той ни даде Закона, за да осъзнаем колко напълно грешни сме и за да спаси нашите души от греха. Той ни даде Закона и изпрати Исус, за да ни спаси. Той изпрати Своя Син да поеме нашите грехове чрез Неговото Кръщение. И можем да бъдем спасени, като вярваме в Него. 
Трябва да осъзнаем, че сме безнадеждни грешници и трябва да вярваме в Исус, за да бъдем освободени от греха, да станем Негови деца и да върнем славата на Бога. 
Трябва да разбираме Неговото Слово. Всички начала са от Него. Трябва също да започнем с Неговото Слово и да разберем истината за изкуплението чрез Неговото Слово. Трябва да мислим и да съдим чрез Неговото Слово. Това е правилната и истинската вяра. 
 
 
Какво има в сърцето на човека?
 
Какво трябва да правим пред Бога?
рябва да признаем греховете си и да помолим Бога да ни спаси.
 
Вярата трябва да започне с Божието Слово и трябва да вярваме в Бога чрез Неговото Слово. В противен случай ще паднем в заблуда. Това би била погрешната и неистинската вяра. 
Когато фарисеите и книжниците видяха учениците на Исус да ядат хляб с немити ръце, не можеха да ги укорят, ако го бяха разгледали през Божието Слово. Словото ни казва, че каквото и да влезе в човека отвън, не може да го оскверни, защото влиза в стомаха му и не в сърцето му, и излиза навън. 
Както е казано в МАРК 7:20-23, „Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“ Исус каза, че хората са грешници, защото са родени с грях. 
Разбирате ли какво означава това? Ние сме родени като грешници, защото всички сме потомци на Адам. Но не можем да видим истината, защото нито приемаме, нито вярваме на всичките Му Слова. Какво има в сърцето на човека? 
Нека да погледнем МАРК 7:21-22. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.“ Всичко това излиза от човешкото сърце и осквернява както него, така и другите. 
Записано е в ПСАЛМИ, „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ (ПСАЛМИ 8:3-4)
Защо Той ни посещава? Той ни посещава, защото ни обича. Той ни създаде, обикна ни и съжали нас, грешниците. Той заличи всичките ни грехове и ни направи Свои хора. „Еова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя! Ти си поставил славата Си над небесата.“ (ПСАЛМИ 8:1) Цар Давид пя в Стария Завет, когато разбра, че Бог ще стане Спасител на грешниците.
В Новия Завет апостол Павел каза същото. Толкова удивително е, че ние, творенията на Бог, можем да станем Негови деца. Това се случва само чрез Неговото състрадание към нас. Това е любовта на Бог. 
Да се опитваме да живеем напълно според закона на Бога е, по един начин, да Го предизвикаме. И това е мисъл, която произлиза от нашето невежество. Не е правилно да живеем извън Неговата любов, докато се борим да спазваме Закона и да се молим. Божията воля е да осъзнаем, че сме грешници чрез Закона и да вярваме в изкуплението чрез водата и кръвта (Святия Духа). 
Неговото Слово е записано в МАРК 7:20-23, „Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“
Исус каза, че това, което излиза от човека, тоест грехът вътре в него, го осквернява. Храната, която Бог ни дава, не може да оскверни хората. Всички творения са чисти, но само онези неща, които излизат от човека, тоест неговите грехове, го оскверняват. Ние всички сме родени потомци на Адам. Тогава как сме родени? Ние сме родени с дванадесет вида грехове.
Тогава можем ли да живеем без грях? Ние ще продължим да грешим, защото сме родени с грях. Можем ли да се спрем да грешим само защото знаем Закона? Можем ли да спазваме заповедите? Не. 
Колкото повече се опитваме, толкова по-трудно става. Трябва да осъзнаем нашите ограничения и да се откажем. Тогава, със смирени умове, можем да приемем кръщението и кръвта на Исус, които ни спасяват. 
Всички 613 члена от Закона са праведни и справедливи. Но хората са грешници още от момента на зачеването им в утробата на майките си. Когато осъзнаем, че Божият закон е праведен, но ние сме родени грешници, които никога не могат да станат праведни сами, осъзнаваме също, че се нуждаем от Божието състрадание и трябва да бъдем спасени чрез изкуплението на Исус във водата, кръвта и Святия Духа. Когато осъзнаем нашите ограничения, че не можем да бъдем праведни сами и че ще отидем в ада заради греховете си, не можем да не се уповаваме на изкуплението на Исус. 
Трябва да знаем, че не можем да бъдем прави или добри пред Бога сами по себе си. Затова ние трябва да признаем пред Бога, че сме грешници, които са обречени да отидат в ада, и да се молим за Божието състрадание, казвайки: „Боже, моля Те, спаси ме от греховете ми и се смили над мен“, трябва да отправим молитва, търсейки Божията милост. Тогава Бог със сигурност ще ни срещне в Своето Слово. По този начин можем да бъдем избавени.
Ние имаме склонност да разглеждаме молитвата на Давид като написано Божие Слово. „Тъй че Ти си прав, когато говориш, и чист, когато съдиш..“ (ПСАЛМИ 51:4)
Давид знаеше, че той е маса от грях, който беше достатъчно зъл, за да бъде хвърлен в ада, но той го призна пред Бога. „Ако ме наречеш грешник, аз съм грешник; ако ме наречеш праведен, аз съм праведен; ако ме спасиш, ще бъда спасен; и ако ме изпратиш в ада, ще свърша в ада.“ 
Това е правилната вяра. Това е начинът, по който сме спасени. Така трябва да бъдем, ако се надяваме да станем готови да повярваме в изкуплението на Исус.
 
 

Трябва да знаем точно какви са нашите грехове

 
Тъй като всички сме потомци на Адам, всички имаме похот в сърцата си. Обаче, какво ни казва Бог? Той ни казва да не прелюбодействаме. Имаме убийство в сърцата си, но какво ни казва Бог? Той ни казва да не убиваме. Всички не се подчиняваме на родителите си в сърцата си, но Той ни казва да почитаме родителите си. Трябва да осъзнаем, че всичките Му думи са прави и добри, и че всички имаме грях в сърцата си. 
Това вярно ли е или не? То е абсолютно вярно. Следователно, какво трябва да направим пред Бога? Трябва да признаем, че сме маси от грях, безнадеждни грешници. Не е правилно да мислим, че бяхме праведни вчера, защото направихме добри дела, и грешници днес, защото днес извършихме грехове. Ние сме родени грешници. Каквото и да правим, ще продължим да бъдем грешници. Това е причината, поради която трябва да бъдем изкупени чрез водата и кръвта на Исус. 
Ние не сме грешници заради делата си, като извършване на прелюбодеяние, убийство, кражба и други, а сме грешници, защото сме родени като грешници. Родени сме с дванадесет вида грехове. Понеже сме родени грешници в очите на Бога, никога не можем да станем добри чрез собствените си усилия. Можем само да се преструваме, че сме добри. 
Родени сме с умове, пълни с грехове като убийство, кражба и други. И така, как можем да бъдем праведни само защото всъщност не извършваме тези грехове? Никога не можем да бъдем праведни пред Бога сами. Ако твърдим, че сме праведни, това е лицемерие. Исус нарече фарисеите и книжниците „лицемерните фарисеи и книжници“. Човеците се раждат грешници. Те съгрешават пред Бога през целия си живот. 
Всеки, който твърди, че през целия си живот нито е се бил, нито е удрял някого, нито е откраднал дори игла от някого, лъже, защото хората се раждат като грешници. Този човек е лъжец, грешник и лицемер. Така ги вижда Бог. 
Ти си роден грешник. Дори ако не извършиш нито едно действие на грях, ще отидеш в ада. Дори ако обикновено си спазвал Закона и повечето от заповедите, пак би бил грешник, обречен да отидеш в ада. 
Тогава какво трябва да направим пред такова съдба? Трябва да помолим за Неговото състрадание и да разчитаме на Него, за да бъдем спасени от нашите грехове. Ако Той не ни спаси, не можем да направим нищо друго, освен да отидем в ада. Това е нашата съдба.
Тези, които приемат Неговото Слово, също признават, че наистина са грешници. И те също знаят, че са праведните. Следователно, те знаят, че да оставят настрана Неговото Слово, без да го признаят, е грях. Тези, които приемат Неговото Слово, са праведните, въпреки че преди това са били грешници. Те са родени отново чрез Неговото Слово и получават Неговата благодат. Те са най-благословените.
 
 
Тези, които се опитват да бъдат изкупени чрез своите дела, все още са грешници
 
Кои са все още грешници, дори след като повярват в Исус?
Тези, които се опитват да бъдат изкупени чрез своите дела
 
Нека да разгледаме ГАЛАТЯНИ 3:10 и 11. „Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: ‚Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.‘ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото ‚праведният чрез вяра ще живее.‘“
Казва се, че всеки, който не продължава във всичко, което е написано в книгата на закона, е проклет. Тези, които вярват в Исус, но се опитват да бъдат оправдани чрез своите дела, са проклети. Къде са тези, които се опитват да бъдат оправдани чрез своите дела? Те са под проклятието на Бога. 
Защо Бог ни даде Закона? Той ни даде Закона, за да осъзнаем нашите грехове (РИМЛЯНИ 3:20). За да осъзнаем, че сме пълни грешници и че сме обречени да отидем в ада. 
Вярвайте в кръщението на Исус, Божият Син, и се родете отново чрез водата и Светая Духа. Тогава ще бъдете спасени от греховете си, ще станете праведни, ще имате вечен живот и ще отидете на небето. Имайте вяра в сърцата си. 
 
 
Най-арогантният грях в света
 
Кой е най-арогантният грях в света?
Да се опитваш да живееш според Закона
 
Няма нищо по-важно от това да вярваш в Бога. Ние сме благословени чрез това, че имаме вяра в Неговото благословение. Бог реши да спаси онези, които имат вяра в Неговото Слово. 
Но днес, сред вярващите, има много, които се опитват да живеят според Неговия Закон. Повечето християни са такива. Похвално е, че се опитват да живеят според Закона, но как е възможно? 
Трябва да осъзнаем колко глупаво е да се опитваме да живеем според Неговия Закон. Колкото повече се опитваме, толкова по-трудно става. Той каза: „И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“ (РИМЛЯНИ 10:17) Трябва да отхвърлим нашата арогантност, за да бъдем спасени.
 
 

Трябва да се откажем от собствените си стандарти, за да бъдем спасени

 
Какво трябва да направим, за да бъдем спасени?
Трябва да се откажем от собствените си стандарти.
 
Как може човек да бъде спасен? Това е възможно само когато той признае, че е грешник. Има много, които не са били изкупени, защото не могат да се откажат от своите неправилни вярвания и усилия. 
Бог казва, че тези, които се вкопчват в Закона, са проклети. Тези, които вярват, че могат постепенно да станат праведни, докато продължават да вярват в Исус и се опитват да живеят според Закона, са под Неговото проклятие. Те вярват в Бога, но все още смятат, че трябва да живеят според Закона, за да бъдат спасени. 
Скъпи приятелю, можем ли да станем праведни чрез нашите дела, докато все още сме живи? Ние ставаме праведни само като вярваме в Словото на Исус, и само тогава сме изкупени. Само чрез вярата в кръщението на Исус, Неговата кръв и това, че Исус е Бог, ние сме спасени. 
Затова Бог е приготвил за нас закона на вярата като начин да станем праведни. Изкуплението чрез водата и Святия Духа не се крие в делата на хората, а във вярата в Божието Слово. И Бог ни избави заради тази вяра. Това е начинът, по който Бог го е планирал и как го е завършил. 
Защо хората, които вярваха в Исус, не получиха изкупление? Защото не приеха словото за изкуплението чрез водата и Святия Духа. Но ние, които сме толкова несъвършени, колкото и те, бяхме изкупени заради нашата вяра в Божието слово. 
„Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.“ (МАТЕЙ 24:41) Оставеният човек е човек, който не е получил изкупление. Защо едната ще бъде взета, а другата оставена?
Причината е, че единият човек е слушал и вярвал в Божието слово. Другата, която се е трудила да спазва Закона, в крайна сметка е била хвърлена в ада. Той се е опитвал да пълзи нагоре към Бог, но Бог го е отърсил, точно както ние отърсваме насекомо, когато то се опитва да пълзи нагоре по крака ни. Ако човек се опитва да пълзи нагоре към Бог, като се опитва да спазва Закона, чрез опити да го изпълни, със сигурност ще бъде хвърлен в ада. 
Затова трябва да бъдем изкупени чрез вяра във водата и Святия Духа. 
“Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: ‚Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.‘ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото‚ праведният чрез вяра ще живее.‘“ (ГАЛАТЯНИ 3:10-11, РИМЛЯНИ 1:17)
Да не вярваш в Божието слово е грях пред Бога. Освен това, също е грях да оставяш настрана Божието слово според собствените си стандарти. Ние, човешките същества, не можем да живеем според Неговия закон, защото всички сме родени грешници. И продължаваме да грешим през целия си живот. Грешим малко тук, малко там и навсякъде, където отидем. Трябва да осъзнаем, че нашата плът не може да не съгрешава. 
Човекът е като голяма кофа с тор. Ако се опитаме да я носим, в крайна сметка ще разлеем съдържанието по пътя. Ние сме такива. Продължаваме да разливаме греховете си навсякъде, където отидем. Можете ли да си го представите? 
Ще продължите ли да се преструвате, че сте свети? Ако можехте ясно да се видите, бихте се отказали от напразните опити да бъдете свети и бихте повярвали във водата и кръвта на Исус. 
Трябва да отхвърлим своята упоритост и да признаем, че сме грешници пред Бога. След това трябва да се върнем към Неговото слово и да открием как Той ги е спасил чрез водата и Святия Духа. 
 
Тази проповед е достъпна и във формат на електронна книга. Кликнете върху корицата на книгата по-долу.
НАИСТИНА ЛИ СТЕ РОДЕНИ ОТНОВО ОТ ВОДА И СВЯТИЯ ДУХ? [Ново преработено издание]