Search
Português
Português
Devido ao COVID-19 e à interrupção do Serviço de Correio Internacional,
suspendemos temporariamente o nosso 'Serviço de Impressão Gratuita de Livros'.
Diante dessa situação, não podemos enviar os livros para você neste momento.
Ore para que esta pandemia termine em breve e retorne o serviço postal.

Sermões

Тема 3: Евангелието на водата и Духа

[3-7] Промененото свещенство (Евреи 7:1-28)

Промененото свещенство
(Евреи 7:1-28)
“Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка - тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник. А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама, той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. А безспорно по-долният се благославя от по-горния. И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее. И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама. Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници. Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), като каза: Ти си свещеник до века, толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител. При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си. Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.”
 
 

ИСУС ИЗПЪЛНИ НЕБЕСНОТО СВЕЩЕНСТВО

 
Кой е по-висш, първосвещеникът Мелхиседек или земният първосвещеник според Аароновия чин?
Първосвещеникът Мелхиседек

В Стария Завет имаше първосвещеник на име Мелхиседек. По времето на Авраам, Ходологомор и царете, които бяха с него, задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора. Авраам въоръжи своите обучени мъже, родени в неговия дом, и ги поведе във войната срещу Ходологомор и неговите съюзници.
Там той победи Ходологомор, царя на Елам, и царете в съюз с него, и върна племенника си Лот и притежанията му. След като Авраам се завърна, след като победи враговете си, Мелхиседек, царят на Салим и свещеникът на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино и благослови Авраам. И Авраам му даде една десета от всичко (Битие, глава 14).
В Библията подробно е илюстрирано величието на първосвещеника Мелхиседек и първосвещениците според неговия чин. Първосвещеникът Мелхиседек беше “цар на мира”: “цар на праведността”, без баща, без майка, без родословие. Без нито началото на дните, нито края на живота, но направен като Божият Син, той остава свещеник непрекъснато.
Библията ни казва внимателно да разгледаме величието на Исус Христос, който беше първосвещеник според Мелхиседековия чин, като сравним свещенството на Исус от Новия Завет и свещенството на първосвещеника Аарон от Стария Завет.
Потомците на Левий станаха свещеници и събираха десятък от народа, тоест техните братя, въпреки че бяха произлезли от Авраам. Но когато Авраам даде десятък на първосвещеника Мелхиседек, Левий все още беше в чреслата на баща си.
По-големи ли бяха свещениците от Стария Завет от Исус? Обяснено е в Библията. Исус ли е по-голям от земните първосвещеници? Кой трябва да бъде благословен от кого? Авторът на Евреи говори за това от самото начало. “А безспорно по-долният се благославя от по-горния.” Авраам беше благословен чрез първосвещеника Мелхиседек.
Как да живеем във вярата си? Трябва ли да разчитаме на Божиите заповеди чрез жертвената система на светата скиния на Стария Завет, или трябва да разчитаме на Исус Христос, Който дойде при нас като небесен първосвещеник чрез Неговата жертва на водата и Духа?
В зависимост от това, кое тълкуване избираме, ние сме или благословени, или проклети. Живеем ли според Божието слово и принасяме жертви всеки ден или избираме да вярваме в спасението, което ни е дал Исус, като принесе Себе Си в жертва веднъж завинаги с водата и кръвта? Трябва да изберем едно от тези два.
В дните на Стария Завет израелският народ гледаше потомците на Аарон и Левий. В дните на Новия Завет, ако се запитаме кой е по-голям, Исус или свещениците според Аароновия чин? Тогава без въпрос можем да отговорим, че Исус е по-голям. Но докато хората ясно знаят този факт, малцина го следват във вярата си.
Библията ни дава категоричен отговор на този въпрос. Разказва ни, че Исус, който беше от различно племе, от което никой не беше служил пред олтара, пое небесното свещенство. “Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.”
Бог даде на народа на Израел заповеди и 613 подробни точки на Закона чрез Мойсей. Мойсей каза на хората да живеят според Закона и заповедите и хората се съгласиха да го правят.
 
Защо Бог отмени първия завет и установи втория?
Защото човекът беше твърде слаб, за да живее според първия завет.

В Библията народът на Израел положи клетва да живее по Божиите заповеди в Петокнижието: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Бог им провъзгласи всяка заповед и те казаха “Да” на всяка заповед без колебание.
Но можем да видим, че след Второзаконие, от Исус Навиев нататък, те никога не са живели според Божиите заповеди. От Съдии до 3 Царе и 4 Царе те започнаха да дискредитират своите водачи и впоследствие те изпаднаха толкова, че промениха жертвената система на светата скиния.
И накрая в Малахия донасяха животни, които не бяха пригодни да бъдат жертвани, въпреки Божието указание да жертват животни без недостатък. Те молиха свещениците: “Моля, пренебрегнете това. Моля, приемете.” Вместо да принасят жертви според Божия закон, те го промениха произволно.
Хората на Израел никога не са спазвали Божия закон напълно дори веднъж по времето на Стария Завет. Те забравиха и просто игнорираха спасението, разкрито в системата. Следователно Бог трябваше да промени жертвената система. В Еремия Бог каза: “Ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет.”
Нека погледнем Еремия 31:31-34. “Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде; И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.”
Бог каза, че Той ще направи нов завет. Той вече беше сключил завет с народа на Израел, но те не успяха да живеят по Божието слово. Така Той реши да сключи нов завет за спасение със Своите хора.
Те положиха клетва пред Бога: “Ние ще се покланяме само на Теб и ще живеем според Твоите думи и заповеди.” Бог им каза: “Няма да имате други богове преди мен”, а народът на Израел каза: “Разбира се, ние никога няма да се поклоним на друг бог. Ти си единственият Бог за нас. Никога не може да има друг бог за нас.” Но те не успяха да запазят клетвата.
Същината на Закона се състои от Десетте заповеди: “Не имайте други богове преди Мен. Не правете за себе си никакво издълбано изображение или каквото и да било подобие на каквото и да било и не се прекланяйте пред тях, нито им служете. Помнете съботния ден, за да го освещавате. Не изговаряйте напразно Името на Господа вашия Бог Почитайте баща си и майка си. Не убивайте. Не прелюбодействайте. Не крадете. Не свидетелствувайте лъжливо против ближния си. Не пожелавайте къщата на ближния си” (Изход глава 20).
Освен това той е разделен на 613 подробни точки, които трябваше да спазват през целия им живот. “Какво да не правят на дъщерите и какво да не правят на синовете, какво да правят на мащехите...” Божият закон им заповядва да правят всички добри неща и да не правят никакви зли неща. Това са Десетте заповеди и 613 подробни точки.
Въпреки това сред цялото човечество няма нито един човек, който да спазва всички точки на Неговия закон. Следователно Бог трябваше да определи друг начин те да бъдат спасени от всичките им грехове.
Кога се промени свещенството? След като Исус дойде на този свят, свещенството се промени. Исус превзе свещенството от всички свещеници според Аароновия чин. Той отмени жертвата на скиниите, което беше присъщото право на свещениците от Левиевия орден. Самият Той ихпълни небесното първосвещенство.
Той дойде на този свят, не като потомък на Аарон, а като потомък на Юда, дома на царете. Той се принесе като жертва чрез Своето кръщение и Своята кръв на Кръста и спаси цялото човечество от техните грехове.
Като принесе Себе Си, Той ни даде възможност да разрешим проблема с греха. Той изми всички грехове на човечеството чрез жертвата на Своето кръщение и кръв. Той принесе завинаги една вечна жертва за всеки грях.
 
 
НАРЕД С ПРОМЯНАТА В СВЕЩЕНСТВОТО ИМАШЕ И ПРОМЯНА В ЗАКОНА
 
Какъв е промененият закон на спасението?
Единствената вечна жертва на Исус Христос

Скъпи приятели, свещенството на Стария Завет беше променено в Новия Завет. В дните на Стария Завет първосвещеникът от потомците на Аарон, от Левиевия дом, принасяше жертва за изкупление на грехове на израилтяните през последната година. Първосвещеникът влизаше в Пресветото място. Той отиваше пред умилостивилището с кръвта на жертвеното животно. Само първосвещеникът можеше да премине отвъд завесата, където беше Пресветото място.
Но след идването на Исус свещенството на Аарон беше предадено на Него. Исус пое вечното свещенство. Той изпълни вечното свещенство, като принесе Себе Си в жертва, за да може цялото човечество да бъде спасено от всичките си грехове.
В Стария Завет първосвещеникът също трябваше да изкупва греховете си, като полагаше ръце на главата на бика, преди да може да служи за целия си народ. Той предаваше греховете си чрез полагането на ръце, казвайки: “Боже, съгреших.” Тогава той убиваше животното и поръсваше от кръвта му умилостивилището и пред него седем пъти.
Ако самият първосвещеник Аарон не беше праведен, можете да си представите колко недъгави бяха хората. Син на Левий, самият първосвещеник Аарон беше грешник. Затова той трябваше да принесе в жертва бик, за да изкупи собствените си грехове и греховете на семейството си.
Господ каза в Еремия глава 31: “Ще наруша завета. Сключих завета с вас, но вие не сте го спазили. Затова ще загърбя завета, който не може да ви освети, и ще ви дам нов завет за спасение. Повече няма да ви спасявам чрез Моите заповеди, а по-скоро ще ви предложа спасение чрез евангелието на водата и Духа.”
Бог ни даде Новия Завет. Когато дойде времето, Исус дойде на този свят по подобие на човека, принесе в жертва Себе Си, за да отнеме греховете на света, и проля кръвта Си на Кръста, за да спаси нас, които вярваме в Него. Той отне греховете на цялото човечество чрез Своето кръщение.
Законът на Бога беше отменен и заменен. Хората на Израел можеха да бъдат спасени, ако живееха според Божия закон, но не успяха да го направят. “Понеже чрез закона става само познаването на греха” (Римляни 3:20).
Бог искаше израилтяните да осъзнаят, че са грешници и че Законът не може да ги спаси. Той ги спаси чрез закона за спасението на водата и Духа, а не чрез техните дела. В своята безкрайна любов Бог ни даде нов завет, чрез който чрез кръщението и кръвта на Исус можем да бъдем спасени от всички грехове на света.
Ако вярвате в Исус, без да знаете значението на Неговото кръщение и кръв, цялата ви вяра е напразна. Когато правите това, вие сте по-притеснени, отколкото когато изобщо не вярвахте в Исус.
Бог каза, че Той трябва да направи нов завет, за да спаси човечеството от техните грехове. В резултат на това ние се спасяваме не от закона на нашите дела, а от праведния закон за спасение чрез водата и кръвта.
Това беше Неговото вечно обещание и Той изпълни Своето обещание за нас, които вярваме в Исус. И Той ни разказа за величието на Исус. Той ни каза колко е велик, като Го сравнява със свещениците според Аароновия чин в Стария Завет.
Ние ставаме особени, вярвайки в спасението чрез водата и кръвта на Исус. Моля, обмислете това внимателно. Колкото и да е научен и любезен вашият пастор, как може да бъде по-голям от Исус? Няма начин. Ние можем да бъдем спасени само чрез евангелието на водата и кръвта, и никога като просто се подчиняваме на Божиите заповеди. Тъй като свещенството беше променено, беше променен и законът на спасението.
 
 
ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ
 
Кое е по-висшо, Божията любов или Божият закон?
Божията любов

Ние можем да бъдем спасени само когато вярваме в Исус, знаейки как Исус ни спаси и колко голяма е Божията любов към нас. Каква е тогава разликата между вярата в заповедите и вярата във величието на Божията любов?
Легалисти отдават по-голямо значение на собствените си религиозни доктрини и лични преживявания, отколкото на Божието слово. Истинската и пълна духовна вяра в Исус обаче става чрез вярване във величието на спасението, изпълнено чрез водата и Духа.
Дори днес много хора казват, че първородният грях е простен, но че всеки ден трябва да се покайват за своите грехове. Много хора вярват в това и се опитват да живеят живота си според заповедите на Стария Завет. Те все още не осъзнават превъзходството на спасението на Исус, което дойде чрез водата и Духа.
В Стария Завет израилтяните трябваше да живеят по Божия закон, за да се спасят от греховете им, но те не можаха да бъдат спасени. Понеже Господ знае нашите слабости и това, че ние сме непълноценни, Той отмени заповедите Си. Никога не можем да бъдем спасени само чрез нашите дела. Исус каза, че Той ще ни спаси чрез евангелието на водата и Духа. Той каза: “Аз ще избавя всички вас от греховете ви.” Бог пророкува по този начин в Битие.
“Потомството на жената ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Битие 3:15). След като Адам и Ева съгрешиха и паднаха, те направиха дрехи от смокинови листа в опит да скрият греховността си от Бога. Но Бог ги повика и направи дрехи от кожа като символ на спасението. Битие говори за два вида дрехи за спасение. Единият беше направен от смокинови листа, а другият – от кожа. Кой според тях е по-добър? Разбира се, дрехите от кожи са по-добри, тъй като животът на животно бе принесен в жертва за защита на човека.
Облеклата от смокинови листа скоро изсъхват. Както знаете, смокиновият лист изглежда като ръка с пет пръста. Така че, да се обличат с дреха от смокинови листа означава да скрият греховете, които стоят зад добри дела. Ако се облечете с дрехи от смокинови листа и седнете, листата скоро ще бъдат разкъсани на късове. Когато бях дете, правех броня от листата на тропическо растение, за да играя войник. Но колкото и внимателно да ги носех, те се разкъсваха до края на деня. По същия начин крехката плът на човечеството прави освещаването невъзможно.
Но спасението на водата и кръвта, кръщението на Исус и Неговата смърт на Кръста, спаси повече от достатъчно грешници, за да свидетелства за величието на Божията любов. Ето защо Божията любов е по-висша от Божия закон.
 
 
ТЕЗИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ ИМАТ ВЯРА В БОЖИЯ ЗАКОН
 
Защо легалистите правят нови дрехи с делата си всеки ден?
Защото не знаят, че техните дела не могат да ги направят праведни.

Тези, които правят дрехите си от смокинови листа, водят легалистичен живот. Тези заблудени вярващи трябва редовно да сменят дрехите си. Те трябва да правят нови дрехи всяка неделя, когато ходят на църква. “Мили Боже, толкова много съгреших миналата седмица. Но Господи, вярвам, че Ти ме спаси на Кръста. Господи, моля те, измий греховете ми с кръвта на Кръста!” Те шият нов комплект дрехи точно тогава и там. “О, хвалете Господа. Алилуя!”
Но скоро трябва да направят друг комплект дрехи у дома. Защо? Защото старите им са износени. “Скъпи Господи, съгреших през последните три дни. Моля те прости ми.” Те правят и носят нови облекла на покаяние отново и отново.
В началото дрехите могат да издържат няколко дни, но след известно време се нуждаят от нов комплект всеки ден. Тъй като никога не могат да живеят по Божия закон, те се срамуват от себе си. “О, това е толкова смущаващо. Господи, о, Господи, съгреших за пореден път!“ Те трябва да правят нови дрехи на покаянието. „О, Господи, днес е толкова трудно да правя дрехи от смокинови листа.“ Те работят толкова усилено, за да шият нов комплект.
Всеки път, когато такива хора викат Господа, това е да изповядват греховете си. Те хапят устните си и викат на Бога: “Бо~же!” и продължават да измислят нови дрехи всеки ден. Тогава, какво се случва, когато се уморят?
Веднъж или два пъти в годината те отиват в планината и постят. Те се опитват да направят по-силни и по-твърди облекла. “Господи, моля те, измий греховете ми. Моля, направи ме наново. Вярвам в Теб, Господи.” Те смятат, че е по-добре да се молят през нощта. И така, те почиват през деня и веднага щом падне мрак, те се закачат на дървета с всички сили или влизат в тъмни пещери и викат на Бога. “Господи, вярвам!” “ ♪Аз се покайвам и изпълвам сърцето си с разкаяни мисли♪” Молят се гръмко и викат: “Вярвам.” По този начин те правят специални облекла, които се надяват да издържат дълго, но никога не издържат.
Колко ободряващо е да слезете след планински молитви! Като освежаващ ветрец или като пролетен дъжд, припръскващ дървета и цветя, душите им са изпълнени с мир и благодат на Всемогъщия. Чувствайки се по-чисти от духа на планината, те отиват в света, облечени в своите специални нови дрехи.
Но щом се върнат в къщата и църквата си и започнат да живеят, дрехите се замърсяват и започват да се износват.
Приятелите им питат: “Къде си?”
“Е, отсъствах известно време.”
“Изглеждаш, че си отслабнал!”
“Е, да, но това е друга история.”
Те никога не разкриват, че са постили, те просто ходят на църква и се молят. “Никога няма да примамвам жени. Никога няма да лъжа. Няма да пожелавам къщата на ближния си. Ще обичам всички хора.”
Но в момента, в който видят красива едрогърдеста жена с тънки крака, святостта в сърцата им се променя моментално в чиста похот. “Виж колко къса е тази пола! Полите стават все по-къси и по-къси! Трябва да видя тези крака отново! О! Не! О, Господи! Пак съгреших!”
Легалистите изглеждат набожни, но трябва да знаете, че те трябва да правят нови дрехи всеки ден. Легализмът е вярата в дрехите от смокинови листа, грешната вяра. Много хора се опитват толкова силно да живеят благочестиво според Божия закон. Те викат с цяло гърло по планините, така че гласът им започва да звучи доста набожно.
Легалистите правят впечатление, когато водят молитвени срещи в църква. “Свети Отецо на Небето! Ние съгрешихме през изминалата седмица. Моля, прости ни...” Те избухват в сълзи, а останалата част от събранието следва примера. Те си мислят: “Сигурно е прекарал дълго време в планината, молейки се и постейки. Звучи толкова благочестиво и вярно.” Но тъй като вярата му е легалистична, дори преди изтичане на молитва, сърцето на легалиста започва да се пълни с арогантност и грях.
Когато хората правят специални нови дрехи от смокинови листа, те могат да изкарат дори два или три месеца. Но рано или късно дрехите стават парцали и те трябва да правят нов комплект и да продължат с лицемерния си живот. Това е животът на легалистите, които се опитват да спазват закона, за да бъдат спасени. Те трябва непрекъснато да правят нови дрехи от смокинови листа.
Легализмът е вярата на смокиновите листа. Легалистите ви кажат: “Вие всички сте съгрешили през изминалата седмица, нали? Тогава се покайте.”
Те викат с висок глас. “Покайте се! Молете се!”
Легалистът знае как да направи гласът му да звучи свят. “Господи! Съжалявам. Не съм живял според Закона. Не съм пазил Твоите заповеди. Прости ми Господи, прости ми още веднъж.”
Те никога не могат да живеят според Закона, въпреки че се опитват да го спазват. Всъщност те оспорват Божия закон и самия Бог. Арогантни са пред Бога.
 
 
КАТО ЧУДАЛ БЕЙ
 
Защо Бог отмени Закона?
Защото не можеше да ни спаси от греха.

Някога имаше млад мъж на име Чудал Бей. През 1950 г., по време на Корейската война, комунистическите войници дойдоха и му заповядаха да помете двора в съботния ден с опит да го ограбят от непоколебимата му религиозна вяра и да го направят комунист. Но този религиозен младеж отказа да се подчини на заповедите им. Те настояха, но младежът отказа.
Накрая войниците го вързаха за дърво и насочиха пушки към него. „Искаш ли да пометеш двора или да бъдеш убит?”
Когато беше принуден да вземе решение, той каза: “По-скоро бих умрял, отколкото да работя в светия съботен ден.”
“Ти си направил своя избор и ние ще се радваме да ти правим услуга.”
След това незабавно го застреляха. По-късно църковните водачи го назначиха посмъртно на дякон, за да отбележат непоклатимата му религиозна вяра.
Въпреки силата на волята, религиозната му вяра е била заблудена. Защо не можеше да помете двора и да проповядва евангелието на онези войници? Защо трябваше да е толкова упорит и да умре за това? Бог би ли го похвалил, че не работи в съботния ден? Не.
Трябва да водим духовен живот. Не нашите дела, а нашата вяра е важна в Божието присъствие. Водачите на църквата искат да възхваляват някой като Чудал Бей, защото искат да покажат превъзходството и ортодоксалността на собственото им изповедание. Точно като лицемерните фарисеи предизвикваха Исус.
Няма какво да научим от легалистите. Трябва да научим за духовната вяра. Трябва да се замислим защо Исус трябваше да бъде кръстен и да пролее кръвта Си на Кръста, и да проучим същността на евангелието на водата и Духа.
Първо трябва да се опитаме да намерим отговори на тези въпроси и след това да се опитаме да разпространим евангелието сред всички хора по света, за да могат те да се новородят. Трябва да посветим живота си на духовни дела.
Ако проповедник ви каже: “Бъдете като този младеж Чудал Бей. Пазете съботата”, той се опитва да ви накара да идвате на църква в неделя.
Ето още една история, която може да се окаже поучителна. Имаше жена, която трябваше да премине през много изпитания, за да ходи на църква в неделя. Нейните родители не бяха християни и много се опитваха да й попречат да ходи на църква. Казаха й да работи в неделя. Но тя излизаше в поле в събота вечер и работеше под лунната светлина, така че семейството да няма претекст да й попречи да ходи на църква в неделя.
Разбира се, важно е да ходим на църква, но достатъчно ли е да ходим на поклонение всяка неделя, само за да покажем колко сме верни? Истинските верни са новородени от водата и Духа. Истинската вяра започва, когато човек се новороди.
Можете ли да се спасите от греховете си, като спазвате Божия закон? Не. Не ви казвам да пренебрегвате закона, но всички знаем, че е невъзможно да запазваме всички точки на Закона.
Яков 2:10 казва: “Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” Затова първо помислете как можете да се новородите от евангелието на водата и Духа. След това отидете в църквата, където можете да чуете евангелието. Можете да водите верен живот, след като се новородите. Тогава, когато Господ вика, можете да отидете пред Него с радост.
Не си губете времето да ходите в фалшива църква, не губете парите си, като принасяте погрешни жертви. Лъжесвещеници не могат да ви попречат да отидете в ада. Първо чуйте евангелието на водата и Духа и се новородете.
Помислете защо Исус дойде на този свят. Ако можехме да влезем в небесното царство, като живеем според закона, Той не би трябвало да дойде на този свят. След като дойде, свещенството се промени. Легализмът се превърна в минало. Преди да се спасим, смятахме, че можем да бъдем спасени, като живеем според Закона. Но това вече не е признак на истинска вяра.
Исус ни спаси от всички грехове на света със Своята любов, с водата на Своето кръщение, със Своята кръв и Духа. Той изпълни нашето спасение чрез кръщението Си на Йордан, Своята кръв на Кръста и Своето възкресение.
Бог отмени предишните разпоредби, защото те бяха слаби и безполезни. “(Понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване” (Евреи 7:19-20). Исус положи клетва и ни спаси от всичките ни грехове със Своето кръщение и кръв. Мъченичеството поради легализма е безплодна смърт, и единствената истинска вяра е да вярваме в евангелието на водата и Духа.
Трябва да имаме ползотворна вяра. Кое според вас е добро за вашата душа? Би било ли по-добре да посещавате църквата редовно и да живеете според закона, или би било по-добре да присъствате на Божията църква, където се проповядва евангелието на новорождението от водата и Духа, така че да се новородите? Коя църква и кой проповедник биха били по-полезни за вашата душа? Помислете за това и изберете този, който би бил добър за вашата душа.
Бог спасява душата ви чрез проповедника, който има думите от евангелието на водата и Духа. Всеки трябва да поеме отговорност за собствената си душа. Истински мъдър вярващ е този, който предава душата си на Божието слово.
 
 

ИСУС СТАНА СВЕЩЕНИК ЧРЕЗ КЛЕТВА

 
Потомците според Левиевия отред станаха свещеници чрез клетва ли?
Не. Само Исус стана свещеник чрез клетва.

Евреи 7:20-21 казва: “И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), като каза: Ти си свещеник до века.”
И Псалми 110:4 казва: “Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.“ Господ даде обет. Той сключи завет с нас и ни го показа чрез написаното Слово. “Ще стана вечният Първосвещеник от Мелхиседековия отред. Мелхиседек е цар на праведността, цар на мира и първосвещеник завинаги. Аз ще стана вечният Първосвещеник според Мелхиседековия отред за вашето спасение.”
Исус дойде на този свят и стана гаранция за по-добър завет (Евреи 7:22). Вместо кръвта на бикове и кози, Той се принесе като жертва, като се кръсти и проля кръвта Си на Кръста, за да отмие всичките ни грехове.
По времето на Стария Завет, когато първосвещеник почиваше, синът му продължаваше свещенството, когато ставаше на 30. Когато остаряваше и синът му навършваше 30 години, той предаваше свещенството на своя син.
Имаше толкова много потомци на първосвещеници. Така Давид създаде система, чрез която всички те поемаха ролята на свой ред. Тъй като всички потомци на Аарон бяха назначени за свещеници, те имаха право и задължение да изпълнят свещенството. Лука казва: “Захария, от Авиевия отред.... И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред....”
Исус дойде на този свят и пое служението на свещенството завинаги. Той дойде като свещеник на бъдещите добрини. Той изпълни спасението на новорождението от водата и Духа.
Потомците на Аарон бяха слаби и непълноценни по плът. Какво се случваше, когато първосвещеник умираше? Синът му поемаше първосвещенството, но такива жертви никога не могат да бъдат достатъчни, за да гарантират спасението на човечеството. Вярата чрез човечеството никога не може да бъде истинска и пълна вяра.
По времето на Новия Завет Исус дойде на този свят. Но Той не трябва да принася жертви непрестанно, защото Той живее вечно. Той отне нашите грехове завинаги със Своето кръщение. Той се принесе в жертва и беше разпънат, за да направи всички, които вярват в Него, напълно освободени от греха.
Сега Той е жив и седи отдясно на Бога, за да свидетелства за нас. “Скъпи Отецо, те все още може да са непълноценни, но вярват в Мен. Не съм ли отнел всичките им грехове отдавна?” Исус е вечният Първосвещеник на нашето спасение.
Земните свещеници никога не са били пълноценни. Когато умираха, синовете им поемаха свещенството. Нашият Господ живее вечно. Той изпълни вечното спасение за нас, като дойде на този свят, беше кръстен от Йоан Кръстител и след това проля кръвта Си на Кръста за всичките ни грехове.
“А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях” (Евреи 10:18). Исус свидетелства за нашето спасение до края на времето. Новородили ли сте се от водата и Духа?
“Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата” (Евреи 7:26). “Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги” (Евреи 7:28).
Бих искал да ви кажа, че Исус Христос без недостатъци отми греховете ни веднъж завинаги чрез водата на Своето кръщение и кръвта Си на Кръста. Той ни спаси от всички наши грехове не чрез закона на делата, а като отнеме всичките ни грехове и бъде съден завинаги.
Вярвате ли, че Той ни е спасил от всички наши грехове чрез вечното спасение? Ако вярвате, вие сте спасени. Но ако не вярвате, все още има какво да научите за вечното спасение на Исус.
Истинската вяра идва от евангелието на водата и Духа, строго основано на Писанието. Исус Христос, вечният небесен Първосвещеник, стана наш вечен Спасител чрез Своето кръщение и кръв на Кръста.
 
 
ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕМ НАПЪЛНО НАШАТА ВЯРА
 
Какво означава “да вярвам в Исус?”
Да имам вяра в кръщението на Исус и Неговата смърт на Кръста.

Трябва да мислим как можем да повярваме в Исус по правилния начин и да поправим вярата си. Как можем да вярваме в Исус по правилния и верен начин? Можем да вярваме така, като вярваме в евангелието на кръщението на Исус и Неговата кръв на Кръста.
Правилната вяра е да вярваме в делото на Исус, в Неговото кръщение и кръв, без да добавяме собствените си погрешни представи. Вярвате ли, че това е вярно? Как е вашето духовно състояние? Разчитате ли твърде много на собствените си дела и усилия?
Не мина много време откакто започнах да вярвам в Исус, но страдах около десет години заради легализма. В крайна сметка се уморих от такъв вид живот. Дори не обичам да си напомням за това време. Съпругата ми сега седи тук. Тя знае колко страшно беше за нас.
В неделя казах: “Скъпа, нека се радваме днес.”
“Но днес е неделя!”
Тя дори не пере дрехи в неделя. Една неделя панталоните ми бяха скъсани. Но тя ми каза да изчакам до понеделник. Собствено, аз още повече настоявах да спазваме съботния ден правилно. Но беше толкова трудно. Никога не почивахме в неделя, защото беше толкова трудно да се спазва правилно съботния ден. Все още помня онези дни.
Скъпи приятели, за да вярваме истински в Исус, ние трябва да вярваме в изкуплението на нашите грехове чрез Неговото кръщение и кръв на Кръста. Истинската вяра е да вярваме в божествеността и човечността на Исус и във всички неща, които Той направи на този свят. Истинският вярващ вярва във всичките Му думи.
Какво означава “да вярваме в Исус?” Това е да вярваме в кръщението на Исус и Неговата кръв. В това има дълбока простота. Всичко, което трябва да направим, е да погледнем в Библията и да повярваме в евангелието. Всички трябва да вярваме по правилния начин.
“Благодаря ти, Господи. Виждам сега, че това не е направено чрез моите усилия! Понеже чрез закона става само познаването на греха (Римляни 3:20). Сега разбирам. Мислех, че понеже Законът е добър, защото това е Божията заповед, трябва да опитам и да живея според него. Опитвах се толкова силно досега, но сега виждам, че сгреших да мисля, че мога да живея според закона. Сега виждам, че никога не мога да спазвам Божиите заповеди! Следователно чрез Божия закон сега осъзнавам, че сърцето ми е изпълнено със зли мисли и прегрешения. Сега разбирам, че Законът е даден да внуши в нас познанието за греха. О, благодаря Ти, Господи. Разбирах погрешно Твоята воля и се опитвах толкова силно да спазя Закона. Наистина беше арогантно от моя страна дори да опитам. Кая се. Сега знам, че Исус беше кръстен и проля кръвта Си за моето спасение! Аз вярвам!”
Трябва да вярвате откровено и чисто. Трябва да вярвате само в написаните думи в Библията. Това е единственият начин да бъдете напълно новородени.
Какво е да вярваме в Исус? Това ли е нещо, което трябва да завършим за определен период от време? Нашата вяра религия ли е, за която трябва да работите? Хората са направили богове и са създали религии, за да отговарят на тези богове. Религията е процес, през който хората работят, за да постигнат дадена цел; да се стремят към човешка доброта.
Тогава какво е вярата? Това означава да вярваме в Бога и да разчитаме на Него. Ние разчитаме на спасението на Исус и Му благодарим за тази благодат. Това е истинската вяра. Това е разликата между вярата и религията. След като можете да разграничите тези две, получавате 100 точки за разбирането си на вярата.
Теолозите, които не се новораждат, ни казват, че трябва да вярваме в Исус и да живеем благочестиво. Може ли човек да бъде верен само като е благочестив? Разбира се, че трябва да бъдем добри. Кой води по-благочестив живот от тези на нас, които са новородени?
Но въпросът е, че те разказват това на грешниците. В средния грешник има 12 вида грехове. Как може да живее благочестиво? Със сигурност умът му може да проумее какво трябва да се направи, но сърцето му не може да го осъществи. Когато грешник стъпва извън църквата, благочестив живот се превръща в обикновена теория и инстинктът му го води към греха.
Следователно трябва да решим в сърцата си дали ще живеем според закона или ще се спасим, като повярваме в кръщението на Исус и Неговата кръв на Кръста, като имаме вяра във вечния Първосвещеник на небесното царство.
Помнете, че Исус е истинският Първосвещеник за тези, които вярват. Нека всички се спасим, като знаем и вярваме в истинското спасение чрез кръщението на Исус и Неговата кръв на Кръста.
 
 
НОВОРОДЕНИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ КРАЯ НА СВЕТА
 
Защо новородените не се страхуват от края на света?
Защото тяхната вяра в евангелието на водата и Духа ги прави свободни от греха.

Когато сте наистина новородени, не трябва да се страхувате от края на света. Много християни в Корея твърдяха, че светът щеше да свърши на 28 октомври 1992 г. Какъв бурен и ужасен ден ще бъде, казаха те. Но всички техни твърдения се оказаха неверни. Наистина новородените живеят благочестиво, разпространявайки евангелието до последния момент. Когато и да свърши този свят, всичко, което трябва да правим, е да проповядваме евангелието на водата и Духа.
Когато Младоженецът дойде, младоженките, които наистина са новородени от водата и Духа, могат да Го срещнат с голяма радост, казвайки: “О, най-накрая си дошъл! Моята плът все още е толкова незавършена, но Ти ме обичаше и ме спаси от всичките ми грехове. Така че нямам грях в сърцето си. Благодаря ти, Господи. Ти си моят Спасител!”
Исус е духовният младоженец за всички праведни. Бракът се осъществява, защото младоженецът обича младоженката, а не обратното. Знам, че понякога се случва по този начин в този свят, но в Небе младоженецът решава дали бракът да се осъществи. Младоженецът Исус избира да се ожени въз основа на Неговата любов и предложение за спасение, независимо от младоженките. Така се прави бракът на Небето.
Младоженецът знае всичко за младоженките. Тъй като Неговите възлюбени младоженки бяха такива грешници, Той се смили над тях и ги спаси от всякакъв грях, като се кръсти и пролее кръвта Си на Кръста.
Нашият Господ Исус не дойде на този свят, като потомък на Аарон. Той не дойде на този свят, за да принесе земна жертва. Имаше много левити, потомците на Аарон, които да правят това.
Всъщност главният герой на жертвите на Стария Завет беше не друг, а самият Исус. Следователно, когато истинският дойде на този свят, какво се случи с неговата сянка? Сянката беше оставена настрана.
Когато Исус дойде на този свят, Той никога не принасяше жертви, както Аарон. Той се принесе в жертва за човечеството, като се кръсти и проля кръвта Си за спасението на грешниците. Той изпълни спасението на Кръста.
За тези, които вярват в кръщението на Исус и Неговата кръв на Кръста, спасението ще дойде без съмнение. Исус не изкупи нашите грехове по неясен начин. Той го направи ясно. “Аз съм пътят, и истината, и животът” (Йоан 14:6). Исус дойде на този свят и ни спаси със Своето кръщение, Своята смърт и Своето възкресение.
 
 
СТАРИЯТ ЗАВЕТ Е МОДЕЛЪТ НА ИСУС
 
Каква беше причината за установяването на друг завет?
Защото първият завет беше немощен и безполезен.

Старият Завет е сянката на Новия Завет. Въпреки че Исус никога не принася жертви като първосвещениците на Стария Завет, Той изпълни по-добро свещенство, вечното небесно свещенство. Тъй като хората в този свят са грешни от раждането си, те стават грешници и никога не могат да станат праведни чрез Божия закон. Следователно Бог установи друг завет.
Нашият Небесен Отец изпрати Своя Единороден Син в този свят и ни помоли в замяна да вярваме в Неговото кръщение, Неговата кръв и Неговото възкресение. Това е вторият Божи завет. Вторият завет изисква да вярваме в евангелието на водата и Духа.
Господ вече не иска нашите добри дела. Той не ни каже как да живеем, за да се спасим. Той ни моли да вярваме в спасението чрез Неговия Син. Той ни моли да вярваме в Неговото кръщение и кръв на Кръста преди всичко. И трябва да кажем “да”.
В Библията Юдовият дом беше царе. Всички израилеви царе се родиха в Юдовия дом до цар Соломон. Дори след разделянето на царството Юдовият дом заема престола на Южното царство до неговото разпадане през 586 г. пр.Хр. По този начин Юдовият народ означава израилтяните. Племето на Леви беше племето на свещениците. Всяко израилско племе имаше своята роля. Бог обеща на Юдовото племе, че Исус ще излезе от неговите редици.
Защо Той сключи този завет с Юдовото племе? Сключването на този завет беше същото като сключването на завет с всички хора по света, защото израилтяните означават хората на света. Исус изпълни Новия Завет, който беше спасението на човечеството чрез Неговото кръщение, Неговата смърт на Кръста, и Неговото възкресение.
 
 

ГРЕХОВЕТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗМИТИ ЧРЕЗ ПОКАЯНИЕ

 
Измиват ли се греховете на човека с покаяние?
Не.

В Еремия 17:1 е писано, че грехът на всеки човек е записан на две места. “Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви.”
Нашите грехове са записани в сърцата ни. Така знаем, че сме грешници. Преди човек да повярва в Исус, той не е наясно, че е грешник. Защо? Защото Божият закон отсъства в сърцето му. Следователно, след като някой повярва в Исус, той осъзнава, че е грешник пред Бога.
Някои само осъзнават, че са грешници, десет години след като повярват в Исус. “Олеле! Аз съм грешник! Мислех, че съм спасен, но някак си все още съм грешник!” Осъзнаването идва един ден, когато най-накрая виждаме себе си такива, каквито наистина сме. Бяха толкова щастливи десет години, но изведнъж виждат истината. Знаете ли защо? Това осъзнаване идва, защото най-сетне истинските им грехове и прегрешения се изясняват чрез Божия закон. Такъв човек вярваше в Исус от десет години, без да се новороди.
Тъй като грешникът не може да изтрие греховете си от сърцето си, той остава грешник пред Бога. На някои са необходими пет години, а на други са необходими десет години, за да стигнат до това осъзнаване. Някои стигат до осъзнаването след тридесет години, други след петдесет години, а някои никога не осъзнават истината до края. “Скъпи Боже, аз бях бил добър, преди да познах заповедите. Бях бил уверен, че спазвам закона добре, но сега осъзнавам, че съм съгрешавал всеки ден. Точно както апостол Павел каза: „И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях” (Римляни 7:9). Аз съм грешник, въпреки че вярвам в Христос.”
Именно вашите собствени грехове ви пречат да живеете по Божието слово. Вашите грехове са записани в сърцето ви. Понеже Бог записва греховете ви там, когато склонявате глава да се молите, всичките ви грехове се появяват. “Изненада! Аз съм грехът, който си извършил.”
„Но аз съм те изкупил преди две години. Защо изведнъж се показваш? Защо не си заминал?”
“О, не бъди толкова гаден! Записан съм в сърцето ти. Без значение какво мислиш, ти все още си грешник.”
“Не! Не!”
И така, грешникът се разкайва отново за греховете, извършени преди две години. “Моля те, прости ми, Господи. Все още ме измъчват греховете, които извърших преди. Разкаях се за греховете си, но те все още са с мен. Моля те, прости ми, защото съгреших.”
Но тези грехове ли отиват с покаяние? Тъй като греховете на хората са записани в сърцата им, те никога не могат да бъдат заличени без евангелието на водата и Духа. Само чрез евангелието на водата и Духа може да се постигне истинско изкупление. Ние можем да бъдем спасени само чрез вярата си в истинското евангелие на Исус.
 
 
ЩЕ БЪДА ВАШ СПАСИТЕЛ
 
Как трябва да реагираме на Новия Завет?
Трябва да вярваме в него в сърцата си и да го проповядваме по целия свят.

Нашият Господ на Небето сключи нов завет с нас. “Ще стана ваш Спасител. Ще ви направя напълно свободни от всички грехове на света чрез водата и кръвта. Със сигурност ще благословя всички, които вярват в Мен.”
Вярвате ли в този нов завет с Бога? Можем да се спасим от всичките си грехове и да се новородим, когато вярваме в истината на Неговия завет и Неговото спасение чрез водата и кръвта.
Ние не се доверяваме на лекар, ако не ни диагностира правилно. Първо лекар трябва да диагностира правилно пациентите си и след това да предпише правилното лекарство. Има всякакви лекарства, но лекарят трябва да знае точно кое от тях да използва. След като лекар правилно диагностира пациентите си, има много лекарства, които могат да ги излекуват. Но с грешна диагноза всички тези добри лекарства могат само да навредят пациента.
По същия начин, когато вярвате в Исус, трябва да диагностирате състоянието на своя дух въз основа на Божието слово. Когато изследвате духа си с Божието слово, можете да видите точно какво е състоянието на вашия дух. Лекарят на духовете може да лекува всички свои пациенти без изключение. Всички те могат да се новородят.
Ако кажете: “Аз не знам дали съм откупен,” това означава, че не сте спасени. Ако пастор наистина е ученик на Исус, той трябва да може да реши проблема с греха за своите последователи. Тогава той може да продължи да решава проблемите на тяхната вяра и да ги води духовно. Той трябва да може да види точните духовни условия на своите последователи.
Исус дойде на този свят, за да отнеме целия грях на света. Той дойде и се кръсти и умря на Кръста. Когато Той изкупи всички грехове, остави ли грешките ви? Словото за водата и Духа заличава греховете на всички вярващи.
Евангелието е като динамит. Той взривява всичко – от високи сгради до планини. Делото на Исус е точно така. Той заличава греховете на тези, които вярват в Него с евангелието на водата и Духа. Нека сега разгледаме евангелието на водата и Духа, както е записано в Библията.
 
 

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ПОЛАГАНЕТО НА РЪЦЕ В СТАРИЯ ЗАВЕТ

 
Каква беше целта на полагането на ръце в Стария Завет?
Целта му беше да предаде греховете на приноса за грях.

Нека да потърсим истината на евангелието на изкуплението в Левит 1:3-4. “Ако приносът му за всеизгаряне е от чердата, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. Да положи ръката си на главата на животното за всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него.”
Този откъс ни казва, че всеизгарянето трябва да бъде принесено пред входа на скинията за срещане пред Господа, като положи ръката на главата на приноса, и приносът трябваше да бъде живо животно без недостатъци.
В епохата на Стария Завет грешникът полагаше ръцете си на жертвата, за да изкупи ежедневните си грехове. Той убиваше жертвата за грях пред Господа, а свещеникът вземаше малко от кръвта и поръсваше от нея върху роговете на олтара за всеизгаряне. След това той изливаше останалата част от кръв в подножието на олтара и на грешника бе опростен еднодневен грях.
За едногодишен грях, писано е в Левит 16:6-10: “И Аарон да приведе принесения за грях юнец, който е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си. Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане. Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един жребий за Господа, и другия жребий за отпущане; и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях; а да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане.” Както е обяснено в Библията, изкупителна жертва означава “да изпратиш.” Така че едногодишен грях се очистваше на десетия ден от седмия месец.
В Левит 16:29-30 е писано: “Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа, нито туземец нито пришелец, който се е заселил между вас; защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да сте чисти пред Господа.”
Това е денят, в който израилтяните изкупваха едногодишен грях. Как можеше да стане това? Първо, първосвещеникът Аарон трябваше да присъства на жертвата. Кой представляваше народа на Израел? Аарон. Бог определи Аарон и неговите потомци за първосвещеници.
Аарон принасяше бика като изкупление за себе си и за дома си. Той убиваше бика и поръсваше от кръвта му върху и пред умилостивилището седем пъти. На първо място трябваше да изкупва себе си и дома си.
Изкуплението означава да предаде греховете си на жертва за грях и да позволи принос за грях да умре вместо него. Грешникът трябваше да умре, но можеше да изкупи греховете си, като ги предаде на приноса и го накара да умре вместо него.
След като греховете му и греховете на дома му бяха изкупени, той принасяше в жертва един козел пред Бога, докато изпращаше друг козел в пустинята като изкупителна жертва в присъствието на народа на Израел.
Един козел беше принесен като жертва за грях. Аарон полагаше ръце на главата на жертвата за грях и признаваше: “Боже, твоят народ Израил наруши всичките Десет заповеди и 613 точки на закона Ти. Израилтяните са станали грешници. Сега полагам ръце на този козел, за да прехвърля всички наши годишни грехове.”
Той прерязваше гърлото на козела и влизаше в Пресветото място в скинията с кръвта му. След това той поръсваше от кръвта върху и пред умилостивилището седем пъти.
Вътре в Пресветото място имаше ковчегът на завета. Покритието му се наричаше умилостивилището, а в него имаше две каменни плочи на завета, златната стомна, съдържаща манната, и Аароновият жезъл, който процъфтя.
Аароновият жезъл означава възкресение, двете каменни плочи на завета означават правосъдието Му и златната стомна с манната означава Неговото Слово на живота.
На ковчега на завета има покритие. Кръвта беше турена пред умилостивилището седем пъти. Тьй като имаше златни звънци наоколо по полите на мантията на първосвещеника, те звъняха, когато той поръсваше с кръвта.
В Левит 16:14-15 е написано: “Също да вземе от кръвта на юнеца и с нея да поръси с пръста си умилостивилището откъм изток; а пред умилостивилището да поръси от кръвта седем пъти с пръста си. Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището,”
Звънците звъняха всеки път, когато той поръсваше с кръвта на козела, и всички израилтяни, които се събраха навън ги чуеха. Тъй като изкуплението на греховете им трябваше да се извърши чрез първосвещеника, звукът на звънците означаваше, че греховете им са били простени. Това беше звукът на благодат за целия народ на Израел.
Когато звънците звъняха седем пъти, те казаха: “Сега съм толкова облекчен. Бях притеснен за годишен грях, а сега се чувствам свободен.” И хората се върнаха към живота си, чувствайки се свободни от вина. Звукът на звънците по онова време беше същият като добрата новина за това, че се новораждаме от водата и Духа.
Когато чуваме евангелието на изкуплението на водата и Духа и вярваме в сърцето си и го признаваме с устата си, това е евангелието на водата и Духа. Когато звънецът звънеше седем пъти, всички годишни грехове на израилтяните бяха очистени. Техните грехове бяха измити пред Бога.
След като принесе в жертва козел за израилтяните, първосвещеникът вземаше другия козел и отиваше при хората, които чакаха извън скинията. Докато те гледаха, първосвещеникът Аарон полагаше ръце на главата на другия козел.
В Левит 16:21-22: “И като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.”
Първосвещеникът Аарон полагаше ръце на главата на другия козел (изкупителна жертва) и изповядваше пред Бога всички годишни грехове на израилтяните. “Боже, израилтяните съгрешиха пред Теб. Нарушихме Десетте заповеди и всички 613 точки от закона Ти. Боже, предавам всичките годишни грехове на израилтяните върху главата на този козел.”
Според Еремия 17:1, греховете се записват на две места. Едното е Книгата на делата, а другото е плочите на сърцата им.
Така че, ако хората искат да изкупят греховете си, греховете им трябва да бъдат заличени от Книгата на делата и от плочите на сърцето им. В деня на умилостивението едният козел беше за греховете, записани в Книгата на Съда, а другият – за гравираните върху плочите на сърцата им.
 
Какво показа Бог на израилтяните чрез жертвената система в Стария Завет?
Че Спасителят ще дойде и ще заличи греховете им веднъж завинаги по най-правилния начин

Полагайки ръце на главата на козела, първосвещеникът показваше на хората, че годишните им грехове са прехвърлени на козела. Когато греховете бяха сложени на главата на козела, определен човек отвеждаше козела в пустинята.
Палестина е земя на пустинята. Козелът, който отнемаше всички годишни грехове на израилтяните, беше отвеждан от човек, определен за задачата, към пустинята, където нямаше нито вода, нито трева. Хората стояха и гледаха изкупителната жертва да влиза в пустинята.
Те си казаха: “Аз трябваше да умра, но вместо това козелът умира заради греховете ми. Заплатата на греха е смърт, но козелът умира вместо мен. Благодаря ти, козел. Твоята смърт означава, че мога да живея.” Козелът беше отвеждан далеч в пустинята и израилтяните бяха простени за едногодишни грехове.
Когато грехът в сърцето ви се предава на приноса за грях, вие се очиствате. Това е толкова просто. Истината винаги е проста, след като я разберем.
Козелът изчезваше над хоризонта. Човекът се връщаше сам, след като го пускаше. Всички годишни грехове на израилтяните нямаше. Козелът се скиташе в пустинята без вода и трева, и в крайна сметка умираше заедно с едногодишни грехове на израилтяните.
Заплатата на греха е смърт и Правосъдието Божие беше осъществено. Бог пожертва козела, за да живеят израилтяните. Всички прегрешения на израилтяните през годината бяха измити.
Като еднодневен грях и едногодишен грях се прощаваха подобно в старозаветно време, това е заветът на Бога, че нашите грехове ще бъдат простени подобно веднъж завинаги. Заветът Му беше да ни изпрати Месия и да ни избави от всички наши грехове през целия живот. Заветът беше осъществен чрез кръщението на Исус.
 
 
ДА СЕ НОВОРОДИМ ОТ ВОДАТА И ДУХА В НОВИЯ ЗАВЕТ
 
Защо Исус беше кръстен от Йоан Кръстител?
Да изпълни всяка праведност, като отнеме всички грехове на света. Кръщението на Исус в Новия Завет беше полагането на ръце на Стария Завет.

Нека да четем Матей 3:13-15. “Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.”
Исус отиде в Йордан и беше кръстен от Йоан Кръстител и по този начин изпълни всяка праведност. Кръстен беше от Йоан. Йоан беше най-големият между родените от жени.
Матей 11:11-12 казва: “Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя.... А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема.”
Йоан Кръстител беше избран от Бога за представител на човечеството и изпратен 6 месеца преди Христа. Той беше потомък на Аарон и последен първосвещеник.
Йоан Кръстител каза, когато Исус дойде при него: “Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?”
“Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право.” Неговата цел беше да освободи човечеството от греха, за да могат те да станат деца на Бога. Исус каза на Йоан: “Трябва да завършим евангелието на новорождението от водата и Духа. Затова кръсти Ме сега.”
Йоан кръсти Исус. Така беше прилично на Исус да се кръсти, за да отнеме всички грехове на света. Тъй като Той беше кръстен по най-подходящия начин, ние бяхме правилно спасени от всичките си грехове. Исус беше кръстен, така че всичките ни грехове да бъдат предадени на Него.
Исус дойде на този свят и се кръсти, когато беше на 30. Това беше първото Му служение. Исус изпълни всяка праведност, като заличи всички грехове на света, като по този начин посвети всички хора.
Исус дойде на този свят и се кръсти по най-подходящия начин, за да ни избави от всички наши грехове. “Защото така” се изпълни всяка праведност.
Бог каза: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:17). Исус Христос знаеше, че щеше да отнеме всичките грехове на човечеството и да пролее кръвта си на Кръста, но Той се подчини на волята на Своя Отец и каза: “Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш” (Матей 26:39). Волята на Отец бе да отмие греховете на човечеството и по този начин да принесе спасение на хората по света.
Така Исус, послушен Син, подчини се на волята на Своя Отец и се кръсти от Йоан Кръстител.
В Йоан 1:29: “На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“ Исус отне целия грях и проля кръвта Си на Кръста на Голгота. “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” свидетелства Йоан Кръстител.
Имате ли грях или не? Праведник ли сте или грешник? Истината е, че Исус отне греха на света и беше разпънат на Кръста за всички нас.
 
Кога греховете на всички грешници в този свят бяха прехвърлени на Исус?
Исус пое нашите грехове, когато бе кръстен от Йоан Кръстител на Йордан.

След като се родим в този свят, ние съгрешаваме дори на възраст между 1 и 10 години. Исус отне тези грехове. Ние също съгрешаваме между 11 и 20 години. Той взе всички грехове, които извършваме в сърцата си и в действията си.
Ние също грешим между 21 и 45 години. Той също ги взе. Той пое всички грехове на света и беше разпънат на Кръста. Ние грешим от деня на раждането си до деня, когато умрем. Но Той ги отне.
“Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“ Той взе целия грях – от греховете на първия човек Адам до греховете на последния човек, роден на този свят. Той не избира чии грехове да поеме.
Той не реши да обича само някои от нас. Той дойде по плът и пое всички грехове на света и беше разпънат на Кръста. Той получи присъдата за всички нас и заличи греховете на този свят завинаги.
Никой не беше изключен от Неговото спасение. „Греховете на света“ включват всички наши грехове. Исус ги взе всички.
Със Своето кръщение и кръв Той очисти всички грехове на света. Той ги взе всички чрез кръщението Си и беше съден за нашите грехове на Кръста. Преди Исус да умре на Кръста, Той каза: “Свърши се!” (Йоан 19:30), което означава, че спасението на човечеството беше пълно.
Защо Исус беше разпънат на Кръста? Защото животът на тялото е в кръвта, а кръвта прави умилостивение на живота (Левит 17:11). Защо Исус трябваше да бъде кръстен? Защото Той искаше да поеме всички грехове на света.
“След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм“ (Йоан 19:28). Исус умря, знаейки, че всички Божии завети в Стария Завет са изпълнени с кръщението Му на Йордан и Неговата смърт на Кръста.
Исус знаеше, че изкуплението е изпълнено чрез Него, и каза: “Свърши се!” Той умря на Кръста. Той ни освети, възкръсна от мъртвите на третия ден и се възнесе на Небе, където сега седи отдясно на Бога.
Измиването на всички грехове чрез кръщението на Исус и Неговата смърт на Кръста е благословеното евангелие за новорождението от водата и Духа. Повярвайте, и ще бъдете простени за всичките си грехове.
Ние не можем да изкупим греховете си, като се молим за покаяние всеки ден. Изкуплението беше предоставено веднъж завинаги само чрез кръщението на Исус и Неговата смърт на Кръста. “А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях” (Евреи 10:18).
Сега всичко, което трябва да направим, е да повярваме в изкуплението чрез кръщението на Исус и Неговото разпятие. Повярвайте и ще бъдете спасени.
Римляни 5:1-2 казва: “И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.”
Няма друг начин да бъдем оправдани, освен да повярваме в благословеното евангелие за новорождението от водата и Духа.
 
 
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА БОЖИЯ ЗАКОН
 
Можем ли да бъдем осветени от закона?
Не, не можем. Законът може само да ни покаже греховете ни.

В Евреи 10:9 е писано: “После казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.” Не можем да бъдем осветени чрез Закона. Той ни прави само грешници. Бог не искаше да се подчиняваме на Закона.
Римляни 3:20 казва: “Понеже чрез закона става само познаването на греха.” Бог даде на израилтяните Закон чрез Мойсей след 430 години, откакто Авраам получи Завета. Той им даде Закона, за да разберат какво означава да съгрешават пред Бога. При липсата на Божия Закон човечеството нямаше да знае за греха. Бог ни даде своя Закон, за да можем да стигнем до разбиране за греха.
Така че единствената цел на Закона е да ни уведоми, че всички сме грешници пред Бога. Чрез това знание ние трябва да се върнем при Исус, като вярваме в благословеното евангелие за новорождението от водата и Духа. Това е целта на Закона, който ни е дал Бог.
 
 
ГОСПОД Е ДОШЪЛ ДА ИЗПЪЛНИ БОЖИЯТА ВОЛЯ
 
Какво трябва да правим пред Бога?
Трябва да вярваме в Божието изкупление чрез Исус.

“Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто” (Евреи 10:9). Тъй като ние не можем да бъдем осветени от Закона, Бог не ни избави със Своя Закон, а със Своето пълно изкупление. Бог ни спаси със Своята любов и справедливост.
“С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога” (Евреи 10:10-12).
Той седна отдясно на Бога, защото Неговото дело за изкупление беше изпълнено и Той нямаше какво повече да направи. Той нито ще бъде кръстен, нито ще се жертва отново, за да ни спаси.
Сега, когато всички грехове на света са били измити, всичко, което Той трябва да направи, е да осигури вечен живот на тези, които вярват в Него. Сега Той запечатва с Духа онези, които вярват в спасението на водата и Духа.
Исус слезе на този свят и отне всички грехове на света и умря на Кръста, като по този начин завърши Своето дело. Сега, когато Господното дело е завършено, Той седи отдясно на Бога.
Трябва да повярваме, че нашия Господ Исус ни спаси от греха завинаги. Той ни направи съвършени завинаги със Своето кръщение и кръв.
 
 
ТЕЗИ, КОИТО СТАВАТ ВРАГОВЕ НА БОГА
 
Кои са враговете на Бога?
Тези, които вярват в Исус, но имат грях в сърцата си

В Евреи 10:12-14 Господ казва: “Но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.” Той каза, че ще изчака до последния съд да реши съдбата им.
Неговите врагове все още казват: “Боже, моля те, прости ми греховете.” Сатана и неговите последователи не вярват в евангелието на водата и Духа и продължават да молят прошката Му.
Нашият Господ Бог засега няма да ги съди. Но в деня на Второто пришествие на Исус, те ще бъдат съдени и осъдени за ада завинаги. Бог ги търпи до онзи ден с надеждата, че те ще се покаят и станат праведни чрез изкуплението.
Нашият Господ Исус отне всичките ни грехове и умря за нас, които вярваме в Него. Исус някой ден ще се появи втори път, за да избави всички, които вярват в Него. “О, моля те, ела при нас скоро, Господи.” Той ще дойде втори път, за да вземе безгрешните, за да живеят с Него завинаги в небесното царство.
Онези, които настояват, че са грешници, когато Господ се върне, няма да намерят място на Небето. В последния ден те ще бъдат съдени и хвърлени в огъня на ада. Това наказание очаква онези, които отказват да повярват, че са се новородили от водата и Духа.
Нашият Господ Исус счита тези, които вярват в неистината, за Негови врагове. Ето защо трябва да се борим срещу тази неистина. Ето защо трябва да вярваме в благословеното евангелие на новорождението от водата и Духа.
 
 
ТРЯБВА ДА ВЯРВАМЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ВОДАТА И ДУХА
 
Има ли нужда да изкупваме греховете си сега, когато всичките ни дългове (грехове) са изплатени изцяло?
Не, изобщо няма.

Евреи 10:15-16 казва: “А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: - Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им",“
След като заличи всичките ни грехове, Той каза: “Ето заветът, който ще направя с тях.” Какъв е този завет? „Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им.“ Първо се опитвахме да водим легалистичен живот според Неговия закон, но не можахме да бъдем истински спасени от закона.
По-късно разбрахме, че Исус вече е спасил онези, които вярват в сърцата си в благословеното евангелие на новорождението от водата и Духа. Който вярва в кръщението и кръвта на Исус, е изкупен.
Исус е Господ на спасението. “Няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12). Исус дойде на света като наш Спасител. Тъй като ние не можем да бъдем спасени чрез нашите дела, Исус ни спаси и записа на плочите на сърцата ни, че Той ни спаси със Своя Закон за любовта и спасението.
“И греховете им и беззаконията им няма да помня вече. “А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях” (Евреи 10:17-18).
Сега Той не помни вече нашите беззаконни дела. Сега, когато Той е отнел всички грехове, ние вярващи нямаме повече грехове, за които да бъдем простени. Нашите дългове бяха изплатени изцяло и не ни остава нищо за погасяване. Хората се спасяват чрез вяра в служението на Исус, който ни спаси чрез Неговото кръщение и кръв на Кръста.
Сега всичко, което трябва да направим, е да повярваме във водата и кръвта на Исус. „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32). Повярвайте в спасението в Исус. Да получите изкупление е по-лесно от дишането. Всичко, което трябва да направите, е да повярвате на нещата такива, каквито са. Спасението е просто вярване в Божието слово.
Вярвайте, че Исус е наш Спасител (в кръщението на Исус и Неговата смърт на Кръста) и просто вярвайте, че спасението е ваше. Отричайте собствените си мисли и просто вярвайте в спасението в Исус. Моля се наистина да повярвате в Исус и да сте готови да бъдете водени във вечен живот с Него.