(Изход 27:1-8)
"Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя. На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед. Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори. И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца. И да я положиш под полицата, която е около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара. Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед. Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, да направиш олтара посред, както ти се показа на планината, така да го направиш."
Аз бих искал да говоря за вярата, показана в жертвеника за всеизгаряне. Когато израелтяните нарушаваха някаква от 613 точки на закона и заповедите на Бога, които трябваше да спазват в всекидневния им живот, и когато хора познаваха своите грехове, те принасяха на Бога жертви без недостатък според установената от Него система от жертвоприношения. Те принасяха тези жертви на жертвеника за всеизгаряне. С други думи, израелтяните получаваха опрощението на греховете, когато полагаха ръцете си върху главата на жертвеното животно без недостатък, прерязваха гърлото й, проливаха кръвта й, туриха от нея на роговете на жертвеника за всеизгаряне и изливаха останалата кръв на земята, а също изгаряха месото на тази жертва върху жертвеника.
Какво е духовното значение на жертвеника за всеизгаряне?
Жертвеникът за всеизгаряне, дълъг и широк 2,25 м. (7,5 фута) и висок 1,35 м. (4,5 фута), беше направен от ситимово дърво и покрит с бронз. Всеки път, когато израилтяните гледаха този жертвеник за всеизгаряне, те познаваха, че бяха обречени на съда и не можаха да отбягнат наказание. И също като жертвеното животно наказваха със смърт, те също осъзнаваха, че би трябвало да умрат за своите грехове. Но те също вярваха, че Месията щеше да дойде на земята и да очисти греховете им, като приеме наказанието и смъртта като жертва за греховете им.
Жертвеникът за всеизгаряне беше сянката на Исус Христос, нашия Спасител. Както животни без недостатък бяха принасяни в жертва чрез полагането на ръце и проливането на кръв, така Исус Христос дойде до нас като Божий Син и понесе наказанието за всичките ни грехове. Както жертвите на Стария Завет поемаха върху Себе Си всичките грехове чрез полагането на ръце и проливането на кръв, така Той също пое всичките грехове на света, възложени върху Него в кръщението от Йоан, и понесе наказанието за греховете ни, като проля кръвта Си на Кръста.
И така, жертвеникът за всеизгаряне ни показва, че Исус Христос пое върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си, умря на Кръста, възкръсна от мъртвите и по този начин ни спаси.
За да получат опрощението на греховете, израилтяните трябваше да принесат жертви на жертвеника за всеизгаряне
В глава 4 на Книгата Левит ние виждаме, че всеки път, когато помазаните свещеници, цялото общество израилтяни, властелин или някой от прост народ съгрешаваше, той получаваше опрощението на греховете, когато принасяше на Бога жертва за греха, полагаше ръце върху главата й, убиваше я, проливаше кръвта й, полагаше я на жертвеника за всеизгаряне и принасяше я на Бога.
Всъщност този жертвеник за всеизгаряне беше мястото, където израилтяните всеки ден принасяха своите жертви за греховете, затова там винаги беше много хора. Израилтяните, които искаха да се спасят от греховете си, подготвяха животни без недостатък и ги принасяха в жертва пред Бога на жертвеника за всеизгаряне. Грешници предаваха всичките си грехове на жертвеното животно чрез полагането на ръце върху главата му и, като наказание за тези грехове, прерязваха гърлото и проливаха кръвта му. Тогава свещеници туриха от тази кръв на жертва на роговете на жертвеника за всеизгаряне и изгоряха месото и тлъстината й на жертвеника. Именно така израелтяните получаваха опрощението на греховете.
Независимо от това, кой съгрешаваше, дали това беше водач на израилевия народ, първосвещеник или обикновени свещеници, цялото общество или прост човек, те трябваше да получат опрощението на греховете, като принесат жертвено животно, като например бик, козел или овен, и като го пожертват на Бога.
Грешници или техните представители трябваше да положат ръцете си върху главата на жертвата, да я убият, да турят от кръвта й на роговете на жертвеника за всеизгаряне, да излеят останалата кръв на земята и да изгорят тлъстината на тази жертва, която опрощаваше греховете им. Затова мнозина трябваше да принасят жертвени животни на жертвеника за всеизгаряне, да полагат ръце върху главите на жертвите, да проливат кръвта им и да я дават на свещеници.
Когато жертви бяха принасяни на жертвеника за всеизгаряне, жертва трябваше да бъде без недостатък. Затова, когато грешници принасяха жертви на Бога, те непременно трябваше да принесат на Бога животно без недостатък и само чрез полагането на ръце върху главата на тази жертви без недостатък греховете им бяха предадени на жертвата. Затова нищо не можем да игнорираме в ритуала на жертвоприношение.
Обикновено човек, който съгрешаваше, трябваше да положи ръцете си върху главата на жертвено животно, но когато съгрешаваше цялото общество израилтяни, представителите му, старейшини, полагаха ръцете си на жертва за греховете (Левит 4:15). Разбира се, жертвеното животно, върху чиято глава бяха полагани ръце, трябваше да бъде убито, гърлото му трябваше да бъде прерязано и кръвта му трябваше да бъде проляна. И накрая, то трябваше да изгори на жертвеника.
Затова дим на изгорено месо, тлъстина и дърво винаги напълваше жертвеника за всеизгаряне, а роговете му и земята отдолу постоянно бяха накиснати с кръвта на жертвени животни. Жертвеникът за всеизгаряне беше мястото на опрощението на греховете, където жертвите бяха принасяни на Бога за пълното опрощение на греховете на израилевия народ.
Този жертвеник за всеизгаряне, където дим никога не преставаше да се издига, беше квадратен, дълъг и широк 2,25 м. (7,5 фута), и висок 1,35 м. (4,5 фута). Медна решетка във вид на мрежа беше в средата на него, и дим непрекъснато се издигаше от жертвите, изгаряни в огъня на дърва на решетката му. Затова жертвеникът за всеизгаряне беше мястото, където жертвите бяха изгаряни и принасяни на Бога.
Всичките съдове на жертвеника за всеизгаряне бяха направени от бронз
Всичките съдове на жертвеника за всеизгаряне, използвани за премахване и прибиране на пепел, бяха направени от бронз. Самият жертвеник за всеизгаряне беше направен от ситимово дърво, покрито с бронз, затова жертвеникът и всичките му съдове бяха от бронз.
Бронз на жертвеника за всеизгаряне има определено духовно значение. Бронз означава наказанието за греховете пред Бога. Затова жертвеникът за всеизгаряне е мястото, където явно ни показва, че грешници непременно ще бъдат осъдени за греховете. Бог без съмнение ще осъди хора за греховете им. Жертвеникът за всеизгаряне беше мястото, където жертвите приемаха наказанието и бяха изгаряни вместо грешници, а самият жертвеник и всичките съдове бяха направени от бронз; в действителност тези неща ни показват, че всеки грях непременно влече след себе си наказание.
Жертвеникът ни показва, че поради греховете си хора са обречени да бъдат осъдени и да умрат, но като принасят жертвено животно на жертвеника за всеизгаряне и като го дават на Бога, те могат да се очистят от греховете си, да получат опрощението и по този начин да живеят отново. Тук всичките жертви, принесени на жертвеника за всеизгаряне, означават, че кръщението на Исус Христос и Неговата кръв са опростили греховете на вярващите. Ето защо тази вяра, която принасяше жертвата за греховете на жертвеника за всеизгаряне, продължава също в Новия Завет като вярата в кръщението и кръвта на Исус Христос.
Когато ние вярваме в Исус Христос като свой Спасител, ние трябва да принесем на Бога вярата ни в кръщението на Исус и в кръвта Му като в опрощението на греховете. В Стария Завет това беше вярата, която откриваше и влизаше през входа на двора на скинията, изтъкана от синята, моравата и червената прежди и препредения висон.
Всичките жертви на жертвеника за всеизгаряне символизират Исус Христос
Какво Исус Христос направи, когато дойде на земята? Ние бяхме греховни; ние съгрешавахме против Бога и нарушавахме Закона и заповедите Му. Но за да измие всичките ни грехове, Исус Христос бе кръстен от Йоан, пое върху Себе Си греховете на света и затова проля кръвта Си на Кръста. Както жертвата поемаше греховете на израилтяните, които бяха предадени на нея чрез полагането на ръце, а тогава беше убита и изгорена на жертвеника за всеизгаряне, също така Исус Христос дойде на земята като жертва без недостатък и се кръсти, и можеше да пролее жертвената Си кръв на Кръста и да умре върху него вместо нас. Ръцете и краката Му бяха заковани на Кръста, Той проля кръвта Си и затова понесе наказанието за всичките грехове вместо нас, като прие съда за греховете ни. Затова Той ни е спасил от всичките ни грехове и наказанието.
Като дойде на земята, какво направи Исус Христос, Който стана истинската същност на този жертвеник за всеизгаряне? Исус Христос ни спаси, като пое върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си, като прие разпятието, като умря на Кръста и като възкръсна от мъртвите. Нашият Господ дойде на земята, изпълни абсолютното ни спасение, а след това се възнесе в Небесното Царство.
Ние не можем да не съгрешаваме всеки ден
Жертвеникът за всеизгаряне има също друго значение, а именно "издигане." Всъщност ние съгрешаваме всеки ден. Затова трябва винаги да принасяме на Бога нашата жертва за греховете, и затова димът на наказанието за греховете ни винаги се издига към Бога. Има ли някой ден, когато вие изобщо не съгрешавате, но живеете съвършено? Израелтяните непрекъснато принасяха жертви, докато свещеници бяха твърде изморени от тези постоянни жертвоприношения за безчислените грехове на израилтяните и вече не можаха да ги принасят. Израелтяните всеки ден нарушаваха Закона и съгрешаваха против Бога, затова те трябваше да принасят жертви всеки ден.
Моисей, представител на Израел, провъзгласи на израилтяните 613 точки на Закона и Божиите заповеди: "Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните" (Изход 19:5-6).
Тогава израелтяните обещаха: "Всичко, което Господ е казал, ще сторим" (Изход 19:8) Ето защо народът на Израел искаше да признае и да вярва в този Бог, който се явяваше на Моисей и говореше на тях чрез него, като в истински Бог, и искаше този Бог да ги защитава. Спазвайки всичко, което Бог им каза, те също искаха да станат за Него не само особено съкровище, но и царство на свещеници и свети Божий народ. Затова те се опитваха да спазват всичките Божии заповеди, които Той им даде.
Бог ли знаеше вече тогава, че израилтяните щеше да съгрешават? Разбира се, че да. Ето защо Бог повика Моисей на Синайската планина, показа му скинията във видение, подробно му яви формата й, заповяда му да я построи и му позволи да я построи съобразно с това. И Той също установи системата от жертвоприношения, според която жертви трябваше да бъдат принасяни в тази скиния.
Когато хора на Израел искаха да принесат на Бога жертва за греховете, те трябваха да доведат бик, овца, козел, гургулица или гълъб без недостатък; и, с изключение на някои случаи, непременно да предадат своите грехове на жертва за греха чрез полагането на ръце върху главата й (Левит 1:1-4). А след това да прережат гърлото й и да пролеят кръвта й, и да дадат тази кръв на свещеници. Тогава техните свещеници вземаха тази кръв, туриха от нея на роговете на жертвеника за всеизгаряне, изливаха останалата кръв на земята, насичаха жертвата за греха на късове, полагаха тези късове на жертвеника и ги жертваха на Бога, като ги изгаряха.
Именно така израилтяните можаха да получат опрощението на греховете си. Като изгаряха жертва, те трябваше не само да изгорят месото й, но също да отделят и да изгорят всичката тлъстина от вътрешностите и дроба. И така Бог опрощаваше греховете на израилтяните.
Единственият начин да получим опрощението на всичките грехове
Когато гледаме себе си, всички ние наистина можем да осъзнаем, че в действителност ние сме обречени да съгрешаваме през цял живот. Ние живеем абсолютно греховен живот. Ние извършваме безчислени грехове по различни причини: защото сме слаби, имаме твърде много недостатъци, сме много жадни или имаме твърде много власт. Дори между тези, които вярват в Исус като свой Спасител, няма никой, който не съгрешават.
Ние винаги съгрешаваме, дори като вярваме в Бога, затова единственият начин да се очистим от всички тези грехове и да се спасим, е вярата в кръщението на Исус Христос. Той е Самият Бог, който дойде чрез водата и чрез кръвта (1 Йоаново 5:6); Той дойде на земята като жертвата на жертвеника за всеизгаряне чрез синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Този Исус пое върху Себе Си греховете ни с кръщението и заплати цената на греховете ни, като проля кръвта Си на Кръста и умря на тях, затова как можем да не приемем опрощението на греховете чрез вяра в това? Благодарение на спасението на нашия Месия Исус Христос, благодарение на вярата ние можем веднага да получим опрощението на всичките грехове.
Ние наистина винаги съгрешаваме, но можем да се освободим от всичките ни грехове благодарение на спасението на кръщението и кръвта, изпълнено от Исус Христос, който дойде на земята. Нашият Господ пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, взе греховете на света на Кръста, бе разпнат и по този начин ни освободи от всичките ни грехове. Като се кръсти, претърпи наказанието за всичките ни грехове в разпятието Си на Кръста и възкръсна от мъртвите, Той напълно спаси нас, вярващи в тази истина. Ние не можем да отбегнем съда за греховете ни, обаче ние сме се спасили чрез вяра благодарение на тази любов на спасението и милосърдието, които Исус ни е дал чрез синята, моравата и червената прежди. С други думи, Бог ни е спасил от греховете ни. Именно чрез вяра в Него ние сме се освободили от всичките ни грехове. Ето какво ни показва жертвеникът за всеизгаряне.
Вие можете да мислите, че вътре в скинията всичко беше прекрасно, но в действителност ако вие влязохте в двора й, вие бихте видели неочаквана и отвратително зрелище. Правоъгълният бронзов жертвеник за всеизгаряне би заплашвал да изхвърли дим и огън всяка минута. Бронзовият жертвеник чакаше грешници, земята преди него беше накисната с кръв, и всеки разбираше, че това беше мястото на наказание за греховете. На това място всеки ден бяха принасяни жертвите, затова вие бихте били обхванати от смрад на изгорено месо и дърво.
Под жертвеника за всеизгаряне кръв течеше като река. Всеки път, когато израилтяните съгрешаваха, те принасяха жертвено животно в скинията, предаваха му своите грехове чрез полагането на ръце, прерязваха гърлото му, проливаха кръвта му и даваха тази кръв на свещеник. Свещеник тогава туреше от тази кръв на роговете на жертвеника за всеизгаряне и изливаше останалата кръв на земята.
Тогава те насичаха жертвата на късове и полагаха месото й заедно с бъбреците и тлъстината на решетката и изгоряха. Когато пускат кръв, първо тя е много рядка и червена. Но след някое време тя се съсирва и става лепкава. Ако наистина влязохте в скинията, бихте видели тази страшна кръв.
Всеки път, когато хора на Израел нарушаваха Божиите заповеди, близо до жертвеника за всеизгаряне те познаваха, че би трябвало да умрат, както жертвите им на жертвеника. Защо? Защото Бог скрепи с кръв Завета Си с тях. "Ако вие ще спазвате Закона Ми, ще станете Мой народ и царство на свещеници, но ако няма да го спазвате, то ще умрете, както тези жертви." Именно така Бог скрепи с кръв Завета Си с тях. Затова израилтяните твърдо вярваха в това, че ако те съгрешават и нарушават Закона, то те трябва да пролеят кръвта си.
Всъщност не само израилтяните, но и всички тези, които вярват в Бога, също трябва да пролеят кръвта на жертва за своите грехове. Това ни показва, че всеки, който съгрешава пред Бога и затова има грях в сърцето си, независимо от това дали е голям или незначителен, трябва да понесе наказание за този грях. Въпреки че Законът на съда, тоест че заплата на греха е смърт, се отнася за всички хора пред Бога, няма обаче толкова много хора, които наистина се боят от Божия съд и затова се опитват да се посветят на изпълнение на Божия Закон на спасението, разкриващ се в Неговата система от жертвоприношения.
Жертвеникът за всеизгаряне ни показва, че според Закона, който установи, че заплатата на греха е смърт, Исус Христос ни е спасил от греховете и наказанието ни чрез синята, моравата и червената прежди и препредения висон, разкриващи се на входа на двора на скинията. За нас, които винаги съгрешаваме и трябва да бъдем осъдени за греховете ни, нашият Господ дойде на земята в плът като човек, пое всичките грехове на човечеството върху собственото Си тяло в кръщението от Йоан, отне тези грехове на света на Кръста, бе разпнат и проля кръвта Си върху него, претърпи големи страдания и болка, принесе Себе Си в жертва и по този начин ни спаси от всичките ни грехове.
Нашият Господ принесе в жертва собственото Си тяло и по този начин ни спаси, затова ние можем да се спасим от всичките ни грехове чрез вяра. С други думи, заради тези, които не биха могли да отбягнат смърт за греховете, Исус Христос пое върху Себе Си всичките им грехове чрез кръщението Си, бе разпнат, възкръсна от мъртвите и по този начин ни подари спасението от всичките им грехове и наказание.
Като гледаме този жертвеник за всеизгаряне, ние започваме да вярваме в това. Като видим, че на жертвеника винаги бяха принасяни жертви, ние можем да осъзнаем и да повярваме, че въпреки че в действителност ние трябваше да умрем за ежедневните ни грехове, Бог не ни направи Свои жертви, но вместо това Самият Господ дойде на земята и изпълни нашето спасение. Като се кръсти, като проля кръвта Си на Кръста и като възкръсна от мъртвите, Исус ни спаси.
Ето защо Бог Отец приемаше жертва на израилтяните и опрощаваше всичките им грехове, вместо да ги накаже за греховете. Като заповяда на хора на Израел да предадат греховете си на жертвеното животно чрез полагането на ръце върху главата му, а след това да го убиват и да жертват кръвта, месото и тлъстината му, Бог опрощаваше греховете на израилтяните. Чрез тази жертва за греховете Той също изми всичките ни грехове. Ето истинското милосърдие и любов на Бога.
Бог ни даде не само Закона
Ако Бог съдеше нас и всички хора на Израел само според Закона Си, то колко хора още биха оставали на земята? Ако Бог ни оценяваше и съдеше само според Закона Си, то никой от нас не би издържал дори един ден. Огромно мнозинство от нас не биха издържали дори 24 часове, а биха умрели след няколко минути. Възможно, някои от нас биха умрели след един час, докато други биха оцелявали в продължение на 10 часове, но разликата все пак е незначителна; във всеки случай всички ние бихме били обречени на смърт. Хора не биха могли да живеят толкова, колкото сега живеят, тоест 60, 70, 80 и дори повече години. Много скоро те всички биха били осъдени.
Помислете за това, какво се случи отзаран. Синът ви все още старае се с всички сили да излезе от леглото, защото гуляеше цяла нощ. Жена ви се опитва да го събуди. Вдига се кавга, синът ви крещи на майка му, че тя го събуди, и жената ви крещи на сина си, че той крещи на нея – и така започва сутрешната битка. В крайна сметка, както майката, така и синът тук съгрешават пред Бога, и нито един от тях няма да издържа дори и днес, защото те двамата ще бъдат осъдени за този грях.
Но Бог ни даде не само Своя праведен Закон. "Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни" (Псалми 103:10).
Бог не ни осъди със Своя праведен Закон, а вместо това приготви жертва за греховете, която щеше да умре вместо нас, за да изпълни този праведен Закон. Като ни заповяда да предадем греховете ни на тази жертва чрез полагането на ръце върху нея и да Му принесем кръвта на тази жертва вместо нашия собствен живот, Бог прие живота на жертвите вместо нашия живот и опрости всичките грехове на човечеството, особено нашите грехове и греховете на израилтяните, спаси всички нас и ни даде нов живот. А като спаси вярващите от греховете, Бог ги направи Свой народ. Именно така Бог направи хора на Израел свещеници на Божието Царство.
Жертва тук означава Самият Исус Христос. Исус Христос стана тази жертва за греховете ни и, за да ни спаси, прие наказанието за греховете, пое върху Себе Си всичките ни грехове с кръщението, проля кръвта Си и умря на Кръста. За да ни спаси от греховете ни, единородният Божий Син дойде на земята в плът като човек и стана жертва, като бе кръстен според волята на Отец. Като пое върху Себе Си грехове на човечеството чрез кръщението Си от Йоан, взе тези грехове на света на Кръста, прие разпятието, проля кръвта Си, принесе Себе Си в жертва, умря и възкръсна от мъртвите, Исус напълно ни спаси.
Когато ние слушаме Словото на спасението, което ни казва, че вместо нас Исус бе кръстен, бе разпнат и възкръсна от мъртвите на третия ден, сърцата ни се радват. Този, който беше безгрешен, вместо нас прие кръщението, което Му предаде всичките грехове, заплати за тези грехове, като претърпи различни гонения, страдания, болка, мъки и в края на краищата смърт, а в действителност ние трябваше да претърпим всичко това. По този начин нашият Господ ни спаси от греховете ни, затова няма нищо по-лошо от невяра в тази истина.
Трябва да повярваме в спасението, изпълнено със синята, моравата и червената прежди
Исус Христос понесе греховете ни и наказанието за греховете със Своето кръщение заради нас, Той ни спаси от греховете ни, като принесе Себе Си в жертва вместо нас, затова всички ние трябва да имаме вярата, която казва: "Благодаря, Господи!" Обаче мнозина лесно са вдъхновени от трогателни любовни истории, жизнени истории и просто емоционални разкази, но сърцата им са хладни като лед за безусловната Божия любов. Благодатта на нашия Господ е толкова велика, че Той бе кръстен и умря на Кръста за нас, и все още има такива зли хора, които не могат да осъзнаят тази благодат и изобщо не Му благодарят за това.
Исус Христос, Божият Син, дойде на земята и стана жертва вместо нас. Той пое всичките ни грехове на собственото Си тяло във време на кръщението и принесе Себе Си в жертва, като позволи да разпнат тялото Му на Кръста. Те Му удряха плесници, свалиха Му дрехите, преследваха и мъчиха Го, а Той претърпи всичко това заради нас. Именно така Той ни спаси. Именно чрез вяра в тази истина ние сме станали Божии чада. Това к най-голяма радост, неизразимо велика Божия благодат. Именно така нашият Господ ни спаси, затова аз много се натъжавам, когато виждам, че мнозина все още не вярват в Него и не Му благодарят, дори като чуят за това.
Исус дойде на земята, прие кръщението и принесе Себе Си в жертва, и затова ние сме се спасили от всичките ни грехове. Затова в Исая 53:5 е написано: "Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме."
Ние съгрешаваме през целия ни живот. За да спаси нас, обречени да бъдем осъдени, от всичките ни грехове, наказание, разрушение и осъждане, нашият Господ изостави престола на Небесното Царство и дойде дори на земята. Той преклони глава Си пред Йоан и бе кръстен, взе тези грехове на Кръста и силно страдаше, проля всичката кръв на Сърцето си на земята, възкръсна от мъртвите, стана жертвата вместо нас и истинският Бог на нашето спасение.
Мислите ли вие за тази истина и приели ли сте я дълбоко в сърцето си? Като чуете Словото, вие непременно трябва да вярвате и да бъдете много вдъхновени в сърцата ви от това, че Исус Христос наистина дойде на земята в плът като човек, а също бе кръстен, бе разпнат и възкръсна, за да спаси Своя народ от греховете. Ако осъзнаваме, че всички бяхме обречени на пъкъла, то можем с цяло сърце да разберем, колко радостно и благословено е това спасение. Въпреки че ние много искахме да вярваме в Бога и да станем Божий народ, ние никак не можахме да направим това. Но за нас, които наистина искаме да получим опрощението на греховете, Той наистина даде Словото на истината, че нашият Господ дойде на земята, бе кръстен, умря на Кръста и възкръсна от мъртвите на третия ден.
Без тази жертва на Исус, как бихме могли да получим спасението? Ние наистина никога не бихме могли да се спасим! Без кръщението на Исус и кръвта на Кръста, без спасението на синята, моравата и червената прежди и препредения висон, разкриващи се в скинията, спасението би било за нас само полунощен летен сън. Без Неговата жертва ние никога не бихме могли да се освободим от греховете си и да отбегнем наказанието за тях, но бихме отишли във вечния огън на пъкъла и бихме страдали там вечно. И всичко пак нашият Господ ни спаси, когато принесе Себе Си в жертва за нас, като жертвоприношението на Стария Завет.
Спасението на синята, моравата и червената прежди, което се изпълни в Новия Завет
Мои възлюбени читатели, вие никога не трябва да забравяте истината на синята, моравата и червената прежди и препредения висон, използвани за скинията. Препреденият висон е Словото на Стария и Новия Завет, Словото, с което Бог обеща някога, че самият Той щеше да дойде при нас като наш Спасител, и според това обещание Исус Христос дойде на земята. Синята прежда ни казва, че нашият Господ, като дойде на земята, пое върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си. С други думи, Той бе кръстен според обещанието на нашето спасение от греховете и на освобождение от наказанието за тях. За да поеме върху Себе Си греховете ни и грехове на всеки човек на този свят, Той бе кръстен от Йоан и наистина отне всичките грехове на света. Ние никога не трябва да забравяме това, понеже ако ние забравяме, че Исус дойде като нашата жертва и пое върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си, то за нас няма спасението.
Като живеем на този свят, много често ние имаме твърде голямо самомнение. Сърцата на хора са такива, че въпреки че те не търпят да чуят, как някой друг се хвали, обаче сами обичат да се хвалят. Но дойде време, когато аз почнах да се хваля не със себе си, но с някой друг, и това се случи именно тогава, когато почнах да благодаря на Исус за моето спасение на синята, моравата и червената прежди и препредения висон. С други думи, почнах да прославя Исус. Сега колкото може по-често разказвам и се хваля с това, че Исус дойде на земята; че Той пое върху Себе Си всичките ни грехове с кръщението, за да измие греховете ни, че Исус можеше да бъде разпнат поради Своето кръщение; и че именно така Господ ни спаси. Аз не мога да не се хваля с тази истина, да не я проповядвам и да не прославям Бога.
Обаче още твърде много хора открито признават, че вярват в Исус, но проповядват Словото, като игнорират Неговото кръщение, или се хвалят със себе си, като използват Неговото име. Имаше един фалшив свещеник, който често твърдеше, че харчеше само 300 долари месечно. Като че ли това беше голямо постижение, той се хвалеше, че може да се прехрани само с 300 долари месечно, и че той не трябва да взема пари, когато пътува, защото последователите му поемат всичките му разноски. Но парите на вярващите не са ли пари? Тези пари не значат ли нищо, докато собствените му пари имат значение? Този християнски водач твърдеше, че само се моли всеки път, когато се нуждае от нещо: "Боже, поеми пътните ми разноски! Вярвам в Тебе, Господи!" Той свидетелстваше, че когато той се молеше така, неочаквано се явяваше някакъв свети човек и му даваше много пари. Когато вие гледате хора, които казват такива неща, като че ли това е нещо, с което да се хвалят, то какви мисли дохождат в главата ви?
В Матей 3:13-17 е написано: "Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше, като казват: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене. А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Духът, че слиза като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение." Този откъс описва, какво се случи, когато Исус бе кръстен. Когато Исус бе кръстен от Йоан Кръстител в река Йордан и излезе от водата, вратата на Небето се отвори и гласът на Бога Отца каза: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение." Тогава Йоан Кръстител наистина беше слисан.
Йоан Кръстител беше учуден два пъти на тази река Йордан. Първо той беше слисан, когато видя, че Исус дойде и искаше да бъде кръстен от него, и той беше слисан за втория път – след кръщението на Исус, когато вратата на Небето се отвори и гласът на Бога Отца каза: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение."
Защо Исус бе кръстен от Йоан Кръстител? Матей 3:15 ни дава отговора. Нека прочетем отново стихове 15 и 16: "А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Духът, че слиза като гълъб и се спускаше на Него."
В Матей 3:15 виждаме причината, поради която Исус бе кръстен от Йоан Кръстител. Дори като беше първосвещеник на Небесното Царство и Единороден Божий Син, Исус дойде на земята, за да спаси нас, Свой народ, от греховете ни. С други думи, Исус дойде на земята като жертва, за да заплати цената на греховете ни, като взе тези грехове върху Себе Си и като бе разпнат вместо нас. Ето защо Исус искаше да бъде кръстен от Йоан.
Но защо тогава Исус прие кръщението именно от Йоан Кръстител? Защото Йоан Кръстител беше представител на човечеството, понеже той беше най-голям между родените от жени. В Матей 11:11 е написано: "Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя." Йоан Кръстител беше Божий слуга, за когото пише пророчеството на Стария Завет в Малахия: "Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен" (Малахия 4:5). Именно Йоан Кръстител беше този Илия, когото Бог обеща да изпрати.
Защо Бог нарече Йоан Кръстител Илия? Илия беше пророк, който обърна сърцата на израилтяните към Бога. По това време хора на Израел се покланяха на Ваал като техен Бог, но Илия им показа, кой беше истинският Бог, Ваал или Бог Йехова. Той беше пророк, който чрез вяра си и чрез жертвоприношение показа на хора на Израел, който наистина е живият Бог, и по този начин ги обърна от поклонение на идоли към истинския Бог. Ето защо в края на Стария Завет Бог обеща: "Аз ще ви изпратя Илия." Всички хора, създадени по Божието подобие, бяха на неверния път на идолопоклонство и се покланяха на демони, затова Бог каза, че Той щеше да им прати слуга Си, който щеше да ги обърне към Бога. Тогава Бог имаше пред вид Йоан Кръстител.
В Евангелие от Матей 11:13-14 е написано: "Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана; и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде." Този Илия, който трябваше да дойде, е никой друг освен Йоан Кръстител. В стихове 11-12 е написано: "Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него. А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват."
Ето защо тук думите "Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя" означават, че Бог изпрати Йоан Кръстител като представител на цялото човечеството. Бог направи така, че Йоан Кръстител дойде на земята 6 месеца преди рождението на Исус. И Бог го приготви като последния пророк и свещеник на Стария Завет. Затова, като първосвещеник на земята, Йоан Кръстител кръсти Исус Христос и по този начин Му предаде всичките грехове на човечеството. С други думи, Йоан Кръстител кръсти Исус, за да Му предаде всичките грехове на света. Исус Христос бе кръстен от Йоан Кръстител, за да поеме върху Себе Си всичките грехове на човечеството чрез кръщението Си.
Ето защо Исус каза в Матей 3:15: "Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право." Цялата праведност можеше да се изпълни, само защото Исус прие кръщението от Йоан Кръстител, за да поеме върху Себе Си всичките грехове на света, затова Исус каза, че така беше прилично.
Нашият Господ е спасил грешници по този начин
Това кръщение на Исус от Йоан е същото, като полагането на ръце на Стария Завет. С други думи, това беше полагането на ръце, което хора изпълняваха пред жертвеника за всеизгаряне във времената на Стария Завет, за да предат на жертвата всичките грехове. Като дойде на земята и като се кръсти, Исус Христос изпълни обещанието на полагането на ръце, обещанието, което се изпълняваше всеки път, когато бяха принасяни всекидневните жертви, когато грешници предаваха своите грехове на жертва за греха чрез полагането на ръце върху главата й, а също всеки път, когато годишна жертва беше принасяна на десетия ден от седмия месец, деня на голямото изкупление, когато първосвещеник предаваше на жертва годишни грехове на всичките израилтяни чрез полагането на ръцете си върху главата й.
Както във време на полагането на ръце на Стария Завет, Исус пое върху Себе Си всичките грехове на света в кръщението и затова изми всички тези грехове; Той пое върху Себе Си всички тези грехове на човечеството, затова можеше да понесе наказанието за греховете и да стане жертва вместо нас. Именно така Исус Христос можеше да стане истински Бог на нашето спасение.
Затова ние наистина трябва да признаем, че поради греховете ни ние не можем да отбегнем смъртта и наказанието. Трябва да знаем и да чувстваме това. Ние също трябва да осъзнаем, че Исус Христос, нашият Спасител, ни спаси, като дойде на земята и като бе разпнат вместо нас, тоест със Своята мисия на спасението: кръщението, разпятието на Кръста и възкресението, Исус Христос очисти и напълно спаси всички нас от греховете ни. Ние също трябва да вярваме, че Исус ни подари спасението, че Той осъществи нашето спасение и ни даде това съвършено опрощение. Исус осъществи цялата праведност, така че ако някой само вярва, и ако някой само приема това, той със сигурност може да бъде спасен.
За да можем да осъзнаем това, вратата на двора на скинията беше изтъкана от синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Това също е причина, поради която, като отворихме и като влязохме в тази входа на двора на скинията, ние първо бихме видели жертвеника за всеизгаряне. Жертвите, които бяха принасяни на жертвеника за всеизгаряне, бяха също сянката на спасението, с което Исус Христос ни е спасил. Прегрешения на грешници също бяха предавани чрез полагането на ръце върху жертвите, които хора принасяха на жертвеника за всеизгаряне, а след това грешници проливаха кръвта им и убиваха ги вместо себе си. Тогава туриха от кръвта на жертва на роговете на жертвеника, а останалата кръв изливаха на земята. След това жертваха месото и тлъстината върху животните на жертвеника за всеизгаряне. Именно по този начин бяха принасяни на Бога жертвите за греховете. Всички тези особености на жертвоприношенията са точно отразени в спасението на Исус Христос. С други думи, с тези жертви Бог ни показа, че Исус Христос щеше да дойде на земята и щеше да ни спаси по този начин.
Без съмнение, грешници трябваше да положат ръцете си на жертвено животно, принесено на жертвеника за всеизгаряне. Ето защо скинията ни казва за евангелието на водата и Духа. Като дойде на земята, Исус Христос бе кръстен, за да поеме върху Себе Си грехове на човечеството. Нашият Господ прие кръщението, този образ на спасението, за да стане жертва за всички грешници на света пред Бога Отца.
Благодарение на тази скиния сега ние можем да имаме ясна вяра. Както жертвата поемаше грехове на израилевия народ в деня на умилостивение чрез полагането на ръце на първосвещеника, и както тя трябваше да умре вместо тях, защото греховете им бяха възложени напълно върху нея (Левит 16), така Исус Христос дойде на земята, за да поеме върху Себе Си греховете ни и да стане нашата жертва за тези прегрешения, и наистина стана нашата жертва и по този начин ни спаси от всичките ни грехове и наказанието. Сега всички ние можем да вярваме в това спасение на любовта. Именно чрез вяра в тази истина ние можем да благодарим и изплащаме дълга си на Бога за това спасение на любовта, което Той ни даде.
Без значение колко добре човек знае скинията, ако той не вярва, то всичко това знание е безполезно. Затова трябва да осъзнаем, а също да вярваме в това, че кръщението на Исус Христос наистина е много важно. Скинията имаше три врати, всички от които бяха изтъкани от синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Хора могат да описват всяка врата на скинията по различен начин поради своето невежество.
Според реда на преждите първа трябваше да бъде синята прежда, а след нея следваха моравата и червената прежди и препреденият висон. Само такава последователност на цветовете по подходящ начин описва настоящата врата на скинията, понеже именно така Бог заповяда на израилтяните да я построят във времената на Стария Завет.
Имаше причина, поради която вратата трябваше да бъде направена именно по този начин. Независимо от това, че Исус Христос бе роден на земята като Спасител на човечеството в плът като човек и от тялото на Дева Мария, ако Той не бе кръстен, за да поеме върху Себе Си греховете ни, Той не би могъл да стане наш истински Спасител. Ако Той не бе кръстен, то в никой случай не би могъл да бъде разпнат и да умре на Кръста. Затова синята прежда трябваше да бъде първа, и затова тя също е изключително важна.
В кого трябва да вярваме?
Затова трябва да повярваме в Исус Христос, който ни е спасил от греховете ни. Ние можем наистина да се новородим, само ако вярваме в спасението, което ни даде Божият Син, Исус Христос, нашият Спасител. Вярвайки в Божия Син като в Бог на нашето спасение и в истината, че Той дойде на земята, пое върху Себе Си веднага всичките ни грехове във време на кръщението и понесе нашето наказание на Кръста, всички ние можем да получим истинското спасение.
Исус Христос не можеше да поеме върху Себе Си греховете ни посредством нещо друго, освен кръщението, затова само като пое греховете ни по този начин, Той можеше да отиде на Кръста, да пролее кръвта Си и да умре върху него. Независимо от това, че Той е Божият Син, и че Той дойде на земята като наш Спасител, ако Исус не пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, ние никога не бихме получили спасението на този свят.
Затова за вас важно е подробно да изучите библейското свидетелство, за да се убедите окончателно, че греховете ви вече са изличени.
Нека предположим, че вие имате значителен дълг. Тогава някой ви казва: "Не се тревожи; Аз ще изплатя целия ти дълг. Не трябва да се грижиш; Аз ще разреша този проблем." Всеки път, когато вие се срещате с него, този човек отново и отново ви казва: "Нали ти казах да не се безпокоиш? Аз ти казах, че щеше да се погрижа за това!" И тогава нека предположим, че този човек дори се сърди и пита, защо вие не ме вярвате. Даже ако този човек всеки ден ви казва: "Аз съм напълно изплатил дълга ти; просто довери ми се", когато в действителност не е изплатил дълга ви, вие ли можете да се освободите от този дълг, просто като му вярвате? Разбира се, че не!
Без значение колко уверено той ви казва: "Ако ти се ми доверяваш, то целият ти дълг е изплатен", ако в действителност той не го е изплатил напълно, то вашият дълг остава, защото този човек само ви измамва. Ето защо вие отново и отново го питате: "Изплатил ли си напълно дълга ми?" Тогава той нееднократно ви казва: "Защо ти така се съмняваш? Просто довери ми се безусловно! Аз ти казвам, че напълно съм изплатил целия ти дълг. Ти трябва само да ми вярваш, и всичко пак ти се съмняваш така! Не бъди такъв!" И така нека предположим, че вие му вярвате с цяло сърце. Но без значение колко силно вие вярвате, ако този човек в действителност не е изплатил дълга ви, то думите му са фалшиви.
Именно такава е вярата на днешните християни
Днешните християни казват: "Исус ви спаси, като проля скъпоценната Си кръв на Кръста. Там Той отне цялото наказание за греха. Именно така Той ви спаси." Много пастори също така проповядват на своето паство. Когато някой от паството става и им казва: "Но аз все още съм грешен", те казват: "Вие имате слаба вяра. Просто повярвайте! Нищо друго освен вашето недоверие е грях!" "Господине, аз наистина искам да вярвам. Но не зная, защо не мога да вярвам." "Аз не зная, защо все още съм грешен, даже ако вярвам. Наистина вярвам." "Вие нямате силна вяра. Трябва да вярвате още повече. Изкачете се на планина и опитвайте се да постите. Укрепявайте вярата си, като се отказвате от храна." "Но не мога ли да повярвам без да се отказвам от храна?" "Не, трябва да се опитвате да повярвате посредством пост."
Много днешни пастори ви казват да вярвате, но не могат да разрешат проблема на греховете ви и само ви укоряват за малка вяра. От вашата страна, вие се опитвате да повярвате и всичко пак много трудно е да повярвате, или вие наистина вярвате сляпо, но проблемът на греховете ви все още остава. Какво не е наред тук? С какво може да се обясни това? Хора не могат да имат истинска и силна вяра, защото те не знаят, че Исус Христос пое всичките им грехове върху Себе Си чрез кръщението. Това е така, защото те вярват в заблуди, с които те не могат да решат проблема за греховете си, без значение колко те вярват.
Вяра трябва ли да бъде само безусловна, без никакво пълно свидетелство? Разбира се, че не! Пълната вяра дохожда наведнъж само когато вие знаете, как наистина се разрешава проблемът на грехове, и вярвате в това. "Въпреки че аз се съмнявах в Теб, това е просто очевидно, че Ти вече си решил проблема на моите грехове. Аз просто не мога да не вярвам в Твоето спасение, понеже това спасение е толкова очевидно. Благодаря Ти за това, че Ти си решил моя проблем." С други думи, първо ние можем да се съмняваме, но свидетелството на нашето спасение е толкова очевидно, че ние не можем повече да се съмняваме. Исус ни е показал евангелието на водата и Духа като белега и свидетелството на нашето спасение. "Така Аз съм изплатил напълно дълга ти." Само гледайки това свидетелство, което ни показва, че всичките ни дългове напълно са изплатени, ние можем да имаме истинската вяра.
Даже ако открито признаваме, че вярваме в Бога, кажем, че Исус Христос, Самият Бог, е наш Спасител, и твърдим, че вярваме в Спасителя, ние не можем да вярваме, ако нямаме свидетелството на това, че Той ни е спасил и че греховете ни са измити. С други думи, ние не можем да имаме твърдо убеждение, ако не видим квитанцията на пълното изплащане на цената на греховете ни. Може да изглежда, че хората, които вярват без да видят тази квитанция, имат силна вяра, но в действителност вярата им просто е сляпа. Това е само фанатическа вяра.
Считате ли вие, че фанатическа вяра е добра вяра?
Какво бихте мислели, ако пастор с фанатическа вяра изискваше същия фанатизъм от други? "Повярвайте! Получете огън! Огън, огън, огън! Свети Дух, който си като огън, напълни ни с огън! Аз съм сигурен, че Господ ще благослови всички вас! Сигурен съм, че Той ще даде богатство на всички вас! Сигурен съм, че Той ще ви благослови! Сигурен съм, че Той ще ви изцери!" Когато такъв пастор показва това шоу, ушите на публиката започват да звънят и сърцата им започват да скачат. Когато той започва да крещи чрез звукова система от най-високо качество: "Огън, огън, огън," сърцата на публиката започват да скачат от величествения звук на гласа му. След това те са претоварени емоционално, сякаш силна вяра наистина е дошла при тях, и стенат: "Дойди, Господи Исусе! О, дойди, Святий Дух! "
Именно тогава пасторът още по-силно възбужда емоции на слушателите, като казва: "Нека се молим. Аз съм сигурен, че сега Светият Дух слиза и препълва всички нас." След това състав играе вдъхновяващи химни и хората вдигат високо ръце, лудеят от ентусиазъм, и техните емоционални изблици достигат връхната точка. Точно навреме, тогава пасторът казва: "Нека правим наши дарения. Тази вечер, Бог особено иска да получи специален дар от вас. Нека всички дадем тези специални дарения на Бога. "
Препълнени от емоции, хора остават без пари. Този фалшив пастор вече е приготвил огромен амвон, достатъчно голям, за да натрупа всички събрани пари, и вече е поставил десетки мрежи за ловене на пеперуди (чаши за пожертвования) преди него. Когато състав започва да играе вдъхновяващи химни и сърцата на хора са препълнени с радост, той изпраща събирачи на пеперуди (доброволци, предаващи чаши за пожертвования) на паството.
Като лъжат, че по-големи пожертвования означават по-големи благословения, и като възбуждат емоции на хора, тези фалшиви пастири подтикват хора да проливат сълзи и да отварят портмонета си. Те искат да принудят паството да жертват пари, дори като не осъзнават, какво правят, и затова фалшивите пастири ги лишават от разсъдък и разбиране и вместо това ги претоварват с емоции. Това не е Божието Слово нито дори проповед, но фанатическо и сляпо действие, което граничи с измама. Също така пасторите, чиято вяра е фанатическа, подбуждат емоции на хора, за да достигат собствени скрити цели.
Ако знаем, че нашият Господ пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, и ако вярваме в това, че Исус Христос е наш Спасител, ние не се клатим, но имаме мир. Единственото нещо, което ни вдъхновява тихо е, че Исус пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си и бе разпнат. Когато мислим за това, че Исус, Самият Бог, пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си и умря, за да заплати цената на тези грехове, ние сме изключително благодарни и сърцата ни са пълни с голяма радост. Това спокойно вдъхновение в сърцата ни е много по-голямо от всичко друго на този свят; никакви романтични любовни излияния, никакъв скъпоценен диамант на този свят не може да ни вдъхнови повече от това.
За разлика от това, емоционално ориентираното вдъхновение на фанатиците не трае толкова дълго. Въпреки че те могат да живеят от това вдъхновение за някое време, всичко пак когато те съгрешават всеки ден и се опозоряват от тези грехове, те не могат да не скриват лицето си от срам. "Ако Исус е отнел нашето наказание и е умрял на Кръста за нас, то защо аз все още съгрешавам всеки ден?" Затова те скриват лицето си и повече нямат това вдъхновение; освен това, поради своя срам те не могат дори да стоят пред Бога.
Ето защо Бог ни е показал жертвеника за всеизгаряне. Жертвата, принасяна на този жертвеник за всеизгаряне според системата от жертвоприношения, беше Самият Исус Христос, наш Спасител. И така, този жертвеник за всеизгаряне показва, че Исус е дошъл на земята и наистина е спасил всички ние веднага чрез синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Бог ни е показал този жертвеник за всеизгаряне и иска да се спасим чрез вяра в истината.
Какво трябва да правим в тази ера?
Има много неща, които ние, новородени, трябва да правим в тази ера. Преди всичко трябва да проповядваме евангелието на водата и Духа по целия свят. Трябва да разпространяваме истината между тези, които по-нататък не знаят за тази истина на синята, моравата и червената прежди и препредения висон, и затова трябва да им помогнем да се спасят от наказанието на огъня на пъкъла. Защо? Защото мнозина вървят след Исус, дори като не осъзнават и не вярват в евангелието на водата и Духа, разкриващо се в скинията.
За да им проповядваме тази истина, ние трябва да направим още много неща. Трябва да издаваме нашите книги, които са изпращани по целия свят; от превеждане, коригиране и редактиране, за да можем да публикуваме тези книги, до осигуряване на необходими средства, за да ги печатаме и да изпращаме в страните на целия свят; затова наистина има много неща, които трябва да направим.
Ето защо, гледайки своите сътрудници и пастори, ние виждаме, че те всички наистина са много заети. Всичките светии и работници на Божията Църква наистина са много заети с тази мисия, затова за тях това е физически трудно време. Казва се, че маратонски бегачи в определен момент на дистанцията на 42,195 км. са толкова изнурени, че те дори не са сигурни дали тичат или правят нещо съвсем друго. Казано накратко, крайното изтощение прави разсъдъка им невъзприемчив. Възможно, сега ние сме достигнали тази точка в нашия маратон на евангелието. Да живеем според евангелието е също като да тичаме голямо разстояние до цел без да се спираме, като маратонски бегачи. Нашият маратон на евангелието трябва да трае до деня на второто идване на нашия Господ, затова всички ние срещаме трудности.
Но защото нашият Господ е вътре в нас, защото ние имаме евангелието на водата и Духа и защото вярваме в това, че Господ ни е спасил със синята, моравата и червената прежди и препредения висон, и защото вярваме в тази очевидна истина, всички ние можем да получим нова сила. Исус ни е подарил спасението, и затова ние сме получили този дар. Ето защо трудностите на плътта ни не могат да ни безпокоят. Напротив, колкото е по-трудно, толкова по-голяма сила имат праведни. Аз наистина благодаря на Господа.
Духовно, в сърцата ни, в мислите ни и чрез околната ни обстановка ние можем да чувстваме нова сила, която нашият Господ ни е дал, и че Той е с нас. Защото ние можем да чувстваме, че Той ни помага и поддържа, и че Той е с нас, ние още повече Му благодарим. И така, апостол Павел също каза: "За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява" (Филипяни 4:13). Затова ние всеки ден признаваме, че изобщо нищо не можем да направим, ако Господ не ни дава сила. Исус Христос не само бе кръстен за нас, но Той също принесе Себе Си в жертва за нас, бе разпнат, прие собствена смърт, възкръсна от мъртвите и по този начин стана наш истински Спасител. Всеки път, когато гледаме жертвеника за всеизгаряне, ние си спомняме за тази истина.
Жертвеникът за всеизгаряне беше направен от ситимово дърво и отвън и вътре покрит с дебел слой бронз. Той беше около 1,35 м. висок, и медна решетка във вид на мрежа беше положена близо до средата му, около 68 см. на височина. Месото на жертвите беше полагано върху тази решетка и изгаряно.
Всеки път, когато гледаме жертвеника за всеизгаряне, трябва да видим, какви сме в действителност. Ние също трябва да видим, че Исус Христос пое върху Себе Си греховете ни във време на кръщението, и че Той понесе цялото наказание за греховете ни, като проля кръвта Си на Кръста. Ние наистина не можем да отбегнем смъртта и наказанието за греховете ни пред Бога. Поради греховете и наказанието ни, ние трябваше да умрем и да бъдем проклети завинаги. Но Исус Христос дойде на земята като вечната жертва на очистението, бе кръстен и умря заради нас, като жертва на Стария Завет, затова всички ние сме се спасили.
Жертвено животно може да изглежда мило и приятно, когато е живо, но колко страшно то изглежда, когато пролива кръвта си и умира, когато гърлото й е прерязвано, след предаването на грехове чрез полагането на ръце върху нея! Това, че ние, които заслужавахме такава страшна смърт, сме избегна наказанието си, наистина е голямо благословение. Това благословение е станало възможно, защото Господ ни е подарил спасението. Както е показано в синята, моравата и червената прежди и препредения висон, Исус Христос дойде на земята в плът като човек, ни спаси чрез кръщението Си и кръвта на Кръста, и по този начин ни даде истинския дар на спасението. Бог ни е дал дара на спасението – вярвате ли в това в сърцата ви? Вярвате ли в този дар на спасението, в любовта на Исус? Всички ние трябва да вярваме в това.
Когато гледаме жертвеника за всеизгаряне, трябва да осъзнаем, че Исус Христос ни е спасил по този начин. Той също така е станал жертвата, за да ни подари спасението. Както хора полагаха ръце на жертва, а след това проливаха кръвта й, също така Исус ни даде нашето спасение, като претърпи такива страдания. Именно така Той ни спаси от греховете ни. Трябва да осъзнаем това, с цяло сърце да вярваме пред Бога и да Му благодарим.
Бог иска да получим този дар и любовта на Неговото спасение с вяра. Той иска да повярваме с цяло сърце в спасението на кръщението и кръвта на Кръста, което Той осъществи, като дойде чрез водата и Духа. Надявам се, че всички вие ще повярвате в любовта на нашия Господ и наистина ще приемете Неговия дар на спасението. Наистина ли приемате тази истина в сърцето си?
Кой е станал такава жертва вместо вас?
Един ден аз видях листовка, която каза: "Кой ще умре за теб? Кого си срещнал днес, който ти е утешил? Исус Христос е станал жертвата вместо теб. Не радва ли се сърцето ти на това?" Кой наистина ще вземе греховете ви чрез кръщение и ще умре на Кръста вместо вас, за да измие греховете ви? Кой ще пролее цялата Си кръв и ще умре, за да ви подари своята любов? Кой някога ще приеме такава жертва за вас? Вашите родственици? Вашите деца? Вашите родители?
Никой от тях! Само Самият Бог, който ви е създал. За да ви спаси от греховете ви, този Бог дойде на земята в плът като човек, бе кръстен, за да вземе греховете ви върху Себе Си, бе разпнат и проля кръвта Си, за да отнеме наказанието за греховете ви, стана ваш истински Спасител, възкръсна от мъртвите и живее сега, и ви даде дара на Своето спасение и любовта. Искате ли наистина да приемете това спасение на любовта в сърцата ви? Вярвате ли наистина с цяло сърце?
Всеки, който ще повярва, ще приеме Господа, а всеки, който ще Го приеме, ще бъде спасен. Да Го приемем означава да получим любовта на спасението, която нашият Господ ни е дал. Сега ние сме спасени благодарение на вярата на сърцата ни в тази любов, това опрощение на греховете, това изличаване на греховете и наказанието за греховете. Това е вярата, която получава дара на спасението.
Всичко в скинията показва Исус Христос. Бог не изисква от нас жертва. Той иска от нас само вярата на сърцата ни в Неговия дар на спасението. "За да ви дам спасението, аз съм дошъл на земята. Като жертвата на Стария Завет, аз съм поел всичките ви грехове, възложени върху Мен чрез полагането на ръце, и като тази жертва, аз съм претърпял страшното наказание за греховете ви вместо вас. Именно така аз съм ви спасил." Ето какво Бог ни казва чрез скинията.
Бог наистина ни е спасил, ни е възлюбил и ни е подарил съвършеното спасение, обаче ако ние не вярваме, то всичко това е безполезно. Солта в вашия шкаф трябва първо да бъде сложена в супата за нея да има солен вкус; също така, ако ние не вярваме с цяло сърце, то дори Неговото съвършено спасение става напълно безполезно. Ако ние не благодарим искрено за евангелието на водата и Духа и не го приемаме в сърцата ни, то жертвата на Исус става безполезна.
Вие можете да получите спасението, само ако знаете за величествената жертва и любов на Исус, Бог и Спасител, приемате ги в сърцето и Му благодарите за това. Ако вие не приемате в сърцето Христовия дар на съвършеното спасение, а само го разбирате, то той е съвсем безполезен.
Трябва само да разберем истината
Няма значение, колко дълго вашата супа кипи в печка; ако вие само мислите, че ще сложите сол в нея, а в действителност не слагате, то супата никога няма да бъде солена. Вие можете да се спасите, само като приемате в сърцето и вярвате в това, че нашият Господ ви спаси от греховете ви, като бе кръстен и като бе разпнат вместо вас, като жертва на жертвеника за всеизгаряне. Когато Бог ви дава дара на спасението, просто го приемете с благодарност. Когато нашият Господ ни казва, че той напълно ни е спасил, просто повярвайте в това.
Половинчата ли е Божията любов, която Той ви е дал? Разбира се, че не! Любовта на нашия Господ е съвършена. С други думи, нашият Господ ни е спасил напълно и съвършено. Той съвършено е поел върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си и точно е умрял на Кръста, затова ние не можем да имаме никое съмнение в тази любов. Той съвършено ни е спасил и ни е подарил спасението. Всички ние трябва да приемем от Бога този дар на спасението.
Нека предположим, че аз имам много стойностна скъпоценност, изработена от най-скъпоценни камъни. Ако аз ви я давам като дар, вие просто инстинктивно я вземате. Това не е ли така? Колко просто и лесно е за вас да я вземете? За да имаме тази скъпоценност, трябва само да протегнете ръка и да я вземете. Това е всичко.
Ако просто отворихте сърцата си и предадохте всичките си грехове на Исус във време на Неговото кръщение, то бихте могли лесно да получите опрощението на греховете ви и да напълните празните си сърца с истината. Именно така Господ е обещал да ни даде спасението. Вие можете да получите спасението, просто като протегнете ръка и като го вземете.
Ние сме получили дара на спасението ни, без да заплатим дори стотинка за него. А Бог радостно дава този дар на всеки, който иска да го получи, затова благословени са тези, които са приели този дар с благодарност. Тези, които приемат Божията любов с радост, са се облекли в Неговата любов и обичат този дарител, понеже те са приели този дар и затова са угодили на Неговото сърце. Трябва само да приемете този дар. Само когато приемате от Бога този дар на съвършеното спасение, вие наистина можете да го получите. Ако вие не го приемате в сърцето си, то никога не ще можете да получите този дар на спасението, колкото и да се стараете.
Аз също съм получил този дар на спасението. "Ах! Господ бе кръстен така заради мен. Като бе кръстен по този начин, Той понесе наказанието за всичките ми грехове. Той наистина бе кръстен заради мен. Благодаря, Господи!" Ето в какво съм повярвал. Затова сега аз съм безгрешен. Аз съм получил съвършеното опрощение на греховете. Ако вие също искате да получите това опрощение на греховете и да се спасите, то приемете го вече сега.
Оттогава аз винаги мислих за този дар на спасението. Дори сега, като мисля за него отново, аз осъзнавам, че мога само да благодаря на Господа за моето спасение. Тази любов на спасението е в сърцето ми, затова аз никога не ще мога да забравя за него. Когато получих опрощението на греха за първи път, като приех и повярвах в евангелието на водата и Духа, истината, показана в синята, моравата и червената прежди и препредения висон, бях безкрайно признателен на Бога. И дори сега, няколко години след това, аз все още имам същото благодарно сърце, и се обновявам всеки ден.
Исус без съмнение дойде на земята, за да ме спаси, бе кръстен, за да поеме всичките ми грехове върху Себе Си, и умря на Кръста, за да понесе наказанието за моите грехове. Когато осъзнах, че всичко това се случи заради мен, то веднага приех и повярвах във всички тези неща. Аз винаги осъзнавам, че това е най-доброто нещо, което съм направил през целия си живот, най-мъдрото и най-умно от всички. Затова вярвам, че Господ наистина ме обича и грижи се за мен, а също вярвам и признавам, че Той е направил всичко това, защото ме е възлюбил. "Господи, искрено Ти благодаря. Както Ти си ме възлюбил, така също аз Те обичам." Такова признание е голяма радост за новородените.
Любовта на нашия Господ е вечна и неизменима. Както Неговата любов към нас никога не изчезва, така и нашата любов към Него никога не трябва да се изменя. Понякога, когато ние преживяваме страдания и трудности, сърцата ни могат да се отклоним от правия път, и ние можем дори да искаме да забравим и да предадем тази любов. Но дори когато ние сме препълнени с болка, а нашето съзнание не ни слуша, и дори когато е изключително трудно, Бог всичко пак ни поддържа, за да не забравят сърцата ни никога за Неговата любов.
Бог вечно ни обича. Заради нас нашият Господ дойде на земята, като създание, защото Той ни възлюби така, че Самият умря за нас. Затова аз ви моля да вярвате в тази Божия любов към вас. И да я приемете в сърцето си. Вярвате ли сега?
Благодаря на Господа за това, че Той ни даде съвършеното спасение от всичките грехове с тази любов.