Ние, като човешки същества, извършваме грехове от момента, в който сме се родили, докато умрем. Всъщност това се дължи на нашата фундаментална природа; че ние съгрешаваме от самото начало. И така, Библията казва: “Няма праведен ни един” (Римляни 3:10). Ето защо апостол Павел изповяда пред Бога, че “Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз” (1 Тимотей 1:15).
“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса” (Римляни 3:21-24).
Тази “праведност” от Бога означава, че Йоан Кръстител кръсти Исус в Йордан. Когато се кръщава, Той каза на Йоан: “Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право” (Матей 3:15). Той понесе греховете на света по най-справедливия и честен начин, когато Йоан Кръстител, представителят на цялото човечество, Го кръсти. Така Йоан възкликна още на следващия ден, след като кръсти Исус: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29).
Какво означава тук “грехът на света”? Той означава всичките грехове на всички човешки същества от Адам и Ева, първите човешки същества на земята, до последния човек, който ще живее в този свят. Хората на миналото принадлежаха на света, хората на настоящето принадлежат на света, а тези, които ще живеят в бъдещето, също са част от света. Исус, Алфа и Омега, е принесъл една жертва за греховете на всички времена, поемайки всичките грехове на света веднъж завинаги чрез Своето кръщение в Йордан и умирайки на Кръста. И “така” сме осветени.
Библията ясно заявява: “С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги” (Евреи 10:10). Забележете, че това е написано в перфектно време. Ние сме абсолютно осветени и безгрешни от момента, в който сме повярвали в Бога, и досега, и винаги ще бъдем. Понеже Господ е Всемогъщият Бог, Той има птичи поглед върху началото и края на света. Въпреки че са изминали около 2000 години откогато Той бе кръстен, Той взе всичките грехове, които хората извършват от началото до края на света. Затова, преди да умре на Кръста, Той каза: “Свърши се!” (Йоан 19:30) Той взе всичките грехове на света преди около 2000 години, и умря на Кръста, за да ги измие.
Ние все още съгрешаваме, дори след като сме се спасили, защото нашата плът е слаба. Обаче Исус ни изкупи от всичките грехове на миналото, настоящето и бъдещето, като пое всичките грехове върху Своето тяло чрез кръщението Си и бе осъден за тях на Кръста. Това е пълното и праведно Божие спасение.
Ако Исус не бе взел със Себе Си греховете, които ще извършим в бъдеще, никой човек нямаше да може да бъде изкупен от ежедневния грях, “защото заплатата на греха е смърт” (Римляни 6:23). Когато Яков и Исав бяха още в утробата на майка си, Бог ги раздели на два народа, още преди да сторят нещо добро или лошо, и възлюби Яков, но намрази Исава, и каза: “По-големият ще слугува на по-малкия” (Битие 25:23). Този пасаж означава, че Божието спасение няма нищо общо с нашите собствени дела, но е дадено на тези, които просто вярват в Божието съвършено спасение в Неговото кръщение и разпятие.
Ние, хората, сме обречени на ада като грешни същества от момента, в който сме се родили, до момента, в който умрем, но Бог е предвидил нашите грехове от пръв поглед и веднъж завинаги е измил всичките ни грехове чрез Исусовото кръщение и Кръст, защото Той ни обича. Живеем в благословено време. Пророк Исаия каза: “Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове” (Исая 40:2). Времето на нашето робство на греха е приключило чрез евангелието на Исусовото кръщение и Кръста, затова всеки, който вярва в евангелието, може да бъде освободен от всичките си грехове. “Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им”, прибавя: “И греховете им и беззаконията им няма да помня вече”. А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях” (Евреи 10:16-18).
Бог вече не ни съди за нашите ежедневни грехове, защото вече е измил всичките грехове на човечеството и ги е осъдил чрез Исус.
В резултат на това можем да чакаме Господ да дойде и да следваме Неговото Слово като праведници без грях, въпреки че все още извършваме грехове в живота си.