Тема 11: Скинията
[11-20] Кадилният олтар (Изход 30:1-10)
(Изход 30:1-10)
"Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш; един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него. Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо. А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато. Тоя олтар да туриш пред завесата, която е пред ковчега с плочите на свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе. И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него. И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; това ще бъде вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения. На тоя олтар да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние. Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу."
"Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш; един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него. Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо. А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато. Тоя олтар да туриш пред завесата, която е пред ковчега с плочите на свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе. И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него. И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; това ще бъде вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения. На тоя олтар да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние. Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу."
Кадилният олтар беше място за молитва
Кадилният олтар беше направен от акациево дърво и беше квадратен, като беше дълъг и широк един лакът (45 см: 1,5 фута) и висок 2 лакътя. Поставен в светилището, кадилният олтар беше покрит изцяло със злато и имаше златен венец наоколо. Четири златни колелца бяха направени под венеца му, за да държат върлините, използвани за носене. На този кадилен олтар трябваше да се използва нищо друго освен миро за свето помазване и благоуханния тамян (Изход 30:22-25).
Кадилният олтар беше мястото, където тамян на молитва беше принасян на Бога. Но преди да се молим пред кадилния олтар, първо трябва да разберем дали имаме право да се молим на Бога при този олтар или не. Който се стреми да има право да се моли на светия Бог, трябва първо да стане безгрешен, като измие греховете си чрез вяра. За да направи това, човек трябва да бъде очистен от всичките му грехове чрез вярата на всеизгарянето и на умивалника.
Бог не чува молитвите на грешниците (Исая 59:1-3). Защо? Защото Бог приема само онези, които са очистени от всичките им грехове чрез вярата в евангелието на водата и Духа. Защото Бог изми всичките ни грехове чрез истината, показана в синята, моравата и червената прежди и препредения висон. С други думи, Бог е доволен да чуе само молитвите на праведните (Псалми 34:15, 1 Петрово 3:12).
Природата и реалността на всички човешки същества
Когато погледнем внимателно, виждаме, че всички човешки същества, включително вие и аз, се родят като грешен род и затова всички те съгрешават. Всички хора са род на злодейци. Тъй като хората първоначално се родят с грях, те не могат да не живеят живота си, като извършват зли дела. Помислете за себе си, какви сте вие. Можем да признаем пред Бога, че бяхме зли хора, които не можаха да не бъдат хвърлени в ада. Преди всичко, когато преценяваме действията си пред Бога, осъзнаваме, че според Божия закон, който обявява, че заплатата на греха е смърт, ние просто не можем да избягаме от Неговия праведен съд за греха.
Защото от сърцата на човешките същества излизат само зли мисли, убийства, прелюбодейства, гордост и глупост и т.н., те правят това, когато им се дава възможност (Марко 7:21-27). Как могат сърцата на човешките същества, които са родени като род на злодейци и не могат да не грешат, когато обстоятелствата позволяват и възникнат възможности, да бъдат безсрамни пред Бога? Това е невъзможно чрез човешки усилия. Но има една и единствена вяра, която ни позволява да нямаме срам пред Бога и тя е тук. Всички ние трябва да знаем и да вярваме в истината, направена от синята, моравата и червената прежди и препредения висон, истината, която ни позволява да бъдем измити от всичките ни грехове и затова да стоим пред Бога без срам. И така, ние всички се нуждаем от евангелието на водата и Духа.
Никой от нас не можеше да отрече факта, че всички ние бяхме обречени на ада за греховете ни, но само признаваме тази съдба. И за тези, които признават пред Бога, че са обречени на ада, не е толкова трудно да вярват в сърцата си в спасението, което Бог им е дал. Когато дохождаме при Бога с честността и искреността, ние не можем да крием сърцето си от Него и така ние започваме да признаваме справедливостта на Божията праведност. Всички са на такова положение, че те не могат да не бъдат наказани за греховете си чрез Божията праведна присъда.
Праведният Божий закон, който заявява, че заплатата на греха е смърт, не е закон, който всички грешници могат да отбягнат със собствените си мисли или религиозна вяра. Тъй като Божият закон е подробен, точен и справедлив, той принуждава всеки, който стои пред него, да признае, че той е обречен на ада за греховете му. Всички грешници осъзнават, че не могат да избягат от Божия съд, дори и за най-малките от греховете им.
Следователно, ние се нуждаем от Спасител, който ни освобождава от греха, и трябва да разберем кой е този Спасител. Това е Исус Христос, Спасителят на цялото човечество. Той е Спасителят, който дойде на тази земя, който бе кръстен от Йоан, за да поеме греховете на света, който понесе наказанието за беззаконията на всички грешници, като бе разпънат и проля кръвта Си и по този начин ни спаси от всички нашите грехове.
Всички ние неправилно разбрахме, че получаването на опрощението на греха би било изключително трудно. Всъщност мислехме, че можем да бъдем спасени само ако знаем Библията в нейната цялост или че нашето спасение изисква някакви добри дела. Но истината за спасението, дадена от Бог, е различна. Тази истина на спасението се отвори и ни показа пътя да бъдем спасени от всичките си грехове, като изследваме съвестта си пред Божия Закон, разпознавайки всички грехове, които се намират в сърцата ни, и вярвайки в евангелието на водата и Духа. Тази истина беше предвещавана във вратата на Скинията.
Опрощението на греха на човечеството идва от истината за скъпото спасение, изпълнено чрез синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Истината е, че вярвайки в тази истина, всички могат да получат вечното опрощение на греха веднъж завинаги. За да направят това, всички хора трябва да осъзнаят, че всички са обречени на ада за греховете им, и да вярват в евангелието, показано в синята, моравата и червената прежди, като по този начин получават опрощаването на всичките им грехове наведнъж. Евангелието, което Бог ни е дал, е евангелието, което се намира в евангелието на истината, съдържащо синята, моравата и червената прежди и препредения висон.
Всички трябва да повярват в това евангелие на истината, защото ако не вярват в истината, съдържаща се в това евангелие, тогава те не могат да бъдат освободени от греховете си. Но онези, които вярват в тази истина на спасение, което Бог изпълни с евангелието на водата и Духа, са достойни да бъдат спасени от всичките им грехове и да станат Неговите собствени деца. За да станем онези, които могат да отидат пред Бога и да Му се молят, първо трябва да повярваме в истината за водата и Духа, евангелието на опрощаването на греха. Когато сме спасени от всички грехове, като познаваме истинското евангелие и вярваме в него в искрено ни сърце, тогава ние имаме право да се молим на Бога. Вярата, която ни позволява да се молим на Бога, се постига чрез вярата на сърцата ни в евангелието на водата и Духа, евангелието от Бога.
Погрешно е да се опитвате да се молите на Бога без вярата, която знае и вярва в истината за синята, моравата и червената прежди, показани на покривката на Скинията. Такава вяра е сходна с извършване на греховете на богохулство и насмешка срещу Бога. Как бихме могли да станем врагове на Бога, като отказваме да вярваме в сърцата ни в истината, показана в Скинията?
Когато отказвате да вярвате в Исус Христос, който дойде чрез истината на синята, моравата и червената прежди, това е пряк път да натрупвате Божията вражда. Това е акт на ужасно неверие, което се противи на Бога. Душите, които продължават да вършат греха на презиране на Божията святост, са тези, които не вярват в спасението, което Бог изпълни за тях, но вярват според собствените си мисли и по своя собствена инициатива. Такива души са тези, които се покриват с дрехите на смокинови листа, наречени "лицемерие", презират Божията любов и милост.
Но трябва да осъзнаете, че макар тези хора да могат да мамят сърцата си, те не могат да избягат от Божия съд. Хората с такова неверие ще бъдат осъдени, за да страдат от ужасяващото наказание на греха чрез Божия праведен Закон. Защо? Защото не искаха да познават евангелието на водата и Духа, с които Господ бе изличил греховете им, нито да повярват в това евангелие.
Когато нашата съвест е мръсна дори в собствените ни очи, как можем да скрием греховете си от светия Бог? Това е просто невъзможно! Всеки, който се стреми да скрие греховете си, ще бъде оставен от Божията любов и милост. Тези, които мамят собствените си сърца, ще се окажат зли слуги на дявола, които заблуждават Бога и ближните си. Самата представа, че могат по някакъв начин да заблудят Бога само като завържат собствените си очи, е отражение на тяхната арогантност, идваща от техните човешки мисли. Всъщност онези, които разчитат на собствените си мисли, са тези, които оспорват евангелието на водата и Духа и които се стремят да станат слуги на Сатана по собствената си воля.
Хора трябва да осъзнаят, че макар да могат да мамят сърцата си, те никога не могат да мамят Бога. И те трябва да променят мнението си, за да повярват според Божието Слово. Как може някой да измие греховете си без да вярва в евангелието на водата и Духа? Както е писано, че заплатата на греха е смърт, никой грешник, който мами сърцето си пред Бога, не може да избяга от Божия съд. Ако признаваме Божия Закон, тогава е ясно, че всички ние сме обречени на ада за греховете ни. В действителност всички, които искат да излязат при Бога, трябва да бъдат спасени, като вярват в истината на евангелието, проявяващо се във входа на Скинията.
Но тъй като мнозина не успяха да осъзнаят факта, че трябва да бъдат осъдени за греховете им, те също не успяха да приемат в сърцата си евангелието на спасението, което идва от истината на синята, моравата и червената прежди, и в резултат на това те всички отиват в ада. Независимо дали вече са християни или не, онези, които не вярват в евангелието на водата и Духа, ще срещнат същото наказание. В действителност ние не трябва да заблуждаваме собствената си съвест пред нашия Бог, а да отстъпим сърцата си на евангелието на водата и Духа и да признаем и вярваме в това евангелие на истината.
Трябва да изчистим нашите грехове чрез вярата в Словото на истината
Хората имат два вида съвест: един е съвестта на плътта, а друг е съвестта на вярата по отношение на евангелието на истината. Трябва да бъдем честни по отношение на тези две сфери, но от тези две не можем да пропуснем по-специално съвестта на вярата, която разпознава евангелието на истината. Трябва да разгледаме съвестта на нашата вяра пред Божието Слово; вярваме, че Исус прие нашите грехове, като се кръсти, беше осъден на Кръста и по този начин ни спаси; и чрез тази вяра да измием греховете на съвестта ни. Това ме раздразнява, че дори когато това е истината, която не може да бъде по-окончателна, все още има хора, които не вярват в евангелието на истината.
Има ред на вяра, за да очистим съвестта си. Първо, трябва да признаем и потвърдим факта, че сме обречени на ада, и второ, трябва да вярваме в сърцата си, че нашият Спасител дойде на тази земя, беше кръстен от Йоан за нашите грехове, умря на Кръста, възкръсна от мъртвите, и по този начин ни спаси от всички грехове. Грешниците трябва да бъдат спасени от беззаконията си и да получат вечен живот чрез вярата си в евангелието на водата и Духа, което е показано в синята, моравата и червената прежди.
Въпреки факта, че трябва да бъдем спасени от нашите грехове, някои хора все още не вярват, дори когато знаят за опрощаването на греха, изпълнено чрез синята, моравата и червената прежди. Как могат да правят това? Със сигурност те трябва да бъдат отговорни за всички последствия от своето неверие. Ако току-що бяхме познали истината, показана в синята, моравата и червената прежди, но не бяхме повярвали, тогава ние все още бихме били грешни, и ако все още бяхме били грешни, тогава не би ли трябвало да бъдем съдени за нашите грехове според Божия Закон? Всеки от нас, мъж или жена, трябваше да бъде спасен от греха чрез вярата на сърцето му в истината за спасението, което Бог изпълни чрез синята, моравата и червената прежди.
Хората трябва да имат такава вяра, която ги спасява от греховете им. Те трябва да имат вярата само в евангелието на водата и Духа. Вярвате ли в евангелието, показано в синята, моравата и червената прежди, че Господ понесе всичките ни грехове, като се кръсти, и ни спаси с кръвопролитието на Кръста? Когато мислите първо за себе си, признавате ли, че наистина бяхте обречени на ада? Разбирате ли, че дори когато бяхме обречени на ада, Господ все пак ни спаси от греховете ни с истината, показана в синята, моравата и червената прежди?
Трябва да осъзнаете, че за да се погрижи за всичките ни грехове, Господ дойде на тази земя, беше кръстен и проля кръвта Си. За да изтрие вашите и моите грехове, нашият Господ дойде на тази земя, въплътен в плътта на човека, незабавно прие всички грехове на цялото човечество върху Своето тяло, като се кръсти от Йоан в река Йордан на 30-годишна възраст, и понесе осъждането на греха веднъж завинаги, като беше разпънат и проля Своята кръв. Изведнъж Бог изличи всички грехове на вярващите.
Можем да бъдем спасени от всичките си грехове, като вярваме в истината, показана в синята, моравата и червената прежди. Трябва да проучим и да потвърдим дали наистина сме спасени от всички наши грехове чрез тази истина. Трябва да имаме вярата в Исус Христос, който дойде чрез синята, моравата и червената прежди като Спасител. Както казва Библията: "Със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява" (Римляни 10:10). Римляни 10:17 също казва: "И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово."
Това Христово Слово ни казва, че сме спасени, като вярваме в спасението, изпълнено със синята, моравата и червената прежди. Опрощението на греха не е нещо, което се постига чрез вяра в нашите собствени мисли, но това е нещо, което се постига чрез вярата на сърцата ни в спасението, което дойде чрез синята, моравата и червената прежди. Вярата, която наистина може да ни избави от греха, е вярата в евангелието на водата и Духа.
Трябва ли тогава да се молим на Бога, като имаме вяра в тази истина? Разбира се! Ние трябва винаги да се молим в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, като препаше кръста си с истината (Ефесяни 6:14,18). Но каква е тази истина?
Евангелието ни казва, че нашият Господ дойде на тази земя, за да ни спаси, бе кръстен от Йоан Кръстител на 30-годишна възраст, понесе всичките грехове на света, беше разпнат за двете Му ръце и крака, беше заплюван, проля кръвта Си и по този начин изличи нашите грехове. Трябва да признаем, че именно чрез вярата ни в тази истина нашето опрощаване на греха е било изпълнено. Нашият Господ ни спаси от нашите грехове, като беше осъден за греховете на света чрез Неговото кръщение и кръвта на Кръста.
"Господи, Ти ме възлюби толкова много, че Ти ме направи Божие дете." Така трябва да изповядаме нашата вяра. Когато всичко, което имахме, беше само грях, нашият Господ все още ни даде право да влезем в Небесното Царство, като изличи всичките ни грехове чрез Своето кръщение и разпятие. Ние всички трябва да вярваме в тази истина и да получим вечен живот.
Каква е причината да не вярвате в тази истина? Що се отнася до мен, аз не бих имал нищо да кажа, дори ако Господ не се кръсти така, за да ме спаси от греховете ми, и все пак за моето собствено добро Той в действителност се кръсти, проля кръвта Си, и по този начин ме спаси от моите грехове. И така вярвам! Няма причина, поради която всички ние не трябва да вярваме в това евангелие. Ясно е, че ако грешници не вярват в истината на евангелието на водата и Духа, то те със сигурност ще бъдат хвърлени в ада. Но аз искам всеки от вас да бъде спасен сега от греха, като вярва в евангелието на синята, моравата и червената прежди.
Имаше време, когато аз самият оставах грешник, както твърдях, че вярвам в Исус. Искайки да бъда добър християнин, много се опитвах да не се срамувам под Небето. Но противно на моите желания, продължавах да съгрешавам отново и отново; единствената утеха беше, че когато се сравнявах с другите, мислех, че съм поне малко по-добър от тях. Но съвестта ми продължаваше да ми казва, че все още имам грях, и тъй като заплатата на греха е смърт според Божия Закон, аз бях човек, обречен на ада заради беззаконията ми.
След десетилетие на моя уморен и легалистичен живот бях почти мъртъв духовно. Бог обаче ме събуди благодарение на това, че Исус Христос беше кръстен за мен и взе собствените ми грехове. Той пое не само моите грехове, но и всичките грехове на всички в целия свят. След това понесе осъждането за тези грехове, като ги докара на Кръста, бе разпънат и умря върху него, възкръсна от мъртвите и по този начин стана мой истински Спасител, който живее дори и сега. Когато се запознах с това евангелие на истината, не можех да не вярвам в него. И като повярвах, че Исус Христос стана мой Бог на спасението чрез Неговото кръщение и Неговото кръвопролитие на Кръста, всичките ми грехове бяха измити. В сърцето си получих опрощението на греха чрез вярата.
Получих опрощението на греховете си не защото познавах добре за цялото Божие Слово, но бях спасен от греховете ми, защото познах греховете на собствената си съвест, предадох тези грехове върху Исус Христос чрез Неговото кръщение и повярвах в сърцето ми, че Исус бе осъден на Кръста, за да плати заплатата на моите грехове. Именно защото получих това опрощение на греха, сега живея живота си, проповядвайки евангелието. Вие и аз сме същите; няма разлика между нас в действителност.
И като вас, аз също бях обречен на ада, и също като вас, аз получих опрощението на греховете чрез вярата в същото евангелието на водата и Духа. Като вярваме в евангелието, с което Господ изличи нашите грехове, вие и аз сме били спасени чрез вяра. И така аз благодаря на Господа. Именно защото по този начин сега имаме съвестта на вярата, като получихме съвършеното опрощаване на греха чрез водата и Духа, сега можем да отидем при Бога и да се молим на Него както Неговите деца, които са получили опрощението на греха.
Както Библията ни казва, че ароматът за кадилния олтар беше направен от миро за свето помазване и благоуханния тамян, Исус ни очисти чрез измиването на всичките ни грехове със Свещеното евангелие на истината. В древната епоха на Стария Завет народът на Израел трябваше да направи този тамян и да го изгори на олтара точно както Бог беше заповядал. И така, в светилището тамянът се изгаряше и ароматът му се издигаше ежедневно. Този тамян означава да се молим на Бога.
В епохата на Новия Завет, за да изгорите този тамян в Светилището, първо трябва да повярвате в евангелието на истината и да получите опрощението на греха в сърцата си. С други думи, вярвайки в евангелието на истината, човек може да изгаря тамяна на молитва. Как иначе бихме могли да изгаряме тамяна по същия начин, по който беше изгарян по време на Стария Завет? Когато такива принадлежности на Скинията като олтарът за всеизгаряне и кадилният олтар не са пред нас сега, как бихте могли да направим тамян и да го изгорим на олтара? Можем да изгорим тамян на молитва чрез вярата, защото Исус Христос е изличил нашите грехове и ни е спасил. Понеже сърцата ни бяха очистени чрез вяра, когато получихме опрощението на греха, сега можем да изгаряме тамяна издигащ се на Бога с нашите пламенни молитви.
Ние вярваме, че чрез нашата искрена вяра в евангелието на водата и Духа всички наши грехове бяха предадени на Исус Христос и че Исус Христос жертвено понесе нашето осъждане за нашите грехове вместо нас. Така нашите сърца са станали чисти. Тъй като всичките грехове в сърцата ни са предадени на Исус, чрез вяра сърцата ни едновременно са станали напълно чисти. Ако всичките ви грехове бяха предадени на Исус чрез кръщението, което Той прие от Йоан, тогава всички ваши грехове бяха измити и изчезнаха веднъж завинаги. В сърцата ви вече не е останал грях. Тъй като нашите грехове бяха изличени и очистени, като повярвахме в евангелието, сега можем да отидем при светия Бог и да поискаме Неговата помощ. Това, че можем да се молим на Бога, се основава на нашата вяра, че сме получили опрощаването на греха чрез определена ни вяра в евангелието, което сега е в дълбочината на нашите искрени сърца.
Братя и сестри, отидете на кадилния олтар и непрестанно се молете. – Отче, моля Те, помогни ми. Това е ситуацията, в която съм, и това ми е необходимо. Искам да разпространявам истинското евангелие и да живея справедливо, Отче. Искам да живея целомъдрен живот на човека, който наистина е бил очистен от греха. И искам да давам плодовете на праведността. Дай ми вяра в Теб. Искам да живея живота си според Твоята воля." Подобно на това, молитва е да молим за нещата, от което се нуждаем. Тя е да молим за Божията помощ според Неговата праведност.
Вероятно вие също имате различни страсти и желания. Защото ние сме били направени праведни чрез нашата вяра в евангелието на водата и Духа, което ни е оправдало, сега е възможно да поискаме от Бога всичко чрез молитва. Тези, които могат да се молят на Бога за помощта Му, са щастливи. Сега, когато всички ние получихме опрощението на нашите грехове, като повярвахме в евангелието на водата и Духа, няма съмнение, че всички ние можем да се молим на Бога.
Тези, които чрез вярата си в Бога и евангелието на водата и Духа са получили опрощението на греха в сърцата си, са придобили поне правото да отидат при светия Бог и да поискат Неговата помощ. И всички новородени вярващи неизбежно и инстинктивно започват да се молят за помощта на Отца в живота си, както дете вика за помощ на своите родители, когато има проблеми. Тяхната вяра, която ги е довела до опрощаването на греха, не е само вярата, която им дава възможност да нарекат Бога техен Отец, но и вярата им позволява да се молят за помощта на Отца по всяко време както Негови собствени синове и дъщери. Тъй като Бог наистина е станал наш собствен Отец чрез нашата вяра, сега сме способни да поискаме помощта Му чрез нашата молитва според нашите нужди.
Разбира се, аз не знам, какви са вашите лични молитви или как Бог отговаря на тях, след като получихте вашето опрощение на греха. Но аз точно знам, че когато се молим на Бога да ни даде възможност да се съединим с Неговата Църква и да разпространяваме евангелието, Той със сигурност отговаря на молитвата ни. Именно по този начин ние започваме да се молим за другите. Отначало всички се молят само за нуждите на своята плът. Но чрез делата на Светия Дух осъзнаваме, че ние спешно се нуждаем от молитви за другите и така ние започваме да се посвещаваме на молитва за спасението на други души и разпространението на евангелието на водата и Дух по целия свят. Защо? Защото молитвите на новородените светии са водени от Светия Дух. Господ ни каза: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда [Неговата праведност – бележка на преводача]" (Матей 6:33).
Но между новородените, тези, които са все още духовно незрели, не знаят как да се молят за правилните неща, защото все още не са изпитали Божия отговор на техните молитви. Това е така, защото те все още не знаят колко мощна е вярата в Божията праведност. Хора с малка вяра не само не знаят дали Бог ще отговори на техните молитви или не, но освен това те са преследвани от съмнения.
В действителност, те трябва да се молят заедно с онези, които повярваха преди тях. Тези, чиято вяра е млада, се колебаят да се молят на Бога. И когато се молят, искат само това, от което се нуждаят – "дай ми, дай ми, дай ми." Но ако младите във вярата се обединят с Църквата, дори и без голяма вяра в Бога, те все още могат да научат каква е истинската молитва, защото техните предшественици по вяра в Църквата се молят за Божията праведност. Също така, защото Светият Дух дава молитва на вяра на тези, които са обединени с Църквата, те постепенно започват да се молят за Божията праведност. "Голяма сила има усърдната молитва на праведния" (Яков 5:16).
Искрени молитви на новородените, които имат право да се молят на Бога, имат голяма сила. Всъщност Той отговаря на молитвите на тези, които имат вяра в Бога. Когато хората се молят на Бога, за Отец да отговаря на молитвите им, първо трябва да повярват, че Бог е техен собствен Отец и че Той отговаря на техните молитви точно според тяхната вяра. Така, когато предшествениците на вярата се обединят заедно и се молят за онези, които следват по стъпките им и за праведни дела на разпространението на евангелието, те започват да изпитат велики дела. Ако стоите след вашите предшественици на вяра, които вярват в Бога, вие ще получите голяма помощ във вашата вяра. Тъй като Бог знае, че се нуждаем от голяма помощ не само в благодатта на спасението, но и в други аспекти на живота, Той отговаря на нашите молитви. Ето защо ние всички се нуждаем от вярата, която е обединена с Божията Църква.
Когато се молим за нещата, на които Бог се радва, нашата вяра е много вдъхновена. Тъй като духовните деца подражават на такива молитви, в крайна сметка те започват да вземат такива молитви като свои и узряват, можем да дойдем и да се молим на Бог Отец за нашите собствени проблеми по-късно. Тези, които правят това и наистина вярват в Бога, след това започват чрез вяра да ходят по пътя, следващ действителната истина. Както Библията ни казва, че праведните ще живеят само чрез вяра, те започват да живеят не сами за себе си, а за спасението на други души.
Как получихме правото да се молим на Бога? Ние го получихме, като се родихме отново чрез нашата вяра в евангелието на водата и Духа, дадено от Бога. Само на онези, които получиха опрощаването на греха, като повярваха в евангелието на водата и Духа, се дава смелостта на вярата, която позволява да се молят на Бог Отец. Вярата е дар от Бога. Да получим правото да се молим е да получим голямото благословение на вярата от Бога.
Сред многото християнски вярващи на тази планета, как смятате, колко от тях имат правото да се молят с такава вяра? Не много! Един от най-благословените дарове от Бога е, първо, че сме получили вярата, която ни е спасила от нашите грехове с истината, показана в синята, моравата и червената прежди. И второто е, че сме получили силата и правото да се молим на Бога както Негови собствени деца; и третото е, че сме получили вярата, която ни позволява да живеем като Божии работници.
Бог не отговаря на молитвите на грешниците
Някои грешници, макар че заявяват, че вярват в Исус, се молят на Бога да изличи греховете им, като се катерят на някакви планини и непрекъснато викат името на Господа. Дори и в студени и ветровити вечери те все още се изкачват на планината, покривайки телата си с пластмасови покривки, и въпреки че често се страхуват, все още се молят енергично с цялата си преданост. Но техните молитви само звучат фалшиво в празното пространство.
Въпреки че се молят цяла нощ, те нямат никаква вяра, че Бог наистина ще отговори на техните молитви. Причината, поради която се молят толкова посветено, въпреки тази липса на вяра, е, че се молят за да се големеят пред другите, просто като самохвалство. Молитвите им са безпомощни молитви. Всъщност те знаят в съвестта си, че техните молитви не достигат до Бога, защото все още имат грях в сърцата си. Защото те все още не получават опрощението на греховете си, няма отговор на многото им молитви, колкото и да се молят, плачат и ридаят, викат с цяло гърло и правят всичко, за да поискат от Бога от каквото се нуждаят.
Те трябва да осъзнаят, че предпоставката да се молят на Бога се изпълнява само когато първо получават опрощението на греха. Но тъй като много грешници нямат алтернатива, докато не достигнат до евангелието на водата и Духа, те не могат да не продължават да живеят живота си на вяра като грешници. Когато хората не се очистват веднъж завинаги, като вярват в сърцата си в евангелието на водата и Духа, дадено от Господа, тогава техните молитви са всъщност напразни. Когато грешници се опитват да се молят на Бога, съвестта им вика: "Мислите, че вашите молитви ще достигнат до Бога? Сънувайте и по-нататък! Всички те са напразни!" И така, дори като продължават да се молят на Бога: "Дай ми това, дай ми това", молитвите им всъщност са безсмислени.
"Преди да се молите на Мен, първо да получите опрощението на вашите грехове." Това е Божията воля. Когато тези, които не са получили опрощението на греха, се молят на Бога, те осъзнават от своя опит, че тяхната съвест не е съгласна с техния разум. Когато грешници се молят, те продължават да казват: "Дай ми това, Господи, и дай ми и това", но няма отговор на техните молитви. Нещо повече, съвестта им само им казва: "Изключено! Молитвите ви ще останат без отговор, защото сте грешни!" Когато дори в собствената си съвест грешниците не могат да търпят своята вяра, как биха могли да заблудят Бога, как биха могли да бъдат одобрени от Него и как биха могли да получат отговори на техните молитви? Грешниците просто нямат правото да се молят на Бога. Нещо повече, дори собствените им сърца съмняват се в молитвите им.
Започваме да получаваме отговори на нашите молитви, когато ставаме праведни чрез вяра
Но мнозина, които бяха грешници по-рано, започнат да получават отговори на молитвите си, след като получават опрощението на греховете си, като вярват в евангелието на водата и Духа, показано в синята, моравата и червената прежди на Скинията. Онези, които вярват в евангелието на водата и Духа в дълбочината на сърцата си, могат сами по себе си да бъдат несъвършени, но могат да отидат при Бога чрез вяра, и чрез вяра смело да се молят на Него, като искат Той да им даде това, от каквото се нуждаят. Когато онези, които са получили опрощението на греха чрез вяра, се молят на Бога според Неговата воля, тогава те започват да се молят смело.
Но когато се молят за собствената си плът, понякога се чувстват неподобаващо. Ние, праведни, сме най-щастливи, когато се молим за разпространяването на евангелието на водата и Духа, за душите на другите. Когато се молим за динамичното разпространяване на евангелието, като не сме в капана на плътта, тогава можем да преодолеем препятствията на нашите ограничения чрез молитви на вяра. Но понякога се чувстваме разочаровани, когато не можем да преодолеем такива пречки чрез вяра. Във времена като тези, всичко, което можем да направим, е да се молим и да вярваме, че Бог в крайна сметка ще отговори. И съвсем сигурно, с течение на времето сме свидетели, че Бог действително отговаря на тази молитва.
Това, което трябва да правим, е да се молим, а после да чакаме, да не се чудим в нетърпение защо не получаваме отговори на нашите молитви веднага. Бог иска да се молим чрез вяра и ние вярваме, че ако нашите молитви са в хармония с Божията воля, тогава Той ще им отговори, когато дойде времето. И когато получим опрощението на греха чрез вяра и когато се молим чрез вяра в нашия живот, тогава ние сами ще видим, че наистина получаваме отговори на много от нашите молитви.
Но живели ли сте с вяра по такъв начин? Ако е така, тогава наистина можете да се молите на Бога. Когато отново се прегледаме, осъзнаваме, че сме обречени на ада, и още веднъж осъзнаваме, че можем да имаме право да се молим само чрез получаване на опрощаването на греха чрез нашата вяра в евангелието на водата и Духа. В действителност трябва да си спомним със сигурност, че онези, които могат да се молят, са хора, които са получили опрощаването на греха, като вярват, че Господ е изличил всичките грехове през целия им живот с евангелието на водата и Духа.
Сред онези, които още не са се новородили, има много хора, които са толкова горди за себе си. Ами вие? Имате ли нещо, с което да се гордеете? Вашите ръце са ли силни? Краката ви са ли силни? Независимо колко силни са телата ни, те дори не могат да издържат на вируси на обикновена настинка, нито пък могат дълго време да устоят на някаква незначителна физическа сила, като показват истинската си слабост. Разбирате ли колко са слаби човешки същества? Можем да умрем от едно ухапване от комари, или да паднем мъртви, ударени от падащ камък, докато ходим. Ние не сме нищо. Ако някой изрече една фраза, която ранява нашата гордост, сърцата ни могат да бъдат наранени толкова много, че сме полумъртви. Това не е ли така? Разбира се, че е!
Колко хора умират преди да минават 60-те? Има безброй хора, които умират дори преди да минават 30-те. Тези слаби същества не са нищо друго освен човешки същества. Вечната сила на човешките същества не може да се намери никъде. Тогава трябва ли такива слаби същества да бъдат закоравели в сърцата им и да не вярват в Божието Слово в дълбочината на сърцата си? Нямаме с какво да се гордеем, нито да се преструваме, че сме силни – такива са човешките същества.
В действителност ние трябва да осъзнаваме собствените си слабости, да осъзнаваме нашите недостатъци и грехове, да вярваме в сърцата ни в евангелието на истината, изпълнено чрез синята, моравата и червената прежди, и по този начин да получим правото да се молим на Бога. Трябва да имаме вяра в Бога. За да имат в дълбочината на сърцето си тази вяра, която Бог иска, хората трябва да вярват в евангелието на водата и Духа, но има много, които все още не вярват в него. Бихте ли могли да спечелите правото да се молите на Бога от друго евангелие освен това евангелие на водата и Духа? Биха ли могли вашите грехове да бъдат заличени, ако Исус, когато дойде на тази земя, не беше взел греховете ви, като беше кръстен за вас? Бихте ли предали греховете на сърцето си върху Исус и ги измили, без да вярвате в кръщението, което Исус прие?
Отговорите са не, не, и абсолютно не! Именно защото Исус пое греховете на света с кръщението от Йоан, Той беше разпнат и понесе осъждането за всички грехове със Собствената Си кръв. Тогава бихте ли могли да бъдете спасени без кръщението на Исус и Кръста? Разбира се, че не! Исус беше кръстен, за да приеме веднъж завинаги нашите грехове и да ги измие, за да изличи нашите грехове. И Той беше разпнат, за да понесе наказанието за нашите грехове. Именно чрез вярата в тази истина на евангелието на водата и Духа ние сме били очистени от всичките ни грехове.
Така можем да отидем при Бога по всяко време и смело да изповядаме: "Господи, аз съм толкова несъвършен, но защото Ти ме спаси с водата и кръвта Ти, сега съм безгрешен. Ти дойде на тази земя, веднага взе всички грехове, като се кръсти, понесе тези грехове на света на Кръста, беше наказан за тях и възкръсна от мъртвите. И правейки това, Господи, Ти наистина стана мой Бог на спасението. С вярата си в тази истина вярвам в Теб." С други думи, когато пазим вярата си, винаги можем да отидем при Бога и да се молим на Него въпреки нашите недостатъци. Можем да се молим за разширяването на Неговото Царство, да се молим за нашите братя и сестри и да се молим за другите души, които все още трябва да получат опрощението на греха.
Само когато хората вярват в евангелието на водата и Духа, те винаги могат да бъдат без срам под небето. Но без тази вяра в евангелието на водата и Духа някои хора могат да се опитат да запълнят празнотата с нещо друго – трябва да разберете, че такива усилия са напълно безполезни. Ето защо сърцата им са обезпокоени и измъчвани, превръщайки живота им в непоносим. Независимо дали в истината или в лъжи, всеки иска да вярва в нещо. Помислете за себе си.
Разгледайте себе си дали наистина вярвате в Господа с вярата в евангелието на водата и Духа, или не вярвате в това евангелие на водата и Духа. Господ е изличил греховете ви с водата и с кръвта – ако вярвате в това, тогава има ли все още грях в сърцата ви? Ако наистина вярвате в дълбочината на сърцата и духовете си в това евангелие на водата и Духа, тогава със сигурност няма грях. С вярата на цялото ви сърце в тази истина, сега получете истинското опрощаване на вашите грехове.
Тъй като Бог ни е дал опрощение на греха чрез истината, показана в синята, моравата и червената прежди и препредения висон, сега ние сме получили това вечно опрощение на греха. И затова тези, които вярват в тази истина, са станали Божии деца, облечени в благодатта, която им позволява да дойдат при Него. Следователно ние трябва да се обичаме един друг, да разбираме взаимно недостатъците си, да служим на Божиите дела до края и след това да отидем при Него и да застанем пред Неговото присъствие.
Тези, които са получили опрощението на греха, обичат всички грешници. Сърцата на праведните желаят всеки грешник да познава истината, показана в синята, моравата и червената прежди, и да се роди отново. Но има определен вид хора, които всъщност не могат да обичат хора. Това са упоритите грешни християни, които мамят собствената си съвест на вяра и вкарват себе си в заблуждение с мислите, че вярват в Бога, въпреки че все още остават грешни.
Като вярваме в евангелието на водата и Духа и получаваме опрощаването на греха в сърцата си, ние всички трябва да защитаваме съвестта на вярата. Нека да бягаме надпревара си докрай, да запазим съвестта си на вяра и да не загубим вярата си. И когато някой преживява духовно тежко време, помагайте си един на друг и се държите твърдо. Независимо какво се случва, праведните не трябва да напускат Църквата. Ако праведните напуснат Божията Църква, те веднага ще умрат. Да напуснем Божията Църква е като да загубим своя дом. Да загубим дома си означава да загубим убежище и сърцата ни няма да намерят никъде нито почивка, нито утеха, а в края на краищата ще умрем.
Божията Църква е мястото, където овцете Му се хранят и намират почивка и облекчение. По този начин, когато овцете изгубят силата си и станат твърде уморени, Божията Църква помага на сърцата им да бъдат укрепени, като чуват Словото. Когато приемете Словото, като вярвате в сърцата си, тогава Светият Дух във вас ще се радва, сърцата ви също ще бъдат укрепени и като окончателен резултат вие ще получите вечен живот.
Всички ние, праведни, благодарим на Бога. Благодарим на Господа, защото, за да ни даде право да се молим, Той ни даде евангелието на водата и Духа. Алилуя! Молете се на живия Бог, за да ни даде Той възможност да се доверяваме на Него и да живеем чрез вяра.
Copyright © 2021 by The New Life Mission