Тема 11: Скинията
[11-7] Строителните материали на скинията, които положиха основите на вяра (Изход 25:1-9)
(Изход 25:1-9)
"Тогава Господ говори на Моисея казвайки: Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене. И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и бронз, синьо, мораво, червено, висон, и козина, червенобоядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво , масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите."
"Тогава Господ говори на Моисея казвайки: Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене. И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и бронз, синьо, мораво, червено, висон, и козина, червенобоядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво , масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите."
Беден живот
В стихотворение "Псалм на живота" Хенри Уадсуорт Лонгфелоу написа: "Не казвай със печал бездънна, животът празна е заблуда!"
Обаче ако наистина помислим за това, животът на човека в действителност е много беден. Въпреки че животът на хора може да изглежда да връща в пръст напразно след самотното и краткотрайно живеене в тази пустиня на света, всичко пак земята не е крайното ни местоназначение. Поради греха окончателният край на живота на всеки човек ще бъде вечните и страшни страдания в пъкъла.
Въпреки това хора обикновено са равнодушни към собствената смърт и живота след смъртта. Затова на този свят хора живеят без никаква цел, вървят в пъкъла и не могат да станат праведни пред Бога, който ги е спасил. Такъв е животът. Но ако животът се състоеше само в това, то такъв живот би бил наистина жалък и нещастен!
В такъв живот Месията чака. Ако хората бяха небрежно хвърлени в този свят, само за да се скитат безцелно и да изчезнат в мрака, тяхното съществуване наистина би било бедно и жалко. Всички ние можем да се убедим в това, просто като погледнем хора около нас.
Преди няколко дни, когато бях в кола, аз видях един старец на около 60-годишна възраст, който ходеше покрай пътя. Той беше обърнат гърбом към мен, главата му беше наклонена надолу и рамото му отпуснато, и той изглеждаше доста самотен. Когато дадох сигнал, той се обърна и аз видях, че лицето му беше изпълнено с мъки. Като видях израза на този старец, замислих се за малко. Този старец вероятно чувстваше, колко празен е животът му. Опустошението на есента възможно увеличаваше това чувство на празнота, и той чувстваше безсмислието на живота си още по-силно. Животът не само на този човек, но на всички ние, всъщност е наистина жалък.
Времето минава светкавично бързо и хора дори не осъзнават, че остаряват, и внезапно забелязват дълбоки бръчки на лицето си. Много от тях преживяваха толкова големи жизнени трудности, че дори нямаха възможност да се спрат за малко, да се обърнат и да видят, къде вървят. Всички родители живееха и се трудиха за свои деца и семейства, затова нямат думи да изкажат своята печал, понеже сега видят залеза на живота си и нищо не остава от живота им.
Обхванати от емоции, те се обливат в сълзи. След толкова много време и след толкова много години те в края на краищата имат възможност да се обърнат, а като се обръщат, те само чувстват, колко тайнствено този опустошен пейзаж на късната есен се вписва в собствените им разсъждения. През есента, когато всички листа са паднали и доближава се само тъжна зима, те признават, че животът им също скоро ще изчезне по този начин. Разбира се, те ще съжаляват, че трябваше толкова дълго време, за да осъзнаят това. Каква надежда би имали тези хора, ако те ей-сега изчезват, дори без да се срещнат с Господа? Тези хора, които идват до края си, без да се срещнат с Месията, завинаги са жалки.
Аз самият също бих водил жалък живот, ако не срещнах Господа. Ами вие? Къде бихте отивали сега, ако не се срещнахте с Господа? Твърде много хора на този свят не са се срещнали с Господа и затова са приготвили нещастие за себе си.
Сърцето ми се къса, когато мисля за тези хора, за това, че толкова много хора са приготвили нещастие за себе си. Прасетата трябва само да се хранят, докато не срещнат края си, но животът ни е различен от живота на тези прасета, защото ние трябва да размишляваме и да гледаме извън настоящето, във вечното бъдеще. Много хора със съжаление срещат последния им ден. Въпреки че те знаят, че там е вечното Небесно Царство, те признават, че са твърде негодни да влязат в него, защото остават грешни. Поради това, че има толкова много такива хора, чийто живот е пълен с такова съжаление, аз само плача и ридая за тяхната жалка съдба.
Като мислим за такъв живот, за това, че те не могат да дойдат в забележителното място, приготвено от Бога, и че трябва да изчезнат от този свят без да постигнат настоящата цел на живота си, ние можем само да съжаляваме за тези души и да оплакваме тяхната съдба. Ето защо животът често е сравняван с пътешествие в жесток и опасен океан. Хора казват, че то прилича на живота в такъв океан, на опити да живеят в жестокост на човешкия свят, понеже от рождението до смъртта хора трябва да страдат, да ритат и да пискат, само за да остават живи.
Когато си припомняме, че именно в това се състои животът, ние осъзнаваме със сигурност, че трябва да проповядваме истината за тази скиния на всички хора и да им помагаме да се срещнат с Господа, защото това дело е изключително важно. Защо? Защото чрез жертвоприношението Бог дава на тези грешни хора тяхното спасение от греха, като се среща с тях в собствения Си Дом на Бога. Скинията е Божият дом, установен в пустинята. В този Божи дом, в скинията, Бог се срещна с грешните чрез благодатта на опрощението на греха, изпълнено посредством жертвоприношението. Бог ни казва: "Аз ще ви накара да изградите Моя Дом, където Аз ще живея, и Аз ще се срещна с вас в тази скиния, на умилостивилището." Само в Скинията, в Божия Дом, всеки има възможност да се срещне с Бога.
Не можем да обменяме тази вяра в истината на скинията за богатствата на този свят, защото тя е най-голямата ценност, която не можем да купим на никаква цена. Сигурен съм, че за тези от нас, които имат християнската вяра в Исус Христос като наш Спасител, тяхното точно знание и подобаваща вяра в тази скиния са начин да стъпим на още по-благословен път.
Ние живеем благословен живот
Сърцето ми е изпълнено с щастливата мисъл, и аз се питам дали някой друг живее такъв благословен живот, който ние живеем. Въпреки че човешкото съществуване е толкова жалко, мнозина продължават да живеят, без да мислят за собствена съдба. Но Бог иска да ги накара да разберат, колко упорит животът им беше пред Него, и да се разкаят. Те, от друга страна, все още се опитват да живеят живота си, без да слушат евангелието, което Бог им е дал даром, и без да отварят дори най-малкото пространство в сърцата си.
В Изход е написано за десетте язви, с които Бог порази фараона. Всичко десет язви бяха хвърлени върху египетската земя. Бог заповяда на фараона да пусне Неговия народ, който живееше в Египет. Той каза на фараона, че ще хвърли десет язви върху него, ако той няма да Му се покори. Но фараонът не се подчини на това, което Бог му каза, упорито се съпротивляваше на Неговата заповед и затова получи всичките десет язви, които Бог бе обещал. Упоритостта на фараона беше глупава. Затова в края на краищата той пусна израелтяните след като получи вече всичките Божии язви, защото беше държан от Сатана. Това свидетелства за нашата собствена глупава непокорност.
Такива хора всичко пак могат да получат опрощението на греховете, установено от Бога в Неговата скиния, и да живеем с Него във вяра. Но тези хора са толкова упорити, че те продължават да отхвърлят и да не вярват в Божията истина с упорството на магаре. Ето защо толкова много хора не могат да станат праведни пред Бога на истината, живеят живота на грешници и в края на краищата получават смъртта. Това ме много натъжава. Мнозина са много упорити пред Бога.
Такива хора отстъпват за някое време, когато срещат трудности, обаче след това продължават да живеят като преди, отхвърлят Божията воля и отново стават толкова упорити, затова ще получат втората язва. След тази втора язва те отстъпват малко. Но това няма да трае дълго, понеже после те отново ще започнат да се противят на Бога и да не вярват в Него. И затова те получават третата язва, а после четвъртата, петата, шестата, седмата, осмата и деветата язви, докато не капитулират окончателно след последната язва, и докато не са унищожени.
Когато ще дойде последната язва, мнозина ще търпят пъклени мъки за невяра в това, което Месията е направил за тях. Колко неразумен е такъв живот! Ето защо животът на хора е толкова жалък.
Животът на хора е наистина жалък пред Бога, затова трябва да осъзнаете, че да се срещнете с Бога в скинията е велико благословение за вас, и като разберете това, да изучавате подробно Словото на скинията.
Жертвите, които Бог иска от нас
Бог заповяда на Моисей да се изкачи на Синайската планина и му даде целия Си Закон. Преди всичко Той даде на Моисей Десетте заповеди: "Да нямаш други богове освен Мене; да не си правиш кумир и да не им се кланяш; да не изговаряш напразно Моето име; да помниш съботния ден, за да го освещаваш; да почиташ родителите си, не убивай; не прелюбодействувай; не кради; не свидетелствувай лъжливо против ближния си; не пожелавай." Освен това Бог също каза за други закони, които израилтяните трябваше да спазват във всекидневния си живот: Това бяха 613 Божии заповеди и закони.
Тези 613 заповеди обхващаха това, какво трябваше да правят в различни ситуации: когато израилтяните губиха своите говеда, когато говедата на някой друг падаше в яма; че не трябваше да не се допускат кръвосмешение, че ако те имаха слуги те трябваше да ги освободят на седмата година, че ако бяха позволили на своята слугиня да се омъжи за неженения им слуга и да има дете, те трябваше да пуснат слугата си на седмата година, и така нататък. Бог даде на Мойсей всички тези етични закони, които израилтяните трябваше да спазват по вяра пред очите на Бога във всекидневния си живот.
Тогава Бог заповяда на Моисей да слезе от планината, да събере старейшините и да провъзгласи Неговите заповеди. Като чуха Божието Слово, всичките израелтяни се съгласиха и закълнаха се в кръвта си, че ще спазват всичките Божии заповеди (Изход 24:1-4).
След това Бог още веднъж повика Моисей на планината, за това време за да му заповяда да построи скинията.
Бог каза на Моисей: "Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене" (Изход 25:2). Тогава Той даде списък на жертвите: "И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и бронз, синьо, мораво, червено, висон, и козина, червенобоядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво, масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника" (Изход 25:3-7).
Бог заповяда да принесат тези жертви с конкретна цел, а именно за да построят на земята сияещия Божий Дом, където няма грях и където живее Бог, за да се среща там с народа на Израел и да изличи греховете им. Обаче това не означава, че Бог заповяда им да принасят пари за строителството на мемориална сграда, прилична на днешните църкви. Фалшивите пророци в днешното християнство често злоупотребяват с този стих, като се опитват да строят църкви, за да удовлетворят собствени желания.
Вместо това Бог заповяда на израилтяните да Му принесат тези жертви, за да ги използва за строителството на Неговия Дом, и за да им даде обилното благословение по този начин. В действителност Бог приема тези жертви, за да ни спаси от греховете ни и съда за тях. Това бе направено с цел Самият Бог да може да се срещне с нас, живеещи жалък живот, напълно да измие греховете ни и да ни направи Свой народ.
Скритото духовно значение на жертвите, които Бог заповяда да Му принесат
Преди да продължим нататък, първо нека обмислим през някое време духовното значение на тези жертви, които Бог заповяда да Му принесат. След това ние ще разгледаме вярата си през призмата на значението на тези жертви.
Злато, сребро и бронз
Трябва преди всичко да узнаем, къде бяха използвани злато, сребро и бронз. В скинията злато бе използвано за светилището, пресветото място и други неща, които бяха там, особено за светилника, трапезата на присъствените хлябове, кадилния олтар, умилостивилището и ковчега на свидетелството. Злато означава вярата в Божието Слово. А сребро означава благодатта на спасението. Това ни показва, че трябва да вярваме в спасението изключително чрез Месията и в това, че нашият Господ е поел всичките ни грехове и е бил осъден вместо нас.
Бронз (мед) – напротив – бе използван за подложките на стълбовете на скинията, коловете й, умивалника и жертвеника за всеизгаряне. Всичките бронзови съдове трябваше да бъде вкопан в земята или да стои на земята. Това значи съд за греховете на хора, и бронз също означава, че ние трябва да бъдем осъдени от Бога за неспазването на Закона и за греховете ни.
Тогава какво е духовното значение на злато, сребро и бронз? Те съставят основите на вярата в получаването на дара на Божието спасение. Библията казва, че всички ние сме грешници, които не могат напълно да спазват Закона, и затова трябва да умрем поради греховете ни, и че вместо нас Господ дойде на земята и бе осъден за греховете ни, като стана жертвата за греха, принасяна в скинията.
За да разрешат проблема на собствените си грехове, грешници принасяха животно без недостатък в скинията и, според системата от жертвоприношения, преместваха на него своите грехове чрез полагането на ръце върху главата му; жертвата, която приемаше греховете им, след това проливаше своята кръв и умираше. Само по този начин израелтяните, обречен на пъкъла (бронз), можаха да получат опрощението на греховете (сребро) и да отбягнат наказанието за греха чрез вярата (злато).
Синята, моравата и червената прежди и препреденият висон
Ето другите често използвани материали: синята, моравата и червената прежди и препреденият висон. Тези прежди бяха използвани за входа на двора на скинията, за вратата на светилището и за разделителната завеса между светилището и пресветото място. Тези четири прежди свидетелстват за истината, че според пророчеството в Битие 3:15 за идването на Господа като потомство на жена, нашият Господ наистина щеше да дойде на земята и щеше да спаси грешници от греховете чрез кръщението и разпятието Си, и че Самият Бог щеше да ни спаси.
Тези четири прежди бяха използвани не само за вратата на скинията, но и за дрехите на първосвещеника и за първата завеса на скинията. Такъв беше Божият завет, че Исус Христос щеше да дойде на земята и щеше да ни спаси от греховете ни, като изпълни Своята мисия на синята, моравата и червената прежди. И нашият Господ наистина е изпълнил това обещание и наистина ни е спасил от греховете на света.
Най-важното нещо на входа на скинията е синята прежда. Защо Исус Христос, като дойде на земята като Месия, трябваше да умре на Кръста? Защото Той бе се кръстил. Синята прежда означава кръщението на Исус, моравата ни казва, че Исус е Царят, а червената означава Неговото разпятие на Кръста и кръвта. Синята, моравата и червената прежди и препреденият висон са основните строителни материали, съставящи дара на спасението, което Исус Христос ни даде, като дойде на земята като Месия и като поеме върху Себе Си всичките ни грехове.
Мнозина на този свят подчертават само, че Исус Христос е Божият Син, и че Той е Самият Бог. Но Бог ясно ни казва чрез скинията, че такива учения не могат да бъдат пълната истина.
Апостол Петър казва в 1 Петрово 3:21: "Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа."
Това ни свидетелства, че Исус Христос е изпълнил Божието обещание на спасението и е положил основите на пълната вяра чрез кръщението Си, този образ, който ни спасява. Кой е нашият Месия? Месията означава Спасител, тоест Исус е дошъл на земята, е бил кръстен, за да поеме върху Себе Си всичките ни грехове и всичките грехове на света и наистина ги е отнел чрез кръщението Си.
Бог заповяда на израилтяните да построят входа на двора на скинията посредством тъкане на синята, моравата и червената прежди и препредения висон. И нашият Господ, Царят на царете и Господ Небето, е дошъл на земята в плът като човек, за да изпълни истината на синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Нашият Господ е дошъл в плът като човек и е приел кръщението, което е изпълнило цялата Божия праведност, от Йоан Кръстител, представител на човечество.
Това беше подобно на жертвоприношението на Стария Завет, което приемаше греховете на израилтяните чрез полагането на ръце на първосвещеника върху главата му и бе осъдено за тези грехове вместо тях. С други думи, точно както жертвоприношението на Стария Завет, Исус също дойде в Новия Завет като жертвата за греховете на всички грешници, бе кръстен, бе разпнат и по този начин понесе цялото наказание за греховете на света. Исус е изпълнил истината на синята прежда чрез кръщението от Йоан като жертвеният Божий Агнец. Чрез това кръщение Исус завинаги е поел върху Себе Си греховете на човечество.
Повечето християни са станали дори по-лоши от хора на други светски религии, защото те не са познали и не са повярвали в тази истина на синята прежда, кръщението на Исус, и по този начин не са получили опрощението на всичките грехове веднъж завинаги. Когато християни нямат вярното разбиране на това кръщение, което Исус прие, за да поеме върху Себе Си греховете ни, те от самото начало не могат вярно да положат основите на вярата си.
Да бъда точен, синята прежда е начин и истината, посредством които Месията дойде на земята и пое върху Себе Си греховете ни. А червената прежда означава кръвта на Исус. Исус Христос бе разпнат, проля кръвта Си и умря на Кръста, защото всичките ни грехове бяха били възложени върху Него чрез Неговото кръщение. Исус пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си от Йоан и именно затова Той можеше да умре на Кръста, и именно благодарение на това Неговата жертва на Кръста за нас не беше безполезна. Месията Исус Христос напълно е понесъл цялото ни наказание за греховете чрез кръщението Си и разпятието на Кръста, затова Той наистина е завършил мисията на нашето спасение.
Моравата прежда означава, че Исус Христос е Бог и Царят на царете. Исус Христос наистина е Царят на царете (моравата прежда), обаче ако Той не бе бил кръстен от Йоан Кръстител, представител на човечество, и по този начин не бе поел върху Себе Си греховете ни (синята прежда), то независимо от страданията и болките Му на Кръста (червената прежда), Неговата смърт би била безполезна. Препреденият висон означава, че Божието Слово на пророчеството на Стария Завет напълно се е изпълнило в Новия Завет.
Днешното християнство е изгубило значението на синята прежда
Обаче в днешното християнство има тенденция към игнориране на синята прежда и произволна интерпретация на Божието Слово, но за този голям грях без съмнение ще дойде наказание.
Синята, моравата и червената прежди и препреденият висон, използвани за входа на двора на скинията, свидетелстват за истината на спасението, че за да ни спаси от греховете ни, Исус Христос, нашият Месия, трябваше да дойде на земята в плът като човек, да бъде кръстен и да бъде разпнат. Исус е поел върху Себе Си всичките ни грехове.
Как Исус е поел върху Себе Си греховете ни? Той ги е поел чрез своето кръщение от Йоан. Само като пое върху Себе Си греховете ни, Исус можеше да стане нашият истински Спасител. Ето защо вратата на скинията трябваше да бъде изтъкана от тези четири прежди, понеже те ни показват, че Исус, който е дошъл на земята, е бил кръстен, е пролял кръвта Си на Кръста и е възкръснал от мъртвите, е Самият Бог.
Затова вратата на двора на скинията беше направена от синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Исус е вратата към спасението, която ни води в Небесното Царство. Тази врата е изтъкана от синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Исус е Спасителят на грешници. Кръщението на Исус и Неговото разпятие на Кръста са Неговият дар на спасението, който е спасил грешници от греховете им.
Днешното християнство не може да разбере кръщението на Исус по подходящ начин, затова то не може да се срещне с истинския Бог, а вместо това се е превърнало само в една от много светски религии. И така, колкото се отнася до вярата ни, ние трябва първо да положим силните основи на вярата в истината на синята, моравата и червената прежди. Тези основи на вярата са този факт, че нашият Господ е дошъл на земята и ни е спасил от греховете на света чрез синята, моравата и червената прежди и препредения висон.
Исус е дошъл на земята и е изпълнил нашето спасение от всичките грехове чрез кръщението Си и кръвта на Кръста. По-точно, Исус е дошъл на земята в плът като човек, е поел върху Себе Си греховете на света чрез кръщението Си, е изкупил всичките ни грехове със Своята кръв на Кръста и по този начин е понесъл наказанието за греховете ни чрез смъртта на Кръста. Именно Исус ни е спасил чрез водата и кръвта (1 Йоаново 5:4-8), и Той наистина е Господ на сътворението, който ни е създал и ни е дал дара на спасението. Исус, който ни е спасил от всичките ни грехове и наказания, е станал нашият истински Спасител. Ето какво ни казват строителните материали на скинията.
Затова трябва да утвърдим вярата си посредством тези материали. Вярвайки в този Исус, който е дошъл като нашият Месия, като нашият собствен Спасител, трябва ясно и твърдо да вярваме с цяло сърце в кръщението, което Той е приел, в цялото наказание, което Той е понесъл вместо нас на Кръста, и в Неговото възкресение от мъртвите. Спасителят, който ни е дал дара на спасението от всичките ни грехове чрез кръщението Си и кръвта, която Той е пролял на Кръста, беше не просто човек, но също истинският Създател, който бе създал човечеството и цялата вселена. Трябва да признаваме вярата си в синята, моравата и червената прежди. Без такава вяра ние просто не ще можем да вярваме в Исус като Спасител.
Вие ли сте играли някога няма игра "развален телефон"? Тази игра се започва от човека, който получава карта, където е написано изречение. Той първо чете изречението скришно, а след това изказва изречението тихо, само с формата на устните си. Тогава следващият човек, който чете устните му, предава го на третия човек. Той тогава чете устните на втория човек, а след това предава изречението на четвъртия по същия начин, докато последният човек е достигнат. Същността на играта е, че последният човек трябва да възпроизведе вярно първоначалното изречение. Тази игра е забавна, защото първоначалното изречение лесно е преиначено. Например ако играта почна с изречението "Включи вентилатора", то след като е предадено на няколко хора, то вече съществено се изменя. В края на краищата, последният човек може да каже, например: "Изгони магарето", тоест вече ще бъде напълно друго изречение.
Както този последен човек предлага съвсем друго изречение, също така днешното християнство има напълно неуместна вяра, като че ли играе тази няма игра "развален телефон." Защо нещата стоят така? Защото то не е положило основите си върху вярата в синята, моравата и червената прежди. Днешното християнство не е положило основите си върху вярата в синята, моравата и червената прежди. Ако основите на вярата са колебливи, то колкото горещо и да вярваме в Исус и колкото и да желаем да използваме Неговото учение в нашия живот, ние просто не ще можем да направим това.
Като заповяда на израилтяните да Му принесат жертвите си, за да построят скинията, Господ им заповяда първо да принесат злато, сребро и бронз, а след това да принесат синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Всички тези строителни материали ни показват, как Исус ни е спасил чрез кръщението Си от Йоан, кръвта и смъртта на Кръста и възкресението.
Синята прежда бе използвана не само за вратата на скинията, но и за дрехата на първосвещеника и за завесите на скинията. Ето евангелието, което ни показва, как нашият Господ е дошъл на земята и как именно Той ни е спасил от греховете ни. В действителност това свидетелства, колко важни за нас са тези четири елементи на вяра, а именно синята, моравата и червената прежди и препреденият висон. На основание на това Слово всички ние трябва твърдо да положим основите на вярата си. Само така ние ще можем да вярваме в Бога и да получим опрощението на греховете, да станем Негови слуги, разпространяващи това Слово, и по този начин, когато Господ ще се върне, да станем хора на вяра, които могат сигурно да стоят пред Бога с тази вяра.
В Корея все още има подлизурство, считащо всичко чуждестранно за по-добро. Тази тенденция присъства също между теолози на моята страна, които винаги много се доверяват на това, което са казали западни теолози, като се осланя на думите им повече отколкото на Божието Слово. Те трябва да бъдат освободени от това невежество и наистина да вярват в Божието Слово, като се доверяват и като се осланят на Него, понеже истината на кръщението на нашия Господ, Неговата кръв и това, че Той наистина е Бог, е станала вратата към нашето спасение.
Също като апостол Петър призна: "Ти си Христос, Син на живия Бог" (Матей 16:16), ако вие вярвате в Бога и в това, че Господ е дошъл на земята, за да ни спаси от греховете ни, трябва също да познаете и да вярвате, че Господ стана нашият истински Бог на спасението, като пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, като умря на Кръста и като възкръсна от мъртвите. Кръщението на нашия Господ и кръвта на Кръста е основанието на истинската вяра, която ни дава възможност да получим дара на спасението. Ако ние не можем да вярваме в синята, моравата и червената прежди според Божието Слово, то как ще можем да наречем истинска вярата си?
Законът е сянката на бъдещите добрини
Строителните материали на скинията ни показват, че нашият Господ е дошъл на земята в плът като човек, е поел върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, е понесъл наказанието за греховете ни чрез Своето разпятие на Кръста, е възкръснал от мъртвите и по този начин е станал нашият Спасител. Чрез синята, моравата и червената прежди Господ обеща в Стария Завет, че Той щеше да ни даде спасението. Този, който ни е дал този Завет, е никой друг освен Исус Христос, Царят на царете, който е бил кръстен и е бил разпнат заради грешници. С други думи, Бог е дошъл до нас като нашият Месия. Затова трябва да положим основите на вярата ни, като знаем и като вярваме в тази истина. Посредством вярата в евангелието на водата и Духа всички ние трябва да получим дара на спасението.
Злато, сребро и бронз също бяха материали използвани за скинията. Тези материали съставят основата на вярата ни. Пред Бога ние сме обречени на пъкъла поради греховете ни. Но нашият Господ е подарил спасението на тези от нас, които вярват. Като жертва за цялото човечество, Исус Христос е бил кръстен от Йоан, е бил разпнат и по този начин напълно ни е спасил от греховете ни. Нямахме никаква възможност да отбегнем пъкъла, понеже ние знаехме, че бяхме обречени на наказанието за греховете ни, и не знаехме, каква вяра може да ни помогне да измием всичките ни грехове. Но Бог ни е подарил спасението. Това, че Исус е дошъл на земята, е поел върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си, е умрял на Кръста и по този начин е решил всичките проблеми на греховете и наказанието ни, е дарът на спасението.
Ние сме спасени от греховете ни чрез вяра в това, че Бог е завършил мисията на нашето спасение и ни е подарил опрощението на греховете. Ето защо Бог заповяда да Му принесат вярата на злато, сребро и бронз, понеже Той напълно е спасил тези, които бяха обречени на пъкъла, като им дарява спасението. Нашият Господ наистина ни спаси, като дойде на земята, като пое върху Себе Си всичките ни грехове и като претърпи цялото ни наказание, затова ние напълно сме се спасили пред Бога чрез вяра в този дар на спасението.
Исус Христос е станал нашият съвършен Спасител. Затова трябва твърдо да стоим във вярата в Неговия дар на спасението, понеже синята, моравата и червената прежди и препреденият висон са даровете на вяра. Бог не иска да вярваме произволно и сляпо, като изобщо нищо не знаем.
Козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски кожи
Тези неща бяха използвани за завесите на скинията. Първата завеса беше изтъкана от синята, моравата и червената прежди и препредения висон, а върху нея беше положена втората завеса от козина. Тогава тя беше покрита с червенобоядисани овчи кожи; и накрая язовски кожи бяха положени отгоре. И така, четири различни слоя на завесите покриваха скинията.
Завесата, която беше положена последно върху скинията, беше от язовски кожи. Затова отвън на завесите на скинията имаше само тези черни язовски кожи. Язовец е морска видра. Неговата кожа приблизително е голяма, колкото човек или незначително по-малка, и е водонепропусклива. Ето защо язовски кожи бяха използвани като завесата за горния слой на скинията. Поради това отвън скинията не беше привлекателна и приятна за поглед. Това значи, че когато Исус дойде на земята заради нас, Той прие такова кротко подобие, че в Неговата външност нямаше нищо привлекателно.
Червенобоядисаните овчи кожи ни казват, че Исус Христос щеше да дойде на земята и щеше да стане жертвата за нас, докато козината ни казва, че Той щеше да ни спаси, щеше да се кръсти като нашата жертва и по този начин щеше да поеме върху Себе Си греховете ни и щеше да бъде разпнат на Кръста.
С други думи, материалите на тези завеси на скинията са основните принципи на вярата ни. Тази истина е строителен материал на вяра, който никога не можем да игнорираме. За да ни подари спасението, Исус Христос е дошъл на земята като нашата жертва. В Стария Завет Бог установи системата от жертвоприношения за опрощението на греховете на израилтяните: животни без недостатък (козли, агнета или бикове) приемаха греховете на израилтяните, предадени на тях чрез полагането на ръце, и умираха вместо тях, проливаха своята кръв и горяха в огъня и по този начин спасяха ги от всичките грехове.
Исус Христос дойде на земята като Агнето на жертвата и пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, тоест полагането на ръце. Както жертвата бе убивана чрез проливането на кръвта й и бе изгаряна върху жертвеника за всеизгаряне за греховете на израилтяните, които бяха били предадени на нея чрез полагането на ръце, също така Исус Христос е понесъл цялото наказание за греховете ни с кръщението, е умрял на Кръста и по този начин ни е спасил от греховете на света.
Имената в Книгата на Съда са били изличени чрез пръскане на кръвта на жертвата върху роговете на жертвеника за всеизгаряне, и също така, като бе кръстен и като проля кръвта Си, Исус е изпълнил вечното ни изкупление и е измил всичките грехове на света. Също така всичките материали на скинията свидетелстват за Исуса Христа и за Неговото служение, казвайки че по този начин Той ни е спасил от греховете на света. От Стария до Новия Завет Словото за това, че Исус ни е спасил от греховете ни, е напълно истинско и непогрешимо.
Много днешни християни не вярват, че Исус Христос е дошъл на земята като нашата жертва и е поел върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, а вместо това безусловно вярват само в Неговата смърт на Кръста. Такава християнска вяра не е истинската врата на двора на скинията, защото тя е изтъкана само от червената и моравата прежди и игнорира синята прежда. Те имат погрешна вяра, която не се нуждае от завесата изготвена от синята, моравата и червената прежди и препредения висон, а вместо това вярва, че необходими са само двете завеси от червенобоядисаните овчи кожи и от язовски кожи.
Като гледаме много картини на скинията по целия свят, повечето от тях са нарисувани така, че ние не можем да намерим дори най-малка следа на синята прежда. Хората, които рисуваха тези картини, не знаеха за евангелието на водата и Духа, затова вратата на двора на скинията на техните картини съдържа само червен и бял цветове. Но такава вяра никога няма да бъде вярна пред Бога.
Преждата, която беше използвана най-много за входа на двора на скинията, беше синята прежда, след нея следваха моравата и червената прежди, а след тях бялата прежда. Ето защо, всички тези четири цвята на входа на двора на скинията трябва да се показват едновременно. Но на този свят има толкова много хора, които абсолютно нищо не знаят за кръщението на Исус, затова те всички игнорират четирите цвята на преждите, използвани за скинията, а вместо това са построили вратата на скинията само от две прежди.
По този начин те измамват много хора, които вече имат непълно знание за Бога и не познават Неговото Слово. Те всички са фалшиви пророци. За тези хора Самият Исус каза, че те са като плевелите, посени между житото от Дявола (Матей 13:25). С други думи, те са станали хора, които разпространяват неистина, като изключват синята прежда от входа на двора на скинията. Ето защо толкова много хора остават греховни и са обречени на разрушение поради греховете им, даже ако вярват в Исус.
Основите на вярата ни трябва да стоят твърдо. Каква полза за вашите души от това, че вие дълго живеете религиозен живот, ако този живот е основан върху беззаконни основи на вяра? Погрешна вяра винаги може да падне. Няма значение, колко красив е наш дом, той не струва нищо, ако ние изграждаме този дом на напукани основи на вяра? Колкото усърдно и да служите на Бога, вие само ще изградите дома си на пясък, ако основите на вашата вяра са сбъркани; когато ще дойде буря, ще духнат ветровете и ще придойдат реките, той веднага ще падне.
Но какво ще стане с вярата, основите на която са твърди? Тя никога няма да падне, независимо от това колко размърдвана тя е. Бог ни каза, че дом, построен на канара на истината, изтъкана от синята, моравата и червената прежди и препредения висон, никога няма да падне. Това наистина е вярно. Каква е вярата на канара? Това е вярата в истината на синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Вярата на тези, които са съградили такъв дом, никога няма да падне. Ето защо изключително важно е за вярата ни да има твърди и устойчиви основи. Ако вярваме без да знаем точно, какво Господ е направил за нас, то такава вяра е религиозна, фалшива вяра, нежелана за Бога.
Ситимово дърво, масло и аромати
Стълбовете на скинията, жертвеникът за всеизгаряне, дъските и всичките предмети в светилището бяха направени от ситимово дърво. Дърво в Библията обикновено означава човека (Съдии 9:8-15, Марко 8:24). Дърво тук също означава нашата човешка природа; това, че ситимово дърво бе използвано за стълбовете, жертвеника за всеизгаряне и самата скиния, значи, че както корени на акация винаги са скрити под земята, също така нашата природа е такава, че ние не можем да не съгрешаваме през целия живот. Всички хора трябва да признаят, че те просто са обречени да бъдат неправедни и винаги да съгрешават.
Едновременно, ситимовото дърво също означава човешката природа на Исус Христос. Месията, който дойде в плът като човек, отне всичките грехове на света и умря жертвено заради цялото човечество. Той е Самият Бог, и затова ковчегът, трапезата на присъствените хлябове, кадилният олтар и всичките дъски на скинията бяха направени от ситимово дърво и покрити с чисто злато.
Маслото за осветление, ароматите за мирото за помазване и за благоуханното кадене означават вярата ни, която принасяме на Исус Христос. Исус Христос е Месията, който ни е спасил. Името "Исус" означава "Този, който ще спаси Своя народ от греховете", а името "Христос" означава "Помазаник", и от това ние разбираме, че Исус Христос е Самият Бог и Небесният Първосвещеник, Който ни е спасил. Като се покори на волята на Бога, нашият Господ дойде на земята в плът като човек, бе кръстен, принесе Себе Си в жертва на Кръста заради нас и по този начин ни подари спасението. Ролята на първосвещеника, която Исус изпълни, като ни даде спасението, наистина беше забележителна мисия.
Оникси и други камъни за влагане на ефода и на нагръдника на първосвещеника
Тук е написано, че дванадесет различни скъпоценни камъка бяха използвани за влагане на ефода и на нагръдника на първосвещеника. Първосвещеникът първо обличаше туники, след това обличаше синя мантия, а тогава ефод върху мантията. След това върху ефода той обличаше нагръдника, когото той носеше в продължение на церемонията на жертвоприношение, и на този нагръдник бяха вложени дванадесет скъпоценни камъка. Това свидетелства, че ролята на първосвещеника беше да стане пред Бога от името на израилевия народ, а също от името на хора на целия свят, и да Му принесе техните жертви.
Исус, вечният Небесен Първосвещеник, също вземе върху Себе Си всичките грехове на народите на света, отдаде собственото Си тяло, за да поеме върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си, да принесе Себе Си в жертва вместо нас и по този начин да посвети Своя народ на Бога Отца. Дванадесетте скъпоценни камъка, вложени на нагръдника, означават всичките народи на този свят, а първосвещеникът, който ги носеше, означава Исус Христос, който също е спасил и е прегърнал в прегръдките Си всичките народи на света.
Именно такива бяха даровете, които нашият Бог заповяда на израилтяните да принесат, за да построят скинията за Него. Това, че Бог им заповяда да построят скинията, дома Му, използвайки тези дарове, има духовно значение. Израелтяните винаги оставаха греховни, защото не можаха да спазват дадения от Бога Закон. Ето защо Бог им заповяда чрез Моисея да построят скинията и даде системата от жертвоприношения, която им позволи да получат опрощението на греховете чрез жертвите на скинията. С други думи, Бог изми всичките греховете на израилтяните, като прие техните дарове, като изгради Своя Дом от тези дарове, а след това като им заповяда да Му принасят жертвите в скинията според системата от жертвоприношения. Именно така Бог може да обитава и да живее в скинията с народа на Израел.
Обаче твърде много християни на земята просто не вярват в синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Ако Бог им заповяда да принесат злато, сребро и бронз, то тогава защо те не вярват в истинското значение на тези дарове?
Всички ние не бяхме ли обречени на пъкъла поради греховете ни? Вие ли сте повярвали в християнството като в една от много религии на този свят, защото никога не признавахте, че бяхте обречени на пъкъла? Ако досега вие вярвахте така, то трябва да се разкаете и за да се върнете към вярата на синята, моравата и червената прежди и препредения висон. И трябва да осъзнаете пред строгите Божии заповеди, че вие сте пълни с грехове и обречени на пъкъла чрез тези грехове, затова трябва да вярвате в евангелието на водата и Духа.
Сега трябва да повярвате в евангелието на истината, че даже ако вие бяхте обречени на пъкъла, нашият Господ всичко пак е дошъл на земята като Месия, е поел върху Себе Си греховете ви чрез кръщението Си, е взел тези грехове на Кръста и е принесъл Себе Си в жертва чрез пролитието на кръвта Си, и по този начин ни е спасил от греховете и наказанието ни. Без вярата в евангелието на водата и Духа на синята, моравата и червената прежди ние никога не ще можем да положим верните основи на вярата ни.
Трябва да мислим за основите на вярата ни
Бог ни заповяда да вярваме в синята, моравата и червената прежди; трябва да попитаме себе си, наистина ли вярваме в синята, моравата и червената прежди, и не вярваме ли вместо това само в истината на моравата и червената прежди, игнорирайки синята прежда.
Трябва да погледнем Себе Си и да видим дали ние принасяме на Бога погрешна вяра, която отговаря само на собствения ни вкус. Когато Бог ни заповяда да Му принесем синята, моравата и червената прежди, ние не Му ли принасяме случайно черна найлонова прежда? "Боже, аз мисля, че преждата, която ти искаш, е негодна за скинията. Тя просто ще изгние от дъжд. А също много трудно е да я намеря и да я принеса тук. Изпробвай вместо нея тази найлонова прежда. Аз мога да ти гарантирам, че тя ще те изкара поне 50 години, а възможно дори 100 години, ако Ти ще я храниш добре. И даже ако Ти ще я заринеш в земята, тя няма да изгние през повече от 200 години. Това не е ли забележително?"
Това не са ли случайно думите, които ние говорим на Бога? Ние също трябва добре да погледнем себе си и да проверим дали ние не принасяме на Бога такава нарцистична и предубедена вяра. И ако имаме именно такава вяра, трябва да се разкаем вече сега. С други думи, трябва да се върнем.
Между нас има много, които мислят за себе си, че те наистина са добри християни, но в действителност техните знания са погрешни, и също погрешна е вярата им.
Мистицизъм, който преобладава в днешното християнство
Мистицизъм е това, в което християни вярват най-много. Тези хора не знаят, какво в действителност казва Божието Слово. И като не знаят Словото на истината, дадено им от Месията, те вярват и вървят след Господа според собствени чувства и емоции. И те са убедени, че такива чувства са истината. Те горещо се молят на Бога и винаги следват собствени емоции и чувства, които чувстват в своите молитви, затова те не могат да различат, какво именно е истинската вяра в Бога.
Затова такава вяра в Бога според собствени емоции и чувства, които често се изменят в зависимост от техните мисли, е мистицизъм. Всички тези хора, които вярват в Бога според чувства, които преживяват, когато постят, възхваляват Бога, вярват, отправят предутринни молитви, изкачват се на планини, за да се молят, когато те съгрешават, отправят молитвите на покаяние, и така нататък, са мистици. С други думи, да водим живота на вяра според собствени чувства съвсем не означава да вярваме в синята, моравата и червената прежди, за които каза Месията.
Вероятно 99,9 на сто от днешните християни някога бяха мистици. С други думи, без преувеличение можем да кажем, че, с изключение на ранната църква, цялото християнство следваше мистицизъм. Тези, които нямат вярата на синята, моравата и червената прежди, погрешно считат, че собствените им чувства вече са вярата. Те твърдят, че са видели и са се срещнали с Бога в молитвите, и ни казват, колко удивително се чувстват всеки път, когато възхваляват Бога.
Те казват: "Ние се събрахме на това хвалебно събрание, извишихме ръцете си и заедно се разкайвахме за греховете си. Ние държахме Кръста и извършвахме някакъв ритуал в подножието му, а след това сърцата ни избухнаха и Христос стана толкова обичлив. Ние чувствахме толкова голяма благодарност в сърцата ни за кръвта, която Христос проля. Ние вярвахме още по-пламенно, че Господ е измил всичките ни грехове, и още по-добре осъзнавахме, защо Той е пролял кръвта Си. Намерихме удоволствие във всичко това." Но когато един ден техните емоции утихват, те казват: "Но всички тези чувства са изчезнали и ние имаме грях в сърцата ни." Именно такава е вярата на мистици.
Независимо от разлика между различни вероизповедания или секти, всеки християнин трябва да има вярата в истината на синята, моравата и червената прежди. Вярата на всички, които не знаят синята, моравата и червената прежди, за които ни казва Бог, е мистична и предубедена. Тези хора принасят на Бога не вярата на синята, моравата и червената прежди, но вярата на найлонова прежда. С други думи, те принасят на Бога своята мистична вяра, тоест нещо съвсем незадължително, което Бог дори не иска да гледа.
Видели ли сте някога дебелите въжета, с които съдове се привързват към кейове? Мистици охотно биха принесли на Бога такива въжета. Нашият Господ ни заповяда да принесем синята, моравата и червената прежди и препредения висон, но някои хора принасят на Бога това дебело въже и казват: "Господи, приеми тази вяра!" А някои хора Му принасят дори железни вериги, с които големи съдове се привързват едно към друго и към пристанище. Като търкалят куп тези дебели железни вериги, те ги слагат пред нозете на Господ и Го молят да ги приеме.
Но Бог ни заповяда да принесем вярата на синята, моравата и червената прежди. Той не ни каза да Му принасяме железни вериги. Макар че толкова много хора Му принасят неща, които изглеждат да са по-добри, или които намират по-лесно. Въпреки че има хора, които принасят на Бога железни вериги, въжета, найлонови прежди или дори лоза на тропически растения, в действителност Бог приема само синята, моравата и червената прежди. Бог е установил, че единствената вяра, която Той приема, е вярата на синята, моравата и червената прежди. Затова трябва да принесем на Бога тази вяра на синята, моравата и червената прежди.
Месията не приема всяка жертва
Израилтяните също трябваше да принесат на Бога злато, сребро, бронз и дванадесет скъпоценни камъка за ефода и нагръдника. Но някои хора принасят на Бога мед или желязо. Исус ли има бунище за рециклиране, като че ли Той приема различни неща? Разбира се, че не!
Исус не е някой, който приема различни отпадъци. Той няма бунище за рециклиране, затова не приема различни безполезни неща, които вие Му принасяте. Исус е Месия, който иска да ни подари Своето милосърдие на синята, моравата и червената прежди, които опрощават греховете ни; Той иска да ни подари Своята истинска любов. Ето защо Исус е наричан Царят на любовта. Нашият Пастир наистина е Царят на любовта. Исус наистина е нашият истински Месия. Този Месия казва, каква вяра Той иска от нас, определя определени характеристики като съвършено необходими. Само когато ние ще имаме такава вяра пред Бога, Той ще ни даде това, което е обещал.
Обаче ние виждаме, че между тези, чиято вяра в Месията е основана върху погрешно знание за Него, има хора, чиято упоритост е просто неописуема. Те наистина са греховни и зли, като фараон, който упорито се съпротивляваше на Бога. Когато Моисей му каза: "Йехова се е явил; пусни людете Му", фараонът отговори: "Кой е този Йехова?"
Като чу за съществуването на Бога, той трябваше бързо да се покори и да се поддава на Него след като прецени всичките съображения за и против своето непокорство. Ако той все още не можеше да повярва и упорито се съпротивляваше на Бога, той би могъл да се държи за малко, но след две-три язви той би бил принуден да се поддава. Колко неразумен и жалък беше този фараон, ако все още упорито се съпротивляваше и не се покоряваше на Божието Слово дори след като целият народ бе поразен с жаби?
Не само жаби, но също въшки поразиха двореца на фараона. Навсякъде в целия Египет всяко място беше пълно с въшки, а фараонът всичко пак не се покоряваше. Как може човек да живее, ако навсякъде има множество въшки? В тази ситуация фараонът би трябвало да осъзнае: "Аз не съм се покорил на Бога, затова Той ми показва, кой е истинският Цар. Въпреки че аз съм царят на моята империя на земята, но аз съм нищо в сравнение с Него. Въпреки че аз съм царят на най-големия народ на земята и имам власт над целия свят, Бог е още по-могъщ от мен и Той е изпратил върху мен тези язви поради непокорството ми." Именно така той би трябвало да се покори.
Фараонът би постъпил мъдро, ако бързо се покори след като види с очите си, каква щеше да бъде цената на непокорството му. Независимо от това колко могъщ беше фараонът, ако дойде до заключение, че безполезно е да се съпротивлява на Бога, той трябваше само да Му се покори, казвайки: "Добре, Боже, Ти си на първо място; аз съм на второ място." Но фараонът не се покори, затова целият му народ беше наказан с въшки.
Затова египтяните не можаха нищо да направят. Когато всички хора бяха мъчени от въшки, как те можаха да правят нещо друго освен да се освободят от въшки. Можем да си въобразим, как тези бедни египтяни се щураха с факли, опитвайки се да се освободят от въшки, възможно дори изгаряйки собствени домове, и как вонята на изгорени въшки напълваше селата.
Има неща, които човек може да направи, и има случаи, в които човек е безсилен. Тъй като Бог е Господ на Силите, то именно Бог преобладава над живота и смъртта, щастие и нещастие, благословение и осъждане. Затова вместо да се надяваме на себе си и да се стараем да се съпротивляваме на Бога, всички ние трябва да мислим разумно и да дойдем до логично заключение да изоставим нашата упоритост. Между себе си ние можем да отстояваме мислите си и да се стараем да вземем надмощие над други хора, но що се касае до Месията, това вече не е възможно.
Трябва да мислим за това, какви хората ние наистина трябва да бъдем пред Бога. Трябва сериозно да размисляме относно това дали трябва да се противим на Бога, или обратно, сърцата ни трябва да бъдат добри и покорни. Ние също трябва окончателно да дойдел до заключение, че всички ние трябва да се покоряваме на Бога. С хора ние често проявяваме упоритост и понякога поемаме последствията й, но пред Бога сърцата ни трябва да бъдат покорни.
"Боже, аз съм съгрешил" – тези, които признават това, са избрали верния път. Тези хора могат да се спасят от осъждането. За тези, които са изоставили Бога поради греховете си, единственият начин да се върнат в Божиите прегръдки и да се хранят с Неговата целебна вода е новорождението от водата и Духа. Какво можем да очакваме от живота ни, когато такъв живот минава безплодно в пустинята на този свят, плава по тази празна и безплодна земя без никаква цел и се връща в земята?
За нас, които сме обречени да се върнем в земята и да попаднем в огненото езеро, единственият начин да се спасим е да вярваме в евангелието на водата и Духа и да получим опрощението на греховете. Именно по този начин ние, отчаяни и безнадеждни хора, обречени на вечното разрушение за съпротива на Бога и за греховете ни, можем чудесно да възкръснем пред Бога благодарение на Неговата любов на милосърдието, любовта на спасението. Затова всички ние трябва да се облечем в това спасение.
Как може някой, като е обикновен смъртен, да протестира срещу Бога? Ако Бог ни заповядва да принесем такава и такава жертва, всички ние трябва да се покорим на Неговото Слово. В гореспоменатия основен откъс Бог ни казва, какви жертви трябва да Му принесем, затова всички ние трябва да разберем: "Аха, ето каква вяра Бог иска от нас."
На нагръдника на първосвещеника трябваше да бъдат вложени дванадесет скъпоценни камъка. А под съдебния нагръдник трябваше да има Урим и Тумим, които буквално означават Светлината и Съвършенството, за да може първосвещеникът да понесе праведното наказание на Израилевите синове.
Това значи нищо друго освен това, че само Божиите слуги могат да изпълнят праведното наказание на духовните си деца на вяра чрез светлината на Светия Дух, живеещ в тях, и Божието Слово.
Сега всички ние трябва да осъзнаем, че пред Бога истината на синята, моравата и червената прежди е настоящата истина и спасение. Тази истина на синята, моравата и червената прежди е истинското спасение, което ни възвръща към живот, и освен нея нищо друго не може да ни даде спасението. Всичко това е основано върху Божието Слово, ясно и истинско.
Всичките материали на скинията са важни за спасението на човека от греха
Но поради глупостта си хора все още упорито отказват се да вярват. Тогава какво ще се случи с тях? Те никога не ще могат да се спасят. Пред Бога ние също трябва да отхвърлим своята глупост. Ние също трябва да очистим сърцата си. Трябва да отхвърлим собствени мисли и упоритост пред Бога, а вместо това да се покорим на Неговото слово и да Му отдадем сърцата си. Ние никога не трябва да се противим на Бога, като настояваме на собствени непокорни мисли. Ние можем да се държим така с други хора, но, като християни, ние просто не можем да се държим така с Бога. И всичко пак неразумни се противят на Бога, а се покоряват само на други хора. Ето каква е тяхната грешка. Трябва да паднем на лицата си пред Бога и да признаем, че това, което Бог ни е казал, е абсолютно правилно.
Ние също трябва да вярваме и да се доверяваме на Словото за синята, моравата и червената прежди. Да вярваме значи да се доверяваме Божието Слово. Когато ние падаме пред нозете на Бога, признаваме всичките ни простъпки пред Него и искрено Го молим за помощ, Бог без всякакво съмнение ще ни отговори. Тогава трябва с благодарност да приемем това, което Той е правил за нас. Именно такава трябва да бъде вяра ни. Тогава с каква абсурдност и глупост ние можем да покажем на Бога нещо друго освен синята, моравата и червената прежди, да Му принесем въдици или метални вериги? Вярата, която принася на Бога някаква безполезна прежда и Му казва: "Ето моята собствена вяра. Ето колко ревностно съм вярвал. Аз съм спазвал тази вяра особено усърдно," – съвсем не е вяра, Това по-скоро означава да се правим на глупави пред Бога.
Човек трябва да се откаже от своята упоритост пред Месията. С други думи, пред Бога човек трябва да извие своята воля. Всички ние трябва да познаем себе си пред Бога. Трябва да познаем себе си според това, което Бог ни казва и което Той иска от нас. Именно такава е правилна вяра на християни. Покорството и вярата според Божието Слово е вярното поведение и размишление на вярващите. Ето за какво трябва да помним пред Бога.
Разбира се, че между себе си ние можем да се хвалим със собствени постижения, да сравняваме някои хора с други, да конкурираме един с друг и да поставяме един друг под съмнение. Въпреки че също глупаво е да сравняват това, което е също пред Бога, хора обаче са обречени непрекъснато да правят това.
Дори кученца разпознават своите господари и слушат собственици си и се покоряват на тях. С други думи, дори кучета се покоряват на собственици си, разпознават гласа им и вървят само след собственици си. Когато кучета са порицавани от техните собственици, те признават своите злодеяния, навеждат глава си в покорство и опитват се отново да спечелят милостта на своите собственици, като правят различни мили малки шеги. Дори животни правят това, а хора все още продължават да поставят Бога под съмнение, вярвайки произволно. С други думи, те отново дохождат до Бога, дори настоявайки на собствена си вяра и собствени мисли.
Със синята, моравата и червената Си прежди Бог наистина е измил всичките грехове на човечество; и Той ни заповяда да вярваме само в мисията на нашия Господ. И всичко пак хора по-нататък остават непокорни и поставят Бога под съмнение.
Господ ни заповяда да Му принесем всичките ни грехове и, като измие всички те със синята, моравата и червената прежди, Той ни даде опрощението на греховете. Бог ни заповяда да Му принесем вярата на синята, моравата и червената прежди, но хора все още не вярват в това и отказват се да слушат своя Господ. Тези хора ще бъдат проклети.
Когато те принасят на Месията не тази вяра, която Той изисква от тях, но вяра, която Той не иска, то това само Го разгневява. Те продължават упорито да се противят на Бога и Му казват: "Досега аз съм спазвал вяра ми така и така. Похвали ме за моята вяра!" Бог ли ще ги похвали само защото те са спазвали вяра си, докато в действителност тази вяра беше просто безполезна през цялото време?
Възможно понякога упоритост е необходима за нас в живота. Но упоритост в погрешна вяра съвсем не е необходима пред Бога. Бог е измил всичките ни грехове посредством синята, моравата и червената прежди. Библията не ни казва, че Той използваше само моравата прежда, или само червената прежда, или че Той използваше метални вериги; също така там не се споменава за найлонова прежда. Вътре в Божия Дом, според дадения ни Негов закон на спасението, Месията изисква от нас вярата на синята, моравата и червената прежди.
Християни са тези, които вярват в Исус Христос и вървят след Него. Затова ние също сме християни. Обаче толкова много хора не са новородени, въпреки че вярват в Исус като свой Спасител, не са получили опрощението на греховете и нямат вярата в синята, моравата и червената прежди, затова те са просто номинални християни, определени на пъкъла, защото вярват според собствени мисли. Бог ще остави тези хора, понеже те са само фанатици, а не истински християни.
Поне пред Бога всички трябва да бъдем честни и да признаем, кой ние сме в действителност. Всеки момент, всяка минута трябва да признаваме, че бяхме обречени на пъкъла поради греховете ни. Пред Месията всички ние трябва да вярваме в синята, моравата и червената прежди. Трябва само да вярваме. И всеки път, когато се изповядваме, трябва да напомняме си, какво Месията е направил за нас, че Той е бил кръстен, за да ни спаси от греховете, и е бил осъден за греховете ни чрез разпятието на Кръста, и всеки път трябва да признаваме нашето спасение. Това е вярата, която Бог иска от нас.
Ние никога не ще можем да угодим на Бога, ако не правим това, което Месията иска. Защо? Защото Той е станал нашият вечен Спасител чрез синята, моравата и червената прежди, и затова трябва всяка минута да вярваме в това, което Бог е направил за нас. Вярата на синята, моравата и червената прежди наистина е вярна, затова тя все повече и повече ни е необходима за опрощението на ежедневните ни грехове.
Бог ли би бил доволен, ако ние му дадохме резултати на собствените ни усилия?
Ако ние дадохме на Бога земните неща, ние не само бихме натрупали върху Себе Си Божия гняв, но също бихме извършили голям грях, защото бихме Го поставили под съмнение. Такава вяра е изменническа, понеже се противи на Бога. Нищо на този свят, колкото и да е ценно и скъпо, никога не ще може да угоди на Бога. Да принасяме на Бога нещата на този свят никога не означава да имаме правилна вяра, която може да бъде похвалена от Бога. Колкото и да са добри такива материални неща от гледна точка на света, Бог не ги приема. Трябва да имаме такава вяра, която Бог наистина иска от нас, и да Му принесем тази вяра.
Трябва да имаме вярата в истината на Божието Слово, вярата, която Му принася именно жертвата, която Бог поиска от нас. Всички ние също трябва всяка минута да помним за това, което Бог е направил за нас, и да признаваме немощността и несъвършенството си. Трябва да помним за обилното благословение, което Бог ни е подарил, и точно да знаем и да вярваме в това, което Той е направил за нас, че Той охотно ни е срещнал.
Трябва да отхвърлим всичките мистични вероизповедания и да вярваме само в Божието Слово. Именно тази вяра трябва да принесем на Бога. Само ако ние ще дадем на Бога правилна вяра, Той ще бъде доволен, ще ни срещне и ще приеме вярата ни. Именно когато ние ще правим така, Бог ще ни даде Своето благословение, което Той е установил и е приготвил за нас.
Затова, като разглеждаме подробно Словото, ние трябва да се замислим: "Каква вяра Бог иска от нас в действителност? Какви именно молитви Той иска от хора?" Тогава ние ще осъзнаем, че Бог иска от нас именно молитви в рамките на вяра. Нашият Господ иска от нас молитвите, основани на вярата в спасението на синята, моравата и червената прежди, на вярата, която приема това, което Бог ни е дал. Бог иска от нас само такава благодарна молитва, основана на вярата; Той никога няма да приеме плодовете на нашите дела, които ние се опитваме да Му принесем или да сложим пред нозете Му. Всички ние трябва да осъзнаем, че никога не трябва да правим това.
Бог ни казва: "Не, не, това не е вярата, която Аз искам от вас. Аз съм бил кръстен и съм бил разпнат за вас. Аз съм приел кръщението, за да измия всичките ви грехове. Това се е случило, понеже Аз съм поел греховете ви върху Себе Си, съм бил осъден за тези грехове и съм умрял на Кръста. Аз съм вашият Спасител, но Аз също съм вашият Бог. Аз съм Царят на царете, но Аз също съм вашият Бог, затова съм дошъл на земята и съм изпълнил всичко. Искам наистина да повярвате в Мене, да признаете Моята власт в сърцата ви и искрено да свидетелствате, че Аз съм вашият истински Бог." Именно с тази цел Бог ни е дал синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Именно тази вяра Бог иска от нас.
Трябва наистина да имаме тази вяра на синята, моравата и червената прежди. Вие можете да мислите: "Добре, това все още е сносно. Аз все още успявам доста добре, и нещата вървят добре. Ако нещо не е счупен, защо да го поправяме? Защо трябва да вярвам точно по този начин? Не е ли все едно дали вярвам по този или по онзи начин?" Не, те не са еднакви! Ако имате в сърцата си някаква вяра, различна от тази, не можете да се спасите. Тъй като в такива сърца все още се намира грях, трябва да обърнете сърцата си и да се върнете към вярата, която наистина вярва в евангелието на водата и Духа.
Сърцата на тези, които вярват в истинското евангелие, и на тези, които не вярват в него, много се различават едни от други. Бог знае това, и ние, новородени, също знаем. Като познаваме себе си, ние трябва да се върнем. "Боже, аз съм наистина грешен. Моля, спаси ме." Когато вие ще се върнете и ще търсите своето спасение, Бог ще ви срещне със Своята истина.
Нашият Господ ни е спасил от всичките ни грехове
Нашият Господ е бил кръстен и е бил разпнат за нас. Както е написано в Матей 3, Господ наистина е направил това за нас. Ние вярваме в това. Ние Му благодарим за това. Когато Исус бе кръстен, всичките ни грехове бяха възложени върху Него. Той бе разпнат, защото поеме всичките ни грехове и можеше да ги отнеме на Кръста. Той бе осъден не само за нашите собствени грехове, но и за греховете на целия свят.
Когато нашият Господ ни заповядва да Му принесем материалите за строителството на скинията, и всеки път, когато Той ни казва нещо, Той винаги действа последователно. Той винаги ни казва: "Принесете Ми синята, моравата и червената прежди." Синята прежда винаги е първа. А по-нататък Той говори за препредения висон, като ни заповядва да вярваме в Божието Слово. На пръв поглед може да изглежда, че вярата първо в кръвта на Кръста, а след това в кръщението на Исус, е абсолютно вярна, но в действителност тя е погрешна. Исус първо бе кръстен, затова Той можеше да пролее кръвта Си на Кръста. Аз отново ви казвам, че не може да бъде правилна вярата първо в кръвта на Кръста, а след това в кръщението на Исус. Бог никога не одобрява такава вяра.
Нашият Господ дойде на земята в плът като човек и първо бе кръстен на тридесетгодишна възраст, за да поеме върху Себе Си всичките ни грехове. След това Той изличи тези грехове на света на Кръста, бе осъден на разпятие, а след това възкръсна от мъртвите, и стана нашият Спасител по този начин. И така трябва да повярваме в това, което Господ е направил за нас, по реда, по който Той е изпълнил Своята мисия. Именно така трябва да вярваме. Само тогава вярата ни може да стои твърдо, никога да не се обърква, никога да не се съмнява. Когато разпространяваме евангелието между други хора, ние също така трябва да имаме такава вяра. С други думи, трябва да вярваме така, както иска Бог, както Той ни е заповядал да вярваме.
Каква жертва на вяра Бог изисква от вас? Той не ви ли казва да Му принесете вярата на синята, моравата и червената прежди и препредения висон? Имате ли такава вяра? Вие не вярвате ли случайно по обратен ред? "Няма значение дали вярвам така или иначе. Аз просто вярвам, и толкова. Вярвам първо в червената прежда, а след това в синята, а тогава в моравата прежда." Ако вие вярвате така, трябва да измените вярата си. Господ никога не ще одобри тази обърната вяра.
Нашият Господ е Бог на справедливост и Бог на истината. Затова Той не приема погрешна вяра. Тъй като вяра не може да е истинска, ако редът й е обърнат, Бог не може да одобри тази вяра, даже ако иска. Както ние не можем да положим основите след като завършим да строим дом, също така Исус пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си и само тогава можеше да бъде разпнат.
Затова трябва да повярваме според това, което Господ ни е казал. Това означава да положим крайъгълния камък на правилната вяра. Тъй като Бог ни е спасил вярно, законно и праведно, то ние не можем своеволно да изменим реда на делата Му. Ако вярваме първо в кръвта на Кръста, а след това в кръщението на Исус, то тази вяра е погрешна. И грях все още остава в сърцата на тези, които вярват така, понеже греховете им не се измиват чрез изменена вяра. Това е наистина чудесно. Именно това е удивителната истина.
Преди Месията много от нас вярваха само в кръвта на Исус на Кръста. Вярвахме така: "Исус пое върху Себе Си всичките ми грехове и понесе цялото ми наказание, като проля кръвта Си на Кръста. Затова ние сме напълно спасени. Нашето спасение е дошло чрез нашия Господ, който е умрял за нас на Кръста. Всеки, който вярва в това, вече е спасен." После ние осъзнахме истинското значение на кръщението на Исус. Ето защо, към нашата първа, погрешна вяра, ние само прибавихме истинската вяра. Тогава какво се случи? Греховете ни в действителност не изчезнаха. Такава вяра е само интелектуална и доктринна, затова тя не би могла да стане настоящата и истинска вяра в сърцата ни.
Ако вашата вяра е такава, трябва бързо за да се върнете и да я измените. Преди всичко трябва да признаете, че вашата вяра не беше вярна. А след това трябва веднага да възстановите вашите основи на вяра. Трябва само отново да измените реда. "Като дойде на земята, Господ бе кръстен от Йоан Кръстител в река Йордан и пое върху Себе Си всичките ми грехове. Исус бе кръстен, и именно затова всичките грехове на света бяха възложени върху Него, а тъй като всичките грехове на света бяха възложени върху Него, то всичките ми грехове също бяха възложени върху Исус. А след това Той проля кръвта Си на Кръста, за да заплати цената на всичките ми грехове." Именно така трябва да вярвате.
"Какво значение има това дали аз вярвам така или иначе? Важно е това, че аз вярвам в тези четири служения на Господа. Защо сте толкова упорити и настоявате на този ред?" Вие ли все още се придържате към тази гледна точка? Тогава трябва да приемете в сърцето тази истина: Исус умря на Кръста, само след като бе кръстен. Именно това е истината, в която трябва да вярвате.
Светият Дух никога не одобрява несправедливост. Бог Свети Дух одобрява вярата ни, само ако ние точно вярваме в това, което Месията е направил за нас на земята. Светият Дух не казва: "И така, вие вярвате във всички тези четири служения на Исус. Амин. Няма значение дали вие вярвате във верния или в обратния ред, дали вярвате така дали иначе; трябва просто да вярвате. Амин. Ето защо вие сте Мои деца."
Месията Исус дойде на земята според волята на Бога Отца и направи всичко според плана на Отец. Именно така Той живееше 33 години на живота Си на земята. Като дойде на земята, Той завърши Своята мисия на нашето спасение, като се кръсти, бе разпнат и възкръсне, а също като се възнесе на Небето. И Той ни изпрати Светия Дух.
Бог Свети Дух живее в сърцата на тези от нас, които са получили опрощението на греховете, и приема вярата на тези, които точно вярват в това, което Господ е направил за тях. Ето защо ние никога не ще можем да вярваме според собствените си мисли. Ние наистина вярваме в Исус, но вие не вярвате ли случайно наопаки, в обратния ред? В такъв случай трябва да измените вярата си.
Тогава Светият Дух ще работи в сърцата ви. Въпреки че ние сме пълни с недостатъци, Светият Дух винаги е в сърцата ни, Той е с нас и ни дарява Своето благословение, когато ние извършваме грях пред Него. Светият Дух ни дава власт. Той ни дава сила. Той ни утешава. Той ни благославя. Той ни обещава забележително бъдеще. И Той води вярващите чрез вяра към вяра, за да не изгубят възможност да влязат в Неговото вечно Царство.
Ето от какво ние се нуждаем, когато вярваме в това, което Господ е направил за нас, или когато Той ни заповядва да Му принесем нашата жертва, тоест трябва да повярваме, че Той ни е спасил чрез водата и Духа. Всичките неща вътре в скинията са важни, защото те всички последователно ни казват за тайната на новорождението от водата и Духа. С други думи, чрез всички тези неща на скинията Бог иска да ни говори за евангелието на водата и Духа.
Много важно е да положим основите на вярата ни
Ако ние строим дома на вяра без да положим първо твърдите основи на вярата ни, то колкото по-дълго вярваме в Исус, толкова повече грехове натрупваме, толкова повече молитви на покаяние трябва да принасяме на Бога и толкова по-лицемерни грешници ставаме. Но вярвайки в дара на спасението, че нашият Господ ни е спасил със Своите сина, морава и червена прежди и препреден висон, всички ние можем да станем съвършени Божии чада. Затова всички ние трябва да вярваме в истината на синята, моравата и червената прежди и препредения висон и да станем Божии чада.
Тези, чиито основи на вяра са силни, могат винаги да изпълняват своето свещенство в ярката светлина, даже ако сами са несъвършени. С други думи, те могат съвършено да изпълнят всичките задания на свещенството, като наистина прегръщат всички хора на този свят в обятията си, като се молят на Бога за опрощението на греховете им и като служат на това евангелие пред Бога.
Тези, чиито основи на вяра са неясни, напротив, с течение на времето стават по-лицемерни. Те стават зли. Те стават по-лицемерни фанатици. Нашият Господ ни каза, че трябва да познаем дърво по плодовете му, а плодовете на такива хора са отвратителни, мръсни и лицемерни. Обаче тези от нас, които са новородени, не могат да бъдат лицемери. Те са само праведните. Дори имайки недостатъци, те наистина са праведни. Те признават собствената си немощност и грехове и винаги живеят в ярката светлина. Нашият Господ е бил кръстен и е бил разпнат, за да унищожи всичките ни грехове, и наистина е измил всичките ни грехове, затова чрез вярата в тази истина ние сме получили опрощението на греховете ни. Основите на вярата ни са твърди, затова въпреки че ние сме несъвършени, греховни и слаби, всичко пак животът ни е ярък, понеже сърцата ни винаги са безгрешни. Чрез нашите недостатъци ние понякога можем да се отклоняваме от правия път, но ние наистина сме безгрешни, затова никога не се заблуждаваме и не водим други и себе си към разрушение. Ние сме несъвършени, обаче вървим по пътя, който харесва на Бога, стъпка по стъпка се движим напред и още повече служим на евангелието. Това е станало възможно, защото Исус съвършено ни е спасил.
Ако Исус Христос, нашият Месия и Спасител, не бе ни спасил посредством четирите прежди, то ние изобщо никога не бихме могли да се спасим. Той ни е спасил, затова всички ние сме спасени, и именно благодарение на това ние вярваме, разпространяваме евангелието и славим Бога с вярата ни. Именно с вярата ни ние благодарим на Господа, Му служим и вървим след Него. Ето какви хора ние сме станали сега. С други думи, ние сме станали угодни на Бога благодарение на вярата ни. Сега нашите основи на вяра стоят твърдо.
Тези, чиито основи на вяра не са положени по подходящ начин, трябва да ги положат отново. Ето защо в Евреи 6:1-2 е написано: "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд."
Какво ни казва този откъс? Той ни казва, че трябва ясно да знаем и да признаваме, и да положим силни основи относно въпросите като: "Защо Исус е бил кръстен?"; "Това кръщение ли е първообраз на полагането на ръце на Стария Завет?"; "Ние ли ще получим нов живот?"; и "Какво е вечният съд?" Само така ние можем да имаме пълната вяра и от началото да положим твърди основи за нея, за да не се тресем повече и да не полагаме отново основите й. Вярата в синята, моравата и червената прежди и препредения висон е пълна с вяра в това, че нашият Господ съвършено е изпълнил нашето спасение. Трябва да стоим твърдо върху тези основи на вярата и да се базираме на тях. Трябва да вземаме участие в надбягването на вяра.
Някои хора тълкуват гореспоменатия стих от Евреи така, че ние не трябва отново да се връщаме при това, че греховете ни са били възложени върху Исус във време на Неговото кръщение, и че този стих ни казва, че не трябва отново да строим основите на вяра. Но Бог би ли ни казал да не полагаме отново основите на вяра, ако те изпърво бяха положени вярно? Този стих ни казва, че тези, които нямат верните основи на вяра, трябва да ги положат, а тези, които имат верните основи на вяра, трябва да ги направят още по-силни и по-твърди, и да вървят напред.
За да ни спаси, Бог заповяда на Моисей да построи скинията и да приема жертвите от Негов народ. Той заповяда на израилевия народ да Му принесе злато, сребро и бронз; синята, моравата и червената прежди, препредения висон и козината; червенобоядисаните овчи кожи, язовски кожи и ситимово дърво. Също така чрез тези материали нашият Господ наистина ни е подарил спасението от греховете на света. И така, Бог наистина заповяда на израилтяните да Му принесат тези жертви, да построят скинията, установи системата от жертвоприношения и опрости греховете на израилтяните, които Му принасяха жертвите според изискванията на тази система от жертвоприношения.
Вярата ни става пълна посредством синята, моравата и червената прежди и препредения висон, които ни предвещаваха съвършеното изпълнение на нашето спасение чрез Исус Христос
Ако ние, неспособни да вярваме в съвършената истина, изпълнена от Исус Христос, веднага не положим твърди основи на вярата ни, то вярата ни непрекъснато ще се колебае. Без да знаем, осъзнаваме и вярваме, че нашият Господ напълно ни е спасил, всички ние в края на краищата ще се опитваме да получим спасението чрез собствените ни усилия. Такава вяра не е пълна, но тя е погрешна.
Нека прочетем Евреи 10:26-31: "Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог."
Този стих ни казва, че ако ние съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, то не остава жертва за грехове, но само страшният съд. Тук тези, които съгрешават самоволно, след като са получили знанието на истината, са тези, които не вярват в евангелието на водата и Духа, даже ако го знаят. Трябва да повярваме в истината, че Бог ни е спасил със Своите сина, морава и червена прежди и препреден висон, че Той ни е спасил със злато, сребро и бронз, и че Той е направил покрива на скинията от завесите от синята, моравата и червената прежди и препредения висон, козина, червенобоядисаните овчи кожи, и язовските кожи. Всички ние трябва ясно да знаем тези неща и да положим твърди основи на вярата ни.
Нашият Господ ни обеща, че Той щеше да ни спаси напълно, и, когато дойде време, Той бе кръстен, за да поеме върху Себе Си греховете ни, умря на Кръста, възкръсна от мъртвите и по този начин наистина напълно ни спаси. Затова ние сме се спасили съвършено чрез вярата в Исус Христос, който е положил пълните основи на нашето спасение.
Но тези, които знаят тази истина и все още се отказват да вярват в нея, без съмнение ще получат страшния Божий съд, когато ще дойде денят на последният им съд. Плътта им няма да умира, но ще страда вечно. Библията ни казва, че за тях ще бъде само едно огнено негодуване, а техните мъки в пъкъла ще бъдат толкова големи, че те са описани като осолени с огън (Марко 9:49). Това ни казва, че ще има само страшно очакване на съд и огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
Ако само неспазване на Закона води към този страшен съд, колко по-голям ще бъде съдът за тези, които не вярват в спасението, подарено от Божия Син? Ето защо всички ние трябва да вярваме в Исус Христос като свой Спасител, в Господа, който дойде на земята в плът като човек, пое върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си, изкупи тези грехове на света на Кръста и понесе цялото наказание за греховете чрез Своето разпятие на Кръста, а след това възкръсна от мъртвите и сега живее.
Трябва да положим твърди основи на вярата ни
Защо Бог заповяда на Моисей да построи скинията? Като гледаме всички до едно неща в материалите, използвани за скинията, ние виждаме, че те показват истината, че Исус Христос дойде на земята в плът като човек, пое върху Себе Си греховете ни чрез кръщението Си от Йоан Кръстител, изличи тези грехове на света на Кръста и умря на него, възкръсна от мъртвите, се възнесе на Небето, седи отдясно на трона на Бога Отца и вече е нашият вечен Бог. От вратата до стълбовете и медните им подложки, всичките неща в скинията ни показват истината на евангелието. С други думи, целият Стар Завет ни казва за кръщението на Исус Христос, жертвата Му, личността Му и мисията на спасението.
От Стария до Новия Завети, тъй като Исус Христос ни говори за евангелието на водата и Духа, тоест за евангелието на синята, моравата и червената прежди и препредения висон, тези, които вярват в тази истина, винаги говорят за истината на синята, моравата и червената прежди и препредения висон, когато имат възможност. За това проповядват и говорят толкова често, че понякога ние дори можем да забравим, колко ценна е тази истина. Но колко важна е тази истина в действителност? Като че ли ние живеем във времето на царуването на цар Соломон, когато скъпоценно злато и сребро бяха толкова изобилни, че хора се отнасяха към тях като към камъни, също така ние, защото ние чуем това Слово на истината в Божията Църква всеки ден, понякога ние можем да пренебрегваме това спасение. Но трябва да помните това: не можете да чуете тази истина никъде, освен в Божията Църква, и без това спасение никой не може да се спаси и да положи силните основи на вяра.
Вярата, с която ние сме се спасили, е вяра в това, че нашият Господ напълно ни е спасил и е положил твърди основи на вярата ни с четирите прежди: синята, моравата и червената, и препредения висон. Още веднъж повтарям, че всички ние трябва да вярваме в това. Бог ни даде обещание и, според Своето обещание, е дошъл на земята чрез жена (Битие 3:15), е поел върху Себе Си всичките ни грехове чрез кръщението Си, е претърпял цялото наказание за греховете ни на Кръста, е възкръснал от мъртвите и по този начин съвършено ни е спасил. Това е толкова проста истина, която можем да обясним и да разберем толкова лесно, затова трябва всеки ден да проповядваме това евангелие по целия свят. Разбира се, все още има много жалки хора, които не знаят тази истина. Обаче още по-жалки от тези, които не знаят тази истина, са тези, които не вярват, дори като остават в Божията Църква.
Даже ако вие наистина сте получили опрощението на греховете, вашите мисли все още могат да бъдат греховни, но поне сърцата ви вече са станали много покорни. Но лицемерите, които фалшиво се опитват да изглеждат покорни отвън, вътре са толкова зли, че всеки ден продължават да мамят Бога и многочислени хора. Трябва да положим твърди основи на вяра. И трябва да стоим с вярата пред Бога на това спасение, което нашият Господ е установил за нас толкова твърдо.
Вярата, която стои толкова твърдо, колкото елементите на скинията
Бог ни заповяда да принесем такива жертви и да построим Неговата скиния. Всички ние трябва да станем хора на вяра, които вярват, че Исус Христос е дошъл на земята и по този начин ни е спасил духовно. Трябва да стоим твърдо пред Бога, имайки вярата, която е подобна на строителните материали, от които беше построена скинията. Вярвате ли? Наистина ли имате такава вяра? Божията Църква все още проповядва евангелието на водата и Духа. Тъй като това са основите на истинската вяра, аз не мога да подчертавам това достатъчно.
Толкова много църкви и вероизповедания на този свят не знаят истината, че Исус е поел върху Себе Си всичките грехове чрез кръщението Си, а вместо това вярват само в кръвта на Кръста. Дори при тези обстоятелства нашият Господ всичко пак ни е позволил да намерим истината. Исус бе закован и пробит на Кръста, защото Той бе бил кръстен от Йоан Кръстител в река Йордан. Той прие всичките грехове на света чрез кръщението Си и затова бе разпнат и пробит на Кръста.
И така, вярата на тези, които твърдят, че са получили опрощението на греховете само чрез вяра в кръвта на Кръста, е фалшива вяра, която в края на краищата ще падне, колкото и да са набожни тези хора. Независимо от това, как неуморимо те проповядват на тълпи на висок глас, че трябва да вярват в Исус, вярата им изключително в кръвта на Кръста само принася на Бога молитвите на покаяние и не може да разреши дори проблема на собствените им грехове; тя е построена на дефектни основи и затова лесно се разрушава, когато вали дъжд, ударя вятър и дохожда потоп.
Самият аз не чух за кръщението на Исус повече от 10 години след като повярвах в Исус. Обаче Исус ми е дал Своето Слово на истината и аз съм се новородил от водата и Духа. Сега аз зная, че мнозина по целия свят търсят истината, но още не са я намерили. Искам да говоря на всички тях, за да чуят истината на водата и Духа и да получат опрощението на греховете чрез вяра в това.
Преди да се новородихте, вие също възможно живеехте религиозен живот. Вероятно тогава вие не чухте за синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Вероятно вие не чухте също за евангелието на водата и Духа и за това, че греховете ни бяха възложени върху Исус във време на кръщението.
Изключително важно за християни е да познаят и да повярват в библейската истина на синята, моравата и червената прежди и препредения висон. Само като положим основите на вярата със синята, моравата и червената прежди и препредения висон, всички ние можем твърдо и непоколебимо да стоим във вярата. Ако досега вие още не сте повярвали, то никога не е късно да направите това; просто трябва да повярвате в това вече сега. Само чрез вяра в това вие можете напълно да се спасите, да положите твърди основи на вярата си, и да установите вярата си на тези основи.
Тези, които са в Божията Църква, също трябва да положат твърди основи на своята вяра
В Матей 24:40 е написано: "Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя." Ако всички ние открито признаваме, че вярваме в същата истина и заедно служим на същото евангелие в Божията Църква, то какво може да бъде по-трагично, ако по-късно някой от нас ще бъде оставен?
Божието Слово о разумно и учтиво, затова невъзможно е с насилие да принудим някого да вярва. Затова когато чуете Божието Слово, което ви е проповядвано учтиво, трябва да вярвате в него със светъл разум, като осъзнавате, че вие наистина чуете Божието Слово. Когато израелтяните чуха това, което Моисей каза, те слушаха това не като собствени му думи, но като истинското Божие Слово. Затова, когато ви казват това, което говори Божието Слово, вие също трябва да проверите, наистина ли вярвате според това Божие Слово. Трябва със светъл разум да слушате Словото, а след това да повярвате в това, за което то ви казва.
Библията препоръчва вярващите на Берия за безпристрастното им отношение към Божието Слово. Вярващите на Берия "бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно" (Деяния 17:11). Казано накратко, те разумно повярваха в Неговото Слово според както ги учиха.
Истинска вяра произлиза от разумно и праведно сърце, което търси Словото. Благоразумно ли е да принуждаваме някого да вярва против неговата воля? Даже ако някой наистина се опитваше да принуди някого да вярва, усилията му биха били безполезни, защото този човек не би повярвал непременно в това, в което му казват да вярва. Пред Бога всичко зависи от това дали човек вярва доброволно. Ако някой не вярва, дори като чува същото отново и отново, то той трябва да се намери в пъкъла.
Затова всеки грешник по целия свят заслужава нашето състрадание, но ако някой от нас не вярва в Неговото Слово, дори като всички сме заедно в Божията Църква, то той е още по-жалък. Може ли някой да бъде още по-жалък от тези от нас, които ще се намерят в пъкъла, дори като телесно остават с нас в тази Божия църква?
Исус имаше дванадесет ученици, и между тях само Юда не вярваше, че Исус беше Месията и Спасителят. Затова Юда винаги наричаше Исус учител. Петър също наричаше Исус учител по-рано, но после измени вярата си и призна: "Господи, Ти си нашият Господ, Божият Син. Ти си Божият Син, Спасител, който е дошъл, за да измие моите грехове. Ти си Бог на спасението."
С други думи, вярата на Петър беше различна от вярата на Юда. След като предаде и продаде Исус, Юда се обеси и се уби. Въпреки че Юда беше с другите единадесет ученици, той в края на краищата не можеше да признае, кой наистина беше Исус Христос, и по този начин се намери в пъкъла. Петър – напротив – се спаси, защото призна Исус Христос и повярва в Него като свой Спасител, въпреки че беше много нетърпелив и имаше много недостатъци.
Затова спасението зависи от това дали човек знае истината и вярва в нея в сърцето си или не. Човек не може да вярва в истината, ако не я познава. Обаче ако хора не вярват в истината, дори като я знаят, то те ще получат още по-голямо наказание (Лука 12:48). Ето защо Бог ни казва, че основите на вярата ни трябва да бъдат силни и истински.
Каква е вярата ни?
Сега укрепили ли са се основите на вярата ни? Те ли са силни? Вярвате ли, че Господ точно ви е спасил? Нашият Господ наистина ни е спасил чрез водата и Духа. Това не е нещо особено, за което учи само нашето вероизповедание, но именно това Бог обеща в Стария Завет, и именно това Исус наистина изпълни в Новия Завет, тоест именно по този начин нашият Господ наистина ни е спасил.
Исус е Царят на царете (моравата прежда), който е дошъл на земята в плът като човек, е поел върху Себе Си греховете на света чрез кръщението Си (синята прежда), е взел тези грехове на Кръста и е бил разпнат (червената прежда), е възкръснал от мъртвите и по този начин ни е спасил. Той обеща в Стария Завет, че щеше да направи това, и наистина ни спаси, като изпълни това обещание в Новия Завет. Вярвате ли? Именно така вие можете да положите твърди основи на вяра.
В целия свят има стотици милиони християни, и основите на вярата на повечето от тях все още остават крехки. Ние можем да узнаем дали хора имат правилна вяра, само като прегледаме многочислените християнски книги, които сега имаме. Автори на тези книги искат да бъдат водачи на християнски общини, и, като четем книгите им, ние можем да узнаем дали те имат вярното знание на истината. Ако дори само един от тези водачи не знае истината, или не вярва в нея, дори като я знае, то всеки, който следва такъв водач, е обречен на пъкъла. Толкова печална е действителността, че само някои знаят истината, само един на милиони. Ето защо, малцина, които знаят истината, трябва усърдно да разпространяват евангелието по целия свят.
Бог действа чрез нас. Ние не можем да не проповядваме евангелието, понеже да не провъзгласяваме това евангелие на водата и Духа по целия свят означава да извършваме голям грях пред Бога. В действителност, ако ние наистина няма да изпълняваме тази мисия във вяра, то ще извършим голям грях пред Бога. Този голям грях е да позволим на хора да отидат в пъкъла, като знаем, че ние можем да ги спасим; това наистина е непростим грях, когато хора са обречени на пъкъла чрез тяхното незнание, защото тези от нас, които знаят истината, държат затворени устата си.
Ако ние няма да изпълняваме определеното за нас задание, то тези хора ще протестират, понеже това е нашият дълг. Библията ни предупреждава, като казва: "Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража" (Езекил 33:6). Ние, които първи сме познали и повярвали, трябва да изпълняме това задание на стража.
Благодаря на Господа, че Той ни е дал евангелието и възможността да познаем тази истина. Аз Му благодаря още повече, когато осъзнавам, че ние принадлежим към няколко избрани на този свят, които знаят тази истина и вярват в това евангелие. Ние сме проповядвали евангелието на водата и Духа на много пастори и на вярващите миряни по целия свят, и всеки ден се убеждавахме, че нямаше никой, който в действителност знаеше и вярваше в това евангелие по-рано. Чрез нас по целия свят се появяват проповедници на истинското евангелие на водата и Духа. Както и ние, те също имат твърди основи на вярата и разпространяват тази твърда вяра.
Ако има много хора, които разпространяват това евангелие, възможно ние бихме могли да въздъхнем с облекчение и да отпочинем малко от проповядването на евангелието, но, за съжаление, още няма много хора на този свят, които знаят и вярват в тази истина. Много надцениха постиженията на Реформацията в световната история. Като погледнем по-близо, ние можем да узнаем, че в продължение на Реформацията реформистите поставиха не на място първия камък на основите на библейската вяра, затова всичко следващо беше не на място. Затова, въпреки че те се опитваха да поправят следващите грешки, всичко пак първият камък не се намираше, затова целите основи остават дефектни; именно затова историята на християнството трябва да бъде преписана отново.
Надявам се и се моля всички вие да стоите пред Бога на твърди основи на вяра, и на тези основи на вярата да живеете живота си заради служение на истинското евангелие. Когато вие живеете за евангелието, сърцата ви естествено се напълват с радост. Като живее за евангелието, сърцето на човека става духовно. И Светият Дух напълва сърцата ви и действа в тях, затова те наистина се напълват с радост.
Но ако вие не живеете за евангелието, а следвате само желанията на плътта, даже ако сте получили опрощението на греховете и сте познали евангелието на водата и Духа, в края на краищата ще живеете неразумен, празен живот.
Благодаря на Господа, че Той ни е дал скъпоценното евангелие и нашето спасение. Моля се и се надявам, че всички вие ще прегледате вярата си още веднъж и ще получите дара на съвършеното спасение чрез синята, моравата и червената прежди и препредения висон.
Copyright © 2021 by The New Life Mission