ကိုဗစ်-၁၉ကပ်ရောဂါနှင့်အပြည်ပြည်ဆိုင်ရာစာပို့လုပ်ငန်းဝန်ဆောင်မှုများပျက်ပြားခြင်းကြောင့်ကျွန်ုပ်တို့၏ 'အခမဲ့ပုံနှိပ်စာအုပ်ဝန်ဆောင်မှု' ကိုယာယီရပ်ဆိုင်းလိုက်သည်။
ဤအခြေအနေ၏အခြေအနေအရကျွန်ုပ်တို့သည်ယခုအချိန်တွင်သင့်အားစာအုပ်များမပို့နိုင်သေးပေ။
ဤကပ်ရောဂါသည်မကြာမီကုန်ဆုံးပြီးစာတိုက်လုပ်ငန်းပြန်လည်စတင်ရန်ဆုတောင်းပါ။
Тема 9: Посланието на апостол Павел до римляните
[ГЛАВА 3-1] Предговор към Римляни Глава 3
Апостол Павел каза, че човешкото неверие по никой начин не унищожава Божията вярност. Като продължава обсъждането на Глава 2, в тази глава апостол Павел подчертава, че юдеи нямат никакво превъзходство над езичници. В тази глава апостол Павел сравнява закона с Божия закон на праведността, преди да говори за Божия закон на праведността, който дава на грешници възможност да намерят Божията праведност и ги води към праведен живот. Апостол Павел подчертава, че можем да се спасим не чрез собствените дела, но чрез вярата в Божията истина.
Апостол Павел каза, че даже ако евреи и други народи не вярват в Божията праведност, това не значи, че неверието им унищожава Божията праведност. Бог не може да лъже и верността на Неговата праведност няма да изчезне. Силата на Неговата праведност не намалява, защото евреи не вярват в нея.
Божията праведност, която Павел проповядваше, не може да бъде анулирана само поради неверието на хора. Всеки, който вярва в Божието спасение, подарено на грешници, изпълва се с Божията праведност, и съвършенството на тази праведност е несравнимо с човешката морал и мисли.
Апостол Павел осъждаше хората, които не вярват в Божията праведност, за това, че те правят Бога лъжец. Бог каза, че чрез Своята праведност Той напълно е избавил хора от греховете, но те не вярват в това и правят Бога лъжец. И въпреки невярата им Божията истина по никакъв начин не намалява.
Как се явява Божията праведност?
Тези, които не вярват в Божията праведност, ще бъдат съдени за своите грехове. Ние можем да потвърдим Божията праведност благодарение на спасението, подарено ни от Господа. Тези, които вярват в Божията праведност, получават опрощението на греховете и вечния живот. Всеки, който вярва в истинността на Божията праведност, може да се изпълни с благодатта.
Божията праведност не е лъжлива, но истинска. Всеки е лъжец пред Бога. Но Бог е праведен, защото винаги изпълнява каквото обещава. И така, Божията праведност побеждава човешкото неверие. Човек трябва да вярва в Божията праведност. Бог не изменя Своите думи, но хора често изменят своето мнение според своите спорадични мисли. Бог винаги изпълнява обещанията Си, дадени на човечеството.
В Римляни 3:5 е написано: "Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем?" Човешката неправедност изтъква Божията праведност.
Божията праведност се явява чрез несъвършенството на човешка природа. Защото, според както е писано, Исус постъпваше праведно, за да избави грешници от греховете им. Затова Божията праведност сияе още по-ярко поради човешките недостатъци. Можем да намерим тази истина в евангелието на водата и Духа изпълнено с Божията праведност. Всички хора съгрешават до смъртта си, но Божията любов е по-величествена от човешките прегрешения. Божията любов спасява крехките души на грешници от греховете им.
Нашият Господ е победил всичките грехове на света и ни е спасил чрез опрощението на греховете. Никой не може да води безгрешен живот. Тъй като хора са обречени на вечния пъкъл, Бог им дава Своята любов. В това се състои Божията праведност.
Ние, хора, сме лъжци от рождението си и отхвърляме Божията праведност, като не вярваме в Божието Слово. Пред лицето на Бога човечеството е обречено, тъй като никакви дела на хора не могат да бъдат приемливи за Бога. Но Бог ни е спасил от греховете със Своята любов, защото Той се е смилил над нас. Всички хора са обречени да отидат в пъкъла, защото са покварени от лъжа на сатана и защото са съгрешили. Но въпреки това Бог е изпратил Своя еднороден Син, за да спаси хора от ръце на сатана и от властта на тъмнината.
Апостол Павел каза, че човек може всеки ден да се старае да води благочестив живот, но все пак не може да не съгрешава през целия си живот. Освен това, греховността и поквареността на хора явява Божията истина и любов. Действително, хора нямат праведност, затова се нуждаят от вестителя като Павел. Той бе познал и приел Божията праведност, и затова имаше Светия Дух. Само след това той можеше да проповядва Божията праведност.
Евангелието, което Павел проповядваше, се базираше на Божията праведност
Евангелието, което Павел проповядваше, се базираше на Божията праведност. Апостол Павел трябваше да проповядва евангелието, понеже Бог възлюби грешници, и като ги възлюби, избави от всичките грехове. Божията любов и спасение се явяват в евангелието на водата и Духа. И така, опрощението на греховете зависи от нашата вяра в Божията праведност. Обаче проблемът се състои в това, че хора считат, че за да получат спасението е необходимо да водят благочестив живот пред Бога. Човек не може да бъде добър със своите основни инстинкти; ако е добър отвън, това само става препятствие за Божията праведност. Хора не трябва да мислят, че трябва да водят праведен живот за да приемат евангелието на духовното обрязване подарено от Бога.
В действителност никой на земята не може да бъде праведен. Тогава по какъв начин грешници могат да получат спасението от греховете? Те трябва да отхвърлят мислите, че за да получат спасението те непременно трябва да водят праведен живот. Мнозина не искат да се откажат от тези стандарти, според които са свикнали да живеят, и затова не могат напълно да се спасят от своите прегрешения. Божията истина, която се явява в евангелието на духовното обрязване, показва, как нашата неправедност е послужила само да яви Божията любов и това, колкото голяма е Неговата праведност. Затова тези, които вярват в Божията истина, се гордеят с Неговата праведност, но не със своята собствена. Праведните възхваляват само Божията праведност и издигат Неговата праведност на високо, защото тя дохожда от Бога.
Апостол Павел говореше на последователите на легализъм за роля на закона. Последователите на легализъм вярваха, че те ще влязат в небесното царство благодарение на добрите дела, но ако те не водят праведен живот, когато вярват в Исус, те никога няма да намерят Божията праведност. Закон е като огледало, което разкрива греховете на човечество. Апостол Павел говореше за това, че вярата на хора се базира на закона и затова вярата им е погрешна. Ето Павловото учение за пътя към Божията праведност.
Павел говори на последователи на псевдоучители, които считат, че не могат да бъдат праведни и безгрешни, когато вярват в Исус. Павел учи невярващите да повярват в Божията истина и по този начин да се освободят от осъждането. Павел казва, че тези, които не вярват в спасението чрез водата и кръвта на Исус, ще бъдат съдени. Те просто са обречени на наказание, защото не вярват в Бога. Павел казва, че грешници трябва да се върнат към Божията праведност и да се изпълнят с нея, за да отбягнат страшното наказание за греховете.
Тогава можем ли да съгрешаваме по-много защото вярваме в Божията праведност?
Стих 7 казва: "Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?" Тогава, ако сме наричани безгрешни, можем ли да продължаваме да съгрешаваме? Павел обяснява този въпрос. Считате ли, че можете да лъжете по-свободно, защото Бог ни е избавил чрез Своята праведност. Ако считате така, то трябва да знаете, че вие не знаете Божията праведност и клеветите Неговата праведност.
Даже днес множество хора клеветят Божията праведност в сърцата си; същото се случваше в старите времена. Павел пишеше това Послание преди почти 2000 години, и даже тогава имаше хората затънали в собствените им мисли.
Днес повечето християни, които все още не са се новородили, не разбират, че когато човек става безгрешен, той може да съгрешава нарочно. Тези, които не са новородени, клеветят праведници, които са се новородили благодарение на евангелието на водата и Духа. Тези, които не са се новородили, според мислите на плътта си клеветят праведници новородени от водата и Духа, и говорят лошо за новородените светии. Формалните християни клеветят истинските новородени християни със своите безверни мисли. Човешката плът не може да разбере истинската вяра. Грях е това, което вие правите целия си живот. Както праведни, така и неправедни неизбежно съгрешават. Обаче тези, които опровергават Божията праведност, имат грях, а тези, които вярват в Божията праведност, са без грях.
Павел каза на невярващите: "Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш" (Римляни 3:3-4). Неверието на хора в Божията праведност никак не може да унищожи Неговата праведност. Ако човек вярва в Божията праведност, той е спасен. Обаче ако човек не вярва в нея, той не може да се изпълни с Божията праведност. Божията праведност винаги е непоколебима. Тези, които ще отидат в пъкъла, не вярват в кръщението на Исус и в кръвта Му и никога няма да могат да се очистят от собствените си грехове. Божията праведност, която води вярващите към новорождението, никога няма да изчезне само защото хора не вярват в нея.
Получаването на Божията праведност не зависи от човешките усилия
Получаването на Божията праведност няма нищо общо с делата на човека. То е свързано само с нашата вяра в истината, която твърди, че Божията праведност е опрощението на нашите прегрешения. Човекът, който вярва в истината на водата и Духа, получава Божията праведност чрез вяра, но този, който не вярва в Божията праведност, ще понесе наказанието според Божието слово.
Бог е изпратил Исус на този свят и е Го направил камък на препъване за тези, които не чуят думите на Божията истина. Множество хора доброволно обричат себе си на пъкъла, като не желаят да вярват в Божията праведност, и въпреки че Исус, камъкът на препъване, подари тази праведност на хора, като стана техният Спасител. Възможността да стане праведен и да намери вечния живот е дадена даже на най-лош човек. Даже човекът, който прави добри дела, не може да се спаси от гибелта, ако не вярва в Божията праведност, даваща му опрощението на греховете и възможността да се новороди.
Защото заплатата на греха е смърт, всеки, който има грях, ще понесе наказание. Исус е станал камъкът на препъване за тези, които опитват се да утвърдят собствената си праведност и да влязат в небесното царство без да вярват в Божията праведност. Затова причината, поради която хора отиват на гибелта, макар че по някакъв начин вярват в Исус, е че те не вярват в Неговата праведност.
Някои хора казват, че са грешници, спасени от грях, но "спасен грешник" не може да съществува. Как може човек отново да стане грешник, когато е спасен от грях? Човек е безгрешен, ако е бил спасен от грях, но е грешен, ако още не е получил спасението. В небесното царство не може да бъде нито един човек с грях. Бог казва: "Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните" (Псалми 1:5).
Хора размислят върху големия въпрос, по какъв начин те могат да станат праведни, като извършват грехове всеки ден. Обаче не трябва да се безпокоят за това. Те могат да станат праведни, вярвайки в Божията праведност, само защото Господ вече е унищожил всичките грехове на света, включително и бъдещите грехове, чрез Своето кръщение в река Йордан и чрез смъртта на Кръста, и по такъв начин е изпълнил цялата Божия праведност. Грешници могат да станат праведни, просто вярвайки в Божията праведност. Вие ли сте длъжници, даже ако всичките ви дългове са изплатени?
Нашият Господ е унищожил всичките ни грехове със Своята праведност. Господ е избавил тези, които имат съвършената вяра в евангелието на водата и Духа. Затова за тях няма да бъде съд, колкото и да са несъвършени. Всички ние можем да станем праведни, вярвайки в Божията праведност.
Човешките мисли водят към гибелта
Човешките мисли ни водят към смъртта; те произлизат от плътски ум. Духовните мисли водят началото си от вярата в Божията праведност. Дяволът е способен да властва над човешките мисли. Хора нямат друг избор, освен да съгрешават със своята плът. Но човекът, който вярва в Божията праведност, става праведен чрез вяра в кръщението и кръвта на Исус. Никой не може да стане праведен, ако се опитва да не съгрешава. Никой не може да стане напълно безгрешен чрез физическо преобразуване, за да достигне до святостта. Безразсъдно е за християнин да мисли, че ще може да влезе в небесното царство, като стане праведен, който никога не съгрешава пред Бога.
Ние можем веднага да се спасим от нашите прегрешения чрез вярата в Божията праведност. Освен това, всеки грешник може напълно да се спаси от греховете, ако вярва в благодатта на евангелието на водата и Духа, което води вярващите към новорождението. От гледището на човека да станем безгрешни може да изглежда невъзможно. Обаче това е възможно чрез вярата в Божието слово. Човек не може да живее, като не съгрешава с плътта си, но сърцето на човека става безгрешно, ако той наистина вярва в Божията праведност. Плътта трябва да задоволява своите желания и не може да не съгрешава, тъй като тя постоянно търси удоволствие. Бог говори истина: Човек може да стане праведен, само вярвайки в евангелието на водата и Духа, дадено ни от Господа. Ние не можем да влезем в небесното царство, като вършим добри дела със своята плът. Ние можем да влезем в небесното царство, само вярвайки в Божията праведност.
Разлика между плътските мисли и духовните
Плътските мисли не могат да разберат истината, която твърди, че те могат да станат безгрешни благодарение на вярата и да бъдат праведните и новородените християни. Понеже те считат, че даже ако човек се разкайва за греховете си, той вече на следния ден ще съгрешава.
Обаче, въпреки че човек не може да стане праведен чрез делата си, това е възможно чрез Божията праведност. Понеже като вярва в кръщението и кръвта на Исус човек намира Божията праведност. Божията праведност е способна да унищожи грехове на всичките народи. Това ни позволява да бъдем праведни и да наричаме Бога наш Отец. Обаче трябва да знаем, че истинската вяра се започва от вяра в Божията праведност. Истинската вяра се започва не от плътските мисли, но от вярата в думите на истината.
Много хора, които не са се новородили, са неспособни да избягат от собствените си мисли, защото те винаги са затворени в тях. Такива хора никога няма да могат да казват, че са станали праведни, защото живеят по плътски мисли, въпреки че твърдят, че вярват в Исус. Човек може да каже, че е безгрешен пред Исус само тогава, когато вярва в думите на духовното обрязване, в които има Божията праведност.
И така, ако човек иска да намери Божията праведност, той трябва да чуе думите на истината от новородените и да повярва в тях с цялото си сърце. Светият Дух пребъдва във всеки праведен, който вярва в Божията праведност. Надявам се, братя, че вие винаги ще помните тази истина. Ако наистина искате да се изпълните с благодатта и да се новородите, Господ ще ви позволи да се срещнете с новороден човек, който вярва в Неговата праведност.
Казвате ли, че няма нито един праведен?
Стихове 9 и 10 казват: "Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях. Както е писано: - "Няма праведен ни един."
Какво означава това? Тези думи означават ли нашето състояние преди новорождението ни или след него? Всичките бяхме грешници, преди да сме се новородили. Думите: "Няма праведен ни един" означават нашето състояние преди служенето на изличаване на всичките грехове на света изпълнено от Исус. Никой човек не може да стане праведен, като не вярва в Исус.
Затова думите "постепенното освещение" произлизат от хората, които служат на еретически религии и идоли. "Няма праведен ни един." Мислите ли, че грешник може да стане праведен чрез самообучение и образование? Никой не може да стане праведен чрез собствените си усилия.
"Няма праведен нито един." Няма никой човек, който ще стане праведен или вече е станал чрез благочестив начин на живота. Няма нито един човек, който е станал безгрешен чрез собствените си усилия. Това е възможно само благодарение на вярата в духовното обрязване, в което има Божията праведност.
Стих 11 казва: "Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога." Никой не осъзнава собствените си нечестиви дела. С други думи, никой човек не осъзнава, че той ще отиде в пъкъла. Грешник даже не може да разбере, че е грешник. Той живее, като не разбира, че ще отиде в пъкъла за своите прегрешения. Някои опитват се да се спасят от грях, като признават, че заслужават да отидат в пъкъла поради своите грехове. Обаче никой човек не осъзнава своята греховна същност пред Бога и своята съдба да отиде в пъкъла.
Ние полезни ли сме или безполезни същества пред Бога? Цялото човечество е безполезно, докато не се новороди. Въпреки че всички ние сме станали праведници благодарение на Бога, ние не бяхме ли хората, които се бориха против Бога, отказваха се да вярват в Неговата праведност и даже Го обвиняваха?
Тогава как може грешник да прославя Бога? Как може да възхвалява Бога грешник, който не е способен да разреши проблема на собствените грехове? Грешник не може наистина да възхвалява Бога. Как изобщо е възможно за грешник да възхвалява Господа? Грешник никога няма да може да възхвалява Бога и Той никога няма да приеме нищо от подобен човек.
Понастоящем служене на възхваляване е разпространено по целия свят. Обаче само тези, които вярват в Божията праведност, наистина могат да Го възхваляват. Мислите ли, че Бог ще бъде удовлетворен от възхваляване на грешника? Възхваляване на грешника е подобно на жертвата на Каин. Бог ли приема безсмислено възхваляване и греховни сърца на грешници?
Стих 12 казва: "Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един." Тези грешници, които "се отклониха", нищо не знаят за великите дела, извършени от Бога заради тях, и не вярват нито в Него нито в Словото на истината. Освен това, грешници не само се отказват да поддържат Божието Слово или да повярват в него, но и винаги мислят за плътски пристрастия, основани върху собствените им мисли. Ето защо те никога няма да могат да кажат, какво е добре и какво е лошо пред Бога.
Вярното мнение е възможно само чрез думите на истината съдържащи Божията праведност. Добрите решения и верните мнения са възможни само в рамките на Божията праведност. Трябва да знаете, че всичките законни решения произлизат не от хора, но от Божията праведност. Мисли на хора са настрана от и отхвърлят Божията праведност. Хора казват: "Аз мисля и вярвам според моите собствени убеждения, каквото и да казва Библията." Но надявам се, че вие разбирате, че ако човек не се отказва от собствените си мисли, то можем да го сравним с тези, които отхвърлят Божията праведност със своя егоистична упоритост. Затова подобните мисли не позволяват на човека да се върне към Божията праведност.
Плътските мисли водят към духовна смърт
Този, който не е новороден, осъжда себе си. Такива хора съвсем не обръщат внимание на каквото е написано в Библията, но обратно, ако нещо е различно от мислите им, те казват, че това е неправилно и съгласяват се само с частта, която съвпада със собствените им мисли. Библията казва, че всичките се отклониха и обръщат се към собствените си мисли и егоизъм. Ако човек иска да се освободи от греховете по най-правилен начин, той се нуждае от Божията праведност и справедливост. Тогава в какво се състои Божията справедливост?
Божията справедливост е Божията праведност, и трябва да знаете, че Божието слово е критерий на истинската Божия праведност. "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог" (Йоан 1:1). Кой е "Словото"? Кой беше заедно с Бог Отец и Светия Дух? Той е нашият Спасител Исус Христос. Исус Христос е станал нашият Спасител и Цар на царете. Исус е Бог.
В Йоан е написано, че в началото беше Словото, и Словото беше у Бога. Да, Господ Исус е нашият Спасител. Словото е Бог и Той е отпечатък на Неговото същество (Евреи 1:3). Спасител е Бог. Затова, тъй като Словото е Самият Бог, думите на Неговата праведност се различават от нашите човешки мисли. Трябва да осъзнаем, че грешници правят опити да разберат Божията праведност, като се осланят на собствената си интуиция, но не знаят за Божията праведност. Този, който твърдо вярва в Божието слово, е човек на вяра полезен за Бога. Такъв човек е благословен.
Всички хора борят се против Бога със своите мисли и грехове. Трябва да знаете, че ако хора преструват се на свети и добри, добродушни и състрадателни към други, делата им са лицемерни, произлизащи от човешките мисли, които измамват Бога. Да преструваме се на добри значи да сме против Бога. Понеже няма никой праведен освен Него. Ако християнин отхвърля Неговата съвършена любов и праведността на спасението, като не се новоражда, той е против Бога и е непокорен на истината.
Вие ли мислите, че Бог ще осъди само тези, които извършват големи грехове на този свят? Не, Божият гняв ще падне на всички, които не вярват в Неговата праведност.
Ако човек не вярва в Исус, той постоянно е пълен с желание да води благочестив живот. Кой го е научил подобни мисли? Сатана. Понеже още от рождението си човек вече не може да води праведен живот. Затова Божието Слово ни заповядва да получим опрощението на прегрешения. Това ли означава, че благодарение на опрощението на греховете ние можем нарочно да съгрешаваме, за да се умножи благодатта? Разбира се, че не. Тъй като хора са заразени от грях още от рождението си, те са определени да отидат в пъкъла. Обаче Бог позволява на хора да получат опрощението на греховете, което Исус вече е приготвил за човечеството. Той е Бог на спасението и съветва всички ние да получим спасението, като приемем в сърцата си словото на Неговата праведност, която е истина.
Какъв е човек по природа?
Стихове 13-18 казват: "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят." "Аспидова отрова има под устните им" "Техните уста са пълни с клевета и горест." "Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им."
"С езиците си ласкаят" Колкото майсторски мамят! В Йоан е написано: "Когато изговаря лъжа, от своите си говори" (Йоан 8:44). "Аз казвам истина. Това е истина. Разбирате ли, какво казвам?" Всичките думи на човека, който не е новороден, макар че твърди, че говори истина, са лъжливи.
Този, който не е бил новороден, не може да не лъже, когато говори с хора. Такъв човек настоява, че всичко, за което казва, е истина. Но парадокс се състои в това, че всеки път, когато лъже, той мами други, като казва, че това е истина. Всичко, за което казва човек, който още не е новороден, е лъжа, защото той не вярва в Божията праведност.
Измамник никога няма да може да мами хора, ако те знаят, че всичко, което той прави, е мошеничество. Той говори, като че ли казва истина. Той говори с хора реалистично и искрено, за да му вярват. "Аз ви казвам само истина. Ако инвестирате капитал в това, ще спечелите крупна сума. Инвестирайте само милион долари и след година ще получите още два милиона доход. След няколко години ще спечелите куп пари. Това е най-ново и абсолютно безопасно направление в бизнес. Хайде, по-скоро, много хора също искат да инвестират пари в този бизнес." Ето какво измамник казва на хора. Но помнете, че човекът, който не е получил опрощението на греховете, винаги измамва.
Библията казва, че когато сатана изговаря лъжа, от своите си говори. Всичко, което казва човек не новороден от водата и Духа, е лъжа. Няма нищо удивително в това, че свещеникът, който не е бил новороден, мами своето паство, като казва, че те ще станат богати хора, ако щедро дават пари на църквата. Освен това, такъв свещеник може да каже, че ако човек стане старейшина на църквата, той непременно ще забогатее благодарение на "неотразимото Господно благословение." Защо хора толкова силно се стараят да станат старейшини на църквата? Поради лъжи на лъжепастори, които твърдят, че Бог дава материално богатство на тези, които стават църковни старейшини. Толкова много християни са се лишили от имуществото си, като се опитваха да станат църковни старейшини. Те са заплатили с извънмерна преданост на своите мошенически пастори, защото искаха да бъдат старейшини.
Нека разгледаме Римляни 3:10 още веднъж. Фразата "както е писано" ни показва, че следващите стихове са цитат от Стария Завет. Вместо да дава допълнителни обяснения, Павел цитира Стария Завет: "Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят" (Псалми 5:10). "Нозете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им" (Исая 59:7). Хората, които се намират на пътя към пъкъла, понеже не знаят Божията истина, са толкова жалки.
В стих 19 е написано: "А знам, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога."
"Понеже законът докарва, не обещание, а гняв" (Римляни 4:15). Бог дава закона на тези, които не са били новородени, за да признаят се за грешници. Закон учи, че никой грешник не е способен да живее според Божия Закон. В Библията ясно е написано, че Бог ни е дал закона не за да живеем според Закона. Тогова Бог ли прави закона недействителен? Не, Той не го анулира. Бог каза, че Той ни е дал закона чрез Мойсей, за да разберем, че съгрешаваме. Той иска да осъзнаем греховната ни същност посредством закона и да разберем, че законът ни е даден не за да го спазваме. Ролята на закона е да покаже несъвършенството и немощността на човека.
Ето защо в стих 20 е написано: "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха." Ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела на закона. Това се отнася не само за Павел, но и за всички други Божии слуги. Никой човек не спазваше закона в миналото. Никой човек не спазва закона сега. Никой човек няма да може да спазва закона в бъдещето. Ето защо никой човек, който се опитва да спазва закона, не може да стане праведен. Можем ли да станем праведни, спазвайки Закона? Като четем тези стихове от Послание до римляни, можем да мислим, че сме способни да станем праведни постепенно, стъпка по стъпка, като вършим добри дела, когато вярваме в Исус. Обаче това съвсем не е така. Абсолютно погрешно е да казваме, че човек може да влезе в небесното царство, като постепенно се освещава.
Всички тези, които още не са новородени, все още се намират под Божия закон, под закона на греха и на смъртта (Римляни 8:2). Понеже, когато човек става християнин, той започва да мисли, че трябва да живее според Божиите думи. Хора се чувстват задължени да живеят според закона. Но в действителност те изобщо не могат да спазват закона. Ето защо те започват всеки ден да отправят пред Бога молитвите на покаяние за своите прегрешения. Те не осъзнават, че падат в блато на безнадеждна религия наричана християнство. Това означава, че подобен религиозен живот е погрешен вече от самото начало. Опити да спазват Божия закон, като не разбират закона, водят фанатичните християни към конфронтация с Божията праведност, въпреки че законът е даден само за да осъзнаят, че са грешници.
Доктрината на постепенното освещение в християнството е същата, като в езическите религии на света. Подобна на будисткото учение за "влизането в нирвана", в християнството Доктрината на постепенното освещение твърди, че плътта и духът на човека стават по-праведни когато човек вярва в Исус, и че в края на краищата човек става толкова праведен, че може да влезе в небесното царство.
Човекът роден с инфекция на грях през целия си живот е способен само да разпространява грях. Причината е, че той вече е заразен от грях. Вирусът на греха произлиза от плътта на човека, даже ако той не възнамерява да разпространява грях. Има само един лек за тази болест. Необходимо е да слуша думите на истинското евангелие, в което се явява Божията истина, и да вярва. Човек може да бъде избавен от всички грехове и даже да получи вечния живот, ако слуша и вярва в думите на истинското опрощение на греховете, което ни позволява да получим духовното обрязване.
На този свят може ли да съществува човек, който даже след новорождението си живее напълно спазвайки закона? Не. В Библията е написано: "Чрез закона става само познаването на греха" (Римляни 3:20). Тази истина не е ли проста и ясна? Адам и Ева не обърнаха внимание на Божието Слово, защото не вярваха в него, и съгрешиха, като бяха измамени от сатана във Века на Невинността. По този начин те са предали греха на своите потомци. Въпреки че всички хора са наследили грях от своите прародители, те даже не знаеха, че в действителност се раждат грешници.
От времена на Авраам Бог е дал на човечеството конкретно знание на Своята истина, за да получат всичките опрощението на греховете, вярвайки в Неговото слово.
Павел ни казва за Божията праведност независимо от закона
"А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика" (Римляни 3:21-22).
Яви се праведността от Бога, "за която свидетелствуват законът и пророците" Думите "законът и пророците" означават Старият Завет. Тоест Павел казва за тази истина, която се яви чрез системата от жертвоприношения, описана в Стария Завет. В Свещеното писание ясно е написано за Божията истина, благодарение на която човек може да получи опрощението на прегрешения посредством жертвоприношения за греховете. Ето защо вярата на Павел се базираше на вярата в Божията праведност, за която всякъде казва Свещеното писание.
Павел твърди, че всеки вярващ в Исус Христос може да намери Божията праведност. Дали човек се спасява или не напълно зависи от това дали той вярва или не вярва. Затова Павел твърди, че Божията праведност се яви "чрез вяра в Исус Христа, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика."
Коя е истинската вяра? Каква е същността на вяра? Същността на вярата е Исус Христос. В Евреи е написано: "като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни" (Евреи 12:2). Трябва да узнаете за Божията истина от новородените праведници и да получите спасението в Исус Христос, вярвайки в тази истина, и да живеете чрез вяра в Божиите думи. Да вярвате с цяло сърце в Господната праведност означава да имате истинската вяра.
"Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява" (Римляни 10:10). Ние можем да станем праведни, вярвайки в кръщението и кръвта на Исус с цяло сърце, и можем да се утвърдим в своето спасение, изповядвайки с устата си нашата вяра. Не можем да достигнем опрощението на греховете чрез нашите дела, но само чрез вярата в Божията праведност.
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше" (Римляни 3:23-25).
В Библията е написано, че всички съгрешиха, и затова са лишени от Божията слава. Грешници нямат друг избор, освен да отидат в пъкъла. Обаче благодарение на изкуплението в Исус Христос и на Божията праведност хора могат безпрепятствено да получат опрощението на прегрешения. Човек става безгрешен, защото вярва в Божията праведност. Бог отдаде Исус като изкупителна жертва чрез кръвта Му посредством вяра.
Нека погледнем, за какво е написано в стихове 25 и 26: "Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярвя в Исуса."
Тук думите "за да покаже правдата Си" означават Божията праведност, която Исус е изпълнил чрез Своите праведни деяния. Защо Исус проля кръвта Си на Кръста? Защото преди смъртта Си Той бе изпълнил Божията праведност чрез кръщението от Йоан в река Йордан. Бог Отец е отдал Исус в жертвата на изкуплението за прегрешенията на света, за да примири хора със Себе. Исус е станал въплъщението на Божията истина.
Исус взе върху Себе Си всичките грехове на света, като бе се кръстил от Йоан. Исус е станал Алфа и Омега, тоест началото и краят. Това значи, че всеки човек може да получи спасението от греховете, ако вярва в това, че Господ е измил всичките грехове на света, от първия до последния.
Божията праведност, която Исус е изпълнил, ни позволява да се примирим с Бога. Само този, който живее в мир с Бога, може да попадне в небесното царство. Само след като почнах да вярвам в евангелието на истината, разбрах същността на следващите стихове: "Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше." Благодарение на Неговото дълготърпение аз понастоящем съм разбрал и повярвал в Божията праведност чрез Исус.
Божията праведност се извърши в минало свършено време, и това означава, че Господната праведност вече е извършена. Ние сме получили опрощението на греховете чрез вярата в истинското Слово, което казва, че Исус е унищожил всичките ни грехове с кръщението и кръвта Си. Въпреки че душите ни са получили опрощението на греховете, плътта ни продължава да съгрешава. Бог нарича нашите грехове в съвременния свят "греховете извършени по-напред."
Защо? Бог е направил кръщението на Исус отправна точка на нашето спасение. Опрощението на греховете се е извършило веднъж завинаги благодарение на Божията праведност, която Исус Христос е изпълнил. Прегрешенията, извършени от нашата плът понастоящем, са тези грехове, които вече са били унищожени чрез кръщението на Исус. Всичките грехове на света вече са опростени пред Бога. Думите "прощаване на греховете извършени по-напред" означават "да считаме, че заплатата за греховете вече е била изплатена." Всичките грехове на света са прегрешенията, които вече са измити чрез кръщението на нашия Господ и чрез Неговата кръв на Кръста.
Ето защо всичките грехове на човечество от създанието да края на света, от Адам до последния ден на земята, и даже прегрешенията, които хора правят понастоящем, са "греховете извършени по-напред", които Исус унищожи в миналото. Тези, които вярват в Божията праведност, са без грях. Тази истина се състои в това, че всичките грехове извършени някога вече са простени. Даже тези прегрешения, които ние извършваме в даден момент, са частта на "греховете извършени по-напред", и затова те вече са простени от Бога. Хора извършват прегрешения, които вече са унищожени от Божия Син, който е бил изпратен на земята, за да вземе върху Себе Си всичките грехове на света. Грехове, извършени от нас именно сега, са греховете, които нашият Господ вече е унищожил. Разбирате ли, какво означава това?
Исус каза, че Той вече е измил всичките грехове на света с Божията праведност. Човек може да не разбира това, ако не осъзнава истинското значение на гореспоменатия стих. Бог счита, че греховете, които човек извършва, вече са били осъдени в момента на Неговото кръщение в река Йордан, и че Той е бил разпнат на Кръста за тези прегрешения. Бог ни казва да не се грижим за греховете, защото Исус дойде на този свят и направи всички хора абсолютни праведници.
Истината, за която казва Павел, има особено значение за тези, които са били избавени, вярвайки в Божията праведност. Този, който не е бил новороден, не знае Божията истина и наследява пъкъла. Братя, трябва да слушате и да разбирате Божието слово. Само тогава ще се укрепите във вярата и ще можете да проповядвате евангелието на други хора. Знаете ли, че Бог ще изобличи света за грях, за правда и за съд, за да утвърди окончателно Своята праведност (Йоан 16:8).
Бог е отдал Исус като жертвата на изкуплението чрез Неговата кръв, за да покаже Своята праведност, защото в дълготърпението Си Господ е опростил всичките грехове извършени някога. Тъй като Бог е отдал Исус в жертва, всичките грехове извършени преди вече са унищожени. Ето защо ние ставаме праведни, вярвайки в Божията праведност.
В стих 26 е написано: "за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярвя в Исуса." Думите "в настоящето време" означават, че Бог ни дарява вечния живот и че Той не желае да осъжда свят. "В настоящето време" означава, че Бог е дал Исус Христос, "за да покаже Своята праведност." Господ е показал Божията праведност чрез кръщението и кръвта Си. Бог е изпратил Своя единороден Син на земята, за да приеме кръщението и да пролее кръвта Си на Кръста, и по такъв начин показа Своята праведност и любов.
Бог е извършил цялата Си праведност чрез Исус Христос. Всеки вярващ в Божията истина е праведен. Нашият Господ е извършил праведното Си дело, като измие всичките грехове на света веднъж завинаги. Можем ли с цялото си сърце да вярваме в Божията праведност? Бог казва, че ние сме праведни и безгрешни, ако вярваме в Неговата праведност. Защо? Ако Той вече е извършил праведното дело, като измие всичките ни грехове, всеки вярващ в Исус не е ли безгрешен? Всеки вярващ в Божията праведност е праведен без грях. Тъй като Господ е измил всичките грехове, извършени от нас през цял живот, ние сме способни да вярваме в Божията праведност. В противен случай не бихме могли да намерим Божията праведност.
Можем да се хвалим само с Божията праведност
"И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е. Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона" (Римляни 3:27-31).
Да утвърждаваме закона означава, че ние не можем да се спасим от греховете със своите дела. Ние сме слаби и несъвършени създания, но Божията праведност ни прави съвършени чрез Неговото слово. Вярата в словото на Божията праведност ни е спасила. Въпреки че ние вече сме избавени, нашият Господ продължава да повтаря: "Вие сте несъвършени, но Аз съм ви направил праведни. Затова трябва да се приближавате към Бога в Неговата праведност."
Стих 27 казва: "И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата." Човек трябва да знае закона на Божията праведност установен от Бога и да вярва в този закон на Неговата праведност. "Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата."
Трябва да знаете, че ние сме свободни от грях само тогава, когато вярваме в Божията праведност, а чрез собствените си дела не можем да се спасим. В Римляни глава 3 апостол Павел казва: "Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?" Вярващите в Божията праведност твърдо ще стоят, а невярващи в Божията праведност ще паднат.
Римляни глава 3 ясно явява Божията праведност. Трябва да помните, че Бог е установил закона на Своята праведност, за да паднат тези, които вярват в собствените си мисли. Бог напълно ни е избавил от всеки грях. И така, ние можем да се спасим от всички грехове, вярвайки в Божието Слово, което явява Неговата праведност. Ние ще наследим небесното царство и ще живеем в света с Него, вярвайки в Божията праведност.
Тези, които не вярват в Божията праведност, не могат да имат мир в сърцето си. Това, дали човек е благословен или проклет, зависи от това дали той вярва в Божията праведност или не. Ако човек отхвърля думите на Божията праведност, той ще бъде съден според Божието слово.
Нашето спасение се започва от любовта на Бога към хора, и ние получаваме спасението от греховете, вярвайки в Неговата праведност. Ние благодарим на Господа, Който ни е дал вярата в Божията праведност. Да благодарим на Господа за това, че имаме същата вяра като и апостол Павел. Да благодарим на Господа заедно.
Ние също благодарим на Господа за освобождението от греховете чрез вярата ни в кръщението на Исус и в кръвта Му на Кръста. Ако нямаме това спасение, никога няма да можем да получим опрощението на прегрешения. Наистина с цяло сърце вярваме в Божията праведност и с устата изповядваме вярата ни в спасението. Благодарим на Бога, Който ни е избавил от всичките грехове със Своята праведност.
Copyright © 2021 by The New Life Mission