Search
اردو
اردو
کورونا وائرس اور بین الاقوامی ڈاک سروس میں رکاوٹ کی وجہ سے ، ہم نے اپنی ’مُفت چھپی ہوئی کتاب کی سروس‘ کو عارضی طور پر معطّل کردیا ہے۔
اِس صورتحال کی روشنی میں ہم اِس وقت آپ کو کتابیں بھیجنے کے قابل نہیں ہیں۔
دُعا ہے کہ یہ وبائی بیماری جلد ہی ختم ہوجائے اور ڈاک سروس بحال ہو جائے۔

خطبات

Тема 9: Посланието на апостол Павел до римляните

[ГЛАВА 2-3] Обрязване е това, което е на сърцето (Римляни 2:17-29)

(Римляни 2:17-29)
"Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона: ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината, тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога."
 
 
Трябва да се обрежем в сърцето си
 
"Обрязване е това, което е на сърцето". Ние сме избавени, ако вярваме с цялото си сърце. Трябва да имаме спасението в сърцето си. Бог казва: "обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога" (Римляни 2:29). Трябва да имаме опрощението на греховете в сърцата си. Ако нямаме опрощението на греховете в сърцата си, то е недействително. Човек има "вътрешно Аз и външно Аз", затова всеки трябва да получи вътрешното опрощение на греховете.
Апостол Павел казва на евреи: "Обрязване е това, което е на сърцето". Тогава какво обрязваха евреи? Те обрязваха частта на своята плът. Обаче апостол Павел казва: "Обрязване е това, което е на сърцето". Евреи се обрязваха външно, а Павел казва, че обрязване трябва да бъде вътрешно, в сърцата ни. Бог ни казва в сърцата ни, че ние сме Божии чада.
Павел не говори за външното обрязване, но за обрязването и опрощението на греховете в сърцето. Затова, когато Павел казва: "Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това?" (Римляни 3:3), той има пред вид "Ако някои не са повярвали в сърцето". Той не говори за външна вяра, но казва "Вярвайте със сърцето". Трябва да знаем, какво апостол Павел има пред вид и какво означава опрощението на греховете. Трябва да узнаете, как да намерите опрощението на прегрешенията в сърцата си чрез Божието слово.
"Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това?" означава: "Понеже, ако евреи не са повярвали в Исус Христос като техния Спасител, въпреки че бяха наследници на Авраам по плът, какво от това ?" Може ли неверието им да унищожи Божията праведност? Може ли да стане недействителна тази истина, че Исус е измил всичките ни грехове, включително и греховете на наследниците на Авраам? Никога. Павел казва, че даже евреи, които са наследници на Авраам по плът, могат да намерят спасението, ако вярват, че Исус Христос е Спасителят, Божият син, който е измил всичките грехове на света чрез Своето кръщение и разпятие на Кръста. Той също казва, че спасението и Божията благодат чрез Исус Христос не могат да станат недействителни.
В Римляни 3:3-4 е написано: "Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш." Господ обеща със Своето Слово и освети вярващите, като Сам изпълни Своето обещание. Бог иска да покаже Своята праведност и да оправдае тези, които вярват в Исус в Неговите думи, като изпълни, каквото бе обещал, когато се съдеше. Даже ние, които имаме опрощението на греховете в сърцата ни, също искаме да се съдим според Неговите думи и да победим заедно с Него, когато се съдим.
 
 
Апостол Павел казва за външното Аз и вътрешното Аз
 
Павел казва за своето "външно и вътрешно Аз". Ние също имаме външното и вътрешното аз, плътта и духа. Ние сме същите като той. Сега Павел говори за това.
В Римляни 3:5 е написано: "Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем?" (Римляни 3:5). Павел съвсем не иска да каже, че външното му аз е чисто. Плътта му е мръсна и продължава да съгрешава до смъртта си. Това се отнася за всички хора на земята. Обаче ако Бог е избавил тези хора, това не свидетелства ли за Неговата праведност? Бог не е ли праведен, ако Той е избавил хора, въпреки че външното им Аз е слабо и немощно? Затова Павел казва: "Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?" (Римляни 3:5-6). Павел обяснява, че ние имаме спасението не защото външното ни Аз е чисто.
Ние имаме външното и вътрешното Аз. Обаче Павел има пред вид сърцето, като казва: "Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Обрязване е това, което е на сърцето." Нашата вяра не е истинска, ако ние ставаме праведни един ден, а на следния ден сме грешници, като базираме вярата ни на своето външно аз, което съгрешава и е немощно.
 
 
Външното ни Аз съгрешава до смъртта си
 
Апостол Павел не възлагаше надежди на външното си Аз. Тези, чиито грехове са измити, също имат външно и вътрешно Аз. Как се чувстват, когато видят делата на външното си Аз, на своята плът? Те не могат да не се разочароват. Нека погледнем нашето външно Аз. Понякога ние сме добри, но от време на време сме отвратителни. Библията казва, че външното ни Аз е било разпнато заедно с Исус Христос. Външното ни Аз е умряло, а Исус Христос е простил всичките грехове на външното ни Аз.
Ние, спасените, постоянно се разочароваме от външното си Аз, когато гледаме себе си. Понякога, когато нашата външна част прави добро, изглежда, че още има надежда, но ние се разочароваме, когато не задоволяваме своите очаквания. Мислим, че нашата вяра е разбита, когато външното ни Аз ни натъжава. Обаче това мнение е неправилно. Нашата външна част вече е била разпната с Христос. Тези, които са получили опрощението на греховете, също продължават да съгрешават с външното си Аз. Това не е ли грях? Да, това е грях, но този грях вече е мъртъв. Той е мъртъв, защото всичките грехове са били унищожени от нашия Господ на Кръста. Грехът, извършен от външния ни човек, не е сериозен проблем; обаче сериозен проблем е, че сърцата ни не са праведни пред Господа.
 
 
Трябва да вярваме в Бога с цялото си сърце
 
Праведните видят по-много беззакония си веднага след като получават опрощението на греховете. Божието спасение би било несъвършено, ако базирахме спасението си на нашето външно Аз, което не може да не съгрешава всеки миг. Нашата вяра би се отклонявала от вярата в Бога, която имаше Авраам, ако възлагахме всичките надежди на делата на плътта.
Апостол Павел казва: "Обрязване е това, което е на сърцето". Ние ставаме праведни и свети чрез вярата в сърцата си, а не чрез делата на външното ни Аз. Святостта не зависи от това дали външното ни Аз прави каквото казва Бог или не. Разбирате ли това? Проблемът се състои в това, че ние имаме както вътрешна, така и външна страна, и те съвпадат. Ние понякога придаваме по-голямо значение на външното си Аз. Ставаме сигурни, когато външното ни Аз върши добро, но се натъжаваме, когато то извършва зло. Павел казва, че такава вяра е невярна.
"Обрязване е това, което е на сърцето". Каква е истина? Как можем да знаем и да вярваме с цяло сърце? В Матей 16 Исус попита Петър: "Но според както вие казвате, Кой съм Аз?" Тогава Петър провъзгласи своята вяра, като каза: "Ти си Христос, Син на живия Бог." Петър вярваше в това с цялото си сърце. Исус каза: "Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата." Исус каза, че Петровата вяра е вярна.
Авраам нямаше син. Бог го водеше със Своето слово и обеща, че ще му даде син и че той ще стане отец на много народи. Бог също каза, че Той ще бъде Бог за него и за потомците му след него. Бог заповяда на Авраам, на семейството и потомците му да се обрязват като знак на завета между Бога и Авраам. "Белезите от обрязване на частта на плътта са завет, че Аз съм твоят Бог," каза Господ. Авраам с цялото си сърце вярваше в това обещание. Той вярваше, че Бог ще бъде Бог за него и за потомците му след него. Той вярваше в Самия Бог.
 
 
Ние ставаме праведни чрез вярата на сърцето ни в евангелието на водата и Духа
 
Ние ставаме праведни, ако с цяло сърце вярваме в това, че Господ е нашият Бог и Спасител. Ние получаваме спасението чрез вярата, която излиза от сърцата ни. Нищо друго не може да ни спаси. Ние сме праведни, защото сме повярвали, че Господ е нашият Бог и че Той е измил всичките ни грехове чрез кръщението на Исус и Неговата смърт на Кръста. Вярата на сърцето ни спасява. В Библията е написано: "Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява" (Римляни 10:10).
Сега трябва ясно да разберем, че ставаме праведни чрез вярата на сърцето, а не чрез благочестиви дела на нашата плът. Ние не бихме станали праведници, ако Исус постави едно условие за нашето външно Аз, като каза: "Аз ще измия всичките ви грехове, но само при едно условие. Вие ще можете да станете Мои деца, ако не съгрешавате. Вие не можете да станете Мои деца, ако продължавате да извършвате грях".
Ние ставаме праведни чрез вярата в сърцето си. Бихме ли могли да станем праведни, ако Бог постави условия за нашето външно Аз? Вярвате ли, че Бог ви избави, като взе върху Себе Си всичките ви грехове чрез кръщението Си в река Йордан и разпятието на Кръста, и като понесе наказанието за вас по този начин? Как вярвате в това? Не вярвате ли с цялото си сърце? Бихме ли могли напълно да се спасим, ако Бог каза: "Ще простя всичките ви малки прегрешения, но няма да простя големите. Ще анулирам вашето спасение, ако няма да можете да задоволите тези условия"?
 
 
Трябва да отделим външното си Аз от вътрешното
 
Нашата плът, външното ни Аз, винаги е по-слабо и не може самостоятелно да достигне до Божията праведност. Ние ставаме праведни, ако с цялото си сърце вярваме в Господа, защото Той обеща да избави тези, които вярват с цялото си сърце. Като види нашата вяра, а също това, че ние приемаме всичко, което Бог е направил за нас и това, че Исус е отнел и измил всичките ни грехове, Бог ни прави Свои праведни деца. Такъв е Божият Завет и именно така Господ ни е избавил, като изпълни Своето обещание.
Бог казва, че когато види вярата в сърцата ни, ние ставаме Негови хора. Трябва да отделим външното ни Аз от вътрешното. Никой на земята не би могъл да получи опрощението на греховете, ако репер на нашето спасение беше делата на външното ни Аз, на нашата плът. "Обрязване е това, което е на сърцето". Ние сме избавени чрез вярата в Исус Христос в нашите сърца. Разбирате ли това? "Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява" (Римляни 10:10). Очевидно е, че апостол Павел отделя външното ни Аз от вътрешното.
Външното ни Аз е по-лошо от кучешко изпражнение. То не струва нищо. Не трябва да вземаме Авраам за пример. Погледнете себе си. Погледнете своята безполезна плът. Плътта прибягва към хитрост, когато се опитва да достигне до високо обществено положение и да живее в изобилие. Плътта не търси ли само собствени интереси? Плътта ни би била съдена повече от дванадесет пъти на ден, ако бяхме съдени според мислите и делата й. Плътта се противи на Бога.
За щастие, Бог не обръща внимание на външното ни Аз, но наблюдава само вътрешното. Той ни спасява, когато види, че наистина с цялото си сърце вярваме в Исус като наш Спасител. Той ни казва, че Господ ни е избавил от всичките ни грехове.
 
 
Никога не можем да се спасим чрез собствените си мисли
 
Нека погледнем нашите мисли. Ние мислим, че можем да вярваме просто според нашите мисли. Ние можем да вярваме със плътските мисли, като мислим: "Аз съм спасен, защото Бог ме е спасил." Обаче ние не можем да се спасим според нашите мисли. Плътски разум винаги се изменя и постоянно извършва зло. Това ли е така? Мислите на плътски ум искат да правят това-онова според своята похот.
Нека предположим, че някой вярва според собствени мисли. Той може да има увереност в своето спасение, когато настоящата му мисъл съответства на предишната, тоест: "Исус е изличил всичките грехове в река Йордан." Обаче, тъй като мисли на плътта са непостоянни, човек не може да бъде сигурен в своето спасение, когато най-малкото съмнение прониква в немощните му мисли за спасението. Неправилно построена вяра основана върху плътски мисли непременно ще падне от съмнение.
Ние не можем искрено да вярваме в Бога и в истината, ако нашата вяра е основана върху собствените ни мисли. Такава вяра прилича на къща, построена на пясък: "И заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо" (Матей 7:27).
И така, човекът, който вярва според собствените си мисли, е далечен от вяра, основана върху Божието Слово. Бог каза: "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш" (Римляни 3:4). Нашето спасение трябва да се базира на Божието Слово. И словото стана плът и пребиваваше между нас, и Бог е Словото. Словото е дошло на земята в подобието на човека. Исус ни е избавил и се е възнесъл на небесата след 33 години на живота Си на земята, и е позволил на апостолите Си да запишат словото на обещанието, което е изпълнението на Стария Завет, който Той също бе дал на Своите слуги по-рано. В Библията Бог записа това, което Той бе казал и извършил. Бог се явява в Словото и със Словото, Той говори чрез Словото и ни спасява чрез Словото.
Ние не можем да получим съвършеното опрощение на греховете според нашите собствени мисли, не вярвайки в Божието Слово, като мислим: "Понякога струва ми се, че съм спасен, но понякога не мога да вярвам в Господното спасение". Ние не можем да получим спасението чрез нашите мисли, защото те постоянно се изменят и не винаги са искрени.
Апостол Павел казва, че обрязване е това, което е на сърцето, и ние вярваме в Неговата праведност с цялото си сърце. Когато сърцата ни вярват в Неговото слово, те непременно свидетелстват, че Бог е изпълнил Своя Завет, който Той бе явил в Стария Завет. Той ни е избавил в Новия Завет чрез Своето слово. Ние сме избавени и сме станали Божии чада, вярвайки в Божието слово с цялото си сърце.
 
 
Ние се спасяваме от греховете ни чрез вярата в евангелието на водата и Духа
 
Ние сме спасени чрез вяра, защото сърце може да приеме Бога, но мисли на нашия плътски ум не могат да Го приемат. Ние ставаме Божии чада чрез вяра на цялото си сърце, а не чрез дела или мисли на външния ни човек. Понятно е, че ние сме станали Божии чада чрез вярата в Неговото слово. Вярвате ли с цяло сърце? Вие ли сте се обрязали в сърцето си? Вярвате ли, че Исус е вашият Спасител? Този, който вярва в Божия Син, има свидетелството в себе си. Имате ли в себе си свидетелството не за собствения си опит, но за това, че Исус напълно ви е избавил? Имате ли вие Божието слово в сърцето си? Имате ли словото, което ви е дало опрощението на прегрешения? Да имаме истинската вяра означава да се спасим чрез вяра.
Ние получаваме опрощението на греховете, вярвайки в Божието слово в сърцето си. Обаче ние често се разочароваме, когато виждаме слабостта на външното ни Аз. И тогава ние можем да оставим вяра в Бога. Този, който съвсем не разбира истината, пребъдва в плена на илюзии. Повечето християни измерват вяра с дела. Това е огромна грешка. Ние не трябва да измерваме вяра с нашите собствени мисли. Не трябва да базираме нашата вяра на тяло, защото плът е безполезна. Старият и Новият Завети ни разказват, че човек става праведен, ако вярва в Божието слово с цяло сърце. Ние не можем да получим спасението в замяна на делата на плътта. Това, дали съгрешаваме или правим добри дела, няма нищо общо с Бога и с Неговата слава.
Затова истинската вяра означава да се спасим чрез вярата в истината на Божието слово. Нашата вяра е невярна, ако сърцата ни са неправи; но вярата ни е истинска, ако сърцата ни са правилни. Правилно поведение произлиза от правилна вяра. Неправилно поведение може да произлиза от слабото ни сърце. Обаче много важно е, че Бог гледа нашето сърце. Бог гледа и изследва сърце. Бог решава, дали то е праведно или не. Бог гледа, наистина ли вярваме с цяло сърце или не. Разбирате ли това? Знаете ли вие, че Бог гледа вашето сърце? Бог обръща внимание на това дали вие вярвате в Исус Христос или не. Вярвате ли в Исус в сърцето си?
Бог ни наблюдава и гледа дали вярваме в сърце или не. Той гледа в дълбочина на нашите сърца. Ние трябва да изпитваме сърцата си пред Господа. Обрязване е това, което е на сърцето. Вярвате ли в сърцето си? Бог гледа именно сърце на човека! Той решава дали ние наистина вярваме в сърцето си или не. Той гледа дали наистина знаем истината и дали действително искаме да търсим истината. Той гледа дали имаме вяра в сърцето или не, дали искаме да Го следваме и да вярваме в Неговото слово.
 
 
Има религиозна организация, която придава голямо значение на точното време на новорождението
 
Важно е точно да знаем, какво Исус Христос е направил за нас, и да вярваме в това в сърцето. Обаче съществуват религиозни организации, където братя и сестри казват, че не са спасени. Аз много съчувствам на душите в подобни организации. Искам да разберат, за какво казвам, искам да им разкажа за евангелието на водата и Духа. Измити ли са греховете ви? ─ Амин.─ Вярвате ли в това в сърцето си?
Обаче има хора, които казват, че нашата вяра е невярна. Те твърдят, че не трябва да вярваме в записаното слово, но сме задължени да вярваме само в доказаното от наука. Те учат, какво е съвършеното спасение и съвършената вяра. Те казват, че новороден човек трябва да знае точно време на своето новорождение (час, ден, месец). Когато брат Хванг се срещна с един от тях, той го попита, кога той се е новородил, но брат Хванг отговори, че не знае точно време, но знае, че се новороди, когато повярва в евангелието на водата и Духа миналата година. Тогава този човек каза, че брат Хванг не беше спасен.
Разбира се, ако проследим събитията, ние ще можем да кажем точна дата, месец и година, когато сме се новородили. Ние даже можем да кажем, дали това беше ден или вечер, обед или вечеря. Обаче спасението зависи от вярата на нашите сърца. И съвсем не е важно дали вие можете да спомнете си точното време или не.
 
 
Обрязване е това, което е на сърцето
 
Господ е взел върху Себе Си всичките ни грехове в река Йордан и е бил разпнат вместо нас, за да понесе наказание за нашите беззакония. Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония. Той е унищожил всичките грехове на нашата вътрешна и външна личност. Нашият дух е възкръснал от мъртвите и сега ние можем да следваме Господа както Той иска, даже въпреки че някои хора могат лошо да ни казват, че ние не сме избавени.
Какво казва Библията за външното Аз? След като получаваме опрощението на греховете, все повече и повече виждаме, колкото сме слаби и несъвършени. Обаче ние сме избавени, ако в сърцето вярваме, че Господ е нашият Бог и че Исус е измил всичките ни грехове в река Йордан чрез Неговото кръщение и разпятие. 
Ние сме несравними с хората, които придават голямо значение на дата на своето новорождение и вярват само в доказаното от наука. Очевидно е, че те не са спасени. Вярвате ли в това, че Исус Христос е нашият Спасител? ─Амин.─ Вяра се започва именно от това; оттогава Господ води сърцата ни. Господ ни казва, че ние сме Негови праведни деца и че нашата вяра е истинска. Той благославя сърцата ни и с цяло сърце иска да Го следваме с вярата. Бог ни води и благославя, когато вървим след Него чрез вярата на сърцето.
"Обрязване е това, което е на сърцето". Ние сме избавени чрез вярата на сърцето. Много хора на земята твърдят, че вярата на сърцето в евангелието ги е спасила. Обаче те прибавят своите дела към вяра. Те считат делата на външното си Аз за необходимо условие на вярата си. Те твърдят, че вярата в евангелието на водата и Духа не може да ги води към спасението, защото смесват вярата на сърцето със собствените си благочестиви дела.
В резултат те са по-силно обезпокоени от това, дали външната им половина прави добро и колко често те отправят молитвите на покаяние пред Бога. Те са далечни от спасението, даже ако мислят, че са напълно спасени от греховете.
 
 
Бог гледа сърце
 
Ние вярваме, че ставаме праведни в сърцето си, понеже това съвсем не зависи от нашата външна плът и няма нищо общо с нашите дела. Именно спасението няма нищо общо с нашите деяния. Вие ли сте били въодушевени след като узнахте, че всичките ви прегрешения са измити? Искате ли радостно да служите на Господа? Вие ли радостно проповядвате евангелието? Искате ли сами да вземате участие в Неговата удивителна мисия? Сърце става благодарно и радостно, защото Господ приема нашата вяра, когато ние вярваме в сърцето си. И така, именно сърце е изключително важно за Господа.